усмивката

обичате ли да се усмихвате? :))
а колко често?

яямммммм

...много......дори и когато ми е тъжно го правя...като защитна реакция...,и сега на монитора се усмихвам...,но най - много се радвам когато усмивката ми накара някой друг да се усмихне...

Привет, Ветре:)

Докладвам по темата, значи: обичам да се усмихвам.
Колко често: днес това ми се случи само веднъж - сутринта.
Но още не мога да спра:)))))

Лоша работа...

усмихвам се....дори и на сила...защитна реакция да не показвам слабостите си
ето и сега ти се усмихвам дано да ти стане приятно от една усмивка, аз обичам да ги раздавам...обичам и да получавам и смея да кажа че рядко около мен има нацупени хора

А става ли насила? Защото, според мен, усмивката се ражда някъде вътре в теб и се появява на лицето, грейваш както се казва, озарява те.

"Любовта може да се роди от една- единствена метафора."

има едни такива дежурни усмивки...не може да не ги знаеш

Обаче може и обратното

Дори има такива методи в източните медицини да предизвикаш положителни чувства и следователно изцеление по механичен пьт- като се усмихваш .

А ведньж попаднах сред хора, които се хилеха цели минути за здраве. Чесно казано и аз се похилих здраво ама защото ги гледах как се пьнат само. Беше просто неописуемо, гледат се и гра4ат
Може и аз да сьм смотал некоя бьдеща болест без да се усетя

Не се гаси туй що не гасне!!

се усмихвам, та ме питат защо ми е толкова весело.
А ти , Ветре, как си с усмивките ?

Вярно е това, в което вярваш !

da, mnogo (obicham da) se usmihvam,
no ne vinagi usmivkata e na miasto
sigurno se seshtate za situacii, kogato niakoi se plyosne smeshno pred vas na ulicata...
predi dva dni usetih, che se usmihvam v absolyutno nai-nepodhodyashtiya moment - kucheto zahapa muja mi!
ne znam dali se smyah na muja mi, koito me gledashe neshtastno s priziv za pomosht v nasulzenite ochi
ili
na kucheto koeto me gledashe s pogled "pak sgafih mai"

Да, чела съм някъде за това. За мен това е обратната последователност...пък знам ли, може и да е правилната.
Истината е, че аз рядко мога да си докарам радост по тоя начин:)))) Като ми е гадно- ми е гадно и хич не се усмихвам.:)))

"Любовта може да се роди от една- единствена метафора."

Колко различни са усмивките..
усмивки за укор, сърцати усмивки, усмивки за преданост, за топлота и човечност, други за благодарност и признание..истински или не..
Ще каже човек едно просто изражение на лицето, но то заменя думата, мисълта с нещо не по-малко силно, каквото са очите на човека..

А помним и усмивката на Алековия Бай Ганьо,който се смееше на всяка дебелащина и намигваше при всеки повод, когато можеше да мине някого..Как да забравиш тази своеобразна, хайде да не казваме станала типична българска национална усмивка...

Не е ли една от истински дълбоките разлики между нас и животните способността да се усмихваме?! Тази способност,която ясно отразява вътрешното благородство на човека, щедростта на духа му, обичта му..

Как можем само да променим света, ако не пестим усмивките си. Истинските.

На мен също ми е най-радостно тогава, когато някой който рядко се усмихва, отвърне на усмивката ми.

Например, има един пазач на входа на компанията в която работя. Той винаги е бил много сериозен, за разлика от всички останали негови колеги, които се усмихват и махат с ръка когато минаваш през входа. Аз също като повечето минаващи се усмихвам и махам с ръка - това ми е един от приятните навици. [maham s ryka]

До скоро сериозният пазач не реагираше на поздравите ми, но последните два пъти ми се усмихна и това направи усмивката ми още по-голяма. Не знам дали аз съм причината за положителната промяна, но и не ме интересува толкова много - важното е че човекът започна да се усмихва. И това много ме радва...

Все си мисля, че усмивката, както и щастието са заразителни. А вие как мислите?

Изпращам ви няколко