спомените
71 отговора
648 прегледа
спомените
са хубаво нещо...въпреки че това го има и в Рок,може би тук ще има и някой друг да сподели още спомени от детството???
Аз почвам първи:
Може би свързвам детството си с много неща,сега покрити от изминалото време с много цветови и вкусови усещания.Какво помня от 70те години?Бях малък,помня огромните автобуси с вагон.Централната улица “Георги Димитров” която сега е пешеходна зона(Стара Загора) беше основна артерия за движение.Беше много красиво за мен,дребното хлапе да се возя на вагоните.Имаше влакче ,което пътуваше около целия град.Помня сладкарниците-винаги миришеше леко на боза и на ужасно вкусни пасти.Много странно привличаща миризма,която и до днес не мога да сравня с нищо.Детската градина-голям купон.Помня какво ли не,как се биехме,как цяло лято събирах бонбони и после ги раздавах на децата.В канала до градината се удави жена-събитие от вселенска величина.Не вярвахме в смъртта!Понякога крадяхме домати от околните градини-бабите частнички ни кълняха с грозни думи.Не обичах да ходя на градина- в къщи ми беше по готино.Пък и телевизията-така интересно ми беше да гледам детски филмчета в къщи!
На завършването на градината има малка пиеска-дадоха ми само 1 реплика.Възмутен рецитирам репликата на следващото дете.Дават ни ученически чанти с химикали и моливи.Аз съм във възторг-свърши градината.Карам лятото на село-с децата ,около телевизора ОПЕРА,дават ПИПИ.Умирам от кеф!Цяла вечер карам един оставен валяк на пътя(да,тогава не се крадеше!!!!),но виждам прилеп и хуквам бясно втрещен от ужас.Ходя до магазина с дядо и той ми купува “народна вафла”,ужасно вкусна и екзотична.Понякога купуваше пасти, а понякога небет шекер.Често ходехме на гости по съседите.Купон отвсякъде!
Имаше големи сватби и веселия тогава на село.Помня как бяхме на събрание на кооператива-с акордеон и томбола.Наградите бяха цедка ,гребен и сутиен.Ужасно исках гребена, а се чудех що лелката така се зарадва на сутиена.После акордеониста пя много дълго и се върнахме в къщи чак през ноща.
PUNK'S NOT DREAD!
Музика:
mail.dir.bg/~lavrentiiberia/CDrporuchky.txt
Аз:098439532
Аз почвам първи:
Може би свързвам детството си с много неща,сега покрити от изминалото време с много цветови и вкусови усещания.Какво помня от 70те години?Бях малък,помня огромните автобуси с вагон.Централната улица “Георги Димитров” която сега е пешеходна зона(Стара Загора) беше основна артерия за движение.Беше много красиво за мен,дребното хлапе да се возя на вагоните.Имаше влакче ,което пътуваше около целия град.Помня сладкарниците-винаги миришеше леко на боза и на ужасно вкусни пасти.Много странно привличаща миризма,която и до днес не мога да сравня с нищо.Детската градина-голям купон.Помня какво ли не,как се биехме,как цяло лято събирах бонбони и после ги раздавах на децата.В канала до градината се удави жена-събитие от вселенска величина.Не вярвахме в смъртта!Понякога крадяхме домати от околните градини-бабите частнички ни кълняха с грозни думи.Не обичах да ходя на градина- в къщи ми беше по готино.Пък и телевизията-така интересно ми беше да гледам детски филмчета в къщи!
На завършването на градината има малка пиеска-дадоха ми само 1 реплика.Възмутен рецитирам репликата на следващото дете.Дават ни ученически чанти с химикали и моливи.Аз съм във възторг-свърши градината.Карам лятото на село-с децата ,около телевизора ОПЕРА,дават ПИПИ.Умирам от кеф!Цяла вечер карам един оставен валяк на пътя(да,тогава не се крадеше!!!!),но виждам прилеп и хуквам бясно втрещен от ужас.Ходя до магазина с дядо и той ми купува “народна вафла”,ужасно вкусна и екзотична.Понякога купуваше пасти, а понякога небет шекер.Често ходехме на гости по съседите.Купон отвсякъде!
Имаше големи сватби и веселия тогава на село.Помня как бяхме на събрание на кооператива-с акордеон и томбола.Наградите бяха цедка ,гребен и сутиен.Ужасно исках гребена, а се чудех що лелката така се зарадва на сутиена.После акордеониста пя много дълго и се върнахме в къщи чак през ноща.
PUNK'S NOT DREAD!
Музика:
mail.dir.bg/~lavrentiiberia/CDrporuchky.txt
Аз:098439532
Re: спомените
Емил от Льонеберя беше култов филм...А баща му беше изрод :)))
Ама вие сте били по-големи тогава и може да не ви е харесвал чак толкова.
Даже като го даваха сигурно сте били вече ПЪНКАРИ
.
А "Семейство Флинстоун"?Пускаха само на Нова година.2 или 3 поредни години по една серия в Новогодишната нощ...И после ми държеша влага до следвашата година :))
Помня как със съседското лапе крадяхме АРДА без филтър от баща му и пушехме.Един път бяхме закъсали и свихме цигара от лозови листа и вестник "Работническо Дело".Много обичах да го чета...
А иначе си спомням летата и простотиите, които вършехме из квартала.ама аре друг път, че отивам да ям :)))
Seeya!Can't connect to MyBrain server!
Ама вие сте били по-големи тогава и може да не ви е харесвал чак толкова.
