Път?

Пътят като метафора на духовна еволюция може да бъде открит на хиляди места - и в Библията, и в източните писания, и в творби на съвременни автори.

И все пак какъв път? За къде пътуваме? Каква е крайната цел? Реална ли е, можем ли да я достигнем?

А??? Споделете де...

/* Затвори очи, за да видиш... *\

Това е малко като ... каква е целта на живота. Казва ли ти някой, смееш ли да питаш...
Мисля, че щом научим земните си уроци, умираме. Ама че успокоение, това означава, че имам още какво да уча. Ама ми писва.

Don’t try to change the world, just change the subject.

път... като отдалечаване от нещо... да знаеш, че преди да се стигне до там, има стъпки които трябва да бъдат преодолени със същата яснота, с която се вижда и целта...

път... без ясна цел. в реално изражение, заради сферичната реалност, края на пътя не се вижда. колкото и да напредваш по пътя, винаги има хоризонт... това не отчайва, защото имаш увереност в едно - винаги има защо да крачиш, пътя е пред теб, и няма да свърши :-)

път... по който се движи самата цел. ти. заек, който бяга, да не бъде уловен от безцелно крачещите ловци на цели... когато си цялостен, може да ти се случи, да си обект на интерес, на търсещите интереса. това е тяхния път. има точна цел, вижда се почти, но много бяга, и това прави интересен живота...това е и интереса който имат, преди да намерят това което търсят... и все пак, по добре да си цялостен/цел.... да не се стремиш към нещо към което винаги ще те отделят крачки които все още не си минал, ами просто да СИ... дори заек...

Трябват ти 60 мускула да изглеждаш ядосан и 20 да се усмихне6, защо се мори6 толкова?

Всички пътуваме..
обаче някои не осъзнават и за тях това просто е движение:))..без значение назад или напред..

...Е, щом ще говорим с метафори, Мерлин, ако животът е "театър", то Пътят е сцената, на която играем...способ, метод, начин да (не) живеем и да (не) умрем...



...Ако пък трябва да асоциирам "абстракцията" Път с въпрос, той не е нито "закъде", нито "защо", нито "какъв"..., а "КАК"...:-))))))

Т.е.- Пътят не е дирекция, а качество..състояние..:-)

Поздрави

Готино е да се пътува. Важното е КАТ да не те фанат, че правиш нарушения.

Питай пътниците, те трябва да знаят защо пътуват на панорамното влакче.
Непродупкани билети, моля!

няма цел. никъде не трябва да достигнем. важен е пътят като действие, като процес. той е цел сам на себе си.

може да прозвуча демодирано, но се сещам за стих от любим поет: "човекът е човек, когато е на път"

IMAGINE...

то че трябва-трябва:)))
ама знаят ли?:))/за пътниците иде дума/

Път... Боже, как се разплисква тази дума...
Път, магистрала, селска улица, околовръстно шосе, треторазреден междуградски... хоризонт...

Път... заради самото пътуване. Заради маковете и слънчогледите, заради трамваите и залезите. Заради вятъра.
Ако тръгнем на Път, най-хубавата цел е наникъде. Където и да е. На стоп или с пътнически влак, за да можем да слезем, където ни хареса. И да останем, колкото искаме. От онези влакове, които спират, щом видят керемидка...
Защото не е важно, къде пристигаме или накъде сме тръгнали. Не е важно и откъде идваме. Важно е КАК пътуваме - това ни променя.
Пътят е Дао. "Как" е дао.
Защо? Накъде? - това са въпроси, чийто отговори като че ли ни отдалечават от земята под краката ни и ни запращат някъде в офф... Пътят - това е крачката, това е усещането за асфалт или пясък, за павета или трева под грайфера на обувката... или босия крак. Пътят - това е погледът на нивото на хоризонта, който обхваща пространството там, където се целуват небето и земята.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Щастлив съм, че сме тук и съм малко тъжен - пак, защото сме тук. Понякога е малко по-хубаво да пътуваш, отколкото да пристигаш...

"Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет"



... Abstract view



... The bridges of Madison County



... Sunset



... небесен оргазъм





... и улици, улици...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Страхотно!
Не'ам думи...

"Аз съм пътят, и истината, и животът."
Ние сме пътят и пътникът, влакът и гарата, актьорът и публиката, ние сме ВСИЧКО. Абсолютно всичко. И не се нуждаем от нищо, не се стремим към нищо, защото имаме... не... ние СМЕ всичко.

И все пак цел има. Пътят не е отиване нанякъде, не е отдалечаване, а завръщане. ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ. Наистина същественото е КАК го правим. Защото нямаме избор, нито възможност да сгрешим. Не можем да се разминем, нито да избягаме. Пристигането не ни мърда...


Моля пътниците, отдръпнете се от вратите...

/* Затвори очи, за да видиш... *\

... или както казват в Лондонското метро:
Mind the gap, please...

Ние сме пътят и пътникът, влакът и гарата, актьорът и публиката, ние сме ВСИЧКО. Абсолютно всичко. И не се нуждаем от нищо, не се стремим към нищо, защото имаме... не... ние СМЕ всичко.

Ми евалла! Т'ва е...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

За който няма посока, няма и попътен вятър.

За да чуеш трябва да мълчиш!

Прекрасни сте!
Знаете ли?
Просто сте прекрасни!
Поздрави за страхотната тема!
Поздрави за хубавите думи!
Ех, как имам нужда да чета и да говоря за такива неща... Това ме изпълва с някакво странно чувство...на щастие и мир.

И аз се сетих нещо, свързано с пътя- в края на филма "Кама Сутра" главната героиня казва нещо прекрасно, докато поема сама по пътя си... Жалко, че не мога да се сетя целия пасаж, но последното изречение е:
"Пътят на живота винаги е прав."

пътят е живот..животът е път
добре са го измислили рокерите......

на еднопосочен път може да те джаснат само отзад

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Хехе... това ми беше първото мото, когато започнах да пиша по клубовете...

Животът винаго е прав. - Кама Сутра

Светъл ден ти желая

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Грешка. За този, който няма определена посока, всички ветрове са попътни.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal