Една игра

Когато страстите са нажежени - предлагам ви една игра.
Събота е. Добро утро!
Игра на асоциации. Без цитати и терминология /обещавам/.
Преди време ImBlack пусна едно :"Кой го бива в профилирането"... а след това в една друга тема прикани не към цитиране , а към генериране на идеи.
Затова ви предлагам нещо като "Кой го бива в асоциациите?"

Какво се крие зад имената? Какво означават ник-овете? Всеки го избира сам, а понякога добавя нещо в скобички - по истинската му същност. Случайно ли? Не, според мен, никак даже.

Много ви моля обаче, приемете го само като игра!
Ще опитам първа. ImBlack, надявам се да не се разсърдиш много
Стоя и си мисля - Im Black - черно, ....желязната маска, ...железен съм...
Да , но после е добавил и едно "хладнокръвен"....
И някак си учудващо се връзва с резултатите от твоя портрет: "той преследва целите си със свирепа интензивност, която не позволява на нещата да се изплъзнат. Отдава се изцяло и избягава риска да е неспособен да гледа нещата с достатъчна обективност или достатъчно хладнокръвно; затова е в опасност от превъзбуда и изразходване на нервната му енергия. " / извинявам се за цитата, използвам го само като аргумент/... Това беше лесно - имаше вече създаден портрет за Хладнокръвния.
Новагодин - Нова Година.....традиция , носталгия назад и поглед напред, самобитност...
Какво се крие зад името? Думите често лъжат /макар че анонимността провокира към себеразкриване/, невербално поведение липсва, така че нека поиграем на тази игра!
С ваше позволение няма да се занимавам с моя ник - рискувам да бъда пристрастна.

Ако го сметнете за неподходящо - моля изтриите го веднага!

я кажи, да видим сега : )

Асоциациите понякога са по-дълбоки отколкото изглежда (жокер: погледни картинката в профила ми, тя е към средата на асоциацията).
Не трия уникални теми, в които е вложена мисъл, само заключвам, но това ще се реши по-късно, в зависимост от приемането на темата.
Според мен, асоциациите характеризират повече начина на мислене на изказващия ги, отколкото обекта на асоциацията.
Да ти изглеждам разсърден?

Прав си ImBlack. Асоциацията говори повече за този , който я изказва...
затова и се спрях. Знаеш ли, че и аз имах предвид същото - когато си се кръстил сам по този начин ти си показал част от себе си.
Приди време трябваше да се правят едни курсови работи. Това , което ми направи впечатление беше, че всеки бе избрал тема свързана много с него самия. Говоря за мои колеги , които познавам добре. Този който беше правил като тинейджър опит за самоубийство - писа за самоубийците, малтретираният - интервюира малтретирано дете, пробвалият се с дрогата писа за наркомании.


Никой не може да избяга от себе си. И дори в избора на едно нищо и никакво име - изразява и влага себе си.
Благодаря ти, Хладнокръвен!

добре де, но целта не беше такава...
Искаш да чуеш моята асоциация на "аз" - Аз съм си аз. Мога да бъда аз самата или пък аз съм си аз , но съм и като всички останали. Мога да се асоциирам с това аз , но в същото време признавам и правото ти на самостоятелност ,, защото това си е твоето "Аз". Можеш да се слееш с тълпата , но можеш и да си останеш ти самата.
Не се смей много . Толкова.
Сега ми кажи ти?
Благодаря за вниманието!

т.е., не към това, което си, а към това, което НЕ си. особено в нета, където няма корективът на физическата реалност. хората нерядко изграждат образа си според желаното, а не според действителното.

как би изтълкувала мен - Джейн (редник)?

а ти, прощавай, ми събуждаш първосигнално една асоциация: имаше някога един лаф, тръгнал от една стара българска сатирична пиеса - "а на нас, а на нас? а на вас праз!" знам, че не си то и чувала тоз лаф, ама пусто егене, какво да го правя иначе по-серозно: ананасът е особен плод -отвън твърд, ръбест, екзотичен, малко плашещ; отвътре нежен, фин, ужасно вкусен. обаче трябва да разчупиш ония кори отвън, да ги обелиш с нож. или да ги разрежеш направо.

IMAGINE...

целнала си... почти в 10ката


а каква беше "целта"? : )

[линк]

не виждам разлика, м/у игра и 'сериозно'...
всичко което уж е сериозно, си е игра,
и всяка игра си е съвсем сериозна игра иначе...

че защо му е?
Бягство? От себе си? Нееее.... мерси

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

Така е, няма смисъл човек да бяга от сянката си. Тя винаги ще го показва такъв, какъвто е в очите на виждащите. Вярно, по-малък или по-голям, но това се коригира с времето. Ако иска да промени нещо в сянката, трябва да промени себе си. Колкото и да се опитва, да си рисува различна сянка, мръдне ли и истината се показва .

