За изповедта...?

Искам да ви попитам как стои въпроса с изповедта в Православното християнство. Какво трябва да направи човек който иска да се изповяда? Предварително ви благодаря!

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

първо е необходимо да си кръстен
второ - правиш равносметка на всичките си грехове от последната си изповед (или от кръщението си) досега и ги записваш на лист
трето - намираш православен свещенник, който да те изповяда
четвърто - под ръководството на свещенника се извършва тайнството покаяние (изповед), в което описваш всичко написано на листа

от личен опит твърдя че втора точка е най-трудната и трудоемката. поради закостенялата ни съвест, понятията ни за грях са се притъпили. грях който не се споменава на изповед не се опрощава!! необходимо е доста четене или питане за да се установи пълния размер на греха. определено полезна в това отношение е книгата "Вяра, надежда, любов." от Архимандрит Серафим (има и отделни издания : Нашата Вяра, Нашата Надежда и Нашата Любов)
успех

п.п. тъй като не съм богослов, моля да бъда поправен ако бъркам или съм непълен някъде

Mislja syhto, che chovek po vreme na podgotovkata za izpoved trjabva da posti, no ne znaja dali e zadyljitelno (taka mislja az - che trjabva).

Изповедта е много важно събитие в живота и към нея трябва да се подхожда сериозно. Изповедта не е някакво морално задължение, което ти се налага, а резултат от покаянието- съзнание за извършен грях, т. е. за отделеност и отчежденост от Бога. Изповедта е едно потвърждение на това покаяние. Тя обаче не е нещо индивидуално, а църковен акт, защото , когато се изповядваш пред свещеника, ти всъщност се изповядваш пред църквата. изповедта не е психотерапия и тия неща с лисчето и написаите на него грехове не са най-доброто решение. В изповедта просто трябва да откриеш пред Христос и църквата твоите грехове, а не да си говориш със свещеника за психологическото си състояние по време на тайнството. Това можеш да направиш през друго време. Времето на изповедта не е в зависимост от поста. Тя е връщане към Църквата и човекът трябва да пристъпва към нея със съзнанието че се е отделил от нея. Но всичко се учи от опит.

izvinqvai, malko izvyn temata e, slu4aino da si 4el ili slushal neshto na o.Mihail ot Gyrciq?

Тя е малка и хитра
на лисичка прилича,
но сега е богата
тя вече ОБИЧА!

Допълвам че трябва и пост преди изповед - духовен и физически /за тези, които не са болни/ - по Правилата на църквата.

Изповедта е средства за очиставне на греховете. То не е свързан ос други условия, освен с това да си кръстен и да не лъжеш прши изповядване на греховете. Изповедта е задължителан преди св. Причастие, но може да се принася винаги, когато христииянинът пожелае. Не е нужно да се пости, ното нищо други хпреди и след изповедта. Записването на лист също не е задължително, аз го практикувах отначало, когато бях духовно неопитен, сега вече не. Полезно е честото изповядване, за да не се забравят греховете.

Налага се да поясня. Постът преди изповед е необходимост. Какво значи духовен пост - значи да спреш да грешиш тоя грях за който се каеш и да се насилиш да не правиш други грехове и УСИЛИШ МОЛИТВАТА И ЕВЕНТУАЛНО ПОКЛОНИТЕ! Е, има и изключения за духовно много слаби хора, но ние говорим за правилото. А физически пост защо да не направи каещият се? Нали трябва да покаже на Бог смирението си и съжалението си от греха. Е, ако е болен, ще пази духовния пост и ще плаче...

Кое тук не е ясно?

Записването на листче не е задължително, но е полезно. При изповед човек може да се притесни - особено новоначален, да се отплесне в обяснения по някой грях и така просто да забрави друг. Освен това, когато човек седне със помагалото за изповед да проверява съвестта си, изплуват толкова неща, на които и не сме обръщали внимание...Поне моите духовни отци са ме съветвали така. Хубаво е, ако отецът има време да те разпитва, да ти напомня за това или онова - но ако в това време чакат още няколко души и прибързаността ти пречи системно и поред да разкриеш недъзите си?

P.S. Прекрасно съчинение за изповедта и причастието е "Забравеното лекарство" на отец Серафим Алексиев. Една синя книжка с изображение на житни класове и на един Потир за причастие на техния фон. Там прекрасно в характерния стил на дядо Серафим е обяснено - защо, как, кога, къде, колко често и пр. може да се изповядваме.
Цели дълги "поменници" с помагала за изповед /изброени различни грехове/ има на руски на [линк]. Тия списъци с грехове може да изглеждат наивни или пък някак изкуствени, но поне на мен ми помагат. Чревоугодието е грях - ясно, както пиянството. Но ще се сетите ли веднага като за грях например за самосъжалението или непочтителното отношение към вишестоящите /каквито и да са те?/

Не разбрах само за какво си говорим! За какви помагала за изповед става дума? Кога в опита на Православната църква е имало подобни неща? Е, има ги сега, след като сме ги заимствали от услужливите римокатолици. Какво трябва да разпитва изповедникът? Та нали според молитвата на самото тайнство изповед той е само "ням свидетел", а най-често говори повече от изповядващия се !!! Освен това, кой казва, че изповедта е задължително условие за приемането на св. причастие? Ние да не би да сме римокатолици?!?
Нещата в Православната църква не са толкова сложни, както ние сме ги усложнили. Човекът пости, когато Църквата е предписала (срв. 64 ап. правило), изповядва се, когато има нужда да се изповяда, а се причастява, когато Църквата е НАРЕДИЛА да се причастява, т. е. на всяка св. литургия (8 и 9 ап. правило). Нарушаването на този принцип просто подменя най-важното в църковния живот - участието в св. Евхаристия и поставя като най-важно различни психологически и морални изисквания. Човекът пристъпва към Изповед когато, както блудния син, чувства и преживява своята отделеност от Бога и Неговата Църква и иска да се върне при Него. Изповедта само потвърждава пред свещеника и Църквата, че това вече се е случило. Какво има да се пише на лист. Нито бог, нито свещеникът имат нужда да слушат. Освен това, свещеникът не е психотерапевт и няма защо да му се разказват подробности. Но постът, изповедта, молитвата и т. н. нямат никакъв смисъл без св. причастие.

Както всяко Таинство, изповедта има и външна страна. Тази външна страна е изповядването, изказването на сторените грехове, което в Древната Църква е ставало публично, пред всички, а сетне, с умножаването на християните - пред свещеник. Оптимален вариант е този свещеник да е един и същ, за да Ви познава от години, да знае различните страни на личността Ви, слабостите и склонностите. Да е опитен в духовния живот, за да може при изповедта не само да бъде ням свидетел, но и даде наставление, а ако трябва - и епитимия. Нейната роля не е юридическа - че като правиш по 7 или по 700 поклона, ще ти се опростят греховете! Тя е телесен израз на духовното покаяние. Затова дяволът я мрази толкова. Опитайте да вкарате духовния си живот в някакво дори и нестрого правило - по 3 поклончета да правите преди сън, но не по вдъхновение, а по послушание - и ще видите, как и за три поклона изведнъж тялото става немощно, умът блуждае, където му дойде, човек почва да се прозява, чувства се едва ли не болен - само и само да не изпълни дори минималното правило.
Какво да разпитва свещеникът. Ще отговоря с един пример от практиката на св. Амвросий Оптински. При него отишла за изповед и духовно ръководство някоя си жена, която нямала особени духовни познания и опит. Какво да изповяда първо, какво да каже? Споделила недоуменията си с друга посетителка в монастира, която и дала съвет: "Кажи, че във всичко си грешна!" - Жената така и направила - "Отче, във всичко съм грешна!". Св. Амвросий неочаквано я попитал: "А коне крала ли си?" - "Не, разбира се, защо ще крада коне!" - "Е, виждате ли, има хора, които вършат и този грях. Значи, не във всичко сте грешна. Нека сега да видим какви всъщност са вашите грехове и как трябва да се борите с тях" - предадено по смисъл. Ето, за такива "разпити" и "разговори" става дума. Става дума за духовното ръководство, което е традиция откак има Църква - вж Посланията до Тимотей и Тит, където дори писмено Апостолът наставлява учениците си.
Кога е имало такива помагала в опита на Православната църква...Почетете някои от беседите на св. Иоан Златоуст и още там ще видите, как той обяснява на паството си, че еди-какво - например ходенето на театър заедно с езичниците и гледането на борбите с животни - е грях. Явно дори в първите векове на християнството е било необходимо да се обясни - кое и защо е нарушение на Божиите закони. Дълги векове Светите Отци са изграждали християнската етика върху смирението, самопознанието и пр. Именно на основа на техните съчинения - които в определена част не са общодостъпни, нито пък е възможно за един зает в света човек да изчете и разбере цялото Свещено Писание и Предание - именно на основа на тая християнска нравственост са изградени и тия съчинения, които нарекох "помагала преди изповед". Четете словата на св. Ефрем Сириец от 4-ти век и още там ще видите изброяване и изобличаване на различните грехове.
Това, което Вие предлагате, прилича на учението на адвентистите - всеки пристъпва към причастие, когато "се чувства като блудния син" - "това правете за Мой спомен", Светите Тайни са само символ и т.н. Ами щом можете да пристъпвате към Причастие само след вътрешна, "духовна изповед", когато се чувствате чист - защо изобщо се унижавате с материалното Причастие? Пренесете се изцяло в духовния свят, идете на третото небе Ангели да Ви причастят без изповед на някаква небесна Литургия с невидими "духовни" Свети Тайни! Именно гордото самомнение за вътрешна чистота е по-пагубно дори от големия, но осъзнат телесен грях. Ако само съвестта на човека можеше да бъде критерий за грешност и праведност, добре. Но съвестта за жалост може да бъде притъпена от многократно повтаряни грехове; може и просто от незнание човек да не счита за грях нещо, което противоречи на Божествения закон. Последиците от недостойно причащение, когато човек е обременен с неизповядани грехове - вж 1 Коринтяни 11:28 и нататък.
Ако съм схванал добре коментара Ви, трябва да отхвърлим Светото Предание и вековните практики на Църквата /понеже били католически?!/ и да се ръководим директно от Светото Писание /което едва ли Вие и аз можем дори да четем в оригинал, не в превод, който е вече начало на тълкувание/. Това мнение трудно може да се сметне за православно.