Даже като го даваха сигурно сте били вече ПЪНКАРИ
.
А "Семейство Флинстоун"?Пускаха само на Нова година.2 или 3 поредни години по една серия в Новогодишната нощ...И после ми държеша влага до следвашата година :))
Помня как със съседското лапе крадяхме АРДА без филтър от баща му и пушехме.Един път бяхме закъсали и свихме цигара от лозови листа и вестник "Работническо Дело".Много обичах да го чета...
А иначе си спомням летата и простотиите, които вършехме из квартала.ама аре друг път, че отивам да ям :)))
Seeya!Can't connect to MyBrain server!
преди перестройката бях борец!!
80те-странни години-така противоречиви и хубави.Вече бях ученик в 11 Основно Училище-кошмарно и скапано училище.Облечен в униформа,сресан почнах да уча четмо и писмо.Да си призная-това място ме задушаваше с тъпотията си и всеки ден там ми се струваше ад.Много ни тормозеха нас малките.Кварталът беше пълен с хулигани и редовно ни джобеха или биеха,а в училището пеехме песни и марширувахме.
Аз тогава станах така затворено хлапе-още от малък.Връщах се в къщи и почвах да чета книги.Четях много и различни неща-никога няма да забравя как прочетох Метаморфозата на Кафка,изтегнат на един шезлонг на терасата..беше 1985.Аз бях шокиран и на 12.В клас всичко беше точно-учехме,вдигахме ръце.Помня как една Нова Година писахме писма до Рейгън-тогава той беше доста коментирана личност.Ударихме му яката критика,другарката събра листовете..чу се почукване на вратата.И другарката ни раздаде по вафла и тъжно каза:
-“Тази година дядо Мраз ни донесе само това деца.И той има проблеми!”
Да,беше почнала първо Полша ,за която събирахме помощи.Чувахме страшни слухове,на които не вярвахме.Ние тогава на малко работи вярвахме.Всички събирахме като луди картинки от дъвки ,които за нас носеха оня дух на митична свобода.Още помня как се даваха по 20 лв за по-редките картинки от серията Би Бип.Много вървяха индианските книги.Всеки мечтаеше за полузабранените дънки и маратонки.Училищната униформа беше задължителна,както и пострижката-два пъти в месеца.Пълнехме един салон на кръстовището на блока на БКП(всеки от СЗ знае какво е това,хахаха) и чакахме по 5 часа за да ни приведат във Достоен Вид.Никога няма да забравя тия мигове със старите броеве на “Крокодил “ и нагледната агитация по стената на салончето.Вътре бумтеше печката и се чуваше доволен детски смях.
Нямахме много забавления.Примерно,по рожденни дни ходехме на гости.Много обичах панаирите.Всяко лято точно пред блока ми се изсипваше ОГРОМЕН панаир.Там имаше всичко дето може да привлече едно дете-фенерчета,дъвки,пластмасови рицари,фигурката на Пинко,люлки .Всички ония “боклуци” по които така си падахме.Защо ли?Ами,те носеха дъха на ОНЯ свят,онова което ме накара много години да държа залепен на бюрото ми картинка на каубоец от първите ми някога дънки,донесени от роднините ни от Израел.Боже,оригинален “Леви Щраус”..дори и миришеха различно.Не че мразех системата,напротив..Исках да бъда като Фидел Кастро или най-малкото Чапаев.Тъкмо тогава почнаха да умират-помните ли?Брежнев,Андропов,Черненко един след друг се преселиха в по-добрия свят.Животът ни се изпълни със странни ритуали,беше страшно.Бях вече в Системата-млад пионер.Четяхме за Тимур,организирахме подобна организация за лятото.Събирахме се в ОФ клуба,дискутирахме важни проблеми и прочетени книги.
Един ден ни юрнаха по поляните из незастроения(тогава) квартал Железник да търсим четирилистни детелини.За да можем да ги пратим в Америка на емигрантите и да им покажем ,че не им се сърдим.
Последният ден ни позволиха да си купим “хот дог” от тоя ОФ клуб (където имаше и такива екстри).
Лапахме и бяхме ужасно щастливи от картонените кренвирши .Бяха страхотни!
Лятото изкарах пак на село-където си взех фалшива бележка ,че съм работил в ТКЗС-то.Първият учебен ден директорката на училището се изкашля по радиоточката и ме похвали с другите деца.Голяма гордост!
Много се разочаровах един път когато в 4 или 5 клас имахме урок за гатанките.И аз,нали съм си умно копеле от малък се изтъпаних пред класа с гатанките на Билбо ,предназначени за Ам-Гъл.Голям срив,всички мълчат и ме гледат странно-не стига че нося очила,не стига че съм дебел и всички ме бият,ами съм се изсипал до другарката и им говоря за замъци и дракони.Дори и учителката ме погледна странно..ама пусто никои не се сеща за отговорите.Другарката по едно време се включи с две три предложения –на гатанката за времето тя каза “Ядрената надпревара”.Още не бях осъзнал абсурдността на думите и,когато трябваше да седна покрит с позор и лоша репутация на “странник”.А беше едва 1984.Имаше много път напред,хахаха.
Почти не излизах из центъра на града,абе излизах и ходех по книжарниците.Като луд се редях и си купувах книги ,дето после ги четях.Знаех ,че ако има опашка пред книжарницата –това значи нова стока и много дефицитни книги.Тогава хората се редяха и даже биеха за новите книги .Аз си събирах стотинките,влизах в луди заеми за да мога да си купя примерно книга с фантастика.Бях като залепен и за руската книжарница,дето продаваха Пиф-овете.Заедно с тях си купувах и Алескандър Беляев примерно.