Права е Джейн , че се срещат и двата модела на поведение, на криещите и на демонстриращите същността си.
Криещите го правят с цел забава, за да скрият недостатъците си, от страх ,че са уязвими, или заради някакъв подмолен план.
Демонстриращите същността си, го правят поради откритост и прямота на характера, защото не им дреме, защото не виждат слабостите си, или за да бъдат разбрани по-лесно от хората с които желаят да общуват.
Естествено се среща и комбиниран модел на поведение с две разновидности:
-двойнствен -различен според ситуацията и обкръжението;
-смесен-в тях се борят противоречиви чувства, характерен е за интровертните личности.
За конкретния случай с курсовите работи, съчетава се нуждата да бъде споделен и разбран личния им проблем от една страна, а от друга страна много е по-лесно да защитаваш или отричаш нещо, което познаваш отвътре в дълбочина.
Колкото и добри актьори да сме в живота, все някога се налага да импровизираме, защото сме нямали реплика за конкретната ситуация. Или действаме неадекватно на обстановката, или издаваме скритата си същност.

...извинявам се предварително,че ще се отклоня малко от темата...,но последните ти думи ме накараха да задам един въпрос, на който все още търся отговор...
...всъщност, кое е нашата скрита същност...и ние познаваме ли я ?...съзнателно ли я крием и я подтискаме...или точно защото не я познаваме не и даваме възможност да се прояви...?
...тя свързана ли е с комплексите?...и ако част от тези комплекси осъзнаваме и извадим на бял свят...то тяхното място празно ли остава или се запълва от други...
...питам не за друго, а защото ми прави впечатление, че хора, които твърдят, че са осъзнали и са се освободили от комплексите си, които твърдят че познават истинската си същност, че са намерили вътрешното си равновесие и щастие...не ми изглеждат твърде балансирани, уравновесени и щастливи...

по плодовете им ще ги познаеш..бере ли се грозде от тръни...

за мира и любовта декларации не са нужни, който ги има , живее в тях и ги излъчва така, както други излъчват напрежението си, трети досадата си, други страха или духовната си нищета...

В повечето случаи човек действа рационално, но ImBlack, според мен в нета, в по - голяма степен хората се поддават на ирационалното. И аз мисля, че обяснението на това явление се крие в ограниченията, които налага виртуалната комуникация. Когато не виждаш отсрещната страна, е много по - лесно да бъдеш откровен. Всъщност каквато и роля да си избереш, не можеш по никакъв начин да се скриеш в думите . Човек се прикрива в мълчанието.
Ти споменаваш за модел на поведение в нета, а на мен ми се струва, че по - скоро можем да говорим единствено за начина, по който хората ползват думите (и май само толкова ).
Мисълта ми е, че в нета хората са такива, каквито са (не могат да се представят за други), но образът, който получаваме в крайна сметка не е пълен (защото е нужен и реалния контакт).

Мисълта ти е немислима ... с две думи
Да не привеждам доказателства, излишна загуба на време би било.

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

Ама приведи все пак доказателства , щото иначе не мога да разбера какво означава това "мисълта ти е немислима" .

"Мисълта ми е, че в нета хората са такива, каквито са (не могат да се представят за други)"
Това е мисълта ти.... чакай малко ... сякаш ми казваш, че в нета аз съм такъв какъвто съм ... Не че не е вярно, не че не е вярно, но съм бил и такъв, бил съм и друг.
Остави нета, майната му - не можеш така категорично да определиш кой-какъв е не само в нета ами и извън илюзията на жицата.
И пак ... няма доказателства ... сори...

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

Ти си такъв, какъвто си (аз уточнявам ли, категоризирам ли, определям ли те, ограничавам ли те с това си изявление ?). Не, не и пак не. Няма нищо категорично в него . Всеки е такъв и друг - къде е противоречието с това да бъдеш себе си (такъв, какъвто си, а не някой друг) ? Не го виждам. Само игра на думи.

"друг" синоним на това "да бъда различен"
"друг" синоним на "някой друг (човек), реално съществуващ извън нас"

Използвах второто значение в първия си постинг !

Преди 6 години си правех доста експерименти във вируалното общуване и бая народ съм успял да заблудя с думи и да им изградя грешна представа за мен. Въпрос на умение.
Това, че успях да го направя, ме научи да не изпадам в крайностти по отношение на виртуалните ми познанства и да преценявам дали искам да играя играта, която ми се предлага, или не.
Независимо от изразните средства това си е модел на поведение.
Трайни взаимоотношения могат да се градят единствено върху реални познанства, в противен случай, евентуални разочарования от разминаването между проекцията и реалността носят сериозен психически дискомфорт.
Това дали човек , ще успее да се скрие в думи или в мълчание, зависи от умението на останалите участници в предтавлението да разбират и съпреживяват.

винаги ли има някакви авто асоциации , според тебе?
срещала съм прякори като "парче сирене", "qwerty", "ябълка", а пък аз дълго време пишех като "марийка", понеже първото нещо, което написах в един много отдавнашен форум, който не съществува отколе, беше в отговор на некой си "иванчо". и после нали останали "бисквитките" - така си ми остана тва "марийка за бая време. изобщо надали съм помнела на втория ден за какво е ставало дума там, с онзи иванчото : )
така че?

според мене понякога е напълно случайно това с никовете.
а, да, и друг пример.
беше ми се прецакал по едно време профилът и като го оправиха - цялата информация от него беше отишла на кино. понеже ме мързи доста често, за да не пиша, копирах прякора си, че да го лепна направо. оказа се обаче, че нещо не съм с мишката както трябва и там е останало запаметено нещо отпреди.
част от текст някакъв, нищо общо с мене, изобщо случаен...
дълго време ми седя като прякор, ей така на : )