Вечер

Настане вечер, звездите още не са изгряли, а аз така съм загряла, че....
Къпането – отива едно кило нерви, защото винаги се превръща в безконтролно цапкане и плискане. Даването на отклоняващи вниманието инструменти не помага – естествено е, че една чашка може да изплиска повече вода от една шепа, да не говорим пък, че това е добро средство за пиене на вода от легена. Отнемането на чашката също не помага – защо ни е чашка, когато можем да се наведем и така да пием, но пак от легена. И, разбира се, идва ред на гръмогласното протестиране, че жабата е извадена от водата – така ами, това е родната среда, където е живяла половината от живота си (ако приемем, че живота започва със зачеването). Каката пък съвсем не мож’ я изкара – седи вътре докато гъбяса и докато не види приближаващия се плесник (който никога не е достигал дупето, но все пак върши работа, дори като средство за стряскане).
Обличането – естествено е, че не искаме памперс на дупето си, след като цял ден сме се чувствали свободно по едни гащи. И разбира се, че другата е редно да спи с ношница като тази на мама – нали сме и двете жени я! Ама я ми покажете магазин за детски нощници – НЯМА!
Пътят към леглата – осеян с мрънканици, уговорки и декларации.
И започва голямата игра – закачки, кикот, смях, тук-таме ударен крайник, изтървано шише – и всичкото това озвучено от моя глас “Боряна – лягай, Диана – не ставай” като децибелите се увеличават пропорционално на изминаващото време. Естествено е, че е интересно да се изправиш на решетката и да крещиш с цяло гърло, щото през деня май не си се накрещял. Или пък да надникнеш как кака ти се опитва да навре под възглавницата цялата орда Телетъбис за да правят компания на ордата на Мечо Пух. Разбира се, че е смешно когато татко седне върху слона и той изпищи на умряло. А на кака сега й се припива вода, пък щом тя се изправи, защо да съм легнала аз!
И изведнъж идва Сънчо – виждам как беба се опитва да се надупи за да се изправи, а просто крачетата отказват да я слушат – застива в поза с вирнато дупе и забучена глава. Каката се опитва още малко да устоява геройски и да гледа филма за Тигъра на Уолт Дисни (пуснат за кой ли път), но Сънчо натиска клепачите.
Тихо е! Толкова е тихо, че ушите ми пищят.
Шшшшшшшт, тихо!
Изведнъж аз се превръщам от майка-стръвница в майка-орлица. Бдя. Бдя над съня на двете си щерки и съм готова да убивам, ако някой скръцне.
Тихо е! Отпускаме се двамата с таткото уморени като след дълъг секс. Попоглеждаме се и всеки блаженно затваря очи.
Тихо е. До сутринта. И до следващата вечер, когато пак ще вляза в ролята на котка и ще дебна мишките. Но сега е тихо. Шшшшшшт, лека нощ.

:))))Ееех, Smile!
Казах ти аз че си сбъркала професиЯта:)))
Между другото ползвате ли вече душа? За Диди питам?
Щото ние се опитваме да го използваме, макар и все още като маркуч (без слушалката)
Вие как миете главата? Мони не ще да Я поливам напред - рита, плЯска, плаче...
Дава само назад. Пробвахме да Я къпем в седЯща ваничка, обаче то не бе пързалЯне и търкалЯне...въпреки хавлиЯта от долу..освен това нЯма как да измием главата (нали не дава напред). Единственото решение засега си остава цЯлата ваничка с едно хавлиено хамаче което закачих за 4те краЯ на легена. Така е доволна хем лежи, хем се клатушка, хем косата мием назад... да ама вече и е малко - като ритне и си дрънка главата:)))
А после..?:)))

Много хубаво си го описала!

Smile, напълни ми душата. Винаги съм се кефила на постингите ти, защото освен полезни са и забавни, но тази история ми достави истинско удоволствие. Даже се размечтах за времето, когата бобона ще порасне и ще се появи още една щурачка, или по-добре щурак.

Дупето нагоре, главата надолу - аз натискам, таткото (бабата) поливат и така се мие глава.
Ама щото не питаш навреме, затова сега ще плачете ами! Аз направих същата грешка с Боря - първо я къпех назад (както е легнала) и после....чак сега взе да не реве като заклана като й мия косата напред. Обаче с Диди от първия ден само напред се мием и тя е свикнала та не й прави впечатление.
Споко, за второто и ти ще знаеш! хихихихих

Чудесно си го написала! Напълни ми очите, а и душата! Определено трябва да го пратиш на няков списание :) А и изобщо участваш ли по конкусрите? Определено можеш да биеш всички със стил.
Много ми хареса! Поздравявам те и ти благодаря, че го сподели! Чудесно е!

че си страхотен, много добър и любящ човек. Отдавна не бях чела нещо толкова нежно и искрено.
Пиши повече такива неща тук.

Беше време когато доста хора ме четяха в сп."Родители" и то доста редовно. Там, разбира се, не бях Smile. Ама взе да не ми харесва това списание и вече не "публикувам"

Абе не ви ли се струва че всички списания на тези теми у нас а много тъпи??

Е, 9 месеца май е фаворит, но и останалите се страят да не изостават.......

You don't fool me

Изхвърли ваничката! Вземи един по-голям леген - хем беба се хваща за краищата, хем няма много на къде да пада. Проблемът ще дойде когато се сети, че и там може да се изправя

Скоро не съм го чела "9 месеца", щото едва ли могат да ме научат на нещо, което не знам и което става за писане в списание. Не ги чета откакто изпратих въпрос в тяхната рубрика на специалиста. Тогава бях в 5-тия месец. Отговориха ми когато бешорка беше на 3 месеца. Но сега се успокоявам, че все пак първата щерка беше. Я си представи да ми бяха отговорили когато втората навърши 3 месеца!!

Не знам ама мен най ме потресе рубриката "Дневник на бремеността" или нещо подобно беше, където напълно изкукали женици споделят как е протекла бременността им, думи нямам просто на какви майтапи се натъкнах там:)
А и статийките, написани от името на бебе еди кое си, което поздравява тати за неговите грижи не са лоши:)

впрочем аз не инвестирам в купуването на въпросните списания, а ги получавам наготово, защото фирмата на сестра ми рекламира в тях:)

You don't fool me

И най-тъпото е, че всички адски си приличат. Настръхвам като взема да чета тези инфантилни стихчета 'Бебе Едисикоеси е винаги засмяно, вече не се напишква, има голяма пишка и всичко му е най-най-най-'.
В самото си начало 'Мама' е било доста свясно списание, а сега е същия бълвоч. Ама явно това иска народа.

Аз пък ги купувам. Доставя ми удоволствие дори само да погледам снимките на малки, сладки, усмихнати, намръщени и всякакви бебчовци. Къде другаде такова изобилие на бебешорски снимки ?

Толкова отдавна се появих, май вече си отивам

То е ясно че бебенцата са винаги сладки:)
Най-малко те са виновни че издателите и особено пишещите там майки кукат на всеки кръгъл час.

You don't fool me

определено е мнооого приятно да те чете човек Почти завиждам на тези които имат възможността да те чуват