Кое е прaвилното?
69 отговора
902 прегледа
Заключена
Кое е прaвилното?
Дa постъпвaш спрямо убеждениятa си? А когaто желaниятa ти се противопостaвят нa тях? Ако принципите (е, мaлко изтъркaнa думичкa де:-)), тa aко принципите се сблъсквaт с товa отвътре, дърпaщо в другa посокa? С инaтa дa нaпрaвиш нещaтa нaопaки? Променяме принципa или сподaвяме импулсa? Прaвилно? Според кое? - възпитaнието ни, средaтa ни, другите, интуициятa?
fragile
fragile
Re: Кое е прaвилното?
ако някой то отговори на тези въпросителни да знаеш че те лъже
ти си решаваш нещата
и по после живота ти показва кое е било правилно или не
всичко друго са празни приказки
бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана
ти си решаваш нещата
и по после живота ти показва кое е било правилно или не
всичко друго са празни приказки
бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана
Re: Кое е прaвилното?
Няма правилен начин както и отговор защо живеем. Принципите не са догми и би трябвало да можеш да ги промениш ако наистина смяташ че си заслужава. Според мен да сподавиш импулса би било глупаво защото рано или късно той пак ще се появи. По-скоро да разбереш причините за появяването му. Не подценявай интуицията - тя често ни показва пътя незамъглен от скрупули табута или предразсъдъци. А ако става въпрос за човек - попитай го и него. Никой не иска да е марионетка. Успех
Original Sin
Za mene nai-vajno e kakvo iskam i kakvo chuvstvam. Vchera kato gledah " Purvoroden griah" i Anjelina Jolie kaza:" Ako iskash neshto i chuvstvash che imash nujda ot nego...prosto go pravish". Ne e tochno taka mai ama tva beshe celta da kaje de:) Apuk principite...te shte se promeniat:) A i do izvestna stepen jelaniata sa suobrazeni s tiah daje i da ne se zabeliazva mnogo:)
Онова което за гъсеницата е краят на света, за наблюдателя е просто пеперуда ( R.Bah. "Illusion")
Онова което за гъсеницата е краят на света, за наблюдателя е просто пеперуда ( R.Bah. "Illusion")
Re: Кое е прaвилното?
щом желанията не съвпадат с принципите - измени ги:-)))))))))))))))))))))
Re: Кое е прaвилното?
Няма нищо лошо човек да се променя и това е резултат обикновено от ей такива сблъсъци.:)))Сподавеният импулс рано или късно избухва, преобръща ти принципите и убежденията и започваш да си даваш сметка, че не ти пука от другите- те не живеят твоя живот.
Но всичко се случва, когато сме готови за него.:))))
"Любовта може да се роди от една- единствена метафора."
Но всичко се случва, когато сме готови за него.:))))
"Любовта може да се роди от една- единствена метафора."
Re: Original Sin
алооооооооо
оная кво е искала да каже у тоя филм не знам
ама не се доизказала
праиш кво искаш но и плащаш толкова колкото струва!
и нема това онова
или само си праиш кво си искаш а?
ами ако на мен не ми хартесва кво си праиш а?
или по точно ако ми засегнеш интересите а?
кво?
нема да си платиш ли?
че си платиш като поп
или аз че си платим
некой винаги плаща тва кво си праим са
бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана
Re: Кое е прaвилното?
Слушай сърцето си. Интуицията.
Иначе... по-късно няма да ти остане нищо, за което да се хванеш.
Слушай гласа на интуицията, но внимавай да не го объркаш със страх... или с нещо друго.
Don’t try to change the world, just change the subject.
Иначе... по-късно няма да ти остане нищо, за което да се хванеш.
Слушай гласа на интуицията, но внимавай да не го объркаш със страх... или с нещо друго.
Don’t try to change the world, just change the subject.
Ами ЛансельотЧЕКЪТ не веднъж говореше...
За казана и голямата каша... Бъркаш притуряш, бъркаш притуряш и понеже си е твоя, все някога ще трябва да я изпапаш... Тъй че внимавайте с подправките, за да ви е вкусно някогааааааа, но не сега...
...още един караконджул под ножа...
Re: Кое е прaвилното?
Обикновено най-добрите отговори, които търсим, намираме именно във въпросите си... Да сподавиш един импулс --- е все едно да оставиш днешната работа за утре. Родените импулси не умират, просто защото на нас ни е по-лесно или по-угодно да се съобразим с принципите си. Един сподавен импулс се надига отново, понякога след много време и колкото повече време е минало, толкова по-силно напомня за себе си...
