На Него

Недей, не ме разплаквай сега.
Не си нося хапче, а без него започна ли...няма да спра.
Пресъхнали са очите ми, откъде още идва вода? Късно е за сълзите ми, късно е за смъртта. Към нея се бях запътила с такава ужасна увереност, с такава ужасна тъга... И изведнъж ти появи ми се...и не можах да умра, защото исках да бъда до тебе- завинаги, просто до теб да седя. Исках да те гледам- винаги- ти си най-красивата ми гледка. Исках да те усещам- в ръцете си- само така мога да се стопля. Исках те- толкова истински, толкова силно, до болка!
Имах те- за малко- завинаги, и все пак...те няма сега. Имам те- в себе си, но в мене е пълно с тъга- в нея те давя, обичайки и мразейки те, а исках...в радост да те облека...
Не си за мен, защо реши, че съм за тебе? И аз реших, че си за мен... Но всички останали са на противно мнение и продължават да ни мразят, дори като сме разделени... Не ме обичат...собствените ми родители! Ти беше прав, че "на никой не му пука". Да, само на теб ти пукаше...и само ти ми бе утеха... докато се отегчиш, допреди да си тръгнеш, докато се умориш, докато не се обърнеш, докато ме заболи?
Толкова съм самотна без тебе! Вече си нямам никой. Няма кой да ме прегърне, няма кой да ме дари с усмивка. Има ги само поредните влюбени в плахите ми очи... Има ги само онези, възбудени, че докосват телесните ми желания, че им ги давам, дори през сълзи.
Дадох ти всичко, дадох ти цялата себе си, или почти? Ти притежаваш душата ми, тялото го зарежи!
Защо ме поиска? Защо ме прелъсти? Ти, принце на душата ми, защо ме взе, защо ме разруши?
Мразя те, мразя те, защото от теб ме боли. Защото си вечен и си наникъде. Защото те има и защото никога не си бил. Защото ме обичаш, защото ме мразиш. Защото ме имаш, защото ме нямаш. Защото си силен, защото си слаб. Защото ми липсваш, защото не мога да те прескоча и ще пропадна в твоя трап.
Обичам те, обичам те, обичам те! От цялата си душа, от цялото си сърце! Обичала съм те винаги и завинаги ще е. Знаеш го до болка добре. Не искаш да го чуваш, не искаш да го виждаш, защото знаеш, че е истинско, защото си отговорен и слаб. А обичта ми ме е изпълнила - прелива, пулсира, към теб. Усещаш ме отдалече, очакваш ме, криеш се от мен...Да, силна съм, когато те обичам и само тогава съм по-силна от теб.
Туптяща, трептяща, единствена, цяла, душа,
нежно-убийствена към теб съм вървяла, пеша,
при тебе съм идвала, с теб съм живяла, с теб съм била.
Сега не идвам и съм просто неистина, сега съм просто сама,
сега съм тъжна, сега съм убита...такава една.
Сега съм болна, пак болна съм, пак от тъга. Пак искам да избягам, пак искам да умра...
Не мога вече, късно е. Не е изход смъртта... Не е изход, чуваш ли? Не ми говори за смъртта! Аз няма да те пусна, знаеш го! Умреш ли ти, аз с тебе ще умра! Миличък, хайде да живееме! Моля те...просто ела! Искам само очите ти, само твоята нежна ръка, само да се свия в твойта прегръдка, само малко така да постоя, само да те вдъхна, да те почувствам, да помилвам косите ти, да целуна скръбта...
Няма те, няма те... Студ. Самота. Мрак, дъжд, слънце, птици, цветя- всичко ми е безразлично, всичко ми е тъга. Без тебе винаги е така.
Нищо не е живо без тебе, а ти... ти си лъжа.
Тъга, само тя ми остана. Толкова постоянна, сериозна приятелка ми е тя.
Очи и безвремие, слънце в дъжда...в кафето, на огледалото, целунах те. Запечатах се в него, ще ме видиш, като отидеш някога там. Може би ще се натъжиш, може би...ще ми се усмихнеш през една малка сълза.
Не искам да виждам сълзи във очите ти, никога повече! Аз ще плача за теб- дай ми само сълзите си- много ме бива в плача...
Прости ми, прости ми,
обичам те -
това е всичко
и няма нищо
по-голямо от това.

М... да... Хубаво чувство е Любовта... Но има и такива моменти. Не знам какво да ти кажа... Просто ще тябва да си го изживееш. Ще прегори все някога - за радост или съжаление. Толкова добре те разбирам... Имаш моралната ми подкрепа.

За да чуеш трябва да мълчиш!

я па ти
предложи и финансова и физическа подкрепа
нема лошо
и как така я па разбираш
у тая каша кво мое па да разбереш ми кажи
не ме разсмивай

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

разсмя се Графа на развален испански... Ми как я разбирам ли? Че то и при мен някога тъй е било!

За да чуеш трябва да мълчиш!

и при теб ли а?
я тогава ми обясни на мен са тогава
как така душата ти е тук а па оная ти работа е другаде а?

