Дядо Йоцо гледа...

Чета, гледам... темите за изневярата, виртуална или не...
Има един момент... когато, ако човекът ви каже, че по някаква причина не желае да продължава връзката си с вас, нещо се срутва... Обаче какво пък! Щом се срутва от самосебе си, явно е гнило. Да се срутва значи! То е само в главата ви. Зависи как го виждате самите вие - дали като срутване, или като нова възможност. По-добре ли е да се задавиш с печен картоф и да не можеш да си поемеш дъх?
Седиш си и наблюдаваш... гледаш как времето тече, как нещата се променят... как един иска едно, друг - друго, а ти - трето. И колко сбъдване има? Как може да се попречи на мастиката... пардон... на живота... да тече?

Какво да правим, освен да гледаме и да приемаме? От известно време съм възприела леко пасивен подход, що се отнася до другите хора. Активна съм само когато нещо касае само мен лично, и не другия. И да не подчиняваш чуждата воля на своята е абсолютно достатъчно, за да си щастлив. Принудата не носи щастие. Състоянието на щастие е когато двама души са заедно само поради свободния си избор, и не поради принуда. Това сцени на ревност, демонстрации на страдание... Те правят ли другия по-щастлив? Вероятно не, ако държи на вас все пак, и ако не е някой самовлюбен комплексар. А ако е, тогава - какъв човек обичате?

Има една приказка - "The one for you is not the one you can live with, but the one you can't live without." Не мога и не мога да приема това. Избирам да бъда с някого само защото сама го избирам, а не защото ми е невъзможно да живея без него. Тоест, мога и без него, но в даден момент не искам. Ако той избере да е без мен, тогава добре. Защото мога да съществувам и без него. Достатъчно е да знам, че него го има. Важно е да е щастлив. Каквото и да значи това. Всичко е въпрос на желание, а не на можене или неможене.

Не се правя на майка Тереза. Само смятам, че личният избор на другия трябва да бъде уважаван и приет такъв, какъвто е. Само с необходимото количество Лична драма и без излишно такова, което да уязвява него. А необходимото не е много, наистина. Защото искам и моят личен избор да бива приет. Защото ако и аз кажа на някой, че не искам да съм с него, ще ме боли ако той не приеме избора ми, ако прояви егоизъм и иска да съм с него на всяка цена. Каква би била целта на това мероприятие?

Мислите ли за това, което вашите думи предизвикват? Мислите ли за последствията когато казвате нещо?

Случвало ми се е и ми се случва да казвам - "Не те обичам истински" - а той казва - "Но Аз Те Обичам!" Императивно. И какво следва от това? Че той би бил щастлив ако все пак съм с него, необичайки го така както той има нужда да бъде обичан? Кому е нужно това и до какво води? Защо обичащият иска да натрапва любовта си...? Защо не разбира, че ако не е взаимна, връзката няма бъдеще?

Можем ли да накараме човек да ни обича? Да го принудим?
Не.
Това не води до никакво щастие, до нищо хубаво. Тогава има ли смисъл от сцени на ревност? Ми не. Няма :-))) Добре, че всичко е толкова ясно и просто.

Гледам, гледам и ще гледам как животът тече. Като движение на машина, в която не мога да бръкна, чиито живи детайли не понасят намесата на пръстите ми, в която мога само да вложа любов, и ако тя е недостатъчна, да погледна обратно в себе си. Мога да влияя само на чарковете, зависещи от моите зъбни колела, и не на нечии други. И ако някое времево или зависещо от чувства отместване натисне необходимия педал и ефекта не ми хареса, значи усещането ми ме е излъгало, и никой друг не е виновен. Не е ли прекрасно да зависиш само от себе си?
Болката, която изпитваме идва от самите нас, и не от друг :-))))

Добро утро!

Don’t try to change the world, just change the subject.

Съгласен съм на 99% с написаното, т.е. и при мен нещата са поставени в такава светлина. Но от време на време се питам, а влагането на толкова разум в чувствата не води ли до тяхното осакатяване, до невъзможността те да бъдат изпитани пълноценно. Въпросът е, как да надскоча себе си и да проверя къде е истината?

