Спомен

Той обичаше да слуша Скорпиънс...
Винаги когато ги чуя се сещам за него. И сега пак.
Не мога дори да кажа, че го познавах... Виждала съм го няколко пъти. Роднина е на една приятелка. Но имаше нещо в него...имаше нещо много одухотворено в излъчването му...Нежно момчешко лице, дълбоки сини очи... Сякаш го виждам пред мен... Спомням си как го бях срещнала в трамвая, а той се притесняваше да ми каже “здрасти”... Спомням си замисления му поглед... Спомням си усмивката... Не, не съм била влюбена в него. Може би ми приличаше на брат ми, може би просто ми беше симпатичен, просто го чувствах близък...чувствах го познат без да го познавах... И изведнъж- нелепа смърт. Още тинейджър... Остана си млад...завинаги.
Остана си такъв- нежен, мълчалив, умислен, свят. Такъв, какъвто остана и моя брат.
И така...понякога се чувствам толкова странно...тъжна и нежна, нервна и спокойна...противоречива. Сякаш разума ми се блъска в стените на материята и негодува срещу краткия й живот, а в душата ми...грее слънцето на вярата и надеждата...и сякаш ми казва: “Има живот след смъртта. Те са с тебе, сега.” И тогава усещам странен мир, и сякаш мъничко ми трябва за да видя...два чифта ангелски крила.
Може би съм още какавида, но някой ден...във пеперудена окраска...и аз ще полетя.

скъпа моя
от такива хора не стават светци
то е казано кои стават светци....
е такива като мен стават светци
шото може да светят като коледни елхи
и без тва не а актуализиран оня календар православния
мое и да се шмугна там
то почти не са останали дни
всеки ден е празник по тва календарче
нема празно

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Много мило.
И аз така загубих близък и понякога ми липсва и си мисля, че е някъде там горе и ми помага. Защото ме обичаше.

.

имаш ли зелена улица не пресичай на червено

и когато и ние някой ден отидем отвъд,колко хубаво би било някой по този начин да си спомни за нас

имаш ли зелена улица не пресичай на червено

Ще си спомни, бъди сигурна и дано наистина да е по този начин. Да оставим хубави и скъпи спомени след себе си.

и плача...

Бльок, ама е прав. Не звучи нежно и лирично, ама пак е прав. Светците са тия без нимбите, светят отвътре. Всички светим отвътре, но някои хора забравят да си почистят стъклата, та се не вижда. Тъй че, нищо лично за Цветето... Всички сме губили близки, знаем как е. А аз наблюдавам ден за ден, как други хора губят своите близки. Обаче Животът е тук, върти се... и свети...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

извинявай къде прочете тя да е написала,че тези хора стават светци?
това,което е написала е мило и светло.
а другото е някак не на място...
не знам как да го обясня...
като че ли бялото цвете казва - имаше такъв човек,вече не е тук,единственият начин да усетя,че го е имало е като разкажа на някой за него.
а питон й отговаря - аз обаче съм тук,тук съм,ТУК СЪМ.
добре де,тук си.имаш обаче хиляди възможности да го покажеш.защо избра тази?

аз това чух.

имаш ли зелена улица не пресичай на червено

Не знам... ще стане като критика от 80-те години "какво е искал да каже авторът"... Пит май не е автор за всеки вкус...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

не
всеки си е прав за себе си специално в този случаи
нещата си имат обяснение и не са случайни изобщо
но всички един ден ще си застане на мястото
е не е много гот ама прото в тоя случаи нема начин просто
наистина нема начин
но не е проблем изобщо
ше оправим нещата ако трябва ама не сега......
нема начин просто са
това е положението
и на мен не ми е мноооо комфортно ама .....
абе ще върнем усмивките ако трябва

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

бла-бла-блаааааа...