Той

Незнам как ме кара да споделям.Да му казвам и неща които не искам.Не знам как ме кара да се смея.
Незнам как не ме мрази.Толкова много рани му нанесох.Накарах го да страда и психически и физически.И пак сме заедно....без да му давам прошка... негласни правила...познаваме се сякаш от години.
Незнам защо съдбата бе така твърда.беше решила да ни срещне...и не се отметна.
Незнам дали това е любовта.Незнам....не съм я изпитвала.....Но за първи път някой ме обича толкова много...и сякаш и аз.
Незнам.....може би пак ще го нараня.
Но чувствам че без свобода не мога да живея.искам да съм с него...но не мога както мои съученички всеки ден да съм с него.Имам нужда да изляза някъде сама....да почувствам нещо и сама....да бъда няколко дена и сама.
незнам....понесена от вълните на лятото....Се чудя дали пък не е някаква си краткотрайна илюзия....сигурно....но пък красива....носеща щастие.
Усмихвам ви се.ЦАлувки.

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

ако па мислиш че на некой му пука
я па ти
само после да не станеш наритана кучка дарлинг
нема лошо
те балъците не са измрели

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

той винаги идва. наистина е така.

свободата пък е пълна илюзия. всеки вид свобода...

Е, всеки има нужда от време на време да е сам! Стига да не му се наложи! Тогава е доста кофти! Тъй че внимавай със самотата.

За да чуеш трябва да мълчиш!

... е един вид окови!

За да чуеш трябва да мълчиш!

Цветенце,
и аз така.
Имам чувството, че щом не искам постоянно да съм с него, сякаш нещо не е наред с любовта ми... Но пък си го обичам- може би просто е по друг начин... Може би просто не съм влюбена... А трябва ли да съм влюбена за да обичам? Ей това е въпроса! Задължително ли е да летя в небето, и да мисля постоянно за някой, за да означава, че го обичам? Възможна ли е...спокойната любов? Тя любов ли е всъщност? Или илюзия?
Искам да знам!

...е така му даваш възможност и той да поисква често да е с теб...

... не че и когато сте заедно няма да поиска...

... но така ще го каже...

Да, така е.
А това... хубаво ли е?

така ми изглежда...

излишно се притеснявате цветенца!

може само да трепкате с листенца,

но не се крийте от любовта си... нито е малка, нито въобще има смисъл да се съмнявате дали я заслужавате...

Като песен
ни говориш гладко,
като слънце топло
грееш...
Всичко в твоя вкус
е сладко,
да горчиш
ти не умееш.
Браво, батко!

ако можех и да говоря...т.е. да пиша стихове...

не е трудно. Важното е да ти дойде...музата!
Че без нея...Ха, сетих се без нея как на едно класно по литература не написах нищо, поне половин- един час... Вече си казвах "Край, не мога да измисля нищо!" докато в един момент...тя дойде! И да видиш какво писане падна...до края, до последно! Обаче после...шедьовър ти казвам!
Сега, неотдавна като си попаднах на тетрадката и като се зачетох...и си викам: "Абе това аз ли съм? Че аз съм била страхотна! А сега...какво съм се разпуснала такава... Я какви неща съм можела да правя! И защо все нямах самочувствие в у-ще?!" Кой да ти каже... Тогава не съм могла да се погледна така, някакси...отстрани.
Чудно нещо е живота...

Ох, ама си и мислител! И въпроси задаваш... и сигурно и отговори търсиш...
Той - какво значение има кой е, какъв е, откъде идва и къде отива? Той - каква е на вкус кожата му? - като обелени портокалови кори? Какви са очите му? - като загубени в детството стъклени топчета? Ако след десет години го срещнеш на улицата, ще го познаеш ли по походката? И на какво дъхти? На дъвка и плажно масло? Има ли електричество в дланите си? Може ли да обхване с две ръце талията ти? Колко кафеви петънца има на лявото си рамо?
Ей такива неща...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

и ти...ме замая.

Tова е, което остава. Другото - сенки...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Същите въпроси...носещи неудовлетворение все едно съм излъгaлa кaто съм му кaзaлa "Обичaм те"

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

Стрaх ни е дa не изгорим от нея...дa не зaгубим отново себе си може би!

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

Отивaм веднaгa дa търся отговори нa тези въпроси:)

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

Ми според мен след като премине влюбването идва Любовта. След като "слезнеш на земята" разбираш всъщност дали обичаш човека.

За да чуеш трябва да мълчиш!