Като чуя неща от рода на "заради хората", "заради средата" и т.н. лошо ми става... Ние може и да сме част от една среда, но правилата в нея трябва да определями сами и то според себе си. Та смятам, че по-правилно е да следваш сърцето си, колкото и шаблонно да звучи. Понякога няма връщане назад, затова е най-добре да се вслушваме в себе си и да не се притесняваме от принципите си. Нали всяко правило има изключение. Или както казваше Джина Гершон май "Имам едно правило и то е, че няма никакви правила".
Та успех:-)
А другите... другите не плащат нашите грешки.
просто протегни ръце...
Като чуя неща от рода на "заради хората", "заради средата" и т.н. лошо ми става... Ние може и да сме част от една среда, но правилата в нея трябва да определями сами и то според себе си. Та смятам, че по-правилно е да следваш сърцето си, колкото и шаблонно да звучи. Понякога няма връщане назад, затова е най-добре да се вслушваме в себе си и да не се притесняваме от принципите си. Нали всяко правило има изключение. Или както казваше Джина Гершон май "Имам едно правило и то е, че няма никакви правила".
Та успех:-)
А другите... другите не плащат нашите грешки.
просто протегни ръце...
Re: Кое е прaвилното?
собствените желания < с/у > собствените убеждения ??
можеш ли да имаш убеденост, но да не я желаеш...
може като резултат, последствие да е така, обаче за да се стигне до там,
до такова последствие то убеждението което е твое не е само твое, ами е
формирано докато си с някого...
и после дори и да не сте вече заедно, това си остава твое убеждение разбира се. и може да ти пречи на желанията. остава, защото като се разделяш с хората, не се разделяш 'с принципите', с опита който сте постигнали заедно. и не може и да го определиш като добър или лош опит - всеки опит е добър, няма лош, защото всеки опит те води напред. не може, и не бива, въпреки че може да поискаш да направиш това защото ти се ще да обвържеш преживяването с човека, ако вече него го имаш за лош, да наречеш и опитът си като такъв...
и така човек бърка. няма лош опит...
кое е правилно? (въпроса принципно си е неправилен, ама няма значение)...
следвай желанията си...
не на въпреки на чуждите, ами се съобразявай с чуждите желания, за да може да се съобразят с твоите. много хубав принцип, нали? само дето е неприложим, защото не може да изискваш нито от себе си, нито от никого да го спазва. и като е така, винаги ще има и разминаване - ще даваш повече, и ще получаваш по малко... или дори наопаки?
дали се съобразяват другите с твоите желание го определяш ти. на такава база може да изграждаш преценката си, безпристрастна оценка ако искаш да имаш, и да търгуваш с отношения... защо ти е?
вероятно става дума за нещо голямо. или важно. или основополагащо, такова че да те спре, да се замислиш и да не правиш нищо, за да не би да сбъркаш. но точно това е грешното поведение.
по добре е да раздробиш на малко части това което е важно, да действаш ден за ден, миг за миг, и да си спомняш всичко.
да дадеш доверие в някакъв дребен детайл, за да видиш дали и към теб ще постъпят така. най-вероятно не, но това не бива да те спира. продължаваш, по същия начин. всяко едно малко доверие което даваш ,и бива отминато, и получаваш като разочарование, само го запомняй, не прави нищо по този повод...
в един момент ще се получи голямо разминаване. тогава ще можеш да имаш увереността , че си постъпвала правилно, че не си се хванала за момента, 'да издебнееш' както се казва,и да правиш скандал и противопоставяне на всяка крачка...гледай по дистанцирано - противопоставяй цялостно поведение,а не отделно желание.
за да няма връщане към началото - различни принципи, чужди и твои да се борят в теб. създай си нови принципи, следвайки начина си на мислене който имаш сега..., те ще са резултат от същия начин на мислене, стига да не го спираш заради сложността на нещата, да не сподавяш импулсите на влеченията си, да не им пречиш да те водят натам накъдето ще имаш свой си опит, а не чужд...
/много безмислено и принципно, извинения...
можеш ли да имаш убеденост, но да не я желаеш...
може като резултат, последствие да е така, обаче за да се стигне до там,
до такова последствие то убеждението което е твое не е само твое, ами е
формирано докато си с някого...
и после дори и да не сте вече заедно, това си остава твое убеждение разбира се. и може да ти пречи на желанията. остава, защото като се разделяш с хората, не се разделяш 'с принципите', с опита който сте постигнали заедно. и не може и да го определиш като добър или лош опит - всеки опит е добър, няма лош, защото всеки опит те води напред. не може, и не бива, въпреки че може да поискаш да направиш това защото ти се ще да обвържеш преживяването с човека, ако вече него го имаш за лош, да наречеш и опитът си като такъв...
