Бе, защо?
89 отговора
1082 прегледа
Заключена
Бе, защо?
Знаете ли какво?
Усещам, че мога да защитя две коренно противоположни тези. И да бъда пред себе си дори еднакво убедителна и в изграждането, и в рушенето им.
Това не значи, че действам като махало - хем така, пък така.
Не е някакво объркване. А като че ли съзнателно поставяне на някакви везни, в които мога да бъда едновременно на двата полюса.
Може би не във всичко е така, може би не...
Крайностите, примерно, могат да ме отблъскват, което не ми пречи да бъда крайна. Ама, никак...
Това май не е въпрос... Но, ако някой види тук въпрос. Така де. Едва ли съм единственият човек на света, който да се чувства еднакво добре и в леда, и в жарта... Не еднакво емоционално добре, а някак като даденост добре. Тоест не чак толкова зле. Или пък колкото по-зле, толкова по-добре... Или не знам точно..., но нещо такова.
Но пък иначе е ужасно объркващо да знаеш или да допускаш аргументите на другия, да знаеш, че той за себе си е логичен, да не можеш да го приемеш такъв, но да се налага, защото можеш и това, а можеш и друго...
И сякаш наистина можеш да завреш нос във всяко чекмедже от всички гардероби...
Ох, не знам дали се изразявам ясно, ама по-добре не мога...
Сетих се - може би така е по-лесно. Мога да плача на същите неща, които ме карат да летя.
Това е.
Acropolis adieu
Усещам, че мога да защитя две коренно противоположни тези. И да бъда пред себе си дори еднакво убедителна и в изграждането, и в рушенето им.
Това не значи, че действам като махало - хем така, пък така.
Не е някакво объркване. А като че ли съзнателно поставяне на някакви везни, в които мога да бъда едновременно на двата полюса.
Може би не във всичко е така, може би не...
Крайностите, примерно, могат да ме отблъскват, което не ми пречи да бъда крайна. Ама, никак...
Това май не е въпрос... Но, ако някой види тук въпрос. Така де. Едва ли съм единственият човек на света, който да се чувства еднакво добре и в леда, и в жарта... Не еднакво емоционално добре, а някак като даденост добре. Тоест не чак толкова зле. Или пък колкото по-зле, толкова по-добре... Или не знам точно..., но нещо такова.
Но пък иначе е ужасно объркващо да знаеш или да допускаш аргументите на другия, да знаеш, че той за себе си е логичен, да не можеш да го приемеш такъв, но да се налага, защото можеш и това, а можеш и друго...
И сякаш наистина можеш да завреш нос във всяко чекмедже от всички гардероби...
Ох, не знам дали се изразявам ясно, ама по-добре не мога...
Сетих се - може би така е по-лесно. Мога да плача на същите неща, които ме карат да летя.
Това е.
Acropolis adieu
Re: Бе, защо?
Адски интересно!
И ми допадна това:
"Грешни каузи няма, има само канари които не ти е работа да тикаш нагоре...за другата посока обаче, трябва да се оставиш да те прегазят..."
Бравос.
А пък... не знам дали е писано всичко горе. Всъщност, с питона се заяждах съзнателно и той, което хич не ме изненада, усети, че е майтап. По-скоро не точно майтап, а ей така докрай да видя как, да чуя онези аргументи, които макар да имам в подкрепа на същата теза, се опъвам като магаре на мост да приема. Защото, чисто емоционално, бих искала човек да има право, възможност, шанс за маневра... Да, всичко е писано. Но, възможно ли е да е толкова зле написано, егати? С такъв кретенски почерк? С толкова много дори болезнени страници, които накрая те довеждат до какво? До някакво изречение с един глагол само. Дори до една дума: болка, крах, радост, любов... И прочие. И още една почти шокиращ изненада, че мъдростите, поговорки и прочие са верни. Като тази - всяко зло за добро. Или нещо още по-шаблонно. Или още по-простичко. Ама, направо очевадно. И какво, кръг? Оказва се, че на небето или там, където се е писала онази книга, в която всичко пише са хабили хартия и мастило и колко ли ангели са се учили да пишат или трият с крила, за неща, които Господ, например, може да ти прошепне с една дума. Или да прати някой да ти го прошепне...
Знам, че има съдба. Знам, че звездите са знаци. Ясно ми е това... Не но ми се ще да повярвам. Чисто човешки, личен, ужасяващо плашещ страх.
Страх.
А той може да бъде представен като логика в подкрепа на обратната на питона теза...
Въобще възможно ли е човек да отрича неща, които допуска за верни? Абсурден въпрос. Но може и така: Е ли склонен към насилие онзи, които казва категорично "Не на насилието"...
Acropolis adieu
И ми допадна това:
"Грешни каузи няма, има само канари които не ти е работа да тикаш нагоре...за другата посока обаче, трябва да се оставиш да те прегазят..."
Бравос.
А пък... не знам дали е писано всичко горе. Всъщност, с питона се заяждах съзнателно и той, което хич не ме изненада, усети, че е майтап. По-скоро не точно майтап, а ей така докрай да видя как, да чуя онези аргументи, които макар да имам в подкрепа на същата теза, се опъвам като магаре на мост да приема. Защото, чисто емоционално, бих искала човек да има право, възможност, шанс за маневра... Да, всичко е писано. Но, възможно ли е да е толкова зле написано, егати? С такъв кретенски почерк? С толкова много дори болезнени страници, които накрая те довеждат до какво? До някакво изречение с един глагол само. Дори до една дума: болка, крах, радост, любов... И прочие. И още една почти шокиращ изненада, че мъдростите, поговорки и прочие са верни. Като тази - всяко зло за добро. Или нещо още по-шаблонно. Или още по-простичко. Ама, направо очевадно. И какво, кръг? Оказва се, че на небето или там, където се е писала онази книга, в която всичко пише са хабили хартия и мастило и колко ли ангели са се учили да пишат или трият с крила, за неща, които Господ, например, може да ти прошепне с една дума. Или да прати някой да ти го прошепне...
Знам, че има съдба. Знам, че звездите са знаци. Ясно ми е това... Не но ми се ще да повярвам. Чисто човешки, личен, ужасяващо плашещ страх.
Страх.
А той може да бъде представен като логика в подкрепа на обратната на питона теза...
Въобще възможно ли е човек да отрича неща, които допуска за верни? Абсурден въпрос. Но може и така: Е ли склонен към насилие онзи, които казва категорично "Не на насилието"...
Acropolis adieu
Re: Бе, защо?
)
Още по-страшно... Колкото хора на тоя свят, толкова и истини. Категоричността ме хвърля в оркестъра поради гореупоменатите причини.
Е, има от време на време обща истина на Хикс с Игрек, и разни други шокиращи неща... Например на едно място днес чух, че любов съществува само между хора, които още не се познават.
Бе, да, бе. И аз така. ))
Acropolis adieu
Още по-страшно... Колкото хора на тоя свят, толкова и истини. Категоричността ме хвърля в оркестъра поради гореупоменатите причини.
Е, има от време на време обща истина на Хикс с Игрек, и разни други шокиращи неща... Например на едно място днес чух, че любов съществува само между хора, които още не се познават.
Бе, да, бе. И аз така. ))
Acropolis adieu
Re: Бе, защо?
Здрасти, колега.
Всъщност още докато го писах онова горе си мислех - това е типичен пример за некъф афект с характерните черти на шизофренията... Крайно състояние, изкривена реалност. Ама - на, щипя се и си казвам - ох. А не възторжено - ах.
Бе, глупости.
Кой е този Ясен?
И едно уточнение - другата ми самоличност е принципна, красива, синеока, 170, 90/60/90, както не веднъж съм казвала. И има невероятно бъдеще и е пич. И е мила, умна, добра. И кат се гледа в огледалото се чуди как си е простила.)))
Acropolis adieu
Всъщност още докато го писах онова горе си мислех - това е типичен пример за некъф афект с характерните черти на шизофренията... Крайно състояние, изкривена реалност. Ама - на, щипя се и си казвам - ох. А не възторжено - ах.
Бе, глупости.
Кой е този Ясен?
И едно уточнение - другата ми самоличност е принципна, красива, синеока, 170, 90/60/90, както не веднъж съм казвала. И има невероятно бъдеще и е пич. И е мила, умна, добра. И кат се гледа в огледалото се чуди как си е простила.)))
Acropolis adieu
Re: Бе, защо?
Да, де...
Имам си... Хубаво или лошо е това, че знам как моето "становище" може да стане на пух и прах?
И даже ми се иска да съм на мястото на Другия понякога, за да му помогна в спор с мен. За да има мир и любов, примерно. Ако не ми хрумне, че мир и любов е просто от едната страна на трето нещо, което е кръгло и мир и любов има след война. Или мир без война няма... И става една...
Например сега си мисля. Ей чшшшш - това, дето го пишеш сега ти ли си?
Ти точно? Абсурд.
Всичко е оборимо, всичко е възможно...
Acropolis adieu
Имам си... Хубаво или лошо е това, че знам как моето "становище" може да стане на пух и прах?
И даже ми се иска да съм на мястото на Другия понякога, за да му помогна в спор с мен. За да има мир и любов, примерно. Ако не ми хрумне, че мир и любов е просто от едната страна на трето нещо, което е кръгло и мир и любов има след война. Или мир без война няма... И става една...
Например сега си мисля. Ей чшшшш - това, дето го пишеш сега ти ли си?
Ти точно? Абсурд.
Всичко е оборимо, всичко е възможно...
Acropolis adieu
Re: Бе, защо?
Бе, да бе. Бучи ми нещо като фон. Това за маските обаче не го чух. А може би не съм го харесала и съм запомнила само смешното...
И радио слушам, и след малко ще гледам шефа на Генщаба. Обаче... Обаче няма да съглася, че армията ни в тоя й вид е добра. Просто не. Ама абсурд!)))
