Отдавна

се мъча да я напиша тази тема. И сега ми върви трудно. По принцип съм голямо плямпало, но дойде ли ред да споделям, нещо се затяга или не, задейства се някакъв блокиращ механизъм. Този клуб отдавна го избягвам, самото име ми ресетва всякакво желание за писане. Чета ви и не мога да разбера защо. Защо споделяте? Разбира се и тук има доста неща "ни в клин ни в ръкав" не ми е думата за тях. Не разбирам споделящите, за мен да споделиш искрено нещо означава да се разкриеш, а разкриването е слабост. Учили са ме да презирам слабостите (това не значи, че презирам вас, разбира се :-)) ) Не се чувствам добре когато споделям, всъщност това се случва рядко и винаги излиза лъжа. Или поне не цялата истина. Какво ви дава споделянето? Не мога да разбера... Искрени ли сте? Или това е само ала-бала колкото да се въртят едни разговори? Какъв е смисълът и къде е истината . Съвсем не искам да се правя на енигматична, несподелянето води до неразбиране оттам представата на околните за тебе се изкривява и всъщност си принуден да играеш вечно някаква роля. Лошото е, че ако разкриеш себе си не напълно, но достатъчно ставаш уязвим. Не искам да бъда уязвима, не искам някой да открие другата страна и да я използва. Продължавам с писането на врели-некипели, споделянето оставям на вас :-))))))

И аз така си мисля, и аз изпитвах направо отвращение към претенциозното заглавие на клуба. Представях си някакви пъпчиви девойки да плачат за някакъв млад натопорчен коч. Чудех се кво толкова споделят тиа па! И голем майтап, даже се заяждах. Обаче, нали защото вися тука като преоценена луканка вече не знам колко време, ме шашка не това, че некви си там споделят. Да споделят, бе. Щом им се пише. Та, по-смешни са обичайните отговарящи. Значи, можеш да си направиш експеримент - измисли си история. Примерно, напуснало те е поредното гадже, станало е нещо катострофално почти, имаш някакви ужасни проблеми. И напиши някаква история, колкото по-тъпичка, толкова по-добре. И убедена съм, на темата ще накацат дежурните лешояди. Те не са обидчиви много, но въпреки това няма да импровизирам с никове какво биха ти написали. Но най-общо ще започнат едни студенокръвни, лишени от всякакво чувство за хумор изказвания, от които не просто може да ти се подуе мозъка, а да загубиш какъвто и да било интерес към света, секса, вселената и всичко останало... Бе, забавлявай се...
Но иначе, иначе тук понякога наистина има хора, дето споделяйки, звучат искрено... Ама наистина... И заради такива като тези от втория вид е хубаво да има такова място. Знае ли човек, всъщност...

Иначе теорията за споделянето като некво си разголване и зависимост е толкова вече, според мен, изтъркана, че е някак..., бе не си струва. )

Acropolis adieu

Ми и на мен ми предизвиква киселини тази дума- споделено. Аз не си поделям нищо мое. Или си го държа в мен, или го предлагам фул...
За искреността... не ти ли се струва малко наивно да повдигаш този въпрос? Човек е искрен толкова, колкото е способен, колкото е в състояние да си позволи и единствено той знае истината за истината си, т.е. колко и дали е искрен. За всеки друг това е въпрос на избор. Когато вярвам на някого, то не е защото ми е гарантирано, че е искрен. То е, защото така го усещам отвътре. О, не ме питай за грешките, не сега.
Сега, ти питаш какво дава споделянето (за тия, дето си поделят, де)- ами според човека. Всеки намира вибрация, от каквато се нуждае. Хората са различни, пък са и различни в различните моменти- понякога търсят (и си дават) емоционална подкрепа, съчувствие, друг път искат гледна точка, съвет... или пък просто се забавляват, бърборейки и подхвърляйки във въздуха разни... какъвто и отговор да получиш на въпроса си "какво ви дава", той няма да е твоя- не би могъл да бъде нито твоето обяснение, нито твоята мотивация... съмнявам се, че който и да било човек би искал да се чувства слаб и уязвим. Все пак всички се чувстваме така при едни или други обстоятелства, тъй че очевидната разлика помежду ни в това отношение е различния праг на вътрешната ни несигурност.
Защо сме раними? Не знам. Но НЕ смятам, че да си уязвим задължително води до това да си слаб. Ти казваш, че се страхуваш, че някой би могъл да те използва, ако познава слабите ти места... а нима никой никога не те използвал и без да ги знае? То това няма чак толкова пряка връзка със саморазкриването, струва ми се

Сивкаво-блатната действителност преекспонирана и поукрасена и единствената разлика е, че калабалъкът е повече
На какво да се забавлявам? Все по-трудно ми е ...
Абе сигурно е от горещината и сиропа за кашлица!!!