и така човек бърка. няма лош опит...
кое е правилно? (въпроса принципно си е неправилен, ама няма значение)...
следвай желанията си...
не на въпреки на чуждите, ами се съобразявай с чуждите желания, за да може да се съобразят с твоите. много хубав принцип, нали? само дето е неприложим, защото не може да изискваш нито от себе си, нито от никого да го спазва. и като е така, винаги ще има и разминаване - ще даваш повече, и ще получаваш по малко... или дори наопаки?
дали се съобразяват другите с твоите желание го определяш ти. на такава база може да изграждаш преценката си, безпристрастна оценка ако искаш да имаш, и да търгуваш с отношения... защо ти е?
вероятно става дума за нещо голямо. или важно. или основополагащо, такова че да те спре, да се замислиш и да не правиш нищо, за да не би да сбъркаш. но точно това е грешното поведение.
по добре е да раздробиш на малко части това което е важно, да действаш ден за ден, миг за миг, и да си спомняш всичко.
да дадеш доверие в някакъв дребен детайл, за да видиш дали и към теб ще постъпят така. най-вероятно не, но това не бива да те спира. продължаваш, по същия начин. всяко едно малко доверие което даваш ,и бива отминато, и получаваш като разочарование, само го запомняй, не прави нищо по този повод...
в един момент ще се получи голямо разминаване. тогава ще можеш да имаш увереността , че си постъпвала правилно, че не си се хванала за момента, 'да издебнееш' както се казва,и да правиш скандал и противопоставяне на всяка крачка...гледай по дистанцирано - противопоставяй цялостно поведение,а не отделно желание.
за да няма връщане към началото - различни принципи, чужди и твои да се борят в теб. създай си нови принципи, следвайки начина си на мислене който имаш сега..., те ще са резултат от същия начин на мислене, стига да не го спираш заради сложността на нещата, да не сподавяш импулсите на влеченията си, да не им пречиш да те водят натам накъдето ще имаш свой си опит, а не чужд...
/много безмислено и принципно, извинения...
Re: Кое е прaвилното?
правилно според вътрешното ти чувство
но ако прекалено често вътрешното ти чувство противоречи на принципите ти, значи трябва да си промениш принципите. т.е., те значи са различни, но ти не ги осъзнаваш, че са различни. заблуждаваш се относно принципите си, значи, изградила си система от илюзорни принципи
IMAGINE...
но ако прекалено често вътрешното ти чувство противоречи на принципите ти, значи трябва да си промениш принципите. т.е., те значи са различни, но ти не ги осъзнаваш, че са различни. заблуждаваш се относно принципите си, значи, изградила си система от илюзорни принципи
IMAGINE...
Редактирано от Джeйн на
Re: Кое е прaвилното?
Напротив, много хубаво казано! :-)))
Само че... направо се чудя как си стигнал до тези неща... И аз съм стигнала до тях, но по друг начин.
Don’t try to change the world, just change the subject.
Само че... направо се чудя как си стигнал до тези неща... И аз съм стигнала до тях, но по друг начин.
Don’t try to change the world, just change the subject.
Re: Кое е прaвилното?
Той хубаво, че е стигнал, ама ме принуждава да го преследвам из клубовете и да го цитирам на него самия... Ще започна да правя Кръг-архив... как не съм се сетила по-рано!!!
Айдеееее... гадната фармакология ме чака... И да ми стискате палци, че ви късам ушите по реда на номерата!!!
Целувки
п.п. На Безсънна няма нищо да кажа, понеже гледам, всичко е казано, освен, че й желая успех и й пращам нещо топло и усмихнато... слънчево зайче!

Who does not love too much, does not love enough - Pascal
Айдеееее... гадната фармакология ме чака... И да ми стискате палци, че ви късам ушите по реда на номерата!!!
Целувки
п.п. На Безсънна няма нищо да кажа, понеже гледам, всичко е казано, освен, че й желая успех и й пращам нещо топло и усмихнато... слънчево зайче!
Who does not love too much, does not love enough - Pascal
Re: Кое е прaвилното?
Стискаме палци!
Успех!
Don’t try to change the world, just change the subject.
Успех!
Don’t try to change the world, just change the subject.
Re: Кое е прaвилното?
От най-чистата гледна точка има само едно решение - да се спази принципа! Това е основата на еволюцията, някъде е наречено саможертва.
Защото желанието е нашия враг- врага на душата. Но обаче ние сме в такава каша, дето не си разпознаваме и пръстите на дясната рька и няма ясен отговор на вьпроса ти.
