T.K.
3 отговора
83 прегледа
Re: T.K.
гледал съм само "brother" и ми хареса много. стерилното сиво-синьо беше идеален фон на бруталната история. хареса ми как е шамар в лицето на всички модерни младежки гангстерски комедии. бруталността беше напълно оправдана.
'hana-bi' имаш ли го? много ми трябва всичко негово! dvd-to на 'brother' в българия е pan+scan и затова не си го записах оттам :/
btw имам саундтрака на "kikujiro" cd audio, много е свеж :)
'hana-bi' имаш ли го? много ми трябва всичко негово! dvd-to на 'brother' в българия е pan+scan и затова не си го записах оттам :/
btw имам саундтрака на "kikujiro" cd audio, много е свеж :)
Редактирано от space_ace на
Hana-Bi
Заради препоръката ти, murnau, аз си записах първия филм на Китано, който се появи по телевизията (оказа се Hana-Bi) и снощи го изгледах. За съжаление, Space, това ми беше "оборотна", така да се каже, касета, така че върху нея в момента вече стои "Влакът-беглец". Съжалявам, че не прочетох молбата ти за копие от филма по-рано - щях да ти го запазя. :-(
Но, по същество - за "Фойерверки"-те.
Историята е, че един полицай взима пари от мафията - Якудза - за да плаща за лечението на безнадеждно болната си съпруга. За да ги върне, прави банков обир, като даже му остава някоя йена да заведе жена си на екскурзия, след като си изплаща борчовете. Накрая собствените му колеги идват да го приберат.
Разбира се, този сюжетен скелет е обрасъл с детайли като клонки на дърво от японска литография ;-). На една страна се проточва разклонението с осакатения колега, който се чуди какво да прави с живота си и в крайна сметка става художник. В друга посока са спомените, които спохождат отвреме-навреме главния герой - като в повтарящ се кошмар - как престъпникът застрелва пред очите му двама полицаи и той не може да направи нищо, за да предотврати нещастието. В трета посока се развиват отношенията му с мафията - на всеки 15 минути екранно време те изпращат делегат да си иска борчовете. Друга сюжетна линия е поредицата срещи със собственика на автомобилното депо, която е изпълнена доста в стил "U-Turn".
Достойнствата на филма са преди всичко в детайлите - всеки кадър е идеално пресметнат и аранжиран, ако сцената не изисква диалог, актьорите мълчат - дори и това да оставя "дупка" в звуковия фон. (Интересното е, че тази дупка _никога_ не се запълва с музика - просто си остава така.) Съпругата на главния герой не произнесе повече от десет думи по време на целия филм - всичките в едно изречение в самия край, при това.
Недостатъците ... ами, единствената причина човек да се _вгледа_ в изяществото на детайла е, че няма какво друго да му отвлече вниманието. Действието е бавно и меланхолично и зрителят спокойно може да отиде да си направи сандвич или да пусне кафеварката без да се опасява, че ще изпусне някой драматичен сюжетен обрат. ;-) Дребните социални детайли като задължителните японски поклони в началото и в края на всяка среща често пъти отнемат повече екранно време от самото събитие.
Може би в представата на създателите на филма бавното темпо засилва психологическото напрежение и по този начин ни кара да "влезем в кожата" на героя и да съпреживеем драмата му. Обаче, поне за моя вкус, някой някъде беше изпуснал пружната на напрежението, тя се беше размотала до крайност (в единствения трийсетсекунден задъхан епизод) и оттам-нататък вече няма напрегнато очакване, а просто по пода се е проточил неподвижният конец на повествованието.
Тръпката убива и създаденото още от началото на филма усещане за непобедимост на главния герой. След първите два-три побоя, при които той размазва тотално биячите на Якудза, като при това запазва каменното си изражение на лицето, човек просто престава да се притеснява за него - явно няма ситуация, която да му се опре. Аз, която винаги се притеснявам за съдбата на героите (дори и в романтичните комеди), тук се чувствах странно спокойна - ако Ниши _сам_ не си причини някаква вреда, никой друг не би могъл, явно.
