Хей.....

Мисля че не трябва да забравяме едно важно нещо...в постоянните си опити да се сдобием с едно малко същество.....а именно Мъжа! Ако той не е до нас, ако любовта я няма, ако си мислим че то...мъничето ще промени живота ни с мъжа...жестоко се лъжите...Всички! То не променя, то се съдава от любов а не от взаимна изгода.......и ако любовта я няма....наистина е по добре да го няма....
Надявам се че праволно сте ме разбрали.....!

Разбрали сме те много добре. Само че не знам къде в клуба прочете, че някоя от нас иска бебета да има , за да оправи отношенията си вкъщи???? разбира се че и такива неща ги има по света и в живота , но при нас( е да говоря само зе себе си все пак де), слава Богу не е така!
Не разбирам постинга ти???


Усмивка!Никой не се нуждае от усмивка повече,от този,който не може да се усмихва на другите!

Хем си ме разбрала..хем не.....както и да е! Не казвам нещо за теб лично или за която и да е...говоря по принцип, че в желанието си да се сдобиете с нещото си...забравяте мъжа ..като личност....май за вас той си остава форма за разплод?

нещо си се объркал(а). Аз от опит мога да споделя,че тука мъжете са на особена почит. Нали така момичета?!

Кофти, кофти ама гот!

Аз не разбирам, защо да не е хубаво да си мисля, че бебето ще промени нещата в къщи към добро? Ето наприменр, ние с мъжа ми се познавахме от 6 месеца , когато се оженихме...сега сме женени от 2 години и половина...Понякога се чустваме че бебето ни липсва, разбираме се прекрасно, четем си мислите, подкрепяме се, романтични сме, всичко ни е наред в социално битов смисъл, но нещо липсва и това е бебето...И затова смятам, че ако си имаме бебенце ще сме истински щастливи, ще имаме смисъл в живота....И двамата го искаме и то много, всеки ден ми е подчинен на тази мисъл.... Трябва да знаете, че във всяко семейство си има проблеми, но неимането на бебе е най-жестокия....Понякога се опитвам да търся скрит смисъл, но не го намирам...Остава ми само да се надяваме със съпруга ми и да се крепим един на друг...

Пиша бързо и с грешки, но това е защото го набирам за трети път...вече 2 дни Дира се забива непрекъснато и зависва....

Мирослава

Най-красиви са днес върховете, недостигнати още от нас!

Taka si e-nashite maje stradat ne po-malko ot nas i ne sam saglasna,che sme gi zabravili kato lichnosti.Samiat fakt,che sme gi izbrali za svoi spatnizi i badeshti tatkovzi na decizata ni govori za tova uvajenie.Ako tuk sreshtame po-malko tatkovzi e zashtoto te izjiviavat svoiata trevoga malko po-skrito.A nie se uteshavame povecheko kato si spodelin makata ....

И така ще е занапред

Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!

Ами то е просто според мен. Ако някоя има сериозни проблеми с мъжа си няма да продължава да опитва да създава деца с него.
Никоя не е толкова загубена да си мисли, че детето би оправило нещо си.
Аз смятам, че всички тук много си обичаме мъжете и изобщо не ги забравяме, нито ги ползваме за разплод. Каква ужасна дума, все едно за животни става въпрос.
Незнам какво те е накарало да пуснеш такъв постинг?
Да не би при теб да има някакъв проблем в това отношение?

Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!

Мъжете са най-добрите ни приятели, както и тук, момичетата и мъжете в клуба. Това си е то , и туй то!!!!!!!!!!!!


Усмивка!Никой не се нуждае от усмивка повече,от този,който не може да се усмихва на другите!

И аз си задавам въпроса, дали наистина има такива жени......
всъщност естествено че има, аз пък.....но мен ме е срам заради тях!!!!
За нас най щастливия момент до сега беше когато решихме да си правим бебе. първия път "вътре" беше нещо необяснимо! Аз лично винаги съм си мечтала децата ми да са създадени умишлено и целенасочено, а не случайно.

Усмивка!Никой не се нуждае от усмивка повече,от този,който не може да се усмихва на другите!

си мечтаех V. - децата ми да са планирани, а не да се принудя да се женя ако съм бременна. Така и стана при мен с първото дете. С второто обаче /което още не идва/ е друго. Вече има размисъл. Да го създаваме ли или не. Смея да кажа, че моят мъж още не е узрял за това, т.е. иска, но все още го оставя за далечното бъдеще - а като се има пред вид че съм над 30-те, далечното бъдеще си е направо старост. Така че в това отношение ние не сме много единодушни и може би това е имал пред вид "бис". Аз и на това го отдавам това "не ставане" на бебо. Явно се чуства, че единият от нас не го е пожелал напълно.
Странни размисли, а ?

