Клубът спи...

... аз полудявам бавно. Обикалям като котка стаите и не мога да си намеря място. Уф... къде е поезията?

Събота следобед - някакво странно време. Небето се надвесило ниско над покривите, заплашва да се стовари отгоре им. Въздухът може с нож да се среже... Всичко е замряло, притихнало... Дори съседът отсреща, който обикновено рисува гол на терасата, се е запилял някъде...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Ами излез навън , аз цял ден бях навън.
Или пък изкрещи.
Или най-добре си вземи рибки.

Далеч съм от мисълта си.

***
..и в часа,в който умирах вече,
било писано да се спася.
от Средна гора и от Рила
дъжд опрощаващ се свлече
и светна моята тъжна коса.

Две планини
ми казаха с ярост,
че до днес съм живяла
на някакво голо поле.
От утре ще имам лято със диви ягоди.
Небе между две планини.И криле.

имаш ли зелена улица не пресичай на червено

ааааааааааааааа ха ха ха ха ха ха

Купуваш си кило череши, (за предпочитане, да се ядат истудени), гледаш тъпо, ядеш и плюеш костилките през джама. Като чуеш, някой от долу да псува, значи бизвремието е отминало.... Ставаш и се чувстваш щастлива:)

Seeya! Между нас да си остане, работата е осрана (Fatal error) [/ i]

А може ли балони, пълни с вода?
Ама пък не стават за ядене...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

А... ето я поезията. Пък аз къде съм я търсила цял ден...
Благодаря ти!

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Кое бе, сърчи, е веселото?
Голият съссед или това, че съм се превърнала в черна пантера...?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

хам. ами клуба отиде да пие бира...

вратата към сърцето е притворена...
светлината през процепа дразни ...
леко скърца, и изненадващо се захлопва...
после пак се открехва с нечакано отчаяние...

Трябват ти 60 мускула да изглеждаш ядосан и 20 да се усмихне6, защо се мори6 толкова?

Хъррррррр-Мър!
Тъкмо се връщам от гости... бях у едни приятели, и дъщеря им, която няма и 3 години, говори много смешно :-) Тя е едно синеоко ангелче, с руса косичка и червени бузки :-) Тъкмо се учи да говори смислено и повтаря чути фрази... най-вече от родителите си. Играхме на мозайка. Тя си изпусна шишето с мляко на пода, и възмутено изтърси: "Bloody hell!" хихих! Звучеше като баща си, въпреки че той рядко изпуска неща от сорта, само когато е много възмутен. Иначе е възпитан джентълмен, soft spoken :-)

Какви ли сме били като деца? Някой нещо да помни? :-)
Аз си спомням нещо... твърде embarassing, но ще го споделя :-)... Един от най-ранните ми спомени е как тичам из къщи и повтарям "Колько съм глюпава!" Хих! Трябва да съм се познавала добре... тогава. Щото сега не ми се иска да мисля така.

Кога се развива това наше его, което ...хм, понякога не можем да пренебрегваме? Казвам "понякога" защото и сега често си мисля че съм "глюпава". Само понякога не ми се иска да мисля, че съм.

Don’t try to change the world, just change the subject.

Как ще спим, я виж колко хора сме будни...

Omnia vincit amor

Май само изглежда,че сме много...а да ли е така?
Но като поглегнах часовника ......спят си хората

Б.Т.

е, какво толкова... уикенд е...

Трябват ти 60 мускула да изглеждаш ядосан и 20 да се усмихне6, защо се мори6 толкова?

Светът засиява, заспива смирен.
Нощта черно расо повлича към мен
със сива скептичност на стар фанатик,
с монашеска кротост- без блясък, без вик
тя пада в тераси с мъртвешки очи,
в които дълбока набожност мълчи.

Ооооо, боже!...Забравил съм го!...любимото ми стихотворение на Петя Дубарова...Даже не съм сигурен дали правилно съм го цитирал дотук...

Моля ви, ако някой го има би ли могъл да ми го изпрати- благодаря му предварително...


Любов моя, когато твоят свят е притихнал спи и клубът, спи и целят свят...

Бих искал да ти кажа "добро утро", но вече е ден..

Добър ден, съкровище (мое)...

Това не съм го чел никога

и аз не успях да намеря... дали(?) прочетох всичко тук, интересно е - [линк]

а си харесах това :

Ето ме днес съвършено разлистена...

Ето ме днес съвършено разлистена.
Дяволска сила във жеста ми свети.
А във очите ми тайни и истини
врат като билки в магични котлета.

Дълго пих кръв от зелени насекоми.
Живо месо от издъхващо птиче
ядох. Предсказвах. На длан гледах всекиму,
за да добия сърце дяволиче.

После презрях и магии, и измислици.
Стига съм търсила - казах - наслуки.
И пожелах да ми станат орисници
всичките живи човешки науки.

Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!

Трябват ти 60 мускула да изглеждаш ядосан и 20 да се усмихне6, защо се мори6 толкова?

а така сега който ходи на гости и играе на мозайка до 3 часа са спи...
Спи си ВИ..днес е неделя. Отвратителен ден

Онова което за гъсеницата е краят на света, за наблюдателя е просто пеперуда ( R.Bah. "Illusion")

аз не съм ВИ, ама предполагам че и тя ще получи пожеланието :)

какво значи на мозайка? на студения под, или това е някаква игра с правилца...

Трябват ти 60 мускула да изглеждаш ядосан и 20 да се усмихне6, защо се мори6 толкова?

Е извинявай че на тебе отговорих вместо на нея
Виж по-горния и пост. там пише за мозайката

Онова което за гъсеницата е краят на света, за наблюдателя е просто пеперуда ( R.Bah. "Illusion")

Хихи... напомни ми за дъщерята на едни приятели. Когато беше на 3 години и таман ходеше права под масата, бяхме заедно на море. Една сутрин, тъкмо изритани от мама за сутрешна гимнастика в 6.30 гледам, как баща й излиза от стаята и се превива от смях.
Надвесил се над креватчето на ангелчето, русите коси разпилени по възглавницата и по едно време се отворили онези ми ти сини прожектори и се чул глас на просперирал алкохолик: "Ей, педерас, дай ми млякото!"


Здравейте!
Днес е ден за смях... Вчера се оглеждах в стъклото на метрото и усетих, че съм забравила да се смея и ъгълчетата на устните ми се усмихват в грешната посока... Дайте да предприемем спасителни мерки...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal