.
4 отговора
140 прегледа
.
Крачел някога един човек. В едната си ръка държал своята духовна същност, в другата стискал тъй необходимия разум, а на гърба си носел заветите на предците. Пътят изглеждал лесен, и той преминал с надежда началото. Мъглявината на прозрението блестяла на хоризонта и човекът с уверени стъпки вървял към нея. Изглеждало сякаш мъглявината става все по-ясна и пътят все по-лесен. Така човекът вървял, и вървял, и вървял... не забелязвал светът наоколо. Не виждал чуждите стъпки, не чувал чуждите гласове. Устремено крачел към своята цел. И твърдо вярвал, че тя е наблизо. Така преминал следващата част от пътя. Взирал се усилено в хоризонта, и все му се струвало, че започва да различава ясно светлината и контурите на прозрението. Мъглявината придобила форма и петната се разляли в цветове по небето. Задъхано съзерцавал чудесата и все по-уверено продължавал напред. Хоризонта го привличал с небивала сила. Така преминал и следващата част от пътя. Макар и вече задъхан, човекът не спирал. Остава още съвсем малко, мислел си той, и при все че умората пропълзявала в него, и товарът в ръцете му натежавал с всяка измината крачка, той продължавал. Мъглявината ставала все по-ярка пред него. Съвсем скоро, човекът едва поемал дъх. Духовната същност в ръката му угаснала, а разумът неистово крещял в другата. Разкъсван, със сетни сили подържал заветите на гърба си, които сякаш го притискали силно към земята. Вдигнал отново поглед към хоризонта, но мъглявината била изчезнала. Не останало и следа от ярките и красиви преди чудеса. Така стигнал края на пътя. Уморено захвърлил всичко на земята и тежко се отпуснал до тях. Нямал сила да помръдне. Огледал се наоколо, ослушал се. Навсякъде имало много хора, всички уморено приседнали на земята, до своите притежания. Разтърсил духовната си същност. Тя вече не му давала сила. Попитал вечно крещяштият разум. В него не останали думи. Разтворил заветите на предците. Но мастилото било избледняло. Легнал отчаяно на земята и затворил очи. Колко красива била тишината. Били само те. Човекът... и тъмнината.
Re: .
Не ми се струва удачна идеята да предстявиш човекът "носещ"
"своята духовна същност... тъй необходимия разум, а на гърба си носел заветите на предците."
много е... механично.
Освен това, когато човекът достигнал "до края на пътя", струва ми се необмислено от теб, това, че "Навсякъде имало много хора, всички уморено приседнали на земята, до своите притежания." - а и това влиза в противоречие с тишината и самотата - тези хора не биха могли да бъдат там, просто.
Абе има нещо, ама иска още работа.
Аз, понеже не мога да напиша нищо сама...
"своята духовна същност... тъй необходимия разум, а на гърба си носел заветите на предците."
много е... механично.
Освен това, когато човекът достигнал "до края на пътя", струва ми се необмислено от теб, това, че "Навсякъде имало много хора, всички уморено приседнали на земята, до своите притежания." - а и това влиза в противоречие с тишината и самотата - тези хора не биха могли да бъдат там, просто.
Абе има нещо, ама иска още работа.
Аз, понеже не мога да напиша нищо сама...
Re: .
Боже, колко си критична...!!!
Да се чуди човек :)
Почва се с четките и хвалбите.
Чак накрая се изказват забележките :)))
Това изисква поне елементарното лицемерие ;))))
В моето мнение обаче частта със забележките липсва .
Станал съм много непретенциозен ли?
Кой знае...:)
Да се чуди човек :)
Почва се с четките и хвалбите.
Чак накрая се изказват забележките :)))
Това изисква поне елементарното лицемерие ;))))
В моето мнение обаче частта със забележките липсва .
Станал съм много непретенциозен ли?
Кой знае...:)
Re: .
Ами аз харесвам нещата на hose
и имам представа как и какво пише.
мисля че ако вземе предвид моите забележки - абе откъде да знам какво ще стане, но така го почувствах - така го написах.
Баданарки, глупости, това е текст и клубът е литература, а не споделено, все пак.
Hose, надявам се че по-полезно е да бъда откровена, отколкото да бъда учтива, макар че определено не съм искала да бъда неучтива, де!
/blue]