Старата любов...

Хваща ли ръжда старата любов, или не хваща?

Някой да има някакви емпирични наблюдения, или доказателства?



Don’t try to change the world, just change the subject.

Мога ли да развия идеята около котката си ?

Може. Ако е мъжка.

Don’t try to change the world, just change the subject.

Рачешка сентенция : ..любов която е завършила не е започвала. Другото е експеримент

Не е. А за синовете й ?

Ами давай :-)))
Аз от Котараци се вълнувам много. И от котараци също

Don’t try to change the world, just change the subject.

А има ли вечна любов?

Don’t try to change the world, just change the subject.

Auld Lang Sain! Da vdignem chashi...

Да. В главите ни, в желанията, в някакви непознати за нас мозъчни центрове, свързани с Божественото. Но можем ли да надскочим другото същество в себе си ? Това, което е свързано с измислените впоследствие т.н. човешки правила.

Ако любовта е вечна, значи няма "стара" любов...

"Не остарявай, любов..."

Вечна любов... А колко трае една вечност? Колкото един живот. Но... тук вече става леко окултно...
Всъщност... интересен въпрос задаваш. Мисля, че любовта често бива опошлявана от "човешките" правила. И точно заради това остарява.

Don’t try to change the world, just change the subject.

: )

Па хваща, ми та... Тя новата хваща, ти за старата...

е като използвана салфетка
абе върши работа ама.....
старата любов не може да се мерти със старо вино например

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Хваща ама лъжовна е тази ръжда Под нея винаги ТЯ седи и чака бляскава като току що наточен нож чакащ да бъде изваден от ножницата. Тя е като старото облекло и обувки - удобно очупено по теб и пропито с твоя дъх. Търпелива е и не бърза. Но паднеш ли и - няма прошка глътва те и край

кво седи под нея а?
нищо няма
готини спомени и тва е
на вторични суровини
даже и там се мръщат на ръждата
особенно па докато човек изтърпи там оня момент със споделянето
ебати и досадата
загуба на време
нищо друго

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

... макар че пък така красиво звучи написаното от тебе
жалко само, че никак не е истина... ; )

В желанията истина е това което искаме да е. И ако положим повечко усилия може и да стане. А ако не искаме и си намираме аргументи защо не е то никога няма да стане. Къде е казано че целия ни живот трябва да е със старата любов? Може да и се отдадем за малко но целите и пак да продължим да живеем. Ясно е че тя няма да е вечна. Но това пречи ли да бъдем поне за малко щастливи с нея?
Моята първа и голяма любов бе момиче което дори и не целунах (а тя искаше дори и повече) щото бях ахмак тъпак тиквеник пъпчив задръстеняк Е отиде си и повече дори не я видях. След това се влюбвах много пъти но никога вече по този начин. Обичах силно цинично горещо страстно осъзнато или не. Но прашеца от крилата на пеперудата се трие само веднъж

а не мислиш ли че това са илюзорни мисли които погледнати впоследствие са си 100 алюзии?

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Кой каквото е оставил такова ще намери Освен това е полезно да се тренираш да издържаш досадата. Не се знае какво ще се наложи да се изтърпява понякога