Паю - Цимерман - Лангламе

Чувам някакви прекрасни звуци, божествена музика...арфа, флейта, виола....
и след това вече всичко ми се обръква в главата....звуците се преплитат по такъв особен начин...тембрите тотално се променят,
вече имам чувството че свири ансамбъл от флейта, арфа, виолончело, цигулка, валдхорна (!?!), пиано, кларинет...!!!!!!
Халюцинирам ли ? ;)
Съмнявам се.Изпълнителите са си виновни :)
Оказва се, че слушам документален запис от концерта на трио “Паю – Цимерман – Ланламе”
От фестивал в Швецинген, юни 2001.
Емануел Паю – флейта
Табеа Цимерман – виола
Мари-Пиер Лангламе – арфа
От водещата разбирам, че това което съм чул на китайският композитор
Торо Такемицу – “И тогава знаех – беше вятъра”

След това изпълниха две интерлюдии за флейта, виола и чембало (в транскрипция за арфа)
на Жак Ибер :)))))
Свирят божествено !!!
Подобен звук и извлечени тембри от инструментите не бях чувал !!!
Чух и “Елегия” за соло виола на Стравински
в изпълнение на виолистката на състава.
Разтапящо...............
След това – Дебюси - соната за трио флейта, виола и арфа.
На бис изпъниха две пиеси на Макс Брух :)

Всичко това ме докара в едно такова състояние на екстаз и наслада от музиката, че даже ми спадна температурата :)
За пореден път “Ботев” ме изненадва с нещо толкова приятно и ми действа изключително благотворно :)
И ще продължавам да го рекламирам !
След този концерт в рамките на предаването звуча музика от първата половина на XVI век., френска ренесансова музика, повечето произедения бяха от неизвестни автори.
Изпълняваше ансамбъл “Пиферо”, инструментите им бяха много разнообразни, както и програмата :)

"Takemitsu ya,Ah takemitsu ya,takemitsu ya. I can imagine, that is, Takemitsu making a trip around Japan not to see different views of the moon, but to hear, say, the wind in different trees, and then returning to the city bearing gifts. These gifts are the transformation of nature into art. We are grateful."
- John Cage



Тору Такемицу е най-известният японски композитор на 20ти век.
Получав международна известност със своята първа оркестрова творба - "Реквием за Струнен оркестър", благодарение на Игор Стравински, който чува творбата по време на престоя си в Япония през 1959 и остава приятно изненадан, а по късно заедно с Аарон Копланд представят музиката на младия композитор на музикалния свят.
Редица композитори оказват влияние върху музиката му - Клод Дебюси, Пиер Булез, Оливие Месиен. Един от най-близките му приятели е Джон Кейдж. Такемицу споделя неговата философия, че музиката съществува съвместно с живота, с традицията, с различните култури, с всичко и всяко нещо може да бъде музика. Благодарение на Кейдж, Такемицу оценява японскатата традиция, музика и култура.
Първата композиция, в която използва традиционни японски инструменти - шакухачи и бива, е "Ноевмрийски стъпки". Ленърд Бърнстейн възлага на Такемицу да напише пиеса, която обединява Западната и Източната музика, по случай честванията на 125 годишнината на Ню Йоркската Филхармония. На тържественият концерт творбата е дирижирана от Сейджи Озава.
Идеята на японския композитор за въплътяване на звуци от природата в музикални форми ясно проличава от заглавията на произведнията му, където присъстват думички като "вода", "дърво", "градина", "сън" и "числа".
Неговите произведения често са изградени върху опозиции - Западно и Източно, натрупване на звуци и тишина, смърт и живот, антично и модерно.
Такемицу е превъзходен есеист както и филмов композитор. Публикувал е около 20 книги и множество статии в весници и музикални списания. От 1956 е композирал музика за повече от 90 филма.
Преди да завърши първата си опера "La Madrugada" умира от рак на 20 Февруари 1996.

» Творбата, която излъчиха по радиото, "И тогава знаех - беше вятърът" е истинско вълшебство. Надявам се по програм "Христо Ботев", в бъдеще да представят още записи от фестивала в Швенцинген.

Първо, извинете ме за евентуалните правописни грешки
все пак, за радио става въпрос,
виновен е бетовеновият ми слух, както и дикцията на водещата, смущенията в радиовълните, некопентността ми по отношение на имената в китайската музика на ХХ век и още куп други оправдания.
Но много се радвам, че има хора, запознати (или в момента запознаващи се) по-обстойно с музиката на изминалия век :)
.........................
Обаче засягаш една вече болна тема...Джон Кейдж.
От много време си търся записи.
Can you help me? :)))

а иначе за "И тогава знаех - беше вятъра"....още не мога да се отърся от магичното въздействие :)
а трябва да чакам цяла година за "ppIANISSIMO"
и "Musica Nova"...........
.....за да не мога да ги чуя заради разните изпити....!!!!!!
ще взема да си поговоря с Милен Панайотов и Стела-Димитрова Майсторова/
Безобразие !!!

Съжелявам. И аз упорито търся Кейдж. Познавам едно момче, което има диск с композиция за 13 инструмента. В библиотеката има две плочи - Авангарден струнен квартет и две пиески за четири органа и маракаси. Интересното е че един от оргнистите е Майкъл Тислсън Томас.
Ти какви записи имаш?

Нищо нямам :(((
Но познавам един човек, от когото ще си купя :)
Да се надяваме в скоро време :)

[линк]