Кундалини

[линк]

Porednite sektanski istoriiki, na koito miastoto im ne e tuk.......

koito iska da gi 4ete, moje puk da go razveseliat

В Турция имат много подходящи кундалини-практики! Кат ти го... и кундалини излиза през ушите...

Гледам, че има добре написано нещо и на български в "onjoga".

Има ли йоги у нас, които да не са сектанти?

Познавам един-двама такива. Но определено изглеждат като "бели врани" на фона на останалите. Онзи ден ходих на лекциите на един тибетски лама. По-скоро "ламче", защото беше на 27 години.
За мен беше по-интересно да наблюдавам публиката. Наистина, сред поклонниците на източната духовност, които се събират на подобни места, процента на хората, имащи нужда от терапия е висок.
Моят приятел Прилипчето може пак да ме изпсува, но уви - това е истината...

Че, кога съм те псувал бе.Нали съм чел онова от г-н Дънов, че за всяка дума ще ни търси сметка.Чудно ми е, от къде го извади това определение "източна духовност".А всички имаме нужда, не от терапия, а от свеж въздух и светлина.

Прилепче съм му бил.Че и приятел.

Теб, отдавна те разбрах...защото често си много по- прав, от колкото си признаваме. Радвам се, че си имаме подобна компания. :)))

айде стига с тоя шри чинмой бе...... въобще всякакви шри-та се изредиха у нас, кой по-мъдър и възвишен да ни поучават; ама като има балъци дето ходят да ги слушат зяпнали, понеже не вярват в себе си...

"понеже не вярват в себе си..."
Не вярват...инъче нямаше да са хора. Тези дето вярват...ходеха по водата.
Каквото нямаме, търсим. Каквито не сме, на такива се правим. Ако не можем да признаем някого, го отричаме, но с кого ще го заместим...със себе си, може би...да ни се смеят хората!
В публиката е по- весело. Там всичко е скришно. На сцената, всяко насиране е публично.

Е, аз казвам условно "изпсувал". Имам предвид несъгласен с нещо.
Че не съществува ли понятие "източна духовност"? Ами какво харесват всички почитатели и практикуващи йога, дзен, разни други източни джаджи? Как да наречем всички учения и практики, изващи от необятната Азия?!?
Мисля, че "източна духовност" е доста точно понятие.
Ако си ходил по лекции на разни учители, по разни семинари и пр. не знам как можеш да отречеш, че там има доста хора, които.... Абе да не ги определям, ама според мен не са у ред!

Ами, че то всичко в Европа освен някои тъмнокожи видове ,все от Азия е дошло.Аз малко си падам и по "западната духовност".Но дори и там има няколко посоки(нали разбираш).Някой прекрасен божи ден ще те светна по въпроса.
Нова тема за нов размисъл:Какво е учител и какво ученик(не държа на истината).

а предтсяваш ли си една публика - насрана масово и единодушно

не 4е индивидуалното не се брои...

Учителят е онзи, у който каналът му с висшето е по-чист. У ученика е по-замърсен. В съответствие с различните канали, един и същи човек се явява и ученик и учител-спрямо останалите, спрямо един и същи човек и спрямо себе си.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог

О, моля Ви мадам! Не толкова високопарно! Чист канал, мръсен канал - да не сме водопроводчици? Канал до къде?
Един мъдър човек, който преди две-три години изнесе пред една аудитория от всякакви "адепти" лекция на същата тема, за учителя и ученика, започна именно с това. Първо започнахме беседа кой какво мисли по въпроса, що са това ученик и учител, пък после си разви своята тези. Чуха се прелюбопитни мнения.
Но аз продължавам да смятам, че учител е този, който ти помага да стигнеш до вътрешния си учител. Тоест да разбереш че от учители полза НЕМА! Човек живее не да учи, да се усъвършенства, да си разширява съзнанието и там к`вот се сетите. Човек живее, защото живота е хубаво нещо!

Е ти си прав-учител е онзи, който ти помага да стигнеш до вътрешния си учител. А за да го прави, трябва по някакъв начин да е минал по тоя път преди теб. Иначе нищо няма да стане.
Значи волю неволю си е изчистил каналите.
А случвало ли ти се е с един и същи човек да сте си ту учител, ту ученик.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог

На това му се вика приятелство. В средите на "духовните" люде не е много познато.
Има еднс по-високо ниво от Учител - това е приятелят. Приятелството, където никой не учи другия, но и двамата си помагат - това е най-висшият тип човешки взаимоотношения.

кой е цитираният "мъдър 4овек" ?

Е аз понеже досега жив учител не съм срещала, но пък съм срещала хора, с които взаимно сме си помагали или си помагаме-затова го разтълкувах така.
И наистина е странно-има места, в които той ми помага и дърпа напред и го усещам много по-отворен (с отворени канали или не знам как другояче да го нарека), а има места, в които пък наобратното....така се явяваме един на друг учител, но в различни области.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог

Памперс...ще увеличи продажбите.

Не лошо като идея. Ние все по единично се насираме. Време е да го направим "единодушно".