По правилата на Църквата не може да се взема причастие без изповед. Който свещеник е непослушен и дава направо причастие /има и такива/ то си е за негова сметка. Въпросът за по-честото причастие днес е спорен - дали всяка неделя! или всеки месец или на 2 седмици.

Благодаря ти за оценката. Нямаше обаче нужда да ми припомняш нещата, които ги пише във всяка читанка по вероучение и които са довели църковния живот до това състояние. Нашето отношение към нещата в Църквата не може да се основава на благочестиви митове за древната църква и на моралистични критерии за днешния живот. Първо, ти правиш ли разлика между тайнството изповед, като акт на връщане и примиряване с Църквата и т. нар. "откриване на помислите", което е чисто монашеска практика от ІV в. насам. В древната Църква християните са се изповядвали за три гряха - отричане от Христос, убийство и прелюбодеяние, защото това е нещо, което отделя човека от Църквата. Откриването на помислите или изповедта като духовен разговор или наставление е нещо, което в древност дори не се е правело пред йерархическо лице. Вземи за пример многото духовни старци в пустинята (напр. св. Пхомий Велики), между които много рядзко е имало някой ръкоположен в свещен сан. Но това не е пречело те да бъдат изповедници именно в този смисъл. Много по-късно под вияние на латинците ние сме заимствали подобна на днешната форма на тайнството Изповед и сега си мислим, че две хилядолетия в Църквата е било така. Доказателство за това е т. нар. опростителна или разрешителна молитва на края на тайнството изповед, която е взета директно от католиците. Той е едновременно ням свидетел и едновременно опрощава. Това е просто безмислица. А колкото до древната Църква, ако изповедта е била публична, тогава как свещениците са давали духовни наставления и са си беседвали по различни духовни теми с отделните миряни. Струва ми се, че трябва да имаме малко исторически реализъм, който е важен в Църквата и да не пренасяме автоматично монашески примери ато нещо абсолютно в Църквата. Ако има нещо неясно, питай!
п. с. Виж приятелю, тук няма място за гордост, а за църковно съзнание.

Смирявам се и те питам - в Древната Църква освен изброените от тебе 3 неща, които отделяли човека от Бога, можело ли е да се причастяват християни, които са яли идоложертвено или пък месо от удушено животно /удавленина/?

