MISSING YOU :(

Велик, Велик човек ...
Владимир Висоцки


* Заблуждавам изгодно ! Купете си мечти :)

Ох, получих оргазъм ... Ох ... Оле, кво стана ... Тц тц тц ...
Говори ми мръсотийки !

* Заблуждавам изгодно ! Купете си мечти :)

Привет! Туку що родих идея! Айде кат' се върна да си направим един Висоцки купон!

За да чуеш трябва да мълчиш!

Лягте напол, три-четьйре ! :))))

* Заблуждавам изгодно ! Купете си мечти :)

И мен ме подгони безсъние покрай това зачитане и заслушване. Имам 6 плочи. Но откакто старата барака с име "Транзисторен грамофон "Ритъм"" изскърца за последно само си ги гледам.

Елементарно, Уотсън!

Само на уше..., пиленце.

Acropolis adieu

чудесна идея

като се върнеш, свирни тук - да се преброим любителите му и да се съберем да го почетем.

хм, случайност? - точно около годишнината от смъртта му заприказвахме за него. мисля, че беше 25 или 24 юли?

IMAGINE...

....Выполняйте правильно движения.
Прочь влияния извне -
Привыкайте к новизне!
Вдох глубокий до изне-
можения.

IMAGINE...

Три- четъйре и я уже лег на пол ! :))))

* Заблуждавам изгодно ! Купете си мечти :)

И това може да го има накрая!

За да чуеш трябва да мълчиш!

Привет! Върнах се!
Радвам се, че пое идеята!
На 25.07.1980г.

За да чуеш трябва да мълчиш!

искаш да му е весело пък ще си правиш весело да му се стъжнява.

Уф е права. Стига си хленчила. Тва вашето ми заприлича на стената на плача. Койт квит сълзи има идва да ги пролее тук.

Аре стига.

Не един път с теб сме говорили по темата. Ти оправия нямаш. Вечно ще си хленчиш докато пича си чука мацките.

Не разпитвай


Поглеждаш ме с питащи очи
усетил спотаената ми болка.
Вкус на преглътнати сълзи
опари устните и ти изохка.
Не те допускам в моя свят.
Не се сърди прибързано.
Не искам да те нараня със хлад -
сърцето ми е днес измръзнало.
Когато нещо в мен умира
пътеките обръщат се в окопи,
болката усмивката раздира,
превръща я в откоси
и даже нежните ти длани
не могат да сберат парчетата,
остават си необладани
устните от теб докоснати.
Не разпитвай, просто приседни.
Днес аз звезда погребвам.
Откъсват се от моите очи
истини, банално-непотребни...

Нееееееееее, не! Липса не! Липсата не може да бъде мотив. Връзките, породени от липса или недостатъчност винаги са провал. Винаги този, който се забърква във връзка поради някаква липса, се поставя в подчинено положение.

Истинско удовлетворение, истинско щастие могат да донесат само отношенията, породени от взаимност.

Пожелавам ти го. Но не с ТОЗИ човек. Освободи го, за да освободиш и себе си.

/* Затвори очи, за да видиш... *\

Ти ли си го писал?
Много е тъжно...

Освободила съм го, но не мога да освободя себе си...
Постоянно се връщам към него! Сякаш съм завързана с ластик! И колкото повече се дърпам, толкова повече ме боли! Не му досаждам с пръсъствието си, но в мислите ми е само той. Липсва ми! Наистина ми липсва! И боли! Още повече боли от факта, че той е на крачка от мен, а не мога да го видя!
Не мога да си позволя пак аз да съм тази, която ще отиде при него, още повече, след като знам, че съм нежелана... Непрекъснато се боря с желанието си да му се обадя, или да го видя... Ужасно е! Направо е непоносимо! Не искам да съм слаба, но съм точно такава. И не искам да съм "подчинена", както ти се изрази, но разбирам, че съм такава. А защо е той по-силен?! Защото е жесток? Защото е безмилостен? Или защото аз нямам гордост? Ако е заради това, то... нека аз съм слабата, и нека аз съм подчинената. Предпочитам да съм такава, отколкото безчувствена!

не, но така се чувствах, когато те прочетох и отгових...