Играта живот

Понякога е трудно. Силата да избираш не е нещо което сме предвидили да носим. Родени в мрака ние гледаме с надежда към светлината, ние се движим. Отиваме един към друг само за да открием че другият вече не е там. Гледам в мен и огледалото което виждам отразява мен, моята душа, моята същност. Бронята която нося - това съм аз. Това което ме изгражда, което ме предпазва, което понася ударите. Колко от нас имат смелостта да свалят тази броня? Намирайки другия в мрака ние показваме своето желание да свалим бронята си, да отдъхнем от битките. В главата ми заглъхват крясъците на битката - битката на всеки от нас, битката която водим с живота, с другите, с времето и не на последно място - с нас самите. Макар и изградени от светлина ние се движим сред мрак, мрак по плътен и по силен от нас самите. О, мрак, не ме заварвай сам! Споменът ще остане - споменът за нашето детство което ехти в душата ни. Всички ние сме красивите деца на реалността които гледат чудесата на света с широко отворени очи. Нека хванем за ръка този чуден пътеводител - нашата същност - и се гмурнем в приключението наречено живот. Страха е нашият демон, смъртта е нашият враг. Колко от нас, превъзмогвайки тези демони са се надсмивали над тях осъзнавайки че реалността не е нищо повече от един сън? И нека в мига в който те ме застигнат аз се обърна към детето в мен - това дете което още помни шепота на вятъра нощем, детето което открива слънцето всеки ден и се радва на светлината която извира от него. Това дете е безсмъртно, то винаги е било и винаги ще бъде, то е моят живот. Когато се обърна назад аз виждам своя път - този път води през нищото - през битките на моят живот които невинаги съм печелил. Тези битки са моите учители и аз съм техният ученик който не винаги си е научавал уроците. Пред мен е бъдещето - една стена която бучи приела в себе си всичките възможности на целия този свят в нашата безкрайна вселена. И все пак! И все пак аз знам че живота е само игра, нашата игра! Играейки тази игра ние се смеем, плачем, крещим, падаме и ставаме - търкаме своите изжулени от паданията лакти и със сълзи на очи си казваме "Не! Никога повече!". Но детето в нас продължава да се смее - изпитвайки чистата наслада от играта с живота. Нима животът има смисъл? Неговият смисъл е да дава смисъл на всичко останало което е пред нас. Нима слънцето би било толкова красиво ако нямаше кой да го погледне и да се влюби в него? А ако луната огряваше една каменна и студена Земя - нима тя щеше да е красивата девица на нощта? Животът е смисълът на света, а света е играта която животът играе. Защото животът Е игра - НАШАТА игра!



Който е чел Ричард Бах знае за какво говоря

I'll tell you in another life...When we are both cats

utroto de :)
Pyk smyrtta,kakto znaesh, e zanimanie samotno :) tva mai rei bredbyri go beshe kazal,ama ne sym go 4el :)

I'll tell you in another life...When we are both cats

Не е вярно!
А смъртта е същооооооо
форма на живот....

И следователно хич даже не е занимание самотно, ами е занимание на всички хвърлили топа...

...още един караконджул под ножа...

Да ама дали 'сички дето са гушали букетчето се сбират на едно място или пък си има за всеки по едно стайче?
Като почакаме достатъчно ще разберем! хаха

I'll tell you in another life...When we are both cats

Аз не съм чел ричард бах......
даже и не виждам защо трябва да го чета
за да разбера какво ?!!!
че живота е игра ли или нещо друго......
или че възрастните не са нищо друго освен некви деца или нещо такова.
или сега трябва да прочета или по скоро да си припомня теория на игрите ?!!
ако приемем че е игра ......
по скоро бих казал че живота е хазарт
взимаш ,залагаш на нещо и това е ...
то тва или си ти е в кръвта или го няма
всякакви спекулации че може ......
е то ми писна едно и също значи да пиша
тук вече ....от доста време де имам усещането че нещата се въртят в кръг
е какво толокова .....
ми имат си обяснение нещата в живота и толкоз
останалото са смо думи,думи......в повечето случай литературни постижения и нищо повече
човек би могъл да си изясни нещата за себе си ......и от там нататък да се забавлява ...ако може де
ми нали е игра живота


бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Ми не можеш ли да допуснеш че аз съм го изяснил за себе си вече, и съм го ударил на забавление?

I'll tell you in another life...When we are both cats

А, не се притеснявай - от всекиму според възможности на свекиму според заслугите....

...още един караконджул под ножа...

този въпрос може да си го задам само ако ми застанеш на пътя
и може да си убеден че ще ми трябват между 10-30 секунди само за да си го изясня

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Идейна му е картата на Ричард Бах

само дето трябва първо да видиш къде си
пък после ти става ясно, че си такъв какъвто си, защото си там

и все пак, не е точно така
за избора

оная гадна връзка с предопределението

доста силна книжка.../на Р.Бредбъри/...

и нетипична за него - не е фантастика, като останалите които е писал...

и кво е казал тоя ричард бах са
кой е бах а?

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

червено или черно,малко или голямо...........
четни ,нечетни
колко карти а
......
тука имаааааааааа тука немааааааааааааааааааааааа

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

почти си прав:
ЕДНО
---
много раздавания
избор
избираш ЕДНО
можеш да избереш друго, което по схема в определената точка пак си е ЕДНО
и другото е пак ЕДНО
елементарно

ЕДНО = ЕДНО
независимо от избора

зависи от къде гледаш
ама идеята е, че ти гледаш от точка А, а едно в точка Б ти изглежда като нула, но пак си е 1

---

мога и още да го опростя:
всички хора са един и същи човек
само че са различни, защото са направили различен избор

...


може и да е вярно, знам ли

Еми и който не е чел Ричард Бах, пак знае за какво говоря!
Ако не знае още по добре - и АЗ не знам!!!
Така сме ние, откачените

I'll tell you in another life...When we are both cats

Онова което за гъсеницата е краят на света, за наблюдателя е просто пеперуда ( R.Bah. "Ilusion")

Един е Бах и той умря, нали знаеш...

Don’t try to change the world, just change the subject.