Степени на безочие (лична скала)

Абе, само да попитам нещо - Колко безочлив, непукист, плагиат и т.н. трябва да си, за да напишеш нещо и да го пуснеш на пазара като книга, писана в съавторство с Хауърд?
Искам да кажа, нямам нищо против писанията му на това нашето момче (чичко), ама чак пък толкова...
За това май никой не е споменавал нищо... Само на мен ли ми се се струва гнусно или?...

Брак с две жени - бигамия; брак с една жена - монотония.

Не ти се струва само на теб. Това е крайна фаза на комерсиализация в побългарен вариант. Гнусно и неприятно действие, целящо да привлече нещастните наивни тийнеджъри (защото повечето (к)онанисти са точно такива), за да може извършителят да им прибере паричките, спестени от закуски. Тук изобщо не намесвам темата за авторските права, защото дори и този човек да има право да издава произведенията на Хауърд на български и да има права върху името му, това не прави деянието по-малко неприятно.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

На мен ми се струва, че вече всичко, което някога е
написал Хауърд за Конан вече отдавна е издадено.
Конан манията обаче продължава, тя е реалност, един
вид има глад за истории ала Конан. Те клисурци май
и за кебапчета са желни, но това е вече друга тема..
До скоро съществуваше гадната практика някой
НЕЩАСТНИК да подхване историйка за Конан базирай-
ки се на фрагменти от недовършени разкази на самия
Хауърд (Това разбира се са твърдения на автора или
издателя и колко е вярно е друга тема)
Ама не става! Гола вода! Това което е написал самия
Хауърд е на светлинни години напред пред тоя бул-
шитс дето залива сергиите... Явно обаче, вече и този
начин на продажба се изтърка и вече е налице след-
ващата стъпка...

И сега като се сетя как станах (к)онанист и
ми става едно такова готино. Наплюнчвам пръста на
дясната си ръка и ..... прелиствам страницата. Вие да
не си помислихте нещо друго?

Та хванах едно тънко книжле и небрежно го прелистих.
Представете си изненадата ми от това как само на
стотина страници беше събрана цялата битка в прохода
Шамла, история ала Томб Райдер в руините на Кутчемес
и малко черна магия ала Тургахотан... Чел съм доста
неща, но и досега никъде не съм срещал описание на
подобна битка, то е нещо направо уникално.
Кратко и ясно без съпътсващия го обичаен, събран на
няколко стотин (не дай си боже да са няколко хиляди)
страници боклук!
Хауърд е велик! Това е...
Ако добре го насочиш
и с вик Банзай се наточиш
кръвта му ще източиш

Нямам нищо против Хауърд и феновете му. Аз лично не го харесвам, но не това е съществено в случая, а абсолютно безскруполното използване на името му с цел извличане на лична облага за сметка на почитателите на Хауърд.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Всъщност ако книгата си струва изобщо не би ме
интересувало как е стигнала до мен...

За беда това все по-рядко се случва

Ако добре го насочиш
и с вик Банзай се наточиш
кръвта му ще източиш

Въпросният "чичко" още на Сандански обясни как за Хауърд вече не се плащат авторски права, та в издателските му планове е залегнало да го преиздаде (ама като го "доработи" - повечко екшън и туй-онуй да има).
А против писанията му имам много против, и още как. Четох 1 книга в "съавторство" (боклук си беше) и една собствена продукция - "Повелителя на светлината". Втората беше много по-ужасяваща - в света на Конан бяха натресени и "парчета" от Средната земя на Толкин. Какво да кажа - болка, мъка, и както сам ти казваш: "А, не, не, тц, не..."

TANSTAAFL

то пък за Толкин като се плащат авторски права, та това е пречка някаква да се появят "продължения", "предистории" и пр.
човек като е решил, че той го може по-добре от автора на някой бестселър, не си хаби дъха да го убеждаваш в противното (собствен горчив опит).
като че ли тези прояви са с трайна тенденция към учестяване.

Обаче тези книги се продават, а Филип Дик не се продава - значи те са хубави, а Дик не струва, нали така.

------------------------------
- Сьор кюс бе, манго с чук?
- Кьорусун табела, път ша гивва тук!