В заключение - "Фойерверки" не успя да ме направи почитател на Такеши Китано. Но филмът вероятно би се харесал на аудитория, предразположена към съзарцателна себевглъбеност - той остава пространство за размишление по проблемите, които поставя, а освен това представлява добър фон за собствени размисли.
Hellen
Но, по същество - за "Фойерверки"-те.
Историята е, че един полицай взима пари от мафията - Якудза - за да плаща за лечението на безнадеждно болната си съпруга. За да ги върне, прави банков обир, като даже му остава някоя йена да заведе жена си на екскурзия, след като си изплаща борчовете. Накрая собствените му колеги идват да го приберат.
Разбира се, този сюжетен скелет е обрасъл с детайли като клонки на дърво от японска литография ;-). На една страна се проточва разклонението с осакатения колега, който се чуди какво да прави с живота си и в крайна сметка става художник. В друга посока са спомените, които спохождат отвреме-навреме главния герой - като в повтарящ се кошмар - как престъпникът застрелва пред очите му двама полицаи и той не може да направи нищо, за да предотврати нещастието. В трета посока се развиват отношенията му с мафията - на всеки 15 минути екранно време те изпращат делегат да си иска борчовете. Друга сюжетна линия е поредицата срещи със собственика на автомобилното депо, която е изпълнена доста в стил "U-Turn".
Достойнствата на филма са преди всичко в детайлите - всеки кадър е идеално пресметнат и аранжиран, ако сцената не изисква диалог, актьорите мълчат - дори и това да оставя "дупка" в звуковия фон. (Интересното е, че тази дупка _никога_ не се запълва с музика - просто си остава така.) Съпругата на главния герой не произнесе повече от десет думи по време на целия филм - всичките в едно изречение в самия край, при това.
Недостатъците ... ами, единствената причина човек да се _вгледа_ в изяществото на детайла е, че няма какво друго да му отвлече вниманието. Действието е бавно и меланхолично и зрителят спокойно може да отиде да си направи сандвич или да пусне кафеварката без да се опасява, че ще изпусне някой драматичен сюжетен обрат. ;-) Дребните социални детайли като задължителните японски поклони в началото и в края на всяка среща често пъти отнемат повече екранно време от самото събитие.
Може би в представата на създателите на филма бавното темпо засилва психологическото напрежение и по този начин ни кара да "влезем в кожата" на героя и да съпреживеем драмата му. Обаче, поне за моя вкус, някой някъде беше изпуснал пружната на напрежението, тя се беше размотала до крайност (в единствения трийсетсекунден задъхан епизод) и оттам-нататък вече няма напрегнато очакване, а просто по пода се е проточил неподвижният конец на повествованието.
Тръпката убива и създаденото още от началото на филма усещане за непобедимост на главния герой. След първите два-три побоя, при които той размазва тотално биячите на Якудза, като при това запазва каменното си изражение на лицето, човек просто престава да се притеснява за него - явно няма ситуация, която да му се опре. Аз, която винаги се притеснявам за съдбата на героите (дори и в романтичните комеди), тук се чувствах странно спокойна - ако Ниши _сам_ не си причини някаква вреда, никой друг не би могъл, явно.
В заключение - "Фойерверки" не успя да ме направи почитател на Такеши Китано. Но филмът вероятно би се харесал на аудитория, предразположена към съзарцателна себевглъбеност - той остава пространство за размишление по проблемите, които поставя, а освен това представлява добър фон за собствени размисли.
Hellen
Re: Hana-Bi
mnenieto ti e mnogo interesno.
shte ti pisha po vaprosa i az, ama sega niamam vreme.
edinstveno shte spomena, che sazercavaneto e osnovno vav filimte na Kitano.(nishto obshto spored men s Kurosawa, kogoto Kitano priznava za svoj duhoven uchitel).
I scream you scream all we scream for ice cream. Jarmush
shte ti pisha po vaprosa i az, ama sega niamam vreme.
edinstveno shte spomena, che sazercavaneto e osnovno vav filimte na Kitano.(nishto obshto spored men s Kurosawa, kogoto Kitano priznava za svoj duhoven uchitel).
I scream you scream all we scream for ice cream. Jarmush