После тренирах борба-около една година.Много добре ми се отрази,но бях слаб борец.Ужасно зле..но ако се бях постарал малко,може би сега щях да мачкам мутри някъде и да им рецитирам нещо от “Властелинът на Пръстените”.Стигнах до втори в Окръжното (тъпото беше ,че в тая категория бяхме само двама..!!!)ужасен позор.И не продължих..а трябваше просто малко да се постарая-ама не.Аз бях читател,не борец.
Бях мечтател, а не намирах нещо хубаво в това да се бия .Мечтаех за полети до далечни звезди,мечтаех за световен мир.Исках всички деца да са щастливи.Исках и в къщи да мирише като в Кореком.Исках да пътувам.
Може би бях и малко самотен , и нямах много приятели.Бях решил че до 2000 трябва всичко в живота ми да бъде добре,иначе ще се самоубия.Бях приел началото на новото време като пределно далечна дистанция-давах си много време за грешки.Слушах много BEATLES –до побъркване.Никой май от децата около мен не ги слушаше.Помня първите си плочи-Тоника СВ и Love Songs-DoLP –Beatles. По цял ден ги слушах и се мъчех да правя записи от грамофона на касетофона или магнетофона Тесла.Тренирах много тогава.
Ами,това съм аз в доперестроечната епоха-да продължавам ли???
Музика изслушана докато пиша:
1.EWUARE-Jewish Feasts-CD-2 пъти!!!
2.Goran Bregovich-The Silence Of The Balkans-Cd
3.MOTORHEAD-Iron Fist-Lp
PUNK'S NOT DREAD!
Музика:
mail.dir.bg/~lavrentiiberia/CDrporuchky.txt
Аз:098439532
Аз тогава станах така затворено хлапе-още от малък.Връщах се в къщи и почвах да чета книги.Четях много и различни неща-никога няма да забравя как прочетох Метаморфозата на Кафка,изтегнат на един шезлонг на терасата..беше 1985.Аз бях шокиран и на 12.В клас всичко беше точно-учехме,вдигахме ръце.Помня как една Нова Година писахме писма до Рейгън-тогава той беше доста коментирана личност.Ударихме му яката критика,другарката събра листовете..чу се почукване на вратата.И другарката ни раздаде по вафла и тъжно каза:
-“Тази година дядо Мраз ни донесе само това деца.И той има проблеми!”
Да,беше почнала първо Полша ,за която събирахме помощи.Чувахме страшни слухове,на които не вярвахме.Ние тогава на малко работи вярвахме.Всички събирахме като луди картинки от дъвки ,които за нас носеха оня дух на митична свобода.Още помня как се даваха по 20 лв за по-редките картинки от серията Би Бип.Много вървяха индианските книги.Всеки мечтаеше за полузабранените дънки и маратонки.Училищната униформа беше задължителна,както и пострижката-два пъти в месеца.Пълнехме един салон на кръстовището на блока на БКП(всеки от СЗ знае какво е това,хахаха) и чакахме по 5 часа за да ни приведат във Достоен Вид.Никога няма да забравя тия мигове със старите броеве на “Крокодил “ и нагледната агитация по стената на салончето.Вътре бумтеше печката и се чуваше доволен детски смях.
Нямахме много забавления.Примерно,по рожденни дни ходехме на гости.Много обичах панаирите.Всяко лято точно пред блока ми се изсипваше ОГРОМЕН панаир.Там имаше всичко дето може да привлече едно дете-фенерчета,дъвки,пластмасови рицари,фигурката на Пинко,люлки .Всички ония “боклуци” по които така си падахме.Защо ли?Ами,те носеха дъха на ОНЯ свят,онова което ме накара много години да държа залепен на бюрото ми картинка на каубоец от първите ми някога дънки,донесени от роднините ни от Израел.Боже,оригинален “Леви Щраус”..дори и миришеха различно.Не че мразех системата,напротив..Исках да бъда като Фидел Кастро или най-малкото Чапаев.Тъкмо тогава почнаха да умират-помните ли?Брежнев,Андропов,Черненко един след друг се преселиха в по-добрия свят.Животът ни се изпълни със странни ритуали,беше страшно.Бях вече в Системата-млад пионер.Четяхме за Тимур,организирахме подобна организация за лятото.Събирахме се в ОФ клуба,дискутирахме важни проблеми и прочетени книги.
Един ден ни юрнаха по поляните из незастроения(тогава) квартал Железник да търсим четирилистни детелини.За да можем да ги пратим в Америка на емигрантите и да им покажем ,че не им се сърдим.
Последният ден ни позволиха да си купим “хот дог” от тоя ОФ клуб (където имаше и такива екстри).
Лапахме и бяхме ужасно щастливи от картонените кренвирши .Бяха страхотни!
Лятото изкарах пак на село-където си взех фалшива бележка ,че съм работил в ТКЗС-то.Първият учебен ден директорката на училището се изкашля по радиоточката и ме похвали с другите деца.Голяма гордост!
