Едно писмо

ПРОСТО...ПИСМО


Ти цялата си нежност...

А цветята
са весели със твойте сетива -
и толкова си крехка, че земята
самата се страхува от това.
Със ангелските пръсти ти усети
- дърветата, пътеките, деня -
самотен знак на сините планети
във фосфорно-живачна светлина.
Щастлив съм, че си влюбена. И просто
разтвориш ли за времето ръце -
към всеки ти прекрачила си моста
със крехка дума, слънчево лице.
Цветята се огъват от възхита
- едва ли ще повярваш в утринта!
Естествено е... Космосът ме пита:
не е ли тя дете на вечността?

Аз търся те във хората.

Раздаде
на всеки ти мотив от нежността.
Ти цялата си нежност - огради
тук няма, за да приютиш света.
Антична и класическа, и нова
преобразена си - и въздух, и вода -
и гъвкава си, движеща, готова
да съхраняваш мойта свобода...
Какво ли да ти пиша? И разкажа?
Ти стъпваш по водата - и деня -
във облак се превръщаш. После даже
кълнеш се, че си земна и сама.

Четеш ли редовете ми?

Тогава -
целувам ти ръка... Прекрасна тя...
Повярвай ми - и птицата запява
пред теб като дете на нежността.
И изворът утихва, че те има
във гълъбово утро - и земя -
но има ли те в границата зрима
кълна ти се: сега не си сама.

Очите ти прочетох...

А тогава
- усетих силуета на света.
Не вярваш ли? Светът ти ме заставя
да бъда вечен - с утро и мечта!

Semper Fidelis

Prekrasno e...

Noa

Viaturut ytixna,, nastupi pulno zati6ie....posipa se duzd ot svetia !

Прекрасно е...просто е прекрасно!

Прекрасно е...просто е прекрасно!

...По-скоро едно прекрасно вдъхновение.

Semper Fidelis

Да, и ти ме караш да се червя

Semper Fidelis

Kolko mnogo krasota i nejnost sybrani v edin stih!Nqmam dumi...

I found it hard
It's hard to find
Oh well, whatever, nevermind .....

Хубаво :)