Airis Murdock

dete na dumite - mrachna i dujdovna istoria na edin chovek. kato anglia. niakak si usetih che e pisana ot jena, vupreki che e ot purvo lice i razkriva dushevnia jivot na muj.

Страхотна е Айрис... И като едното нищо може да те подхлъзне.
"Обичай ме, Чарлз... Обичай ме достатъчно".

Acropolis adieu

Филмът е страхотен. Гледах го с приятели и между нас се завърза дискусия за това каква е всъщност Айрис Мърдок. Според част от компанията тя е пропаднала жена, която върти на пръста си един смотаняк. Моето лично мнение е, че с безразборните си контакти тя всъщност се опитваше да намери себе си. Не е задължително една жена (или мъж) да е пропаднала, за да има толкова много връзки с другия пол. Вие как мислите?

Аз мисля, че тя "има толкова много връзки с другия пол", но беше загатнато, че има връзки не само с другия пол, но това е една отделна тема.

Но ако наистина ти се обсъжда един стойностен филм и искаш да вникнеш в него и да споделяш мнението си с тези, с които си го гледал(а),
може би трябва да си потърсиш... друга компания.

А Джуди Денч е ... невероятна, не съм гледала "Балът на чудовищата", но ще ми бъде много любопитно да видя как се е справила Холи Бери?

Ds otbelezha, che, kato shte pishem na Latinitsa,
e dobre da pishem imenata pravilno: Iris Murdoch.

Не съм съгласен, че историята е мрачна.
Номерът е там, че високите тонове не са необходими, за да можем да оценим една по времето си противоречива състоятелност. Затова без да ни натиска в ъгъла, Мърдок говореше за интонации съвсем здрави и нелъжливи. Без да търси и намира убежище. И беше искрена в страданието си за непроменимост и обреченост. Но пък даваше начин на живот. С всичките му сарказми, иронии, непукизми и оптимизми. Преди да пукнеш.
В Черния принц е същото. Прекрасни неща са това. Съжалявам, че ги позабравих, на всичко отгоре и ми липсват вкъщи.
Филма още не съм го гледал, но на снимката на задната корица от "Италианското момиче" (огромно разочарование за мен след години) видях Джуди Денч.
Същинска Айрис!

и публично::о))))))

"Сега вече стана ясно, че не мога да си тръгна. Бях се превърнал в пленник на положението".

Аз мисля, че по този начин една жена търси много повече себе си, отколкото другите.