Много се разочаровах един път когато в 4 или 5 клас имахме урок за гатанките.И аз,нали съм си умно копеле от малък се изтъпаних пред класа с гатанките на Билбо ,предназначени за Ам-Гъл.Голям срив,всички мълчат и ме гледат странно-не стига че нося очила,не стига че съм дебел и всички ме бият,ами съм се изсипал до другарката и им говоря за замъци и дракони.Дори и учителката ме погледна странно..ама пусто никои не се сеща за отговорите.Другарката по едно време се включи с две три предложения –на гатанката за времето тя каза “Ядрената надпревара”.Още не бях осъзнал абсурдността на думите и,когато трябваше да седна покрит с позор и лоша репутация на “странник”.А беше едва 1984.Имаше много път напред,хахаха.
Почти не излизах из центъра на града,абе излизах и ходех по книжарниците.Като луд се редях и си купувах книги ,дето после ги четях.Знаех ,че ако има опашка пред книжарницата –това значи нова стока и много дефицитни книги.Тогава хората се редяха и даже биеха за новите книги .Аз си събирах стотинките,влизах в луди заеми за да мога да си купя примерно книга с фантастика.Бях като залепен и за руската книжарница,дето продаваха Пиф-овете.Заедно с тях си купувах и Алескандър Беляев примерно.
После тренирах борба-около една година.Много добре ми се отрази,но бях слаб борец.Ужасно зле..но ако се бях постарал малко,може би сега щях да мачкам мутри някъде и да им рецитирам нещо от “Властелинът на Пръстените”.Стигнах до втори в Окръжното (тъпото беше ,че в тая категория бяхме само двама..!!!)ужасен позор.И не продължих..а трябваше просто малко да се постарая-ама не.Аз бях читател,не борец.
Бях мечтател, а не намирах нещо хубаво в това да се бия .Мечтаех за полети до далечни звезди,мечтаех за световен мир.Исках всички деца да са щастливи.Исках и в къщи да мирише като в Кореком.Исках да пътувам.
Може би бях и малко самотен , и нямах много приятели.Бях решил че до 2000 трябва всичко в живота ми да бъде добре,иначе ще се самоубия.Бях приел началото на новото време като пределно далечна дистанция-давах си много време за грешки.Слушах много BEATLES –до побъркване.Никой май от децата около мен не ги слушаше.Помня първите си плочи-Тоника СВ и Love Songs-DoLP –Beatles. По цял ден ги слушах и се мъчех да правя записи от грамофона на касетофона или магнетофона Тесла.Тренирах много тогава.
Ами,това съм аз в доперестроечната епоха-да продължавам ли???
Музика изслушана докато пиша:
1.EWUARE-Jewish Feasts-CD-2 пъти!!!
2.Goran Bregovich-The Silence Of The Balkans-Cd
3.MOTORHEAD-Iron Fist-Lp
PUNK'S NOT DREAD!
Музика:
mail.dir.bg/~lavrentiiberia/CDrporuchky.txt
Аз:098439532
Re: спомените
da.. a otechestven front beshe kofti i skuchen vestnik... delo-to beshe tolkova gotino cherveno.... dobre stoeshe na zelena treva po ekskurziite s kutiite kufteta i domati i sirene i hlqb.. :))))))
a prez 88- 90 daje imashe i rok rubrika- na posledna straniza
Mela, Mela, Mela, Melancholia
Melancholia, mon cher..
a prez 88- 90 daje imashe i rok rubrika- na posledna straniza
Mela, Mela, Mela, Melancholia
Melancholia, mon cher..
Re: спомените
Taka... i az da napisha memoarite si :)) Nqmam mnogo spomeni ot socialisticheskoto wreme, wse pak bqh na 10, kogato mahnaha Jiwkow. Bqh zatworeno dete. Zadawah prekaleno mnogo wyposi. Ot sorta na " zashto kmeta se smenq, a Jiwkow ne? ", " zashto uprawlqwa BKP, a ne BZNS?" / togawa nqmashe drugi partii / , " zashto w korekom ima tolkowa hubawi neshta, a w obikonwenite magazini ne ? " , " zashto jiweem cheteri choweka w edna garsoniera i nqmame pari za awtomobil shtom bulgaria e dobre razwita strana? ".... Uchilishteto mi wyreweshe dobre... w detskata gradina weche znaesh da cheta, pisha, sybiram i izwajdam, a w pyrwi klas weche znaeh tablicata za umnojenie. Wse hodih po razni olimpiadi.... no wsichko towa nqkak si mi omryzwashe. Wyshnost bqh dosta potisanat. Ne obichah da igraq s drugite deca na futbol i do dnes mrazq tazi igra. Radwah se na wseki broy " Dyga" oshte si pazq wsichki. Sybirah marki i moneti ot chql swqt. Nqkolko kolekcii kartinki ot dyvki bqh sybral. Spnqm si, che za edna edinstwena kratinka wednuj dadoh 20 ili 30 ot syshstata seriq! Wednuj iskaha da me izkluchat, zashtoto hodih s dynki na uchilishte i nqkolko chasa mi goworiha w uchitelskata staq, che ne trqbwa da nosq kapitalisticheko obleklo. Edna sedmica predi 10-ti prawihme test s powishna trudnost. Pyrwiqt wypros beshe " Koy e predcedatelq na CK na BKP?" :))) Taka i nikoga ne ni wyrnaha tezi kontrolni:)) Posle doyde promqnata. Mnogo obichah da hodq na mitingi na SDS. Pazq si ot onowa wreme zanchki i znamenca:) Edin moy poznat me zapali po rock muzikata kato mi dade dwe kasetki na Purple, a pyrwata koqto az si kupih beshe " Coma of Souls " na Kreator. W 6-ti klas bqh edinstweniq fen na Nirvana w moeto uchilishte. Kato stanaha izwestni gi namrazih... inache slushash predimno heavy i speed metal. Do 8-mi klas bqh izqwlen metalist. Togawa edin moy poznat mi dade kaseta na Sisters of Mercy. Wzeh q sywsem na maytap. Az metala i wave - drug pyt! Wse asociirah tozi stil s disco:))) Obache kogato si pusnah Sisters muzikata strashno mi haresa! Puskah si otnowo i otnowo " Same girls wander by mistake". Zpochnah da slusham Nick Cave / ah s kolko trudno si namerih dwa albuma na Birthday Party... /, Cure, Depeche, The Mission, Fields of the Nephilim, Laibach, Bauhaus.... samo sled nakolko meseca otrichah, che nqkoga sym slushal metal , prodawah i trieh kasetite si s tazi muzika. Zapochnah da preziram metalite... edwa nqkolko godini po-kysno pak proslushah tozi stil. Po onowa wreme se pawiha dosta koncerti w moq grad i az pochti nikoga ne propuskah nqkoy.