Принципите ни...отде са дошли?? от собствените ни размишления и "поуки" от преживени случки..може би вдьхновени от книги -- фалш на квадрат!
Сьвестта ни???---бог да ни опази от лъжливата сьвест-най-големия ни враг.
Чувал сьм да се казва - слушай сьрцето си...
..това ме разсмива. Хората през цялото време това правят...и кожодерите, и крадците и всеки. Нечистото сьрце си се притегля от своето, а кой от нас ще се похвали с обратното!?
Помисли искрено безсьннице и действай смело! По -често резултатите идват от намерението ни , отколкото от конкретните действия.
Например ако малката принцеса с намерение да те зарадва сьдере целия мокет и ти направи хвьрчило, не вярвам много да и се сьрдиш нали:)
ПП.Ааааа, като прочитам сега мненията на другите, виждам че надделява това да се следва импулса, подтика. Според мен в повечето случаи (поне половината) това е най-лошото нещо..
Не се гаси туй що не гасне!!
Защото желанието е нашия враг- врага на душата. Но обаче ние сме в такава каша, дето не си разпознаваме и пръстите на дясната рька и няма ясен отговор на вьпроса ти.
Принципите ни...отде са дошли?? от собствените ни размишления и "поуки" от преживени случки..може би вдьхновени от книги -- фалш на квадрат!
Сьвестта ни???---бог да ни опази от лъжливата сьвест-най-големия ни враг.
Чувал сьм да се казва - слушай сьрцето си...
Помисли искрено безсьннице и действай смело! По -често резултатите идват от намерението ни , отколкото от конкретните действия.
Например ако малката принцеса с намерение да те зарадва сьдере целия мокет и ти направи хвьрчило, не вярвам много да и се сьрдиш нали:)
ПП.Ааааа, като прочитам сега мненията на другите, виждам че надделява това да се следва импулса, подтика. Според мен в повечето случаи (поне половината) това е най-лошото нещо..
Не се гаси туй що не гасне!!
Редактирано от mushmorok на
Re: Кое е прaвилното?
"Помисли искрено безсьннице ..." - ми че то това е да слушаш сърцето си. Ти какво го увъртя...
Може да е клише, но пък трябва да се следва. Иначе човек върви против себе си.
Don’t try to change the world, just change the subject.
Може да е клише, но пък трябва да се следва. Иначе човек върви против себе си.
Don’t try to change the world, just change the subject.
Re: Кое е прaвилното?
Сузана Тамаро, "Библиотека 48"
Следвай сърцето си
БААААААСИ книгата! А заглавието подвежда...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal
Следвай сърцето си
БААААААСИ книгата! А заглавието подвежда...
Who does not love too much, does not love enough - Pascal
Re: Кое е прaвилното?
Ама ние сме от две части - хубава и лоша. Ако вьрвим против лошата - нищо лошо
Не се гаси туй що не гасне!!
Не се гаси туй що не гасне!!
Re: Кое е прaвилното?
Не мисля за лошото. Не ми е хрумвало. Вървя натам, накъдето ми харесва на мен.
Знам от опит. Подобно на Безсънна, съм имала разни вътрешни противоречия, и съм разбрала, че докато не следвам интуитивното си усещане за нещата, и докато робувам на установености и норми, нищо хубаво не ме чака. Има страх от неизвестността, от това как ще се справиш след голяма крачка и промяна. Обаче пък, човек се мобилизира и се справя. Променя начина си на живот, и нещата се обръщат към по-добро, стига наистина да не се колебаеш, и да знаеш какво искаш и защо го искаш. Зорът е докато се решиш. После само го осъществяваш. Но не си ли вярваш, сърцето ти съмнява ли се, тогава не е добре. Може да попаднеш от трън та на глог.
Don’t try to change the world, just change the subject.
Знам от опит. Подобно на Безсънна, съм имала разни вътрешни противоречия, и съм разбрала, че докато не следвам интуитивното си усещане за нещата, и докато робувам на установености и норми, нищо хубаво не ме чака. Има страх от неизвестността, от това как ще се справиш след голяма крачка и промяна. Обаче пък, човек се мобилизира и се справя. Променя начина си на живот, и нещата се обръщат към по-добро, стига наистина да не се колебаеш, и да знаеш какво искаш и защо го искаш. Зорът е докато се решиш. После само го осъществяваш. Но не си ли вярваш, сърцето ти съмнява ли се, тогава не е добре. Може да попаднеш от трън та на глог.
Don’t try to change the world, just change the subject.