Водната пързалка

Пътуването с автобуса от къщи за работа винаги разпалва въображението ми. Днес извади един много отдавнашен спомен. За водната пързалка.
Като бях мъничка, всяко лято мама ме пращаше при вуйчо на морето. Ходехме на плаж с братовчедите ми, като никога не съм се пускала по водната пързалка, защото стотинките ми бяха малко и за целият плажен ден имах право да избирам само между сладолед и баничка. Обаче един път се случи така, че вуйчо дойде с нас на плаж и ни заведе на водната пързалка. Имам особено ярък спомен за нея. Първо трябваше да минем през едни душове на зиг-заг за да ни измият от солта и пясъка. Водата замъгли очите ми, помня даже че се бутах в железата като заблудено врабче в прозорец и накрая като все пак се отмотах от тия душове се хванах безпомощно за ръката на някакъв мъж, невидяла че това не е вуйчо. Помня миризмата на водата и блясъкът на слънцето в капчиците вода по раменете ми. Помня и усещането за мокрото желязо на стъпълата по ходилцата си и пътят нагоре, който ми се стори дъъъъълъг и опасен, защото цялата конструкция вибрираше и се тресеше от стъпките на другите хора.
И после… Юпиииииииииииииии!… вече летях надолу по завоите на синята пързалка докато не се бухнах във водата, без да мога да се задържа над нея. После някой ме награби и ме извади. Тук вече не помня кой е бил. Помня само, че си стоях под водата едно известно време преди това и я гледах.
Еееех. Славен спомен. Дали още има такива водни пързалки или са вече социалистическа отживелица и са ги закрили защото са опасни за живота?
От години не съм ходила, но тази година сигурно ще мога да ида на море. И се чудя, ако има такава пързалка, дали да се пусна по нея (след като си купя и сладолед и баничка) или да си оставя спомена в главата ярък? То ще е един вид риск, защото нали знаете как, дори да имате най-чудния спомен за някой филм, който сте гледали като малки, понякога, като го гледате пак след години се оказва, че… хм… някак съвсем не е същото, че даже и хубавият спомен изчезва. Така съм си разваляла някои детски книжки, които са се оказали наистина само и единствено за деца. Обаче пък има и такива с които съм израстнала. Като “Мечо Пух” и “Алиса” например. Чудна работа, сигурно те са омагьосани да се променят заедно с децата. Също като да порастнеш с най-добрия си приятел и да имаш щастието да се нагаждаш към промените в него и той към тези в теб. Или пък да преживееш 30 години с любимия си и да натрупаш промени в себе си заедно с него. Затова пък се чудя на тези семейства, които се разделят за дълго, да речем защото единият трябвало да работи в друг град или държава. За година, за повече… А те промените през това време си се трупат. Обаче различни и поотделно. И после като се видят се чудят защо любовта си е отишла. Ами просто вече не познаваш човека. Той е съвсем нов с тия непознатите ти негови промени. И се озоваваш в положение да избираш или да обичаш спомена за него и да се убеждаваш, че обичаш настоящият него, или да го заобичваш отначало, или пък изобщо да зарежеш тази ситуация.
И след този ред на мисли пак се чудя дали да се пусна по водната пързалка, ако все още я има някъде на морето. Дали се е нагодила към мен или е безвъзвратно променена и ще затрие спомена за първото ми спускане по нея?

хм... аз бих се пуснала отново, но..

чакай дееееее - първо хващаш приказния мъж до себе си, прегръщаш го.. силно.. много силно и.. така прегърнати се спускате до под водата...

със сигурност ще си създадеш нов спомен, а старият ще остане непокътнат...

мда... и аз ще пробвам един ден.. ама като порасна... и си намеря мъж до себе си... , за сега ще си образувам само детски спомени.. ))))))))

Готино , готино.
А да знаеш че то сега пързалките ще ти се сторят малки.
Ако намериш някоя голяма кажи ми и аз да се спусна.