Here I Go Again !
Here I Go Again !
Re: спомените
а пък моите брат ми ги триеше - и аз много го мразех заради това. Изтри ми всичко на НГ, после подхвана и Депеш и сега от отявлена фенка се оказах с една касета на Депеш. Все щое му се сърдя за това.
Не ги триеше, за да запише нещо съществено, а си правеше опити с тях - я да видим сега дали мога да запиша тази музичка от телевизора, или пък защо не и целите новини.
Не ги триеше, за да запише нещо съществено, а си правеше опити с тях - я да видим сега дали мога да запиша тази музичка от телевизора, или пък защо не и целите новини.
в отговор на Radost Gadost
#16
Re: спомените
az dokato ne iztrya vsichki kaseti na brat mi ne se spryah
DONI & MOMCHIL slushashe choveka
a sega si pravi zapisi ot men sus ska i elektronna muzika
PUNK'S NOT DREAD!
Музика:
mail.dir.bg/~lavrentiiberia/CDrporuchky.txt
Аз:098439532
DONI & MOMCHIL slushashe choveka
a sega si pravi zapisi ot men sus ska i elektronna muzika
PUNK'S NOT DREAD!
Музика:
mail.dir.bg/~lavrentiiberia/CDrporuchky.txt
Аз:098439532
Re: спомените
Пак поне е записвал нещо - а не кашовете на MTV - нали. Пък и твоят брат е по-малък от мен, а моят е по-голям и знаеш ли колко силно удряше а
.
Ама и аз му отмъщавах по подобаващ начин - дерях се със страшна сила, много силно ревях и пристигаше баща ми и брат ми си го отнасяше - отмъщението на малките
.
Ама и аз му отмъщавах по подобаващ начин - дерях се със страшна сила, много силно ревях и пристигаше баща ми и брат ми си го отнасяше - отмъщението на малките
part 4
Времето след 1989 беше много странно.След като цял живот бяхме държани в почти железните окови на нашите собствени предразсъдъци,това което се случи изглеждаше като бразилски карнавал из съветско гробище на ветерани от войната.Тайно изчезнаха статуите на вождовете,Ленин от “Жабките “ изчезна повлечен от хеликоптер.Всеки ден научавахме по нещо ново от бурзо умиращите вестници еднодневки.
Всички искаха демокрация и свобода,а получихме купони за храна и синыо-сиви надежди.
Двата политически гиганта драпаха за младите хора като мен.Сините шамани бързо станаха като червените си братя.Пореден митинг след митинг.Съучениците ми бясно подкрепяха СДС, а аз смело заставах на страната на Иван Георгиев/БНРП...бях доста глупав и наивен.След време започнах да чета за анархизма и комунизма и след първите “демократични” избори реших да СПРА въобще да вярвам на политиците.Още през 1992 изживявах бурен стремеж за борба с капиталистите ,мразех хората които крадяха.. а ние затъвахме.
Синята идея напиваше хората около мен, а аз четях литература за анархизма.И други книги-тогава книжарниците бяха пълни с книги –Алън Гинзбърг,Борис Виан,Владимир Набоков...на СМЕШНИ цени.С сегашният еквивалент на 10 лв влизах в книжарницата в Чирпан (примерно) и излизах с 3 торби книги.И такива екскурзии си правех,докато не предадоха всичките книги за стара хартия.Едно ужасно варварство,но така беше тогава-млада България се строеше-неграмотна,необразована и вулгарна.И такива бяха и хората-след липсата на нравствения коректив в лицето на Партията,хората се държаха доста “разпасано”.Имаше и малък подем,бързо удавен в пяната от варенето на националния курбан.
