(не)обичам

Не обичам никого вече,
студено е мойто сърце,
уморено стените да топли,
то угасна- почивка си взе.
Сега ми е някакси тихо,
странно спокойно и пусто...
Сега просто си почивам,
уморена завръщам се вкъщи.
Но вкъщи е също студено,
безразлични очи лъхат студ,
може би сива е нашата къща,
може би няма във нея уют?
И няма къде да отида,
и няма при кой,
затова се разхождам
и в себе си търся...
покой.
Минавам през приказни гледки,
докосвам лъчите с ръце,
радва ме всяко мъничко цвете,
радва ме всяко дете.
Закачат се с мене
листенца и клонки,
тревите посрещат мойте нозе,
тук всяко нещо говори,
дори далечното, синьо небе.
И чувствам как се разтапям,
как се сливам с това небесно море,
и ставам нищо и всичко,
ставам земя и небе.
И съм камък и птица,
и искам да имам криле!
Ставам от всичко частица
и във всичко оставям
частица от мен.
И ето- отново обичам,
забравила, че светът е студен...
Или е бил винаги топъл?
Или всъщност...
светът е във мен!

твое ли е?
прекрасно е!

"И съм камък и птица" - това най ми хареса


сега си те представих като душата на камъка, намерила проявление в едно бяло цвете, поникнало от него...
... или пък бяло цвете, което по цял ден, от своята дъхава слънчева полянка, наблюдава волно реещите се птици и мечтае поне за ден да има криле...
... поне за ден на море...

Мое е.
Благодаря!

" ...А пък мишката с мишлето
дъъъъълго гледа към небето,
пък въздъхна и си рече:
-Еееееех, какво щастливо мече!"

Твоите представи ми припомниха това откъсче от детска приказка, в която мечето се сдобило с крила и политнало...май някакъв доктор Га му ги беше дал...и сега и аз се питам: къде живее доктор Га? -да направи и за мен крила...

...на море, на мореееее! идваш ли с мен? на море!
ама аз...таковата...сериозно.

ще ти отговоря на въпроса, но първо искам да ми кажеш:
Защо искаш да дойда с теб на море?

ми защото...няма с кой да отида...

е глупаво от моя страна да предлагам подобно нещо на непознат... ама...ти ми припомни за морето и...ей така ми хрумна!

Я предложи на некой друг са
тоя браток мнооо се ошумолява нещо са
така ако ми рипнат на мен начи съм хванал пътя на минутата

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

е, като няма "с кого" .... може да отидеш "при някого"...

Хайде, ела, чакаме те с морето заедно

Оооооо благодаряяяяя! Много, много мило от твоя страна!
Само че аз ще ходя в Китен...

Питоне, Питонеееее...

КАТО ЗА КРАЙ...ИЛИ ЗА НАЧАЛО...

Затвори очи и забрави...
Забравата успокоява.
Юмруци свий и си повтаряй:
Не, не ...това не може да е края...

Ще грее слънце пак и ще вали...
Щурци ще свирят във тревата.
И, може би, ах... може би!...
далече там той още чака...

А може би, и той забравя?
Не чува вече песни птичи.
И вижда вече синевата
през нечии очи различни?

Сърцата тихо ще олекнат
от болката тъй нетърпима.
Сълзите бавно ще изсъхнат
и всичко тихо ще отмине...

Но пак ще бъде ли тъй цветен
светът, изгубил красотата?
Дали ще можеш да усетиш
пак оня чуден полет на душата?

Ще можеш ли пак да обичаш?
Ще можеш ли пак да сънуваш?
Ще можеш ли пак да забравяш?
Не, не ...това не може да е края...

Ще вземе да се разпълзи из клуба...

Разкажете ми приказка...

ама ти трябва да си много нежно смело бяло цвете, за да предлагаш такива воаяжи на непознати... на си ли гледало по филмите какво може да ти се случи, не ти ли е разказвала страшни истории баба ти "Маргарита"?

ама как пък това лято всеки иска да му бъда придружител в знойните летни жеги... 'айде на мен не ми е за една препечена кожа, подобно примамливо цвъртяща на весело припламващият от прохладния мосрски бриз в кадифена звездна нощ край тихо драскащия морски пясък лагерен огън наденичка. Той - Тигърът на Седемте морета, доблестният рицар на Кръглата маса, Апостола от Вселенският съвет, 13-тият воин от Филибето, Тъкача на съдби, тавиренът - Lanselot_dela_Filibe, ще каже как става номера с размяната на кожите... и-и-и-и начи сега-а-а... както не мога да отказваммм... ей, хора! Ще остана и без това ниско платената ми работа... ми нямам право на отпуск още... пак трябва да се правя на болен... и после... кой ще ми повярва като се върна един такъв шоколадов...
... и да не ми пишеш повече такива стихотворения виждаш ли какво става... като ми стане едно такова романтично... и като ми се разпали въображението... леле-мамо... ще подпалим чергите... викайте пожарната... и да идва... ей-й-й... за психоклиника съм вече... да му се не види и Нептуна... ама и ти къде го намери тоз тризъбец... ама така е... те хубаво си знаят хамериканците - Don't talk with strangers...
Слушай PYTHONа и мъдрей... прав е той... аз съм съм се заш'мулил в храстите и едвам носа си подавам... може би ще се покажа, чак като дойде есенният вятър и забрули листака...

Хайде... незабравимо изкарване на Китен и-и-и... Внимавай с непознатите!!!

кажи сега
целият начи съм в слуххххххх

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

са ти кво напраи а?
що се забъркваш начи не разбрах
добре де
и ти ще дойдеш


бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

е кво ще и случи а?
нищо друго няма да и се случи освен хубави работи
е що не отидеш начи с нея а
кво стоиш в сянката на морковите бре човек
арееееееееее и ....... това е
па начи да ми таковат начи така на мен тва ....
казвам ти начи 100 планини ще ги обърна и съм там бре
и тва е

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

невероятно красиво!
твое ли е?

Че той не излиза от него!

Покана от Н.В. Великия?
Погледни на мене като личната ти кашозабърквачка.
Нема оттърване.
Ша тъ гоня с вестника дет се трепят зелени човечета.
Казах!
Хау!


Альоооо, у тая местност много ли змии има?

Разкажете ми приказка...

с ВУДУ, да му се не види и проклетото!
Прочела съм му вече присъдата.

Разкажете ми приказка...