Постскриптум: Един от ранните поводи за разколи и ереси в църквата е приемането на каещи се - дали да ги приемат или не, ако да - с каква епитимия! Отвори правилата и виж - колко години са каещи се при вратите, после плачещи, коленичещи и пр - може би в момента бъркам, но не съм богослов, преписвах на савмиздат тия правила някъде 80-те години. Идеята ми е - епитимия -била тя реглментирана чрез правила или определена от изповедника - е имало, щом съборите определят пределите й. А тя съборни правила са от началните векове.
В епархиите и енориите /православни/ в Америка и Зап Европа още от диаспората на русите слд революцията насам наред с традиционното православие е имало и има проповедници-мисионери, които за да печелят души се приближават до протестантизма,като съзнателно "чистят" Православието от прилики с католицизма, подчертават уж вътрешната му свобода пр /уж - подчертават уж, не че няма такава в православието/. Един от най-ерудираните богослови на миналия век, отец Г.Федотов по някакъв повод казал мисля на Еп. Антоний Сурожки: "Единственият Св. Отец, у когото няма ерес, ако се анализират писанията му, е св. Григорий Богослов. Той е бил крайно предпазлив. У всички останали - вярвам, проф. Федотов ги е познавал 100 пъти по-добре от вас и мене - има еретически изказвания"л Ако човек мине на книжническо, буквоедско разбиране, това е така. Но факта, че за нещо не пише в ранните източници, не означавау че то не е съществувало, щом е съхранено в преданието.

Първо трябва да се прави ясна разлика между Преданието и по-късните практики, които са се утвърдили като предания. естествено идолските жертви са акт на отричане от христос, така че тук няма спор. Що се отнася до отлъчването от св. причастие, то е акт на Църквата в лицето на епископа. а как напр. може да се коментира самоотлъчването от св. причастие, когато някой не пристъпва без основателни причини??? Това е основният въпрос.
Не бива да мислим, че православните на запад са някакви наивници които се поддават на уловките на лукавите католици и протестанти. Те са нормални хора, кото си познават и живеят вярата, четат св. отгци и познават православието повече от нас. Колкото до доближаването до католицизма, ние сме се доближили преди тях, защото още от ХVІІ в. руското богословие е изцяло под влиянието на схоластиката. Ако прочетеш изповеданието на митрополит петър могила от 1640 г. ще видиш, че то е толкова прокатолическо, че ... В тази връзка, "учението" за задължителната изповед преди приемането на св. Причастие си е съвсем католическо.
Моля престанете с тази Тропинка.ru, защото ако някой прочете Варнава беляев, който казва, че кафето, дезодорантите и шоколада са наркотици, не знам какво ще си помисли.
Освен това вярата в митарствата не е най-автентичното свидетелство от опита на православното предание. (това по повод една друга дискусия във форума)

Да минем към фактите. Дай източници за причастие, непредшествано от изповед /православни/. От св. Отци, от жития и пр. "Каквото развържете..." не е ли пределно ясно. Е ако си непорочен и нямаш грехове за развързване, тое друго, кажи къде и кога да те видя поне да ти целуна ръка и на мен да се опростят грехове. Варнава Беляев е архиепископ. Нее добре да говориш за него като за комшията си. За неуважение към свещ сан Бог наказва тежко, често пъти точно допусква да идеш в тия грехове, в които обвиняваш свещенослужителя.

Много съжалявам, но просто се налага да кажа нещо по-рязко.
Когато дяволът реши да действа, той намира разни начини. не си показва рогата, а се преструва на ангел. Когато не може Православието да бъде разрушено неправо, действа се "изотзад". как е възомжно вярващ човек да пристъпи към Тялото и Кръвта Господни ей-така, неподготвен. Ако тези мнения бяха от неопитен човек, нов във вярата, бих ги отдал на неопитност, но в случая си мисля, че се касае за съзнателно заблуждаване на православните.
Тезата, че може да се пристъпва към Св.тайни без подготовка е именно такъв опит. Има достатъчно литература по въпроса, който иска да я чете.
Аз лично, мисля, че е по-добре човек дълго да не с е причащава, отколкото да пристъпва с греховете си и да се подхвърли на осъждане. подобни становища разрушават устоите на вярата и са по-опасни от прякото антиправославие!

Постът е задължителен преди Причастие.
Преди изповед не е необходимо да се пости.