Минувач

Върви си той и си говори нещо.
Кому говори и какво - не знам.
Но тъй е смешно и е тъй зловещо
един човек да си говори сам.
Какъв е?Кой е? Луд? Пиян? Нещастен?
Отровен от любов, от скръб, от ром?
Или бездомник в цялото пространство
намерил най-същинския си дом?
По дяволите! Толкоз ли е важно!
По-важното е друго: все мълчал,
човекът нещо имал е да каже
на всички ни, но друг път не посмял
да викне гласно обич и омраза
и с едного да раздели скръбта,
на себе си сега той всичко казва.
На себе си, а всъщност на света.

Д.Дамянов

...на този свят тъй пълен и тъй празен,
на този свят с лица безбройни ,но
върви човекът сам и си приказва
от тези всичките лица с едно...
...................................................
не му се смейте,няма нищо смешно,
това сме всички -
той,и аз,и ти...



Съжалявам,че не го помня цялото,ако някой го знае би могъл да го допълни,прекрасно е!

От днес нататък

До днеска любовта ни беше тиха -
спокойна като лятната река
и като зима без свирепи вихри
и като пролет, будна под снега
И се въртяха пролети и зими
Търкаляха се бавно нощ и ден
А аз дори забравях, че те има,
защото беше винаги до мен
Защото като сянка неотлъчна
ме следваше във лош и хубав час
Чак днес разбирам колко мъчно е
без сянката си да живея аз
От днес нататък като клон прекършен
аз ще те чакам там насред света
За всички любовта с раздяла свършва
За мен и теб с раздяла почва тя

Дамян Дамянов

До рамото ми стига вечерта.
Небето ме люлее в своя вятър.
И аз вървя по тънката черта-
вървя между небето и земята.
Глава опрял в самия небосклон
и стъпил с крак върху земята здрава,
вървя и се превръщам в хоризонт.
Един-единствен хоризонт оставам.
Света изпълнил с целия си ръст,
сближавам аз небето със земята.
И носа всеки изгрев като кръст,
на който ще разпъна тъмнината.

Със онова, което откровено
ще му отвърне с негов собствен глас.
Човек говори с цялата вселена.
Човекът мен е търсил, него - аз.
Да си разкрием всичките човешки
горчилки, и възторзи, и мечти..
Човек върви и си говори нещо.
Не му се смейте! Няма нищо смешно!
Това сме всички: той ,и аз, и ти.

сглобихме го:))
сега остава да се появи цялостно,защото,наистина,стихотворението е прекрасно,впрочем както и всичко,което авторът е написал

само дето всичките бурми постави, но да ги завинти забрави...

п.п. авторът е творец, а не методист, който от тук и там ноти събира, а после казва, че композира:(

Черни мисли като черни птици
връхлетяват някога и мен,
накълвават моите зеници,
погледа ми правят лед-студен
Спи сърцето в каменна обвивка
Буря тътне, стапя ме тъга
Донеси ми своята усмивка,
за да свърши бурята с дъга