Какво мислите

"- Какво още правиш с приятелите си,освен да им се доверяваш и да ги обичаш ?
- Предполагам,че се опитвам да върша разни неща заедно с тях.
- За да спечелиш приятелството им ли?
- Не,защото вече сме приятели.
- Прекрасно.Какво още?
- Хм...Не съм сигурен.
- Оставяш ли ги да направят нещо за теб ?
- Опитвам се да искам от приятелите си колкото може по-малко.
- Защо ?
- Защото искам да ги задържа като свои приятели.
- Мислиш,че да задържиш приятелите си значи да не искаш нищо от тях ?
- Да,така мисля.Поне така са ме учили.Най-прекия път да загубиш един приятел е да го използваш.
- Не,това е най-прекия път да разбереш кои са ти приятелите.
- Може би....
- Не може би.Точно така е.Приятел е някой,когото можеш да използваш.Всеки друг е просто познат.
- Брей,ти очерта сурово новите правила.
- Това са Моите правила.Това са и твоите собствени определения.Просто си ги забравил.Истинското приятелство е нещо,което трябва да бъде използвано.
То не е като скъп китайски порцелан,който никога не използваш от страх да не го счупиш.Истинското приятелство е като изделие на Корел*.Не можеш да го счупиш,независимо колко пъти го използваш."

* Корел - марка домакински съдове известни със здравината си.

...това е кратък цитат от "Приятелство с Бога" на Нийл Доналд Уолш

...какво мислите за това?...страхувате ли се да искате от приятелите си много,за да не се окаже,че не са ви приятели...?...или,че изобщо нямате приятели...
...с приятелите само когато сме в добро настроение и забавни ли трябва да се срещаме, и да не искаме нищо от тях,за да не им разваляме настроението и да не ги натоварваме ?...
...изобщо...кажете ми какво мислите за горния откъс...всеки коментар би ми бил интересен...

4oвека в черно наистина е забележимо 'дръпнат' и се нуждае/л от провокиране...

Ако мой приятел има нужда от мен, той винаги знае как и къде да ме намери и едва ли ще си помисля, че това е някакъв вид използване. Приятелството не е използване, то е умение.
Истинският приятел е скъп за сърцето човек, който никога няма да се опита да те измами или подведе по някакъв начин, доказателство за да разбереш дали е китайски или не порцелана..
Истинското приятелството е само по себе си такова, следвайки своят естествен ход, без да го задържаш насила. То или съществува или е просто познанство. Не говоря за спонтанните симпатични привличания, плод на някакво неудържимо възхищение или за тези, чиято язвителност откриваш едва след дълъг период от споделени мигове.

аз просто съм цитирала...и на мен не ми харесва "използване",ти си я заменил/а с по-подходяща ...
...винаги ли очакваш приятелите ти ,които имат нужда от теб да те намират? само когато ти искат нещо ли даваш?...не е ли прекрасно да усетиш,че някой има нужда от нещо,което сам не разбира какво е, и да му го дадеш, или поне да се опиташ да разбереш какъв е проблема?...няма ли такива моменти в живота на хората,когато не биха казали и дума...и когато се чувстват напълно сами ?...когато са загубили вярата си във всичко и най вече в себе си...и са забравили или си спомнят само с горчивина за хубавите мигове на споделено приятелство...
...твоята позиция е позицията на силните хора,на тези които не се притесняват да поискат помощ,и които обикновенно сами успяват да решат проблемите си,и да се изправят на крака...,за това и рядко споделят и търсят помощта на приятелите си...,но света за съжаление не е пълен само със силни и уверени в себе си хора...,които при всички обстоятелства биха се чувствали в състояние да потърсят помощ...даже мисля,че такива хора търсят обикновенно други,абсолютно грешни посоки...е не е ли редно тогава вместо да седиш и да чакаш да бъдеш потърсен/а...да предложиш помощта си...ей така..,без да са ти я поискали...
...оставам с впечатление,че такива слаби хора трудно биха били ощастливени с твоето уважение и приятелство...