А, не... Стига с този недолюбен комплекс дека сите требе да се любим като в някоя евангелистка църква.... "Сестро" - мляс, "братко" - мляс - пък може и да са еднополови.... Ааааа, нека не бъда разбиран погрешно - нямам нищо против нито различни религиозни ВЕРВАЙТЕ МИ, нито различните сексуални предпочитания - ЧОВЕКЪТ Е ЧОВЕК,никой не е такъв какъвто е напразно. Има си причина да е такъв свисше и не сме ние тези, които ще променяме Божия замисъл. Само сме свободни да го следваме или да се кепазим сами себе си според същия този....
Та.... Не ща да се обичаме със всички, искам само с някои. Живота ще стане безкрайно скучен например ако ме заобичат и зелените човечета, та да няма с кого да си темлим една виртуална майна от рода, че аз съм кретен, който пише за хилсове... Макар и това също е любофффф без разум... Действуваме по първа сигнална система - дори не са симпатиите и антипатиите към другия, щото онзи не си го виждал камо ли наяве, та кво остава да те споходи в съня ти. В случая се водим от любоффффф към себе си... Само че тази емоционална любоффффф може лесно да обхвъне и погълне като вълни други, още двама, трима, четирима, групичка, прослойка, обществото... И... да стане революция - най-напред субрегионална, после - национална, после-регионална, после макро-регионална и накрая - световна... И всичко заради една емоционална любоффффффффффф....
Ами че то много войни в света стават само заради кревата и жената... Особено заради нея.... Айде да си спомним, че Първата война заради това е била Троянската, защото Парис - типична глупост за един мъж - взел че намерил Хера и Атина за трътлести повлекани, и по закон Божий избрал Афродита, а тя му дала Елена и така станала войната... И ако забелязвате - всичко е било заради сляпата любоф на парис - да не го наречем хормоните на Парис към Елена. Като извадим този факт кво остава - Троянската война се е водила между жените заради любоффффф. Само че нито Хера нито Атина са разсъждавали с Хормоните си, а с главите си, като са вдигнали цяла гърция срещу нагона на Парис... Тя работата накрая е ясна. С този пример - ако и да съм мъж на дъжд - красноречиво искам да подкрепя тезата - По-добре стар забравил пола си монах в някоя килия, от колкото Изгори, за да светиш...Мерси от подобно изгаряне, ама аз смятам дълго да си използувам малслото...

...още един караконджул под ножа...

Ау. Ау, че добре казано - войните са се водили между жените! И заради любов! Браво, бе! Ланселотчо! Бравос! Егати, чак се шашнах. Точно така... И един цитат от друго място:
"Ролята ми, като жена, е да приближавам мъжете един до друг"...
Аз мразя разсъждения на теми такива - мъжете такива, пък жените на търсенек. Но това, което казваш е - евалла!

Acropolis adieu

Лелейййй, върнах се да прочета какво толкова съм написала...
Ми Лансе, абе ти ... за какво говориш? хих
Всичко, което казвам е, че ако някой иска да си отиде от теб, няма смисъл да го спираш, нито да правиш сцени на ревност, защото принудената любов не е любов. Няма такова нещо като принудена любов.
Ако някой си отиде от мен, моята любов не може да престане ей така щрак! за секунда. Желая му доброто и продължавам да го обичам докато ми мине. Ако на теб ти минава тутакси немедлено, еми ... тва сте мъжете, кво друго да ти кажа Или пък вероятно отиваш да го биеш?

Don’t try to change the world, just change the subject.

Аз пък говоря как бих постъпил аз. ВОЙНА! ВОЙНААААААААААААААА! Бой на негри в тъмна нощ с криви ятагани... Само че по скорпионски - трябва нежно и кротко, с усмивки да падат глави...И кръв да се лее без викове...

...още един караконджул под ножа...