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

е добре де
а помогни и дееее
а?
оня братчед няма да и прости са така че и помогни
те вече са и помогнали така че какво толкова?
.........
.........
добре де !
е те това не го разбирам са!
ти я разбираш и не искаш да и помогнеш!
момичето седи като чумаво , аз се подхилквам тука и ти вместо да.......
ееееееееееее
мнооо е несправедлив начи ....
ми жертвай се де!

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Тя и душата и оная работа се стремят да са към един и същи човек, Питоне! Иначе не става - 'ем к... в г... , 'ем душата в рая!

За да чуеш трябва да мълчиш!

Жертвоготовен винаги! Стига да се поиска помоща ми, де! 'Щот не се натискам насила!

За да чуеш трябва да мълчиш!

тъгуваш, боли те, самотно ти е..

в живота е така - любов, омраза, радост и тъга ... се редуват и преплитат... и нищо не е вечно...
Само Любовта ...... тя остава в нас ... и след раздялата, и след тъгата ... и може да се е притаила в някое кътче на душата ти и да въздиша уморено .. но знай, че тя ще изплува някой ден и пак ще огрее наоколо ..
затова си струва да продължиш напред и да не се дадеш на болката да те превземе ... струва си ..

Да бъда ли пак прагматичен ? Не бива навярно. Любовта си познала - добре. Любовта ли е по-важна или човека който я е предизвикал ?
Любовта като чувство към друга душа или единението с душата Му точно ?

И важно ли е кой е точно човека, събудил у теб любовта ? Един от 6 милиарда. И кой не е достоен за любов сред тях ? И ако има нещо недостойно у някого - то не е в душата, а в ума му. Ума е придатък на тялото. Рожба на битието. Не твърдя че Хитлер е достоен за обичане. Въпреки че много го обичат.
Обичаме душите. Със своите души. Но ако всички сме само души, ще се обичаме всички заедно. Гаранция. Умовете ни разделят и владеят. Разделят ... и владеят ... душите ни в клетка слагат.
А аз с ума си определям коя душа да обичам. И това казват е пошло. Лошо е твърдят. НЕистинско. Ха ха. Няма по-истинско. Не защото не съм познал любовта. Познах я. Ума е ключ към нея. Иначе обичам всички. Ако нямаха ум с който да станат опасни за щастието на себеподобните си ... бих ги обичал явно всички. Има умове, които мразя. И души, които искам да наказвам и убивам, заради умовете им. Души, които страдат от гнета на своя ум. Души, за които нужна е смъртта. Не мразя дшите им все пак. Но се налага да се борим за оцеляване. Битка на живот и смърт. Живота, закона на джунглата. Това е.

* убий глупака с мълчание

Начи така а?
не го вервам товааааааааааа
очите ми друго виждат

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

уравновесен съм
ама са
понякога обаче не!
.....
може да ви завиждаш но не за това а за друго
и по точно че е такива евтини номера не ми минават
просто не минават и това е.
ако трябва да се пояснявам а?
ама тва цвете ....то ще го отнесе
оня ако не и казал всичко ....на мен не ми е проблем да и го кажа

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Иначе може да мине спокойно в графата "Романтичен кич".
Мразя те, обичам те и разни други работи... Тю. Аман.

Acropolis adieu

Е хайде сега, хъм хм хм хъм... Разчувствувах се при толкова любов, омраза, нежност и романтика, дето не съм ги виждал от както бяхме с Гуинивер в горичката... Е, то само бяхме де... Но това е друга история... Бяло цвете, споко бе чедо, всичко тече , всичко се променя... От прадяда си Ланселот да знаеш, че днес си влюбена, пък утре ще го поглеждаш и ще си викаш - мале милааааа, как съм могла да бъда толкова загубена по тоя урунгел.
Защото май си още мноооооого малко цветенце, кога дойде време да прецъфтиш ще задуха ветрецът и ще дойде ОНЗИ, който идва със ЗАЛЕЗА на любовната лудост... И тогава ще разбереш, че
"===то ща е живот, и любав и мрзене са едно и то==="
Щото важни са хората... Може би родителите ти са прави за нещо... Може би се опитват да ти кажат, че е рано, защото наистина е рано...
Простичко...


...още един караконджул под ножа...

..да и кажеш какво очаква всеки, който си позволи да загатне за романтика- шамари, ритници и разбира се изстрел в челото:)
Бялото цвете вече е декорирано в жълто, демек- жълт картон!

Ти си много готин, бе!
Ногу хубав ник. Ми, не е ли кичозно вече едно и също - едни и същи звезди, бля.)

Acropolis adieu

че съм готин. т.е. не си оригинална с това си изказване:)
е, а дай некоя нова звезда де. ма да не викам аз след това уф:)

Бе, не го мога това с даването на звезди, но съм убедена, че тия горе са евтинджан.

Acropolis adieu

Няма да прегори, защото
огънят е жив,
във мен.
Нищо не може да го загаси.