"Истинското приятелството е само по себе си такова, следвайки своят естествен ход, без да го задържаш насила. То или съществува или е просто познанство. "
...абсолютно съм съгласна с теб,но приятелството за да не е познанство е споделяне,съпричасност,отъждествяване,разбиране,обич въпреки всичко и ... двустранен процес,ако ти не споделяш и не търсиш помощта на приятеля,а стоиш като Господ(сравнението ми е неудачно защото Той ни обича безусловно,но пък не му трябва помощтта ни...та друго не ми идва на ум) ...и чакаш някой да потърси винаги приятелството ти и помощта ти...сам/а му отреждаш ролята на познат...

...с последното ти изречение не мога да се съглася,защото всяко приятелство започва от възхищението...и както сам/а казваш "Истинското приятелството е само по себе си такова..."...то е безусловно...и никаква язвителност не би могла да му попречи ако миговете наистина са били споделени...и приятелството е приятелство

изпреварила си ме

приятелството е обвързващо - взимност. то е да усещаш другия и да му предлагаш това, от което има нужда, а така също и готовност да примаш това, което той/тя ти дава

Как започваш ново приятелство? И склонна ли си да започнеш такова?
Та нали в началото, преди да се познавате добре, това е симпатията, привличането... лошо ли е ако възхищението е неудържимо? Или това теб те плаши? Опитваш ли да разбираш? Лъгала ли си се някога? Можеш ли да прощаваш?
Много въпроси станаха...

...понякога щастието ми се усмихва от най-неочаквано място(защо пък "неочаквано",нали ти написа любимия ми откъс от "Малкия принц")
...радвам се че има и хора,които мислят като мен...защото иначе започвам да се съмнявам в себе си...

и приятелите ни са хора, също като нас. Взаимност не означава да си на разположение 24 часа в денонощието, за да подадеш едно "аспиринче", образно казано. Обвързването не трябва да означава обезличаване.
Всъщност, ако усещаш другия, ще разбереш и кога прекаляваш с исканията си за взаимност. И ще уважиш и желанието за малко по-голяма дистанция.

Приятелите трябва да се "използват" само при крещяща нужда.

I wanna shut the door and open up my mind...

...много си права,но нуждите не са ли нещо много субективно...,е когато приятелството е дългогодишно,проверено вече...съвсем лесно се долавят тези неща...,но с новите какво да правим...,жертви ли да даваме...или да сме търпеливи...и от двете страни...

Ще се опитам да отговоря така- необичам да натоварвам приятелите си, бих споделила с тях много неща, но предпочитам да бъда насреща за техните проблеми и радости, успявам винаги да ги разбера и да ги подкрепя в търсенията и решенията. Не знам дали е само до характер, нагласа, възпитание, среда... толкова различни сме хората.


п.п. Извини ме искам да използвам да поздравя всички приятели с утрешният ден, почитан от хипарите като - Джулая, за който имаше песен на Бийтълс.

Извини ме , но ме подразни репликата " ощастливени". Аз не съм специална, а просто различна със всичките си недостатъци..

Дистанция не съществува в такива отношения, както и определения от рода на 24 часа в денонощието и т.нат....
Извини ме, но звучиш странно неестествено. Приятелят е винаги отсреща и по всяко време.Странно как свърза обвързването с обезличаването...прозвуча ми някак симбиотично.
Приятелят винаги ще те разбере, подкрепи и насърчи в търсене, намиране и отстояване на собствената ти идентичност. Тези, които биха се стремили да наложат друго различно от това, не се вписват в категорията - истински приятели.

July morning

There I was on a July morning looking for love.
With the strength of a new day dawning and the beautiful sun.
At the sound of the first bird singing I was leaving for home.
With the storm and the night behind me and a road of my own.
With the day
came the resolution
I'll be looking for you.

