На тебе

Хората казват, че вече те няма
Ти вярваш ли?
Аз... никога! Не!
Те вярват, че имало малко забрава
Ти чувала ли си
да дават живот на парче?
Не болка, измама усещам,
че леко прокрадна се -
от двете ни, ти само разбра...
Не спирам да питам
пак тях - немите, голите:
"Защо? Как, кога, накъде?"
А ти, леко напевно задмина ме
с пороците твои – море...
Знам, че не вярваше да има спасение
ти схвана как човека смъртта си зове!

Блести ми в очите, чувствам къде си
загубена след малкото-многото
цели дните шейсет...

for un/usual suspects only