.

Луташ се напред.
Луташ се назад.
Буташ им наред.
Търсиш под асмата хлад.
Вятър и галоп.Кобила.
Пресните храни намираш в Billa.
Светофар.Мигач.Усмивка.
Дълги нощи.Работа.Запивка.
Баня.Плаж.Кафе.Моряк.
Огънче.Тъма.Маяк.
Цигани.Катун.Татуировки.
Наркоман безжизнен.Кървави спринцовки.
Църковна музика и мрак.Светулки.
Камбана.Манастир.В него-булки.
Цвекло.Разсад.Марулки.
Кренвирши.Салата.Майонеза.
Ягоди.Шапанско.Свещи на трапеза.
Атоми.Ракети.Телескопи.
Електромагнити.Апарати.Изотопи...

Кому е нужно всичкото ТОВА???
За ЩО е???

не знам...
стана ми тъжно.

... стана ми топло : )
харесва ми разнопосочното тълкуване.
според собствената вълна

между редовете...: )

докато не уточниш пола на второто - т`ва, дето говори за себе си като "аз", не се наемам да тълкувам

кажи нещо за петъка, че да спазим традицията (де се уважава шефа) : ))

откога си мечтая да се науча да яздя...

И на мен. Много

Станало ви е тъжно... че и много даже?!?!
Учудвате ме!
Кое му е тъжното? Натъжава ви реалността?!? И кое по-точно е тъжното тук? ...Шампанското и свещите или кървавите спринцовки?
А не ви ли става тъжно, като гледате как пожълтява тревата пред очите ви...
....как увяхват цветята...
....като слушате хубав блус не ви ли става тъжно...
....като видите премазано куче на улицата ...
....като четете книга, в която виждате себе си...
....като гледате как бившата ви учителка, вече пенсионерка, рови в кофата за боклук, докато вие минавате край нея с лъскавите си коли...
...за това, че умират деца от чернобилски болести ...
...за това, че сте изгубили стар приятел, с който ви свързват страхотни спомени...
...за това, че животът бавно тече и си отива безвъзвратно не ви ли е тъжно!!!!!!!
Не е тъжно... просто е прекалено реално... истинско е...
Тъжно!!!!!
А не е ли тъжно, че всички ние тук бягаме от реалността и се крием във виртуалното? Че търсим тук отдушник на всичко, което ни души и дави в реалността! В проклетата реалност!!!!!
Тъжно ми е за всички НАС!
Тъжно ми става, когато ме питат: "Какво намираш в клубовете, в чата, във виртуалното общуване?"
Тъжно ми става, когато се опитам да си отговоря, защото отговора наистина е много тъжен...
Животът ни е станал тъжен... отчужден... бездуховен... студен... БЕЗМИСЛЕН!
Това е най-тъжното...

.......

Всъщност... мислех да напиша нещо друго... не толкова тъжно...
За слънчогледите, които са пораснали по пътеката към блока... пораснали от случайно или нарочно разпиляни семенца... иска ми се да е нарочно!!! Иска ми се някой да се е сетил колко е красив слънчогледа... колко смисъл и оптимизъм има в това усмихнато "слънчогледово лице", което не може да откъсне "погледа си" от слънчевите лъчи... което неспирно търси слънцето и, като че ли щастливо го отразява в жълтите си листчета...
Мислех да пиша и за ятото лястовички, което кръжи весело край блока рано сутрин. Налепили са си гнезда около лампите в няколко отсрещни балкона. Завиждам на хората, на чиито балкони гнездят лястовици...Сигурно е много приятно да наблюдаваш как се събират птиците, строят си гнездото заедно, мътят си мъничките петнисти яйчица и после се радват на кресливите си рожби ... Сигурно е много приятно, да знаеш, че са си избрали точно твоя балкон за свой дом... Сигурно тези хора са много по-щастливи от мен... дори и само заради лястовичите гнезда на балконите си...
Моите балкони са остъклени... като мен, може би... На моя балкон няма лястовици...
... и е тъжно...


The moment may be temporary, but the memory is forever!

много хубаво си го написала...
... това, за лястовичките...


дано днес ти се случи нещо изненадващо хубаво : )
и утре - също.

много декларативно, бе, ДжоДо...
не, че няма истина в това, което казваш, ама... бе никога не съм била фен на излишната патетика.
представяш ли си едно групово подсмърчане сега и как ще дръпне хартиената фабрика в Белово.
исках да кажа... не, че Вагнер е кофти, ама... ако мога да избирам, ще предпочето Григ. поне в момента.

я ти по-добре кажи за слънчогледите : )
виж - и аз ти се усмихвам с един : )

....
... няма откъде да се вземе това хубаво нещо... нито днес, нито утре...
.....

The moment may be temporary, but the memory is forever!

Точно ти ли го казваш това за декларативността и патетиката?
Е! Аз не мога да бъда декларативно патетична без да съм многословна!
Ти го можеш!


The moment may be temporary, but the memory is forever!

добре : )

ще видиш, дори да не ми вярваш, щото то наистина как да повярваш на някого, че има хубави неща, когато на тебе ти е толкова тъпо и самотно и тъжно... но ще видиш, че нещо изненадващо хубаво ще ти се случи съвсем, съвсем скоро : )

забелязала ли си понякога как става?
точно когато... мрачината се сгъстява толкова, че вече не можеш да разбереш нощ ли е, или ден, когато тишината направо... ти съдира мозъка отвътре с остри нокти, когато... имаш чувството, че сълзите ти вече ще започнат да извират от петите и когато даже вече и не ти се плаче... когато не можеш, не можеш да си представиш, че би могла да понесеш и прашинка повече от нищото...
изведнъж


нещо хубаво се случва

дзън! : )

ама ще видиш, че така ще стане



обаче... само трябва да не го изпъдиш... просто трябва да не го изплашиш и изпъдиш.
само почакай, още мъничко : )

tvoe li e?

да.

zhenskata chast ot debatirashtite reshi, che i dwamata uchastwashti w haiku-to sa muzhe.

Muzhkata chast se suglasi :)))

Мани, мани, тя не е една...

това чак сега го виждам
ко да ти кажа...първо онемях, после са хилих идъйодски, после пак онемях
Щото се размислих. Относно душевния мензис.
И... полът няма значение

Че откъде, мислиш, идва изразът:

"Памук за душата..."


Когато нямам повече синьо, слагам червено.
Пабло Пикасо