I was looking for love in the strangest places.
There wasn't a stone that I left unturned.
I must have tried more than a thousand faces,
but not one was aware of the fire that burned
In my heart,
in my mind,
in my soul.
In my heart,
in my mind,
in my soul.

There I was on a July morning - I was looking for love.
With the strength of a new day dawning and the beautiful sun.
At the sound of the first bird singing I was leaving for home.
With the storm and the night behind me and a road of my own.
With the day
came the resolution
I'll be looking for you.

...на Ureah Heep e...
...поздравявам всички с Джулая и с този текст от мюзикъл(също хипарски)...игран на Бродуей...мюзикъла се казва "Rent",a парчето ...

Сезони на любовта

Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути,
Петстотин двадесет и пет хиляди
скъпоценни моменти,
петстотин двадесет и пет хиляди
и шестотин минути...
Как се измерва,в какво се измерва една календарна година?

В изгреви?В залези?
В нощи?В чаши кафе?
В сантиметри?В километри?
В усмивки?В конфликти?

Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути....
В какво се измерва една година живот?

Какво ще кажете да се измерва в любов?
Да се измери в любов?
Любовта да е мярката?
Година любов...

Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути....
Петстотин двадесет и пет хиляди
пътувания,които да планираш...

Петстотин двадесет и пет хиляди,
и шестотин минути....
В какво да измериш живота
на мъжа и жената?

В истините,които тя е научила,
или в сълзите,които той е прикрил?
В мостовете,които той е изгорил,
или в моментите,когато тя е чувствала,че умира?

Сега е времето!Да го изпеем!
Животът никога не свършва!
Нека да празнуваме,
и да не забравяме,нито една година,
в живота ни с приятелите си.

...хайде...празнувайте Джулая и се обичайте...

..извинявай,...съвсем не съм вложила обиден смисъл в думата...,сигурно много хора са щастливи да те имат за приятелка,но и сигурно много други се измъчват и не те разбират...аз май съм от вторите,но както правилно отбеляза,хората са различни....
...извинявай още веднъж...

В днешно време думата "приятелство" е доста изкривено понятие. Защо ?
Така е, защото всеки я разбира, както на него му е изгодно. Повечето хора днес желаят приятелство с лица, които могат да им бъдат от полза ... т.е ако даваш - добър си, ако не даваш - не си актуален. Да .. тъжно е, но реалност.
Нека да погледнем от другата страна на въпроса ...
"Истинското приятелство е нещо,което трябва да бъде използвано.
То не е като скъп китайски порцелан,който никога не използваш от страх да не го счупиш." - Има хора добри, доверчиви, сърдечни ... Техен приятел ги моли за помощ, те му помагат ... след време този техен приятел им извърта мръсен номер ... Поставете се на тяхно място ... Вие как бихте постъпили ? Ще продължите ли да помагате, или ще бъдете значително по-резервирани в това на кого помагате ? Моят съвет е : вярвайте на най-близките по сърце хора ...
в доста случаи, случайният човек, с който сте се запознали на улицата може да
бъде по-искрен, по-човечен дори от собствените ви роднини ... казвам го от позицията на човек опитал от тортата на "истинските приятели" и "любящите роднини"

Best Regards

ще ти дам.

Понеже приятелят ти е винаги отсреща и по всяко време, ти му се хвърляш на врата с огромния си проблем. Без да подозираш, че той/тя може да таи по-големичък... и да не желае да те товари излишно, защото вижда, че и ти имаш трудности. Ще те отблъсне ли? Не, защото е приятел/приятелка. А дали ще има сили хем теб да подкрепи, хем да не се срине под двойната тежест - твои и свои проблеми?
И колко пъти ще може така да премълчи... и да ти даде рамо?

Ти ми звучиш неестествено... третираш приятелите си като идеал, а те са реални... и като всичко реално на този свят са в правото си и да те разочароват от време на време. Просто защото са хора и нищо човешко не им е чуждо. Правото на умора и слабост също.