.

нали си представяш какво ше стане ако си събуеш гащите на обществено място, а?? даже и наполовина:-)))
Желаещи за нещо винаги ще има:-))))
абе я си пиши врели - прекипели

........ама сега реши да си е почешиш

DJ Evil

споко бра'чед... и аз съм бил гявол, и на мен са ми дърпали опашката, и аз съм търчал да си я връщам... искам да ти кажа, че в действителността, в която живея, не съм и наполовина такова плямпало... че дори и четвърт... и верно може тая бариера да е от приказките слушани като дете... ти си голям мъж вече, трябва да си силен, самостоятелен, да не разчиташ на чужда помощ, да свикнеш да се оправяш сам... на вълка врата му е дебел, защото сам си върши работата... то най-лесно е друг да ти го направи, ама като дойде деня на неволята и колкото и да я викаш, тя не идва да ти оправи колата... трябва да си готов, подготвен, да можеш да си я оправиш и да продължиш пътя...
така е... съгласен съм с тия неща, обаче не е само това... има и други истини...
не мисли, че ставаш слаба и уязвима като споделяш. напротив! човек за да го направи се иска сила. сила да преодолеш този страх от това, че ще си разкриеш ахилесовата пета, че ще станеш уязвима, че могат да те използват...
... всичко в тая страна е такова, защото хората ги ограбват, има недоимък и те започват да се овълчват. започват да губят вярата си в доброто и да се свиват в черупките си, да се затварят, да не позволявта да ги използват. превръщат се в алчни саможиви егоисти, треперещи над малкото, което имат. допускат материята да ги владее, ставата материалисти... ооо, любимото ми, единственото ми, безценното ми...
... понякога няма нищо лошо в това, да позволиш да те използват... всеки си има някакви цели, стремежи, идеи, амбиции... и много често е невъзможно, човек да си свърши работата сам. тогава той се допитва до други и търси помощ. това са добри хора, и аз не виждам защо да не позволя да ме използват или да им подам ръка за помощ. а има и такива хора, които са още ниско долу и не вярват, че има други различни от тях, способно безвъзмездно да дават. такива хора са свикнали да взимат, без да питат, да използват... ми нека се опитат да те използват, нека го направят без твое съгласие... ами не става... ти, ако не се вживяваш в някакви роли и гледаш по-реално на нещата, ще разбереш кога искат да те използват. достатъчно е да си кажеш: "не, не искам да ме забъркват в такива истории" и да намериш сили в себе си да спреш...

М да! Определено подкрепям мнението на pat!

За да чуеш трябва да мълчиш!

със споделянето. пак останах криворазбрана, сигурно в мен е вината. аз нямам проблем, разбираш ли? не се измъчвам, не искам да се затварям или отварям или да се променям по какъвто и да е начин, защо ме заливате със съвети? просто ми е интересно. това не е клуб "Проблеми" нали? и защо стрябва да се споделят само проблемите? ей от тва най-много се ядосвам речеш да споделиш нещо и всички мислят, че имаш проблем. започват да те поучават, да дават акъл и ти започваш да обясняваш и да обясняваш. може да съм слаба, може да съм нерешителна, може да съм каво ли не, но аз така се чувствам много добре. исках да разбера защо хората правят нещо, което аз не бих направила, как се чувстват, защо го правят ... ама нищо, де и така разбрах някои неща, благодаря

ми много добре, щом нямаш никакъв проблем, щом го нямаш проблема в заглавието на мнението ти към мен

не искам това, което съм казвал и казвам на някого, да се схваща като поучение... и аз като човек, си споделям мнението за придобитият житейски опит, колкото и незначителен да е той. да, понякога всичко звучи като даден акъл, съвет... при мен се получава така, защото ставам съпричастен с това, което съм разбрал (то може и да е погрешно или криворазбрано) от думите Ви (визирам всички пишещи тук), опитвам се да се поставя на мястото Ви и си казвам как бих постъпил. Не искам да се разбира, че налагам своите решения. Всеки има право да избира как да постъпва в живота си, дори да му казват, че ще сгреши, дори и сам да знае, че най-вероятно допуска грешка. Това е право на всеки и никой няма право да му отнема това право

Искам само да ти задам един въпрос, който възникна в мен, докато четях постинга ти...
Ти казваш: "не искам да се затварям или отварям или да се променям по какъвто и да е начин"...
Въпроса ми е: Защо не искаш да се променяш? И знаеш ли, че не можеш да не се променяш (освен, ако не решиш да спреш дотук с живота). Няма такова нещо на тая планета, дето да е инвариантно спрямо времето...

