САМООБЛАДАНИЕ

Признак на воля ли е, на смирение или и на двете? А как се достига състояние на смирение?

А ... тaмaн онзи ден щях дa пускaм темa зa волятa... Синхрония някaквa.


Зa мен сaмооблaдaнието е състоянието, което постигaме, когaто се отървем от чувството си зa собственa знaчимост.
Тогaвa никой и нищо не може дa ни рaзклaти.
Волятa мaй е друго, aмa aйде - говорете си, че ми е уврял мозъкa днес. Утре обещaвaм дa се влючa



Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Говориш убедено като постигнала го-онова за отърваването от чувството за собствена значимост.
Като те гледам как смело обясняваш Кастанеда-или си много напред с материала, или нищичко не разбираш, а само чувството ти за собствена значимост се е вдигнало още малко-с факта, че си го чела и разбрала и него.
Я кажи сега как местенето на събирателната точка преобръщаш на подсъзнание? За да обясниш на нечелите КК...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог

Натали, моля те, нека да си говорим за това, кой как усеща самообладанието, имайки предвид собствения си опит и вътрешна работа!
Интересува ме и твоето мнение, ако имаш време и желание да споделиш.

Според мене волята играе голяма роля за постигане на самообладание. Да владееш себе си - емоциите, мислите, реакциите, действията си. Волята е проявление на силата на духа. Поне за мене е така. Постигането на самообладание, разбира се е резултат от цялостната ни вътрешна работа.

Моето усещане е, че самообладанието трябва да е естествено състояние, а не нещо, което си налагаме със силна отвън, било и със силата на волята. Тя наистина е проявление на силата на Духа, но когато не се идентифицираш с емоциите си и с това, което става около теб, самообладанието само се установява като статукво. Не знам, дали станах ясна...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Смятам , че волята е проявление на ума.Що се отнася до самообладанието - то е свързано с вътрешната чистота.

Много вътрешна работа трябва за да достигнеш състоянието на самообладание. Аз примерно цял живот съм се изнервяла от тъпотиите на хора със самочувствие. Или още по-страшният вариант е-от тъпотиите на хора със самочувствие и власт. Това са ми дребните тирани или едни от дребните тирани....мисля, че съм постигнала напредък все пак в работата над себе си, щом от живота ми изчезнаха тъпите хора със самочувствие и власт...
И все пак чудя се Исус защо е разритал масите в храма и защо е проклел смокинята, че нямала плод....

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог

Това дето си го чела при Исус са символи бе кака
Дали може този храм да е човешкото тяло .....

Обясни ми защо смяташ, че волята е проявление на ума. Аз искам да напиша нещо за това, как я виждам, но трябва внимателно да го обмисля, а пък са ме налегнали едни такива... биоматематики. За четвъртък. Терра инкогнита. Та ще им се отдам с безупречност, а после ще си кажа за волята. Хайде, в теб е топката

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Като се изкачиш на вътрешния трон и поставиш под контрол всичко в теб имаш самообладание:)...Да това е и волята! И се постига сьс смирение.
Да се обладаваш целия, да проникваш и контрлираш всяка фибра от прана - ето това е самообладанието.

Не се гаси туй що не гасне!!

Нали знаеш как ще ти отговори една МАЙНИЧКА
...означава САМ да се ОБЛАДАВАШ
а пък като ПРИМЕРНА /не ПРИМЕРЕНА/
клубарка ще ти отговоря
ВОЛЯ на товреца и СМИРЕНИЕ на творението.

Не обичам тази дума...СМИРЕНИЕ...звучи ми прекалено негативно...сигурно е субекивно...
Сега ти пращам един ХЛАДЕН повей в СЪНя и дано има кой да те завие...


medea

....хм...като те гледам как се връзваш, имаш още много вътрешна работа и още повече външна..:-))))))))))

От известно време тази тема ме занимава и мен.

Защото едновременно ми се случват противоположни събития, които приемам като изпитания за нивото на self-control на духа ми.
Случват ми се неща, които могат да ме хвърлят в трапа - но вече съм отработила наблюдението над себе си, за да не се тръшкам неосъзнато.
От друга страна има други събития, които задържат състоянието на щастие в равновесие. Много интересно.

Ако съм приела непривързаността към амплитудите, би трябвало да остана балансирана. Да съм в харамония със себе си, независимо от непосредствената реалност. Забелязвам, че въпреки относителното равновесие в мен, съм по склонна да се привържа към състоянието, което ми дава положителната емоция. Следователно има какво още да отработвам по отношение на хвърлящите ме зад борда ситуации.

Когато приемеш различните гледни точки като проявление на Цялото, тогава ставаш смирен. Просто ставаш отворен и възприемчив към ситуациите - без критикарство и неоправдано самочувствие. За мен самообладанието е контрол над вътрешното състояние, който се постига с израстването на духа. Лицемерно е да се твърди, че ако просто не реагираш външно кибритлийски, си постигнал самообладание. Самообладанието е много дълбоко равновесие на мисли и емоции.

@=>=>=

ВОЛЯ на товреца и СМИРЕНИЕ на творението.
Много точно.
За завиването. Цяла нощ гол да спиш, пак се топиш. Вчера беше 41 градуса на сянка.
В СЪНЯ не достигат повеи от земята. Там духат други ветрове - от Твореца. Който охлажда, Той се грижи за завивките.

Абсолютно!
В подобно състояние се чувствам и аз. Затова пуснах тази тема. Има върху какво да се работи. Не е нужно обаче да ставаме и работохолици. Растем си нормално, не сме в оранжерия, при специални условия, има слънце, дъжд, вятър, ще ни поопасват по-големите от нас. Като ни е здрав корена, ще растем постоянно. Ароматът ни да е приятен, цвят и плод да дадем. Самообладанието е плод.

regulirane na sili

Всеки има работа...и Ошо има...даже и дона си има...
Ошо казва, че ежедневието е като прахта, която се сипе непрекъснато върху огледалото, тя се сипе, ние го бършем, тя се сипе, ние го бършем....и това вътрешно бърсане трябва да правим регулярно също както външното почистване.
Така стоят нещата....и това касае вече изчистено огледало. Какво остава за нас, непречистените.
Първата крачка обаче е смирението-това значи да спреш да се мислиш за пристигнал и всезнаещ. Да допуснеш в себе си истинските неща, които неминуемо причиняват болка, защото се оказваш не това, за което си се представял пред самия себе си...но тази болка си струва, защото ако сам не допуснеш истината, външните неща рано или късно се намесват и ти я показват доста по-болезнено.
Това е първата стъпка-ясното виждане на самия себе си.


PS. Прегледах си внимателно текста, защото знам, че пак ще се захванеш за правописните грешки...другото няма да достигне до теб.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог

ot samosebe si nadali chte stane, triabva rabota, usilia i e hubavo da ima chovek metodi

Не става от само себе си. Така е.
Но понякога е достатъчно МНОГО малко, за да те обърне на 180 градуса. Разликата между 1 и 100 е колкто между "Искам да се изправя" и "Помислих се изправен"
Количественото натрупвне води до качествено изменение.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal