Парадокс :)

парадокс е, когато ти е по лесно да простиш на някой, който те е предавал и разочаровал десетки пъти, а не си склонен да повярваш на друг, който все още не си опознал.

сигурно затова казват че любовта е сляпа... :))

яямммммм

Парадокс е, че човек не винаги прави това, което му е по-лесно...

И защо трябва да бъде просто, като може да бъде сложно?!:)))

Парадокс е когато предпочиташ да бъдеш с някого, с когото получаваш повече болка, отколкото с човек, с когото получаваш повече (или дори само) радост


сигурно затова казват че любовта е сляпа... :))

Понякога съм бяла и добра...
понякога съм си е***а майката...

Склонна съм

a kakva e vruzkata mejdu proshka i doverie?

Бели ветре, признавам - много ти е симпатична романтиката, ама всеки път като прочета твой постинг се чудя на колко си годин(к)и.

може би има логика:

този, на когото прощаваш за хиляден път, не може да те изненада с нищо, ти го знаеш и него, и евентуалните му предателства.
този, когото не познаваш, може да ти поднесе какво ли не.
а хората обичат яснотата и сигурността. психологически е по-комфортно.

IMAGINE...

...аз пък винаги съм се чудила , защо искреността, истинските чувства, липсата на лицемерие, доверието и т.н.... трябва да са приоритет само на детството и младостта...и защо хората токова лесно убиват "детето" в себе си, заради някакво измамно спокойствие и сигурност, че няма да бъдат наранени...
...какво друго ни кара да се чувстваме истински живи, ако не болката и радостта......и "детския поглед" към света...

"истинските" чувства, доверието и т.н. са най-хубавото нещо на тоя свят
обаче дали илюзиите изкуствено създадени от самите нас, помагат да се докоснем до него или ни отдалечават...

Za men e paradoks, ako uspqvash da prostish na nqkoi desetki pyti. Az ne go moga. I po skoro bih se doverila na 4ujd 4ovek, otkolkoto na nqkoi, deto me e budalkal...

Aledar~

Е, това граничи с мазохизъм, защото макар и познавайки евентуалните му предателства или предвиждайки ги резултатите от тях надали са хъм... широка усмивка...!?
Породокс е, защото човек принципно има склонност към извикване на удоволствия, а не обратно, а подобно поведение, като резултат има само едно - дискомфорт. Къде е логиката тогава, та даже и от психологична гледна точка!?

Аглика

"да избереш по-малкото зло" говори ли ти нещо?

логиката е проста. ти сама подаде ключа: дискомфорт. едно от нещата, които предизвикват най-голям дискомфорт, е неизвестността. несигурността. чисто на физиологично ниво това предизвиква стрес, който може да се измери с показатели като кръвно налягане, пулс, ниво на адреналини и пр. всяка ситуация на неочакваност причинява покачване на тези показатели.

в този смисъл: неприятното очаквано е по-малък стрес, отколкото неочакваното неприятно.

сега по-ясно ли е?

IMAGINE...

Никой не може да гарантира, че неизвестното ще е натоварена с отрицателна емоция! А, къде забравяш надеждата за доброто, ми хайде тогава да си правиме само злини, понеже тъй или иначе си ги очакваме и там има сигурност! Лесно, ама много неудобно, защото натовареното съзнание с отрицателни емоции ражда само отрицателни реакции и послания, а човешката същност и инстинктите ни диктуват друго!

Дали ми е ясно!? Е, нима мислиш, че падам от Марс?:)

Аглика

А, как приемаш приятните изненади?:) Ако ли пък не дадеш възможност де се случат, то, как ще ги изживееш или предпочиташ затворения цикъл - дразнител - реакция - дразнител- реакция... ? Това е русло, но колко време можеш да издържиш?

ПП Чудесен НИК! Ужасно ми хареса!:)))

Аглика

разбира се, че неизвестното може и да е приятно, както и че за нас е по-хубаво да създаваме и получаваме положителни емоции.

аз исках да акцентувам върху неизвестността - тя самата предизвиква физиологичен стрес, независимо дали е приятна или неприятна. има случаи на хора със слаби сърца, които умират от стрес, причинен от приятна изненада.

IMAGINE...

А как решаваш кое е илюзия и кое - истинско?

I wanna shut the door and open up my mind...