Тогава вече имах над 800 касети,огромен музикален архив за 1992.Бяхме се свързали вече с други колекционери на музика от Варна,София,Добрич,Пловдив и бях доста навътре.Пишех си с много хора от чужбина,бях издал първата си касета-BULGARIAN INVASION –дето дори продаде бройки в чужбина.Готвех се да издам списание,когато в един момент нещо се сдухаха нещата с любимата.И тя зачезна по един рокер,а аз се заселих в Пловдив при дядо Сашо.Първият ми хазаин-делях стая с Ники Содъма от Сопот,селско момче още ученик.Беше първа година,много гадна.Пловдив ми беше АДСКИ скучен, хазаинът и Ники ме депресираха.Първият беше адски тъп,в апартамента си гледаше патки..В ЦЕНТЪРА НА ПЛОВДИВ!!!Когато ме търсеха по телефона,слухтеше и понеже беше астматик дишаше тежко като Дарт Вейдър.Вторият ме разбиваше с тъпотията си,особенно след като един път се прибрах ненадейно и го заварих да лежи в леглото си и докато “масажираше змията” с едната ръка,с другата....решаваше кръстословица.Помоли ме да изляза да свършел.Така и така не разбрах ,кръстословицата или другото.Юни се махнах,беше ми втръснало от тая мръсотия.Не се живееше повече така.Бях измъчван от самота и мъка по любимата, а там някъде дядото гледаше Туин Пийкс в компанията на 30-40 вторачени патета от детската кошарка, а някъде Ники даваше газ с кръстословиците.На “прощаване” дядо Сашо ми беше оставил атестат за това какво умно ,но затворено дете съм бил.Често с Никито ме обсъждали ,как да помогнат.А аз съм странял.И ако може на листа да напиша данните от паспорта-в случай ,че нещо....липсва.На гърба на атестацията си драснах името и се махнах.
Вече бях второкурсник,не му давах много зор да уча.Имах прекрасна квартира на един таван-сам под зведите и на гърба на фабриката Каменица.Животът беше на колела,не се сближих много с колегите ми.Бяхме на различни честоти просто,аз ходех по концерти..те по дискотеки.С хората от етажа не се виждах много,излизах рано и се връщах късно.Даже по едно време на етажа в банята се сблъсках с една моя гола колежка-горката..и тя живеела там,ама не сме се виждали.Имах доста готини и весели колеги,колко често съжелявах ,че не съм им обръщал повече внимание .Ама бях в депресия-бях се влюбил в едно момиче,дето се оказа шизофреничка.Два три месеца хармония,после се почнаха едни ужасни номера.Да не ти е работа да питаш.И аз съвсем се сдухах,все седях тъжен.Как ми щукна да почна да събирам плочи отново-ами,занимаваше ми се с нещо да удавя огромната ми енергия ,която не можех да загубя по друг начин.
Скоро дадох начало на огромната ми сега колекция с плочата на една ужасно гадна глем-пънк група,обаче оригинален Poshboy Rcds.Една много култова фирма за пънк и ъндерграунд от САШ.Почна се една страшна работа-тогава трампехме какво ли не за музика с разни западняци.Пращах по 10 шишета наша водка ,и благодарните алкохолици пънкове ми даваха яки плочи.Трампех и цигари ,и порно списания и детски шоколадчета и още какво ли не..хахахахахха.Четях като луд какво ли не,вечер се връщах в квартирата уморен и пусках радио и по цяла вечер слушах Христо Ботев.Симфонична музика,автентичен фолклор и интересни радио пиеси-вечер никога не се усещах сам и затова още спя на включено радио.Досаден навик,но аз си го обожавам.Запалих се и по музиката от 60те,пуснах дълга коса .Рошавеех и ъндърграунднеех!
Към края на трети курс в Пловдив стана яко,запазнах се с приятни хора и започнаха доста весели дни.
И пак си оставах доста мрачен тип,адски критичен и дори язвителен към всичко.И много затворен.
Ама ужасно сив и мрачен-седях на масата в разни диви кръчми и като Черен Магьосник ръсех за депресията.Помня Бара на Авиатора,където ходехме.Ведомствено барче , с цени на алкохола 2 пъти по-ниски от тия в магазина..Или Трабанта,където ядяхме боб салата,поркахме бира и гледахме Monterey Pop ,Woodstock или още какво ли не.Беше весело ,но понякога самотно.А през 1996 лятото по колекционерски дела се запознах с една жена,в която май се влюбих много.Пънкарка, с весела усмивка и почти моето светоусещане.И при това с едно дете.От нещастен брак.Някакси нашега,май си казахме “думите” .Бях така щастлив..май усещах че това е жената на живота ми.И може би бях толкова много щастлив за малко месеци,за да се подготвя за голямата си ДЕПРЕСИЯ след това.Бях влюбен ужасно много , и в нея и в детето.
И когато един ден усетих че я губя,вече беше ужасно късно.Почти година бях живял с мисълта за нея, а в един момент се случиха неща,усетих се предаден и никога не беше същото.Едно от най-гадните ми лета-1997.
Буквално изпушвах,зает да страдам,ревнувам бясно и да уча за държавни изпити.И там не се представих много добре-ама още помня как вместо за Моби Дик ,почнах на преподавателя ми по Американска литература да говоря за Елвис Пресли и как на гроба му объркали името.И дръпнах някакъв див паралел между двете явления.Оценката беше слаб,но ми беше забавно.Изпитите като на сън минаха и през септември завърших.Пак казвам,лятото ми беше ужасно-пълно с такава дива депресия...невъзможна.
.Бях минал една много странна военна комисия с психо тест.От 100 възможни “лоши” точки,аз имах почти 90.След това извикаха мен и един циганин ,дето беше май бавноразвиващ, на повторен тест.Седях като звяр в клетка,не исках да влизам в армията,мразех военщината и не исках да прекарам година вътре в тая система.Изписаха ми картона с хиляди определения-невроза,депресия.Почти горд излязах от залата .
И се почна една-мъка,по цял ден вторачен в нищото.Не можех да превъзмогна мисълта за нея,много често я търсех и явно май прекалих съвсем .Вече всяка секунда ме болеше всичко,направих какви ли не луди неща за да се усетя по добре.Нали знаете оная песен на Хайгашот Агасян” Когато си тъжен,когато си сам.....”.??