Ще ми се наложи да започна малко отдалече.
Преди време четох една книжка на Ст. Кинг - "Гробище за домашни любимци". Накратко историята е за едно градче в Нова Англия, край което има старо индианско гробище с особеното свойство, мъртвите тела заровени в него да се връщат към "живот", макар и с леко изменена хм.. "душевност".
"Нашия" образ май беше писател или лекар - вече не помня - и всичко започна със смъртта на любимата домашна котка - тлъст черен котарак със собствено мнение по всички въпроси - : ) някакъв стивънкинговски Грибо май. Заровиха котката и на следващия ден тя се върна, но вече някак друга. После почнаха да намират разкъсани, измъчвани но неизядени врабчета в двора, а и миризмата на пръст май винаги се усещаше околко гадната котка, та макар и почти на прага на съзнанието. Накрая всички в семейството мразеха бившия си любимец, обаче се случи нещо друго - 4-годишното (май) момченце на наште хора беше блъснато от кола (пак не съм сигурна, че точно това беше причината, но така или иначе умря.)
И тук идва завръзката, защото какво би направил човек, ако знаеше, че има силата да върне от смъртта любимите си същества? Да вярно е, че те не са съвсем същите или дори съвсем не са същите, но... Както и да е, за хората виждали корицата с малкото злобно гледащо детенце със скалпел в дясната ръка и мъртвешки празни очи, би трябвало да е ясен вече екшъна нататък. Let the Horror begin : )
Накрая книгата завършва със сцената на главния герой тихо седящ в очакване в кухнята. Вратата проскърцва, мъртвата му жена влиза, приближава се до него изотзад и поставя ръка на рамото му, а любовта и сълзите му пречат да види, че това вече не е съвсем точно тя...

Та по темата:

Един от фактите, с които ми е било най-трудно да се примиря е, че любимите ми писатели умират. Предполагам не съм изолиран случай : ).

Рано или късно, случва се на всички - открил си ниша която пълни съзнанието ти с цветове сред заобикалящото те сиво и в един момент ти се налага да откриеш, че удоволствието нито ще е вечно, нито ще е дори задълго - поредиците свършват, авторите пишат краен брой неща, променят стила си или пък прото умират... И те оставят да си мечтаеш за още няколко страници, реда, думи поне, моля!, в световете извън нашия уж най-прекрасен, където си прекарал няколко откраднати мига щастие.

И след време, когато след като отдавна си загубил надежда, някой безжалостно ти я върне... Мисля си, че е твърде трудно да се устои - аз бих прочела всеки апокрифен фрагмент за 27 пъти по-дългия от възрастта на Вселената живот на Марвин, и определено ще ми е любопитно дали лейди Джилва ще стане съпруга на Мерлин и кралица на Хаос : )... Но няма. От който и да е продължението, мисля си че "мирисът на пръстта" ще си е там и нищо вече няма да е същото. Ето ви Перумов за пример.

А да се пишат такива некромантски "продължения" си е гадно, та дори и да приемем, че първоначалните намерения са добри.
Да си играеш с чувствата на хората е гадно.
Мдам, гадно...


... just keep your mind open and suck in the experience...

не знам колко е продаваем Дик...
хмм, ти самият неведнъж си отхвърлял твърдението "нещо е продаваемо - следователно е хубаво".
като как така сега го привеждаш за доказателство?

Баба се оглада наоколо, като че ли търсеше къде да си избърше ръцете от нещо лигаво...

Ахъммм... точно в целта... иде ми да ревна на глас, когато чета Перумов, а пък наскоро (таласъми някакви имаше наоколо), за мой огромен ужас открих, че и тук има последователи на идеята да се дописва/отписва, или там каквото е, Толкин... мръннн. Пък като се опитах да възразя получих стена от неразбиране и нещо като: защо пък не...

"Не съм ли ти казвал вече, че всичко започва и свършва в Библиотеката" Ютакалтинг

Tova mi napomnya za "Sudbovnoto ravnovesie",deto go bil preporuchal lichno Zelazni.
Puk preporukata ya pisal avtora(bulgarche).

"Ne igray na "preskochi-kobila"s ednorog!"

... прочетох всичко дотук и направо ви се чудя, честно! Вие защо смятате, че като се каже нещо с намеци, всички са длъжни да почнат да кимат разбиращо? Та...:
1) За коя книга става дума (заглавие)?
2) Кой е този "чичко" (след като е напуисал името си на корицата, смятам, че не държи чак толкова на анонимността си, напротив)? Луд ли е, с всичкия си ли е, с какво е известен и т.н.?
3) какви доработки е "обещавал" да напише, раздвижвайки екшъна?
И изобщо може ли с имена и дати :=) Не предполагайте току-така, че всички имаме достъп до сергиите на "Славейков" или че можем да четем мисли (то можем... някои от нас... но по-ясно формулирани).
Така че разкажете по-подробно. Иначе ако си прочетете постингите, в тях никаква конкретна информация... само мнения с недомлъвки и цъкане с език. А случаят явно заслужава повече публичност. След като си я "проси", нека я обезпечим - в края на краищата това е един от начините да се попречи на явлението да се разпростира безконтролно.

In a Tokyo bar:
For Sale--Diamonds $20; microscopes $15.

