Битие...

"Битие" е централна категория във философията (метафизиката) от времето на Ксенофан и Парменид.
Кои са основните характеристики на тази категория?
Някои философи посочват - траене, оформеност, самопричиненост.
Има ли духовно битие?
Какво мислите Вие?

Битие има и това е абсолютен факт. Битието е преди своите проявления - каквито и да са те. Материята и духа са начини битието да прояви себе си. Но само по себе си то не е нито материално, нито духовно. То е трансцендентално, извечно пред-условие за проява на каквото и да е в този свят. Духовното е релативизирана реалност, подобно на материалното, понеже е съотносимо спрямо абсолютното наличие изобщо - битието.

Не съм съгласен, че битието е абсолютен факт. Факта ми говори единствено за това, че аз възприемам нещо.
Освен това, защо да не приема небитието като нещо, което е преди своите проявления.

Говорим си за битие, не-битие...хайде да сложим и ставане, за да имаме една хубава Хегелова триада! Ами ако има нещо което да не е нито битие, нито не-битие, нито битие и не-битие едновременно? Какво ли ще да е то?

Такова нещо не може да има. Ако битието е Абсолют, нищо няма как да е извън него.

Защото за да зададеш въпроса дали има не-битие, вече е предпоставено твоето битие. Това, че те има е вече налице, за да питаш дали може и да те няма. Тоест: абсолютното наличие на нещо е ПРЕДИ евентуалността на неговото не-наличие.

Ако е "нещо", както твърдиш, ако го "има", значи трябва вече да е битийно проявена наличност. Ако искаш го наричай нещо друго, различно от б. и не-б., но не забравяй, че названието б. тук е най-коректно съобразно присъствието на абсолюта в понятието "нещо". Така че каквото и да е това, което визираш като "има го", "няма го", то вече трябва да е налице като абсолютен факт, за да си избираш да го наричаш както искаш.

Словото носи в себе си Абсолюта. Не можеш да говориш ако няма битие.

Докъде и докога може да продължи това предпоставяне?
"...абсолютното наличие на нещо е ПРЕДИ евентуалността на неговото не-наличие." - това говори за каузалността в нещата; може ли да приведеш доводи в полза на тази каузалност?

Честно казано, не виждам никаква каузалност тук. Не говоря за битието като за първопричина, а като за ПЪРВООСНОВА. Наличието на нещо Е ДАДЕНО преди неговото неналичие. Така стоят нещата. Каква каузалност те тормози, къде виждаш причини и действия в това изначално положение?

Не можеш да отрицаваш нещо ако това нещо вече не е било налице. Затова битието е винаги крачка пред нищото.

Когато се говори за "наличието на нещо", аз разбирам обективното, реално съществуване на предмет, явление, което е непосредствено, сетивно познание.
Ако с горното визираш съзнанието, за него важи опосредстването.

Govorja za absolutno nalichie, t.e. za nalichie na kakvoto i da e.

Saznanieto sashto e bitie, no v sluchaja govorja za vsichko, koeto e nalice => za poveche ot saznanie.

Е, и какъв е проблемът? Нали и то е налице?
Плюс това, защо ще е "опосредствано", след като можеш да се абстрахираш от всичко сетивно и пак да осъзнаваш. В такъв смисъл съзнанието е даже нещо по-непосредствено от вещите. Към това трябва да прибавим, че ти възприемаш вещите, ОСЪЗНАВАЙКИ ги. Изводът е, че това, което е налице, включва всички възможни конкретизирани образи на битието - каквито и да са те. Битието не е само сетивните вещи - то е всичко, което можеш да назовеш.

Имаше една тема в клуб "Философия" - светът извън нашето съзнание: та - има ли битие нещо, което е извън нашето съзнание (там е работата, че то даже не може да се формулира ясно!). Това е въпрос на принципи, а позицията която заемаш е чисто субективистка - тя предполага че има свят само в съзнанието на човека и той е абсолютен.
P.S. - когато говорех за каузалността, имах впредвид това, което е събудило Им.Кант от неговата догматична дрямка.

Pomisli malko! Moga li da zaemam ne-subektivistka pozicija, sled kato az sum subektat? Moga li filosofski da se abstrahiram ot permanentnija fakt na MOETO NALICHIE IZOBSTO? Filosofijata e znanie predi vsichko za subekta i negovoto mjasto v svetovnoto cjalo. Za obektite si ima chastni nauki. Subektat e privilegirovan sprjamo sveta, zastoto toj go sabira, toj mu pridava smisal i cennost, toj krepi negovoto edinstvo. Eto jerarhijata na cennostite vav filosofijata:
bitie - subekt - svjat.
Filosofijata e reflexija nad svetovnoto cjalo, a vsjaka reflexija darzhi smetka predi vsichko za subekta, sprjamo kojto se podrezhda svetovnata dadenost.

Поздрави!

е само условна категория - един вид - нещо, върху което философията да стъпи, за да тръгне. Но тъй като всяко нещо има битие - това много обезсмисля категорията. Особено в смисъла на Парменид и Зенон, защото за тях битие=неподвижност и това е бил единствения предикат, който са приписали на тази категория. Стигнало се е до там, че Зенон се е заел да доказва, че движението въобще не съществува (т.н. апории на Зенон), което в смисъла на здравия разум е абсурдно, но е било постижение пред вид идеята за неговата относителност (на движението, де) особено в трактовката на Аристотел, който обстойно опровергава апориите.

Траене, оформеност, самопричиненост - битието не притежава нито един от тези предикати (характеристики). По-скоро обратното, Парменид го е смятал за безформено. Всяка форма е вид ограничаване, отрицание - значи битието свършва и започва небитието или нищото... Тогава битието престава да бъде битие, а става нещо друго. Тогава отпада и трайността!
Самопричиненост - причинността, казуистиката е модална категория, един вид не толкова свързана с битието като такова, а като движението, възможностите на битието да метаморфозира, да се движи, да престава да бъде битие.

Категорията "битие", както казваш, може и да е "условна", но битието като абсолютна даденост на нещо изобщо, в това число и на категории, и на каквото и да е, Е БЕЗУСЛОВНО. След като нещата са налице, тяхното битие е вече пред-зададено в един безусловен модус. Не само философията - нищо съществуващо! - не може да игнорира абсолютната даденост на битието.

безусловно, което да обоснове останалите категории - онтологията не отива по-назад от битието. От там и неговата безусловност - приема се като дадено. Затова и звучи съвсем като плеоназъм, когато кажем, че нещо има битие - тук, разбира се, се има пред вид и мисленото битие, не само сетивното. Говорим все пак за битие като философска категория. Философията е сигурно единствената наука, която се срамува от предварително постулирани неща - битието май е единствената такава категория - всичко останало подлежи на обосноваване - и то по строго дефиниран ред: дедукция. Но абсолютността на битието по смисъла на твоето последно изречение направо го обезсмисля - може ли да има нещо абсолютно в метафизиката?

Казах ти, битието е абсолют, понеже е пред-условие за съществуването на каквото и да е, включително и на метафизиката. Та нали метафизиката затова е "мета" - за да се издигне чрез мисловния експеримент на крайното абстрахиране тъкмо до абсолютното?
Битието не е нещо от света - то е онова, което о-свет-ява света като точно такъв, какъвто е - свят на относителности, събрани в единството на тоталния им смисъл от оня, който е призван да извърши експеримента - рефлектиращия субект.