Да, това е ала-бала.




Ми не звучи даже и достоверно. Има много неща, които просто са подхвърляни, други са разсъждения. Ако нещо ме е развълнувало тия дни, или пък мисля за него, дори да не е никакво лично нещо за споделяне, ще го кажа тук и ще срещна мнението на доста хора. Понякога споделям. Искренно. И намирам логика в това, да споделя там, където бих могъл да се чувствам добре, а не просто да мина, да споделя, да си изкажа мнението и да си отида. Какво тогава ме е предразположило да кажа нещо тук. Нищо. Че защо съм рискувал тогава?!

Модератор съм в клуба от създаването му. Най-често срещаните две "схеми на споделяне" са следните: първо - появява се някой. Почва да пише, да опознава хората, да си чати по актуални теми за размисъл. След което споделя. Втори вариант идва някой невиждан и нечуван от много от хората, пишещи тук, споделя, след което редовно хвърля по едно око.

В едно съм сигурен - писалият веднъж в клуб Споделено, задължително минава и втори път, най-малкото. Така че, чувствай се свободен да изпробваш искренността на хората. Останалото са доста смели предположения. Може би и верността им не може да бъде опровергана. Защото не мога да ти гарантирам, че не искам да съм искрен до такава степен, че да мисля, че съм искрен.

Елементарно, Уотсън!

: )


не съм съвсем наоясно защо, но често става така.
човек говори с някого, разговаря, а отсрещният изведнъж скача и крещи, че го поучават.
което... както и да е.
разрешаваш ли да те цитирам дословно в случай на нужда?
малко ми е трудно да се изразявам така добронамерено като тебе, понякога.
пък добронамереност винаги е необходима...

за теб винаги, а и за другите също. тези думи аз съм ги написал и не мога да ги върна в себе си дори и да ги затрия от лицето на дира. който ги приема и му харесват да си ги ползва. пари не искам, нито авторско право, нито патент, нито патентен данък добронамереността и желанието за взаимно разбиране, са по силни от законите и уредбите. въобще всичко, което човек прави в съгласие със себе си и в хармония с природата около нас е добро както за отделната личност, така и за обществото, като част от света в, който всички ние живеем. нека запазим такъв какъвто е, а защо не и да го направим едно по-добро място за живеене, на нас, и на нашите деца. Дотолкова, доколкото Красотата е Любов и Любовта - Красота, бих казал, че Любовта ще спаси Света. Обичайте се и се плодете! Тук някой да каже Амин

амин : )

Разбрала съм че тука е точно мястото за споделяне.Точно за да се предпазиш от слабост.Тук никой не те познава в реалния живот...поне не мене.Е,само един човек.Но винаги можеш да си останеш анонимен.Никой по никакъв начин не може да се възползва от това че си споделил нещо...защото не те познава.Не можеш тука да се чувстваш уязвим.
Чрез споделянето на мен поне ми олеква.Да прочета евентуално решения на проблемите си....да разбера че има и други хора като мен...това ме прави щастлива.
Споделям и с приятелки...но в забързания днешен свят...малко имат време да се занимават и с моите проблеми.А тука аз влизам за да си поговоря с приятни хора...и да знам че не ги отегчавам защото те за влезли тук точно по същата причина.
Когато споделям тук аз съм искрена...някои тук знам че блъфират...но какво от това?Това също е начин да видиш чуждите мнения...и евентуални и да ги сравниш със своите.
Споделянето мен не ме плаши...кара ме да се чувствам човек който няма по големи проблеми от другите...нито по малки.Кара ме да се чувствам нормална.В реалния живот това не ми се отдава.

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

Някои хора тук правят това, което ти не би направила, защото по друг начин разбират този акт.
Например - осъзната слабост не е слабост, а сила, защото се променя в сила. Споделена слабост значи може да се превърне в сила - или най-малкото вече я познаваш добре, а една добре позната слабост може добре да се защити. Да споделяш тук е най- безопасно, защото малко хора от реалността ти ще научат тук споделеното. Когато теб самата те е страх от слабостите ти - тогава имаш проблем. Човек трябва да се изправи срещу себе си и да се победи. Разбирай - да се изправи срещу слабостите си, да ги надвие и да ги превърне в сила. Именно тук лесно можеш да се победиш, с чужда помощ.
Та това не е съвет, а обяснение на един мироглед по твоя въпрос - защо се споделят тук слабости.

* Заблуждавам изгодно ! Купете си мечти :)