БЕЗ ПАНИКА

Има... аз съм виждал... има, почти навсякъде. Аз колкото пъти съм бил на море, и винаги съм искал да се спусна по пързалката, ама нали от 10-на години съм се голям и приятелите с които ходя, никога не искат да дойдат с мене да се спуснат, или пък поне да ме изчакат аз да се спусна...та така и аз съм се наточил за пързалката. Ако може , като ходим на море да те водя и да се спуснеме а?
__________________________________________________________________

Спомени не се затриват.
Спомени не се променят.
Спомени само се създават.

Абе няма милост...

пързалки много
ама са все мънички
и не са същите
и онази във варна някак се е смалила

Пролетта е дяволски далече............

Оная във Варна ми беше първата пързалка. И аз бях мнооого дребен тогава и правехме така: татко се пускаше преди мене и после ме чекаше за да ме хване, защото басейна беше доста дълбок за мене. Пускахме се няколко пъти, а на последния път той беше объркал от коя от двете трябва да се появя и аз паднах във басейна после се хванах за ръката на татко и той ме повдигна над водата. Да де ама като ме повдигна видях, че тоя който ме държеше и ме гледаше странно въобще не е татко. И после не исках да се пускаме вече щото когато не можеш да плуваш и се хващаш за баща си и после като разбереш че не е... абе не е хубаво. Ама беше най-голямата пързалка на света тогава. Пък сега сигурно се е смалила де.

Точно за същата пързалка говоря и аз. Оная във Варна :)))
Не знаех тогава, че има и Тая в Бургас примерно или ЕееейОная в Айтос. И мойта си беше във Варна :)
И вярно беше огромническа. И мен тъй ме извадиха от водата, да.
Ех, Пете, какви съвпадения и идентични преживявания. Ще рече човек, че си ми най-добрия приятел.

А да не би да сме си изобъркали спомените? :))))
Ако си спомняш как изведнъж както си си била на плиткото в морето изеднаж е станало дълбоко и после спасителя те е извадил, значи има нещо нередно. Или сме един и същи човек с раздвоение на личността или сме провели телемост и сме разменили малко спомени.

Цъ. Такова не помня. Начи няма повод за безпокойство и посещения при психиатъра.

Апък забравих да кажа, че моя мъж ми е обещал сега като идем на морето и на пързалката да ме заведе и сичко дето искам да ми купи, и даже плавници и шнорхел, пък също каза, че ако реша, може и батискаф да ми наеме.

Представям си съчувствените физиономии на нагледалите се на всичко местни жители на с. Влас, при нашият въпрос "Извинете, къде можем да си наемем батискаф?". Сигурно ще си изломотят изпод носа така, че да не ги чуем "На тия туристи все по-налудничави идеи им идват, то джетове ли не бяха, водни колелета ли, какво ли не..."

Обаче може и да се намери някой пекан тарикат който по случайност да е хазяин на батискаф (или пък да е пригодил един такъв от стар казан за варене на ракия, барабан на калцирана пералня и амортизиран бойлер) и да ни изтиска парите за едно гмуркане.

Ама ако се пускате сега, непремено го направете поне легнали!
Усещането е страхотно - летиш сякаш ще изхвърчиш по завоите - хем е малко страшничко, хем е страхотен адреналин.
Само не разбирам как се пускат по гръб с главата надолу - е те тва си е живо самоубийство, ако питат мен!

The moment may be temporary, but the memory is forever!

Е, и това ако не ви проговори, че е време да се срещнем на Водната Пързалка на Спомените...

Апък, Мед, промяната поотделно не е задължително условие за отчуждение. Дори разделени задълго, близките хора /искам да кажа - онези, които наистина са били заедно/ променяйки се си остават близки. И след време, когато се срещнат и отново са заедно... нямаш идея колко е вълнуващо да откриваш нови и интересни неща у някого, когото обичаш...
Вече преживяно...:)
Целууууууууууууууууууувам те, мое медено слънчице!