дълго чакане.........

.... ме чака, другарки по съдба! По последни изчисления - 2 седмици! Малко раничко започвам да чакам, но нищо друго не ми остава: просто овулацията ми май беше вчера, а пък мъжът ми замина днес и ще се върне след няколко дена..... Разбирам, че не трябва да мисля за това непрекъснато, обаче, честно казано, не успявам.
Вие как се справяте с психологическия момент на 'немислене'????????? За какво мислете?
Много е противно също и по време на предполагаемата овулация (още не съм взела крути мерки да я установя със сигурност) това правене 'по задължение'.... Дайте ми съвет, моля ви.
Гера

ami mnogo e gadno,no priemai go malko na maitap..as taka zbremeniax predi 2 meseza,sled 4 godini opiti.edin den kazax na maja mi-dnes sam v ovulazia-toi se beshe prigotvil za rabota,no me pogledna i se varna...mnogo mi beshe smeshno,moje bi zatova sam bremenna sega...

Едва ли е заради това, но важното че е станало.


Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!

Ами понеже на мен ми писна, зарязах всички тези глупости. Не мисля за това, гледам да съм повече заета за да не ми остава време да мисля тези неща, а когато нямам какво да правя гледам филми или чета книги. Повече първото, щото повече се концентрирам, отколкото в книгата.
Водя си някакви измислени графики заради моя човек, че той все се интересува как ми е температурата, овулацията и подобни.
Аз вече съм се научила да познавам кога съм в овулация и дори да не меря температура и да правя тестове просто си знам. Та правим секс всеки ден и хич не ми пука дали е момента или не. Просто го правя за собствено удоволствие, а ако бебето дойде още по-добре.
Знам, че е лесно отстрани да ти говоря, но щом аз успях значи всички могат. Просто релакс бейби. Когато нещо трябва да стане, то ще стане със или без нашето притеснение. Така както бях преди единственото, което щях да си докарам е някой рак от притеснения.
Сега се чувствам чудесно, само че не мога да преотдолея кризата, когато ми дойде мензиса. Изживявам го вътрешно трагично.
Ами това е. Желая ти късмет и скоро да станеш бъдеща мама!

Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!

Вярно е че като не мислиш, има по голям шанс да стане. Аз преди не вярвах, но от собствен опит се убедих.
Последния месец, когато е станало, казах на мъжа ми, че все ми е едно вече. Не защото ми баше, а защото той ме ядоса един ден, неволно, но знаете, че ние сме по-чуствителни и още повече, когато искаме бебета...
Та, той не приемаше на сериозно моите опасения, че няма да имаме деца и не успяваше да сдържи усмивката се, като след секс вдигах краката на стената. Забавляваше се, а мен въобще не ми беше до хумор. Та един ден се раздразних повечко и казах, че вече не ми пука и след секс въобще не лежах.
Той знаеше, че чувството ми за хумор не работи на тези теми и се опита да бъде сериозен, но аз вече се забавлявах. Системата проработи....
Не знам нали е заради това, но има вярно че при някои психиката играе решаваща роля.

Аз напоследък просто без да исам спрях да мисля. Наистина не знам как стана. Вчера се говорих с една роднина на моя, с която сме приятелки и въпреки разговора на тази тема, на мен изобщо не ми пукаше. Е, не чак изобщо, но в никъкъв случай не може да се сравни с това , което беше преди. Този месец ми е доста по-спокоен, по непукис съм. Стана ей така. Може би си разменихме ролите с милия, защото по време на отсъствито му обикалял да търси билкари, за които е чувал от хората, че помагали. Не успял да намери, но притеснението явно почва и него да го пере, а мен ме пуска.
В крайна сметка и да нямаме дете, важното е да се обичаме. Винаги можем да си осиновим.
И аз престанах да лежа след това. Не се съобразявам с нищо вече. Знам, че ако е писано бебчо ще си дойде, независмо дали съм лежала или не след секс.
Наслаждавам се на лятото от стола пред компютъра. Излизаме от време на време, обичаме се , радваме се и правим секс.
Е, това е!
Давай без да го меслеш през тези две седмици, Гери. Просто си кажи, че имаш да чакаш още цели две седмици, внуши си че това е адски много време и психически се подготви, че до момента, когато може да разбереш дали си бременна има мнооооооого време и не мисли повече за това.
А ние ще стискаме палци:))))

Усмивка!Никой не се нуждае от усмивка повече,от този,който не може да се усмихва на другите!

Стискам ти палци с две ръце! Затрупай се с работа, за да не мислиш!

Imam chustvboto,che prosto si beshe doshlo vremeto.Sled 4 godini opiti (as ima polikistoza)si mislex,che veche niama shans za normalno zabremeniavane i zapochnax da tarsia v internet informazia za kliniki za zabremeniavane,metodi,statistiki.Veche go priemax logicheski,che prosto ako imam bebe,shte e s pomoshtta na klinichnite metodi za zabremeniavane.I moje bi psixikata mi si e otdaxnala malko,znam li.kogato poznati me pitaxa zashto niamame deza,otgovariax veselo(no vatreshno mi se reveshe)che ni e rano oshte.Posle si kazax,kakvo pak-shte izpolzvam tova vreme da pravia vsichko tova,koeto mi xaresva,da patuvam da bada poveche s choveka,kogoto obicham i kagato doidat dezata da im se otdam vseotdaino.I chudoto se sluchi-ako vsichko e po plan shte imam bebe fevruari dogodina i to ne klinichno bebe,a malko choveche zachenato sas smiax....