Мисла си, че не са странни. Аз ги имам същите:)
всеки месец като ми дойде, си мисла " ето сега, сигурно той не иска с цялото си сърце бебчо, за това не идва" или " сигурно той тайничко се моли да не стане" дори съм го питала дали се моли тайничко, представяш ли си??? Засрамих се от въпроса си в мига, в който го зададох
Той си мечтае наравно с мен, за бащинството, а аз какви съмнения имам!!!
Това е човешко , коко, така мисля. Нормално е да имаме подобни мисли, нормално е да си мислим, че вина има и другият, макар че сами вътре в себе си знаем, че не е така.
Те, мъжете ни, щом искат бебе, зачи го искат колкото и ние, само че не го показват толкова. Не показват също и притесненията, които ги спохождат, когато ни дойде.
Те ни обичат и ще ни подкрепят в чакането, плача, нервите и терзанията ни.
Не се съмнявай в мъжа си, и той го иска, но мисля че не се езамислил много и не осъзнава, колко много го иска. Когато види и гушне за първи път бебчо, ще видиш как ще се разплачи от любов, нищо че вече го е изпитвал:)))))

Усмивка!Никой не се нуждае от усмивка повече,от този,който не може да се усмихва на другите!

Знаете ли, първия път като го видях въобще не можех да го гушна. Гледах го като петел бобово зърно и не знаех как да реагирам. Толко се бяхме напатили, че си виках - само да си има всичко! Освен това търсех някакви особени белези, за да не ни го сменят после, да мога да си го позная /това пак от слушане на хиляди истории/. Осмелих се само да му барна крачето през пелените - сигурно акушерката ме е помислила за пълен темерут. Мълчах като пън, ви казвам, дори неможех да се зарадвам. Просто бях се вцепенил. Само и викам на акушерката - ето памперсите и седях и тъпеех. Всичко това го осъзнавам едва сега, след постинга на V.
Пиша ви ги тия работи за да не се учудвате и да не си мислите, че това, че мъжете ви не реагират както очаквате означава че не го искат /бебето/ или че не им харесва или нещо такова. Вие си го носите 9 месеца и някак си свиквате с него, а и инстинкта ви е друг, а за нас това е нещо като извънземно животно първоначално. И други приятели са ми казвали и при мене беше така - поне 1-2 месеца него чувстваш като твое, все едно ти е на гости. Хем го обичаш хем не виждаш в него парче от себе си. Абе кво ви разправям толкова, ще ви разправят мъжете ви като им ги родите аре стига, останалото ще го видите от собствен опит!

Кофти, кофти ама гот!

Моя ми е казвал" леле, дори ида те гледам девет месеца, как ти расте корема, пак не мога да повярвам, че това нещо е мое. Просто не мога да си представя, че съм баща".......
Явно е така, когато ще имаш дете за първи път....

Усмивка!Никой не се нуждае от усмивка повече,от този,който не може да се усмихва на другите!

Абе след 2-3 месеца вече вярваш, и почва да те гони параноя - леле некой ако му направи нещо ше го убия, само да го погледне некой накриво ше му извада очичките, само некой нещо накриво да каже за него и ше го удуша. И като излезеш с количката и ходиш като щраус, абе ше видите.

Кофти, кофти ама гот!

Тези работи дето ги описваш, моя си ги мисли, само че за мене. Ама не постоянно, а примерно когато някой ни е разказвал за разни патила по болници при раждане и т.н, за отношението на персонала там.
Тогава той се вбесява и започва да вика, " как така ще се отнасят така с жена ми.......леле.......само да посмеят, ще ги изпозастрелям всичките!!!" предварително щял да си поговори с тях, за да не се стигало до подобни неща...
Много ми е смешен, като почне да се пали така.........


Усмивка!Никой не се нуждае от усмивка повече,от този,който не може да се усмихва на другите!

нормално е, и аз съм си го мислел
ама с бебето е много странно
няма да му се присмиваш на мъжъ ти като му дойде до главата

Кофти, кофти ама гот!

Няма много, обещавам
Напоследък го гледам, че много се заглежда по чуждите деца , а и на рекламите за памперси обръща внимание.....ха-ха-ха....


Усмивка!Никой не се нуждае от усмивка повече,от този,който не може да се усмихва на другите!

Много мило,
Все едно описваш моя мъж. Като сме двамата не ми дава да бутам количката и мога да се вредя единствено когато е празна (защото той вече го е извадил оттам и го разнася на ръце)

Един приятел който от 2 м. има бебче ми сподели, че като го видял за пръв път и се разплакал и понеже това става в операционната, много неудобно се получило :). Но той казва, че като го видял и си казъл: ето го синчето, моята кръвчица, на татко душицата ... и все в тоя ред мисли :))). Още от първия ден се почувствал отговорен родител, дори несе напи на почерпването (свидетел съм), понеже сутринта трябваше рано да носи разни работи на майчето и бебчето :)). Въобще странна история.
Моя съпрут присъства на нормално раждане (моето :)) и така се впечатли, при все, че е лекар, че близо 3 седмици след това трудно се вреждах да си гушна придобивката :), едно на ръка, че той я къпе от първия ден та до сега.