E li

chuvstvoto za izpulnen dulg , garancia za shastie v dushata? I dali poniakoga robuvaiki na chuvstvoto za dulg kum niakogo , ne izpuskame istinskoto shtastie, koeto preminava pokrai nas dokosvaiki ni?

tova sa vremenni neshta
dulga kato cennost niama zashto
da se implantira vsekidnevno
zashtot se prevrushta v navik:)

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

Дългът обикновенно не се съгласува с щастието. Но изпълнения дълг носи удовлетвореност, ама тя е от по-друго естество, може и да си нещастен, нищто, че си удовлетворен от изпълнен дълг.
Според мен в любовта (не знам защо си мисля, че имаш предвид някакви любовни взаимоотношения) не може да има дълг.
Има интерес, щастие, нещастие, раздяла и пр., ама за дълг не трябва да се говори.
Например ако не обичаш вече някой, ама той не може без теб, не е дълг да не го напуснеш - това е някаква неразумна жалостивост, ама не е дълг. Има разлика между жалостивост и състрадание и дълг. Първото не трябва да определя постъпките ни толкова

Не, не е.

Опитвам контакти със мойте съседи, но те не приемат на тази вълна...

Чувството за изпълнен дълг май има повече общо с чистата съвест и всички онези насадени от някой друг скрупули,а не с личното щастие .Понякога собствените ти вериги те завързват за едно такова абстрактно понятие,а то през това време щастието ти е отлетяло. И не е ли най важно да изпълниш дълга към това самият ти да се чувстваш щастлив ?Знам ,че ще прозвучи за повечето егоистично,но нима това или този към когото "изпълняваш" дълга си не задоволява собствения си егоизъм ?

Цветята са изпълнени с толкова противоречия!-помисли си малкият принц

така, така
думичката трябва не съществува
има само искам
вкл. и искам някой друг също да е добре, ма е невъзможно да правиш накого да се чувства добре, ако ти не си - другото е патология

партия за даване на умерени права на мъжете и подпомагането им в борбата за равноправние

баси, много си прав/а
егоистично е, но е така. дълга не всеки е да си пази своя собствен уникален живот.

обаче пък...ужасно е да си лягаш вечер като не ти е чиста съвестта...ужасно е просто.

if I have seen farther than others, it is `cause I was standing on the shoulders of giants

се губи, обикновено в този тип отношения. В един момент става ясно и за самия него, че вече не чувства нищо осен ангажимент и отговорност. Даже не толкова чувства, колкото знае, че е длъжен. След това няма нищо.
В такава ситуация трябва да се избира. Аз самата все още се колебая... Вероятно, по-удачния вариант е да свикнеш с това бреме и да не се подлъгваш по мимолетните следи от луство и празнична музика:)

for un/usual suspects only

по-удачният вариант?
зависи.

ако не опиташ няма да разбереш дали *следите от луство и празнична музика* са мимолетни.
а ако не си опитал е още по-неудачен вариант. да лишиш себе си сам от нещо е най-голямото престъпление. и някак си няма нито утеха, нито опрощение във времето.

if I have seen farther than others, it is `cause I was standing on the shoulders of giants

...не се е научил да уважава самия себе си.
Останалото са навици и насаждани канони от обществен характер.
Ако се примири човек и така" потъне "без да чува музика....За какво е живял?
Нали знаеш коя е най-тъжната реплика,която човек изрича през живота си ?
"Защо не го направих ? "

Цветята са изпълнени с толкова противоречия!-помисли си малкият принц

2-рото е:
"Ако ти останат време, сили и желание - обърни внимание и на другите."

П.П.
Ба'си - това аз ли го написах?

Колкото хора, толкова мнения!

abe kvo e lustvo

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

батка, нЕмам представа:)))))))
за това и е в кавички - цитирам я:)))

if I have seen farther than others, it is `cause I was standing on the shoulders of giants

ma po-leko ako moe
s tva citirane
che ne svetvat orata be beibi
:)))

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

Чувството ти на дълг към някого, считаш, че може да бъде обществено наложено... тогава, може би, неговите условия и изява нямаше да са толкова разнообразни. Почти сигурна съм, че не можем да изпитваме в равна степен това чувство, намирайки се в сходна ситуация. Изживявала съм го хиляди пъти. Това, което за мен е непреодолимо, не подлежи на коментар и е дори въпрос на чест за други е без значение.
Това, че избираш дълга пред някого не задължително означава, че си изгубил самоуважение или си проявил слабост. Напротив, по-лесно е да не поемаш задължение. Поне за мен, това означава, че още в самото начало трябва да имаш нагласата, че втори дубъл няма и трябва да си готов да позабравиш суетата...

for un/usual suspects only

Не е лошо да се научиш да се уважаваш. Поведението на много хора, говори за това, че не са успели. Вярвам, че за да постигнеш добро отношение към другите, трябва да имаш усилен градеж в себе си.

Аз се надявам, че ще ти останат време, сили и желание да се заемеш със собственото ти АЗ!:)

for un/usual suspects only

Някога.
Ами време?

Колкото хора, толкова мнения!

би ли уточнила за какъв точно дълг става въпрос?
и какво общо има дългът с истинското щастие,но ИСТИНСКОТО,а не някаква
жалка имитация...
защото,ако бъдеш подведен...тогава?
вероятността да бъдеш подведен е по-голяма от тази - да намериш истинската
перла в мидичката...

Да да пиасни за какво чувство на далг става вапрос...
За далга кам родинта
За далга кам банката
За далга кам баща и маика
За далга кам сапруг или сапруга
за далга кам детцата
Но имам чувството че
засигаш темата за далга кам световната банка
сгласен сам сас теб ф отношение на това че ако продалжаваме да робуваме на чувството че този далг трибва да баде изплатен
никога нима да сме щастливи