Скитане
2 отговора
69 прегледа
Скитане
Скитане
Кристалната тишина се разля между листата. Някъде ромолеше вода. Клоните на дървото образуваха безкрайна плетеница, в която очите се губеха. Самотна птичка запя. Вятърът изведнъж обърна листата и дърветата пропукаха. Скочи на крака. Прах и шума го блъснаха в лицето и замрежиха погледа. Стиснал клепачи се втурна напред. Стихията издухваше гората насреща му. Устните нямо крещяха отворени. Затича с всички сили надолу по тясната пътека. Пръстта заглушаваше стъпките, и само изсъхнали клони простряни на пътя му, за последно извикваха. Дърветата бясно летяха край него. Острите върхове на клоните свистяха в ушите му, оставяйки назад капки забравена кръв. Краката му истерично търсеха опора в сухите листа по земята. Стволовете се разбягваха насреща му, и отскачайки от всеки камък и издатина, бягаше напред. Задъханото му дишане се бореше отчаяно с подивелят въздух наоколо. Гората изведнъж свърши и с последен отскок полетя надолу, в открилата се черна бездна.
Движеше се бавно, на тласъци в тъмнината. Усещаше лепкаво и плътно присъствие наоколо си. Далечен тътен се приближаваше. Всичко пулсираше и се буташе с него нанякъде. Напред в тишината неизменно изчезваше мрака. Туп-туп... туп-туп... Грохотът отекваше досами него. Празнотата се завихри и завъртайки се го повлече и погълна. Туп-туп... Вълната го заля и сред вихър от шумотевица и пропадания, премина през тътена. Стремително излетя напред, а зад него отново отекна отнасяйки го туп-туп... Тъмнина и безмълвие го обгърна навън.
- Гледай сега какво ще стане! - пробляснаха нечии очи, изричайки злорадо.
Мръсните пръсти стискаха суров кокал. Грозно прокънтя смехът му. Изпочупени жълти зъби се показаха измежду прошарената сплъстена брада. По кокала сълзяха капки безцветна кръв.
- От тях е - прошепна поверително, приближавайки се към него - От вчера.
Обърна се и го хвърли надолу. Мършави кучета се скупчиха мигновенно и сбиха ведно. Зинали муцуни с оголени зъби се спускаха едно срещу друго, впивайки обезумяли от глад усти, в изпостелялата козина. Студените стени безмълвно обграждаха безжалостно безмислената битка. Пяна и кучешка плът хвърчеше от сбръчканите муцуни. Кокалът се бе изгубил между разкъсващите се тела на животните. Прозрачни сенки пълзяха и се стелеха по сивите камъни. Воят затихна и кучетата се отдръпнаха, оставяйки мръсни следи. Полуизглозгано, по средата лежеше едно от тях. Замръзнало с разтворена паст и оголени зъби. Очите му стояха неподвижно вцепенени.
- Когато хвърлиш кокала, кучетата се бият! - проблеснаха доволно мълниите в зениците му.
Всичко потъна и се изгуби завинаги в мрака. Пламъка угасна.
Кристалната тишина се разля между листата. Някъде ромолеше вода. Клоните на дървото образуваха безкрайна плетеница, в която очите се губеха. Самотна птичка запя. Вятърът изведнъж обърна листата и дърветата пропукаха. Скочи на крака. Прах и шума го блъснаха в лицето и замрежиха погледа. Стиснал клепачи се втурна напред. Стихията издухваше гората насреща му. Устните нямо крещяха отворени. Затича с всички сили надолу по тясната пътека. Пръстта заглушаваше стъпките, и само изсъхнали клони простряни на пътя му, за последно извикваха. Дърветата бясно летяха край него. Острите върхове на клоните свистяха в ушите му, оставяйки назад капки забравена кръв. Краката му истерично търсеха опора в сухите листа по земята. Стволовете се разбягваха насреща му, и отскачайки от всеки камък и издатина, бягаше напред. Задъханото му дишане се бореше отчаяно с подивелят въздух наоколо. Гората изведнъж свърши и с последен отскок полетя надолу, в открилата се черна бездна.
Движеше се бавно, на тласъци в тъмнината. Усещаше лепкаво и плътно присъствие наоколо си. Далечен тътен се приближаваше. Всичко пулсираше и се буташе с него нанякъде. Напред в тишината неизменно изчезваше мрака. Туп-туп... туп-туп... Грохотът отекваше досами него. Празнотата се завихри и завъртайки се го повлече и погълна. Туп-туп... Вълната го заля и сред вихър от шумотевица и пропадания, премина през тътена. Стремително излетя напред, а зад него отново отекна отнасяйки го туп-туп... Тъмнина и безмълвие го обгърна навън.
- Гледай сега какво ще стане! - пробляснаха нечии очи, изричайки злорадо.
Мръсните пръсти стискаха суров кокал. Грозно прокънтя смехът му. Изпочупени жълти зъби се показаха измежду прошарената сплъстена брада. По кокала сълзяха капки безцветна кръв.
- От тях е - прошепна поверително, приближавайки се към него - От вчера.
Обърна се и го хвърли надолу. Мършави кучета се скупчиха мигновенно и сбиха ведно. Зинали муцуни с оголени зъби се спускаха едно срещу друго, впивайки обезумяли от глад усти, в изпостелялата козина. Студените стени безмълвно обграждаха безжалостно безмислената битка. Пяна и кучешка плът хвърчеше от сбръчканите муцуни. Кокалът се бе изгубил между разкъсващите се тела на животните. Прозрачни сенки пълзяха и се стелеха по сивите камъни. Воят затихна и кучетата се отдръпнаха, оставяйки мръсни следи. Полуизглозгано, по средата лежеше едно от тях. Замръзнало с разтворена паст и оголени зъби. Очите му стояха неподвижно вцепенени.
- Когато хвърлиш кокала, кучетата се бият! - проблеснаха доволно мълниите в зениците му.
Всичко потъна и се изгуби завинаги в мрака. Пламъка угасна.