Любов!

Обичам те ! Теб, именно теб.
Обичам те такава, каквато те познавам.
Защото те познавам!
Обичам те – добра и лоша, по-добра и по-лоша.
Обичам те такава – различна и непредсказуема.
Ти си всичко!
Нямам друга любов освен теб.
Ти си началото и краят. Животът и смъртта.
Не се променяй. Бъди каквато си. Такава те обичам.
И знай – не можеш да избягаш от любовтта.
Какво е любов ли? – да обичаш, когато познаваш,
Да обичаш и доброто и лошото.
Любов – да искаш да даваш.
Страст – да искаш да взимаш.
Да искаш да даваш и да взимаш – любов и страст.

Без значение какво ти струва,
Не можеш да избягаш от любовтта!



Път след път, пътища много...

Не можеш да избягаш от любовта...
Любов - да искаш да даваш...
Страст - да искаш да взимаш...

Много точно!

Сипи пак, наздраве!!!

Олелеееее мъ много ще ни дойде, а по едно




Път след път, пътища много...

КАФЕЕЕ

Наздраве!!!

Добре бе, сипвам си едно вино

НАЗДРАВЕ!

В мрака просветват две очи-
жизнени и игриви.
Поразхождат се малко и изчезват.
Мрака остава,
статично пазещ своета същност.
Лека носталгия минава през мен.
Поотпуска ме.
Не вярвам.
Не знам
в какво не вярвам,
но не вярвам…
Кръстосвам крака,
поставям тялото си на
най-малкото място,
присвита и уплашена,
замислена и отчуждена…
Минавам през безброй светове
без да докосна нито един.
И се разпръсквам в пространството.
Спокойно летя -
знам как се пази равновесие.
Играта на живот е трудна.
И оцеляват само влюбените в нея.






Път след път, пътища много...

Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.

Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.

Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,
може би средпът ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.

Обичам те завинаги!

Как да те намеря аз не знаех,
търсих те наяве и в съня.
Колко нощи все за теб мечтаех
в стъкления замък у дома.

Могове броях, и часовете,
лудост беше, вече знам това.
Срещат се земята и небето -
полюсите два на любовта.

Обичам те завинаги
и друга дума няма!
Съдбата ни - повярвай
е днес съдба за двама!
Най-важното -това е,
друго - не остана.

С времето, което отминава,
свят за теб с Любов ще построя!
Този миг аз няма да забравя,
този миг с теб и любовта.

И така ще бъде всяко лято,
всяка зима, всеки нов сезон.
Чувството за нас ще бъде свято.
Любовтта ще бъде наш закон!

Обичам те завинаги
и друга дума няма!
Съдбата ни - повярвай
е днес съдба за двама!

Е от купони забрави за нета.
Хайде наздраве и е време да се появиш


Път след път, пътища много...

Здрасти, ако си все още тук!

Днес мислех да се прибера раничко и да се наспя веднъж завинаги, но уви. А мине ли 4 часа, вече изобщо не ми се спи, да не говорим, че преди малко пих и кафе...

Охо значи да си сипвам колата, да мисля тема за разговор, но далеч по-забавна от вчерашната, че днес съм щастлива и какво още, да не пропусна нещо?
Или ще се смилиш над мен, ще ме оставиш да се справя с тежката задача да домъкна кола и понички, а темата ти ще подхванеш?

Здравей де


Път след път, пътища много...

Ден ме обичай още -
още ден ще живея.
Не като живи мощи,
не като лист в суховея...
Нека с длани горещи
стоплим минутите сини.
И да не мислим за вещи.
И да не търсим причини.
Нека в стаята пуста
влизат вихрушки зелени...
Да не говорим за чувства -
просто бъди до мене.
Дните - добри или лоши -
да подредя не умея...
Век ме обичай още -
още век ще живея.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава...Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания накъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти...Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.

И колко ми е невъзможно...Колко си
ти пясъчна...И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска!

Христо Фотев

Винаги когато чета това, се удивлявам колко добре е казано - страхотно е, и фантастично!

Господи, колко си хубава!

It's hard to hold your head up
When you're kneeling down to pray

Аз ли?

Благодаря!

Наистина е невероятно...днес го чета за втори път по клубовете и с кеф и трети ще го прочета...Здравей де, за какво ще поспорим, че ми домъчня за теб?


Път след път, пътища много...

Ами все си в някакво мрачно настроение

Например за това колко са застреляни жените?

(Айдеееее, мигом си навлякох смъртни врагове в тоя клуб....;-РрРрРррРрРР)

Харесва ли ти темата?

It's hard to hold your head up
When you're kneeling down to pray

Любов ???

Любов ??? С три въпросителни знака !
Любов ??? Тя там е. Във Варна ме чака.
Любов ??? Не, по-скоро среща случайна.
Любов ??? Да, моя единствена тайна.
Любов ??? Тя е в пощенската ми кутия.
Любов ??? Алкохол - и ликьор, и ракия.
Любов ??? В сърцето ми силно пулсира.
Любов ??? Божествени звуци на лира.
Любов ??? Целувка. Прегръдка. Задръжки.
Любов ??? Това са мечтите - женски и мъжки.
Любов ??? Локва кръв и сълзи на тротоара.
Любов ??? Електрически ток от някоя гара.
Любов ??? В парка самотната пейка.
Любов ??? Снимка. Свобода и чародейка.
Любов ??? Забравени дрехи на плажа.
Любов ??? Просяк, лежащ на паважа.
Любов ??? Тази толкова стара измама!
Любов ??? Късна сателитна програма.
Любов ??? Не била за малолетни !
Любов ??? Нощи хладни в дните летни !
Любов ??? Може би това е усет нов ?
Любов ??? Може би един отчаян зов ?
Любов ??? Може би ! Любовта си е
Любов ???


Петър Събев


Път след път, пътища много...

Лошото настроение отдавна го няма.
Темата ми харесва, но не смятам, че го мислиш...дай първо да изясним що е това "застреляна жена?", за живи или мъртви ще говорим...със застрелян мъж ли говоря и подобни, че да конкретизиламе малко.


Път след път, пътища много...

Хе, хе минавай без отговор в застреляните, нали знаеш, че мъжете не могат да проумеят, че не са нужни на една жена, че тя няма нужда от тях де и разклатеното им рамо и се побъркват...тогава за да се защитят, за да могат да оцелеят милите раними душици започват да обиждат и класифицират. Лошо няма, мога да им се радвам и малко да ми е жал за тях де, но това е друга тема.

Как я караш?


Път след път, пътища много...