Всичките ми приятели в Ст.Загора бяха наркомани , и се почна една фиеста с тях-до зори.Поне с тях можех да си говоря за музика,за книги,за житейски нещастия.Подходяща компания за един полудяващ пънкар.
Станах и учител-с камуфлажен панталон и дълга коса изкарах първият си съвет в Спортното Училище ,Стара Загора.После в село Хрищени,като лектор.Бях на 24..толкова млад и толкова нещастен.Често мислех все за “радикални решения на временните ми проблеми”,поопитвах някои от тях даже.
Декември 1997 получих дипломата и тогава почна живота ми като “Голям” човек-все по тъжен и самотен.
Повръщаше ми се от всичко,все мълчах и в сърцето ме гризяха хиляди червеи убийци.Живеех като движещ се труп,като намирах удоволствие само в книгите и музиката.По сурови неща и по тъжни-тогава открих гараж вълната от 60те и четях до побъркване Кафка,Венедикт Ерофеев,”Синдромът Портной” на Филип Рот.
Как ме болеше всеки път след прочитането на “Москва Петушки”...диво ме болеше.Защо ли?Ами ,вземете прочетете и вие....та да разберете.И така нататък..но бях голямо момче вече, а те не плачели,казват хората?
Сега се надявам никого да не шашна с думите си и да ви разваля идеята за Бгпънк-а??А може би вече съм я развалил????Ака да,извинете..не беше нарочно!
PUNK'S NOT DREAD!
Музика:
mail.dir.bg/~lavrentiiberia/CDrporuchky.txt
Аз:098439532
Всички искаха демокрация и свобода,а получихме купони за храна и синыо-сиви надежди.
Двата политически гиганта драпаха за младите хора като мен.Сините шамани бързо станаха като червените си братя.Пореден митинг след митинг.Съучениците ми бясно подкрепяха СДС, а аз смело заставах на страната на Иван Георгиев/БНРП...бях доста глупав и наивен.След време започнах да чета за анархизма и комунизма и след първите “демократични” избори реших да СПРА въобще да вярвам на политиците.Още през 1992 изживявах бурен стремеж за борба с капиталистите ,мразех хората които крадяха.. а ние затъвахме.
Синята идея напиваше хората около мен, а аз четях литература за анархизма.И други книги-тогава книжарниците бяха пълни с книги –Алън Гинзбърг,Борис Виан,Владимир Набоков...на СМЕШНИ цени.С сегашният еквивалент на 10 лв влизах в книжарницата в Чирпан (примерно) и излизах с 3 торби книги.И такива екскурзии си правех,докато не предадоха всичките книги за стара хартия.Едно ужасно варварство,но така беше тогава-млада България се строеше-неграмотна,необразована и вулгарна.И такива бяха и хората-след липсата на нравствения коректив в лицето на Партията,хората се държаха доста “разпасано”.Имаше и малък подем,бързо удавен в пяната от варенето на националния курбан.
Тогава вече имах над 800 касети,огромен музикален архив за 1992.Бяхме се свързали вече с други колекционери на музика от Варна,София,Добрич,Пловдив и бях доста навътре.Пишех си с много хора от чужбина,бях издал първата си касета-BULGARIAN INVASION –дето дори продаде бройки в чужбина.Готвех се да издам списание,когато в един момент нещо се сдухаха нещата с любимата.И тя зачезна по един рокер,а аз се заселих в Пловдив при дядо Сашо.Първият ми хазаин-делях стая с Ники Содъма от Сопот,селско момче още ученик.Беше първа година,много гадна.Пловдив ми беше АДСКИ скучен, хазаинът и Ники ме депресираха.Първият беше адски тъп,в апартамента си гледаше патки..В ЦЕНТЪРА НА ПЛОВДИВ!!!Когато ме търсеха по телефона,слухтеше и понеже беше астматик дишаше тежко като Дарт Вейдър.Вторият ме разбиваше с тъпотията си,особенно след като един път се прибрах ненадейно и го заварих да лежи в леглото си и докато “масажираше змията” с едната ръка,с другата....решаваше кръстословица.Помоли ме да изляза да свършел.Така и така не разбрах ,кръстословицата или другото.Юни се махнах,беше ми втръснало от тая мръсотия.Не се живееше повече така.Бях измъчван от самота и мъка по любимата, а там някъде дядото гледаше Туин Пийкс в компанията на 30-40 вторачени патета от детската кошарка, а някъде Ники даваше газ с кръстословиците.На “прощаване” дядо Сашо ми беше оставил атестат за това какво умно ,но затворено дете съм бил.Често с Никито ме обсъждали ,как да помогнат.А аз съм странял.И ако може на листа да напиша данните от паспорта-в случай ,че нещо....липсва.На гърба на атестацията си драснах името и се махнах.
Вече бях второкурсник,не му давах много зор да уча.Имах прекрасна квартира на един таван-сам под зведите и на гърба на фабриката Каменица.Животът беше на колела,не се сближих много с колегите ми.Бяхме на различни честоти просто,аз ходех по концерти..те по дискотеки.С хората от етажа не се виждах много,излизах рано и се връщах късно.Даже по едно време на етажа в банята се сблъсках с една моя гола колежка-горката..и тя живеела там,ама не сме се виждали.Имах доста готини и весели колеги,колко често съжелявах ,че не съм им обръщал повече внимание .Ама бях в депресия-бях се влюбил в едно момиче,дето се оказа шизофреничка.Два три месеца хармония,после се почнаха едни ужасни номера.Да не ти е работа да питаш.И аз съвсем се сдухах,все седях тъжен.Как ми щукна да почна да събирам плочи отново-ами,занимаваше ми се с нещо да удавя огромната ми енергия ,която не можех да загубя по друг начин.