Здравей, ВлаК :-)
Разум ли? Защо разум? Смяташ ли, че за да пощадиш някого от ревността си, трябва да мислиш прекалено много? Или е достатъчно само да осъзнаеш, че и той има свободна воля и може да си тръгне когато пожелае?
Ревността и емоционалното изнудване не водят до нищо искрено и истинско.
Писала съм тук много пъти, че когато имам чувства, много малко мисля защо какво и как. Чувствата ги оставям да си никнат и растат, с нищо не ги спирам. Горе ставаше дума за когато дойде време за раздяла.

Don’t try to change the world, just change the subject.

Отмъстителни скорпиони... мдам...
Хм... Още помня един такъв... а не, двама такива помня...

Don’t try to change the world, just change the subject.

Баси Ви, толкова си приличаме, май само теорията ни разделя...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Не сме! ЕЛЕОС! Това изпиваме ние... Точно за това кат си стигне до катова нещо - вадиш ятагана и джъъъъттттт, джъъъъъттт... Кеф Майна! Винаги трябва една наказателна акция, та шафрантийната страна така да го запомни, че да си го носи влажно на д-то докато не го е фанала склерозата...

...още един караконджул под ножа...

Баси!


Don’t try to change the world, just change the subject.

Много правилно си го написала и вярно.
Независимостта е много важна за всеки индивид. Но в любовта с друг човек вече има двама участници. И ето го проблема. Дали да си напълно независим или малко зависим или съвсем зависим или зависим от време на време.
Сякаш когато обичаме ни се иска да сме малко зависими и от човека. Приятно ни е да се съобразяваме с него, да го зарадваме с нещо което обича, даже да жертваме нещо заради него. Ако и той разсъждава така проблеми почти няма. Но ако само консумира - кофти.Полека лека се обвързваме емоционално все повече и повече, даваме , даваме и край няма, ставаме много зависими. И в един момент идва срутването.
В такъв случай си мисля, че по-добре ние да си скочим, вместо да се срутим в следващия момент.
Хоп! Скочих. Е , понатъртих се малко, но още съм цяла.

е така обичам
да има повече зрители в живота

е те това от теб ВИ не съм очекувал изобще
вервай ми!

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Хихих! "шафрантийната страна"
Ланс, рицарю, къде ти е благородството?

Don’t try to change the world, just change the subject.

Туууук е! Но пък не забравяй, че Ланселот не е бил най-безгрешния от рицарите!

...още един караконджул под ножа...

Абе колко неща не сме очаквали от нашата Малка Лейди!

...още един караконджул под ножа...

Всъщност... може и да съм едностранчива... Сега си помислих какво би станало ако наличната връзка е брак, и ако има и деца. Тогава... не знам за изневярата. Сигурно боли повече когато ти изневери партньор, с който си изградил семейство, което обичаш. Там има повече отговорности.

Емоционална зависимост... Изпадаме под такава, да. Смятам, че колкото по-рано се научим да излизаме от нея при положение, че обичаният човек не ни желае повече, толкова по-добре. Много е трудно да се направи това, когато връзката е продължавала с години, била е щастлива, и накрая се е разпаднала не по наше желание. Когато губиш любовта на човека, губиш част от себе си, от света, който сте изградили само за вас двамата, в който си се чувствал уютно. Но пък като иска да си върви, да си върви. Иначе би било - "аз те лъжа, че те обичам, ти ме лъжеш, че ми вярваш".

Don’t try to change the world, just change the subject.

Купон, малка ми Лейди! Слушай мен щото имам много таквиз познати. Купона е пълен. Почват се едни делби - тва мое онова твое, тва дете е твоето, ама не е от мен... Затова ятаганя и туй то!

...още един караконджул под ножа...

Що бе, Пит? Какво лошо рекох?
Ако имаш рецепта за това как да накарам някой да ме обича, направо я пиши тука. Четири мастики и две менти... некоя магийка

Don’t try to change the world, just change the subject.

Бойлера е мой. Да бе да... кофти номер...
И какво оправя ятаганя? Нищо не оправя. Връща ли ти любовта на човека? Не.

Don’t try to change the world, just change the subject.