Ти винаги ли си на разположение? 24 часа? И винаги можеш да реагираш на нуждите на приятелите си, без да се съобразяваш с действителността около себе си (семейство, работа, разстояние... )?!

Хайде не говори като по учебник, моля те :)
С твоите критерии за приятелство досега не би ми останал нито един... тежичка съм откъм проблеми, за да си позволя нещо повече от простото споделяне на факта: "Гадно ми е, не ми обръщай внимание и не ми се връзвай на простотиите."

Та ако погледнем реално... приятелят ти не винаги ще те разбере, често се случва да не е на твоето мнение, естествено е да те подкрепя, когато търсиш своята идентичност, но се случва и да не разбере какво точно търсиш... понякога даже ще се опита и да ти наложи мнението си.
Може и да ти прозвучи еретично, но това не го прави по-малко твой приятел. Ако го има онова, вътре в сърцето и ума... и докато го има, приятелството ще се крепи, въпреки камъчетата по пътя.

I wanna shut the door and open up my mind...

...да,има такива "приятели",които биха ти направили мръсен номер...,с лопата да ги ринеш,ама това е защото някои наричат приятелство и изпиването на 2 бири заедно или ходенето на дискотека,а аз говоря за онова "опитомяване" от "Малкия принц" при което нещата се "виждат" със сърцето
...има и приятелства "по интереси"(както аз ги наричам)...с шефа, или с някоя публична личност,на която само като споменеш името...и поне на 3 души в очите "порастваш"...,или с някои "полезни"(автомонтьори,фризьорки,плочкаджии) личности в битов план...не че човек не може да бъде приятел и с тях...,но аз говоря за онази духовна връзка,при която дори и интересите да се разминават,дори и да не се виждате често, връзката си остава,... и има начин да разбереш човека срещу теб и да му помогнеш... или да разчиташ на него в трудни моменти дори и помощта да се изразява в няколко думи...,важното е да усещаш,че има някой до теб в такива моменти,че мисли за теб,че иска да ти помогне(дори и да не може)...и най-важното...,че те обича безусловно...,че е без значение какъв си бил и какъв си днес...ти си същия човек...,същата душа носиш...

Благодаря ти, Публика - за текстовете, а и за темата...

Та по нея ми се ще единствено да споделя, че най-много са ми се сърдили приятелите ми тогава, когато съм имала нужда от помощ, а не съм ги потърсила, защото съм предпочела да се справя сама...

И съм направила това не от страх да не ги загубя, а от самоуважение - просто така разбирам нещата... Това е въпрос на личен избор, на който всеки има право, стига да успее да отстоява себе си. Те, от своя страна, са ме приели такава, каквато съм - това е.

За мен разковничето е в тази реплика: Приятел е някой, когото МОЖЕШ да използваш. Това не означава, че е задължително да го правиш, още по-малко пък нон стоп.

...разбира се,че си права,но означава ли това,че ако някой поиска помощта ти му липсва самоуважение...
...ами мисля ,че са прави да ти се сърдят,май и аз бих се разсърдила,защото ще го приема като липса на доверие...,не че приятелите са "кошчета за душевни отпадъци",но пък да се търсите само за веселби...не че е лошо...и все пак,ако не потърсят помощта ти в труден момент...,ако ти не я потърсиш...ми то хора за веселби много,но всичките ли можеш да наречеш приятели...
...е добре де......сигурно си права...,за това трябва да търсим "Приятелство с Бога"...(това не е реклама)...ама нали точно приятелите ги усещаш като част от Бога...и са материални,...по лесно е да си споделяте...

Никак даже не означава, че ако някой поиска помощта ми, му липсва самоуважение - просто ние, хората, сме различни, това е...

Можем да спорим до припадък кои са по-велики - Пинк Флойд или Цепелин - и пак да не стигнем до консенсус...
Всекиму своето, това е въпрос на усещане, понякога - на светоусещане...

Да ги усещаш и да ги има - не е ли това главното, което ни дават приятелите?