Acropolis adieu
И радио слушам, и след малко ще гледам шефа на Генщаба. Обаче... Обаче няма да съглася, че армията ни в тоя й вид е добра. Просто не. Ама абсурд!)))
Acropolis adieu
Re: Бе, защо?
Нашата работа ще излезе като кокошката или яйцето е първо? Да си хапваме с теб яйчица и коко пък както ще да е .
Аз открих една моя истина, че едни докато говорим за коко и яйцата други си ги хапват сладко сладко без да мислят-това е голяма неправда май?
Та ние с теб не се познаваме! Какво ще кажеш да осъществим една любов?
Re: Бе, защо?
Ха!
Добре. Това е като въпроса - Прощавайте, Вие приемате ли покани за културни мероприятия?
Бе, не е неправда. Просто справедливост. Не могат всички едновременно да ядат? Макар Париж да е такъв, че ако всички парижани искат да седнат по едно и също време по кафенетата, няма да остане празно място. И всички столове щели да бъдат с изглед към улицата.
Днес ние ще си плампяме за яйцето и кокошката, а лошите ще ядат. Утре обратно. От което спора за първото и второто едва ли ще стане по-съществен. Има две три само необратими неща. Аз се сещам за едно. И в понеделник съм оптимист, във вторник умерен, в сряда черногледа, в четвъртък песимист, в петък краен, а в останалите два дни се чудя за кво беше целия тоя зор... или там.
Абе, става това с любовта. Нъл ти казвам може пък наистина всичко да е възможно до доказване на обратното. Което доказване е само въпрос на аргументи.
Тю, изморих се.
Acropolis adieu
Добре. Това е като въпроса - Прощавайте, Вие приемате ли покани за културни мероприятия?
Бе, не е неправда. Просто справедливост. Не могат всички едновременно да ядат? Макар Париж да е такъв, че ако всички парижани искат да седнат по едно и също време по кафенетата, няма да остане празно място. И всички столове щели да бъдат с изглед към улицата.
Днес ние ще си плампяме за яйцето и кокошката, а лошите ще ядат. Утре обратно. От което спора за първото и второто едва ли ще стане по-съществен. Има две три само необратими неща. Аз се сещам за едно. И в понеделник съм оптимист, във вторник умерен, в сряда черногледа, в четвъртък песимист, в петък краен, а в останалите два дни се чудя за кво беше целия тоя зор... или там.
Абе, става това с любовта. Нъл ти казвам може пък наистина всичко да е възможно до доказване на обратното. Което доказване е само въпрос на аргументи.
Тю, изморих се.
Acropolis adieu
Re: Бе, защо?
е, защо така!
опитай се да погледнеш и от другата страна на нещата!
'който не храни своя армия, храни чужда' :)
така че, нищо лошо няма... за американските интереси... по интересно им е на американците да подкрепят купуването на ракети от турция, докато нашите да отиват на боклука... и после, ще може да си гледаме амер. бози, след 1/2 час като минат новините :)
опитай се да погледнеш и от другата страна на нещата!
'който не храни своя армия, храни чужда' :)
така че, нищо лошо няма... за американските интереси... по интересно им е на американците да подкрепят купуването на ракети от турция, докато нашите да отиват на боклука... и после, ще може да си гледаме амер. бози, след 1/2 час като минат новините :)
na4i i w twoita glawa se e zaformilo
meleto na ziwota
Kat se 4atne 4e ima samo edna Istina i w su6toto wreme mnogo li4ni istini.
I posle 4e wsi4ki sme prawi i wse pak woiuwame edin sre6tu drug...i posle 4e trqbwa da se razbirame , oba4e ako razbira6 ostanalite prekaleno mnogo , li4nata ti sila i istina izblednqwat ....
abe mainata mu
Kat se 4atne 4e ima samo edna Istina i w su6toto wreme mnogo li4ni istini.
I posle 4e wsi4ki sme prawi i wse pak woiuwame edin sre6tu drug...i posle 4e trqbwa da se razbirame , oba4e ako razbira6 ostanalite prekaleno mnogo , li4nata ti sila i istina izblednqwat ....
abe mainata mu
Re: Бе, защо?
Ти нали каза и аз ти вярвам че можеш да докажеш и две противоположни тези. Малко ме обесърчи с това твое казване.
Аз пък съм забелязал, че тези които могат или не искат или са уморени, а тези които не могат се напъват, напъват.
Та исках да кажа че вярвам че Господ на бодлива крава рога не дава, като мисля за себе си не за друг.
Поздрави.
Re: А, и аз така :)
и идея нямаш колко ми пречи това в спор... да виждаш логичното в аргументите на противника, да погледнеш през неговите очи и да се съгласиш донякъде или напълно... без в същото време да считаш твоята гледна точка за погрешна. Светът е шарен, проблема е, че повечето хора са далтонисти.
I wanna shut the door and open up my mind...
I wanna shut the door and open up my mind...