Стивън Кинг е велик писател, спор няма, ама това неговото са предимно глупости. Той самият няма претенции за величие и на моменти, мисля, парадира с някакво негативно отношеие към феновете си ("не ми пука" или нещо подобно). Абе ужаси - авторите мажат, мажат и накрая нищо. Не че и тяхното е лесно де. Обаче Стивън Кинг никъде не е стигал до истински крайности (може би не е могъл, или не е искал, а може просто да не е имало нужда) като в разказа, по който е правен първия Хелрейзър - с изненада откривам у себе си наченки на морал, които ми пречат да изтърся URL-то тук във форума. Та там, в разказа, любовта е толкова изкривена и страшна, че човек може наистина да се изплаши. И не защото на хората вътре не им трябват гробища, за да се променят. Нито дори защото любовта е погазена и омърсена със своята собствена природа. Не съм много сигурен, но може би причината е, че накрая Франк, най-отрицателния от всички герои, е представен като произведение на изкуството. Докато адските създания му смъкват кожата и си го прибират обратно той крещи. В този момент трябва да видим колко е жалък, да усетим как опитът му да излезе от калта се е провалил, как това, което е направил е лошо и няма никакъв смисъл. Как той е виновен и ще си плати за всичко. Вместо това поглеждаме малко по-отблизо и с изненада установяваме, че Франк не крещи, а се хили. Позабавлявал се е, а сега е време да си ходи вкъщи... Показал е колко НИЕ сме жалки и отива там, където никой от нас не би посмял дори да поиска да иде.

Във FarScape има един много интересен герой - Заан. Заан е жрица от десето ниво :) - образът е на духовник. В първите серии тя е мирно създание, неспособно да нарани никого, отнасящо се с презрение към воините и използващо силата и знанията си само да помага. В един момент обаче, за да оцелее и спаси околните й се налага да се отрече от себе си. За нея е недопустимо дори да причини болка, а изведнъж трябва да убие. Оттам нататък, след като престъпва границата, тя се променя и образът й става все по-сложен. В един епизод тя прави духовно сливане с друга жрица, за да й даде някакво познание. Другата обаче е по-силна и взима насила от душата й не само него, но и всичко останало, което й трябва, без да го е преживяла. Заан става зла - очите й почервеняват, вече не й пука от нищо... Тогава тя споделя с Крайтън, че не за пръв път й се случва да пропадне. Преди време на родната си планета Заан била влюбена във високопоставен жрец, когото се наложило да предаде и убие заради политически борби. Тя намира сили да защити това, в което вярва повече и жертва любовта си, но това я убива и оттогава тя опитва да се съвземе. После обаче опитът, събиран през цялото това време, за да върне нейната хармония (тоест да си докаже, че жрецът е бил просто един идиот или нещо подобно) бива отнет - първо с неизбежното престъпване на моралните норми, а после и с кражбата. Тогава се сливат с Крайтън и той я показва на нея самата такава, каквато е била през неговите възприятия откакто са заедно на кораба. Тя вижда каква трябва да бъде, за да има нужда от нея и става пак добра :)

[линк]

don't you dare close your eyes

Извинявам се, че не бях по-конкретен. Написах по-горното съвсем набързо, пък и си мислех, че моята "погнуса" могат да споделят хора, които знаят за какво говоря, та не помислих.
Става дума за Питър Тайлър, което всъщност е псевдоним на един българин. Не помня името му, пък и искам да се знае, че нямам нищо против това, което пише, как го пише и т.н. Та тоя П. Тайлър пише разни истории за Конан. Как ги пише, азщо не плаща права и т.н. - всичко това май го обясниха в Сандански. Аз обаче се чудя на едно - значи, пишеш си за Конан, Ок, ама да напишеш в горната част на книгата "Питър Тайлър и Робърт Хауърд" е дооооста самонадеяно, а? Едва ли не двамката всяка вечер пийват и дописват старите истории.
Дето се вика - търговски трик.
Доста безочливо, а?

Брак с две жени - бигамия; брак с една жена - монотония.

Мангасарът се бъзика, бе, Тигър! Не го ли усещаш?

Абе, то не е толкова бъзик, колкото... ъъъ, как е думата? Хем иронизира, хем му е тъжно

Брак с две жени - бигамия; брак с една жена - монотония.

Защо бе, при мене поне се продава много добре - всяка година го преиздават и непрекъснато си сред най-добре продаваните автори. Миналата година даже направиха генерално преиздаване на цялото му творчество и дори и аз, дето не съм му фен, си купих няколко книжки.

Погледнах в Амазон - оказа се, че в топ-30 най-продавани книги има не една, а цели три книги на Дик - "Човекът във високия замък", "Андроидите сънуват механични...", както и две различни издания на "Minority Report".

Hellen
==
P.S. Не мога да се въздържа да не поехиднича на това място, Гоа, имайки пред вид, че четенето на Филип Дик вероятно поставя събеседника ти на по-високо място в личната ти интелектуална класация. И съотнасяйки го към забележката ти за българите, които се блъскат да научат английски, само и само за да _паднат_ до нивото на англичаните. Виждаш ли противоречието в думите си или да ти го посоча?

Ако правилно си спомням финала, писателя не смееше да погледне жена си, когато тя се завърна от смъртта.

TANSTAAFL