Скоро дадох начало на огромната ми сега колекция с плочата на една ужасно гадна глем-пънк група,обаче оригинален Poshboy Rcds.Една много култова фирма за пънк и ъндерграунд от САШ.Почна се една страшна работа-тогава трампехме какво ли не за музика с разни западняци.Пращах по 10 шишета наша водка ,и благодарните алкохолици пънкове ми даваха яки плочи.Трампех и цигари ,и порно списания и детски шоколадчета и още какво ли не..хахахахахха.Четях като луд какво ли не,вечер се връщах в квартирата уморен и пусках радио и по цяла вечер слушах Христо Ботев.Симфонична музика,автентичен фолклор и интересни радио пиеси-вечер никога не се усещах сам и затова още спя на включено радио.Досаден навик,но аз си го обожавам.Запалих се и по музиката от 60те,пуснах дълга коса .Рошавеех и ъндърграунднеех!
Към края на трети курс в Пловдив стана яко,запазнах се с приятни хора и започнаха доста весели дни.
И пак си оставах доста мрачен тип,адски критичен и дори язвителен към всичко.И много затворен.
Ама ужасно сив и мрачен-седях на масата в разни диви кръчми и като Черен Магьосник ръсех за депресията.Помня Бара на Авиатора,където ходехме.Ведомствено барче , с цени на алкохола 2 пъти по-ниски от тия в магазина..Или Трабанта,където ядяхме боб салата,поркахме бира и гледахме Monterey Pop ,Woodstock или още какво ли не.Беше весело ,но понякога самотно.А през 1996 лятото по колекционерски дела се запознах с една жена,в която май се влюбих много.Пънкарка, с весела усмивка и почти моето светоусещане.И при това с едно дете.От нещастен брак.Някакси нашега,май си казахме “думите” .Бях така щастлив..май усещах че това е жената на живота ми.И може би бях толкова много щастлив за малко месеци,за да се подготвя за голямата си ДЕПРЕСИЯ след това.Бях влюбен ужасно много , и в нея и в детето.
И когато един ден усетих че я губя,вече беше ужасно късно.Почти година бях живял с мисълта за нея, а в един момент се случиха неща,усетих се предаден и никога не беше същото.Едно от най-гадните ми лета-1997.
Буквално изпушвах,зает да страдам,ревнувам бясно и да уча за държавни изпити.И там не се представих много добре-ама още помня как вместо за Моби Дик ,почнах на преподавателя ми по Американска литература да говоря за Елвис Пресли и как на гроба му объркали името.И дръпнах някакъв див паралел между двете явления.Оценката беше слаб,но ми беше забавно.Изпитите като на сън минаха и през септември завърших.Пак казвам,лятото ми беше ужасно-пълно с такава дива депресия...невъзможна.
.Бях минал една много странна военна комисия с психо тест.От 100 възможни “лоши” точки,аз имах почти 90.След това извикаха мен и един циганин ,дето беше май бавноразвиващ, на повторен тест.Седях като звяр в клетка,не исках да влизам в армията,мразех военщината и не исках да прекарам година вътре в тая система.Изписаха ми картона с хиляди определения-невроза,депресия.Почти горд излязах от залата .
И се почна една-мъка,по цял ден вторачен в нищото.Не можех да превъзмогна мисълта за нея,много често я търсех и явно май прекалих съвсем .Вече всяка секунда ме болеше всичко,направих какви ли не луди неща за да се усетя по добре.Нали знаете оная песен на Хайгашот Агасян” Когато си тъжен,когато си сам.....”.??
Всичките ми приятели в Ст.Загора бяха наркомани , и се почна една фиеста с тях-до зори.Поне с тях можех да си говоря за музика,за книги,за житейски нещастия.Подходяща компания за един полудяващ пънкар.
Станах и учител-с камуфлажен панталон и дълга коса изкарах първият си съвет в Спортното Училище ,Стара Загора.После в село Хрищени,като лектор.Бях на 24..толкова млад и толкова нещастен.Често мислех все за “радикални решения на временните ми проблеми”,поопитвах някои от тях даже.
Декември 1997 получих дипломата и тогава почна живота ми като “Голям” човек-все по тъжен и самотен.
Повръщаше ми се от всичко,все мълчах и в сърцето ме гризяха хиляди червеи убийци.Живеех като движещ се труп,като намирах удоволствие само в книгите и музиката.По сурови неща и по тъжни-тогава открих гараж вълната от 60те и четях до побъркване Кафка,Венедикт Ерофеев,”Синдромът Портной” на Филип Рот.
Как ме болеше всеки път след прочитането на “Москва Петушки”...диво ме болеше.Защо ли?Ами ,вземете прочетете и вие....та да разберете.И така нататък..но бях голямо момче вече, а те не плачели,казват хората?
Сега се надявам никого да не шашна с думите си и да ви разваля идеята за Бгпънк-а??А може би вече съм я развалил????Ака да,извинете..не беше нарочно!
PUNK'S NOT DREAD!
Музика:
mail.dir.bg/~lavrentiiberia/CDrporuchky.txt
Аз:098439532