Сметката, моля!

аз малко ще изплагиатствам женския клуб но темата ми се стори интересна и за тук
та, кой плаща сметката? този който е поканил другия, мъжът защото е мъж (ха, това за мен специално е голяма глупота) или всеки своята?
или нещата се разделят на гаджета, все още не гаджета и приятели?

ееех маце, мноо ясно, че мъжъ плаща сичко
това е наше задължение

задължение....пфу, мръсна дума в моя речник

Според зависи. Някога при мен беше който има пари в момента. Сега с някои хора - аз, с други - по полам.

За да чуеш трябва да мълчиш!

абе които има пари.. плаща:-)))))

аз също не мисля, че при всички обстоятелства мъжа трябва да плаща само защото отпред има пишка.. това е несериозен довод:)
Примерно, когато ходим на кино е нормално всеки да си плати билета, но ми се е случвало и аз да плащам и на двамата..
В някое кафе, също се случва всеки да си плати сметка, в пицария също.
Но когато има някакъв по-спешъл празник, който изисква яко кинти, много ясно, че плаща ТОЗИ КОЙТО Е ПОКАНИЛ, а не само носителя на два тестикула и един пенис.
Е разбира се ако се казвам Рокфелер, много ясно, че жените нищо няма да плащат, но засега с мойта скромна заплата, се налага да си делим разходите пък и така повечето жени, с които съм бил се чувствам далеч по-конфортно, защото не се получава това "ти ми плащаш вечерята, а аз се чукам с теб":) Така и двамата си плащаме пък накрая, резултата е същия, като в горепосменатото:)

Мъххммхмм, мхмхмм.. ХММХМХМММ!

Бе, на мен няма да ми стане приятно, ако Хикс, с които се ритаме по кокалчетата и чупим очи, не плати първата ни сметка в кръчма. Ако поиска аз да платя, с удоволствие, но довиждане Хикс.
Иначе аз обичам да плащам сметки.

Acropolis adieu

Да направиш жест,да позволиш на другия да плати е умение!

____________________________

Не се отчайвай,всичко е загубено!

значи според ситуацията и човека ако си жена ( не мога да разбера ) обичаш ли да ти плащат сметката или се чувстваш задължена?

хихи ако е жената ще я оставиш ли да плати

значи при по-големи сметки си ги делите това е супер и двамата доволни
и на мен това ми беше мисълта....значи ти ми плащаш сметката аз се чукам с теб...това е бляххх

а после в следващите кръчми как се включваш в плащането?

ще ме научиш ли
на мен все ми става едно такова смотано като дойде време за сметката....все пак работя, изкарвам си, с този човек съм излязла без задни мисли само да си побъбрим и да се видим...и да ми плати сметката само защото има хм,да...

Да, точно това е скрития подтекст за съжаление...

НАй-добре е всеки да плаща за себе си... но така се получават неприятни ситуации като нямам точно пари, миналия път ти черпи, броене на стотинки... разни практически тъпотии

къде се загуби бе човек!!!
ти като мъж обаче ако сваляш някоя мадама ще се натискаш да платиш сметката и да оставиш бакшиш даже да те види колко си щедър нали...и ако тя започне да си бърка из чантичката за пари ще се направиш на дълбоко засегнат...и тези практически съвети са ми познати

Когато съм с приятели плаща който има...:)))
И напълно съм съгласна с Клеопатра - само най-близките ми приятели са ми позволявали да им плащам сметката - това е привилегия, която не позволяват на всеки... Както и аз, междувпрочем.
Но пък толкова пари сме изхарчили заедно, че... какво ли значение има?


Когато сме просто добри познати - делим, но не с елка...


Когато съм с някой мъж - това е вече друга работа, тук изцяло съм съгласна с Уф. Който и да е той и защото и да ме е поканил - плаща той. Обратен случай нямам и няма и да имам.:)))

Еманципацията за мен означава да мога да живея както искам, Джинджър, въпреки че съм жена, а не да плащам сметката...
За мен е по-важно да мога да я платя...

Любовни сметки


- Вие сте невероятна жена - каза той.

- Ами. Малко смотла падам - отвърна тя.

- Искате ли да пием кафе? - попита той.

- Щом вие искате.

Две кафета, две коли, пакет "Кемъл" - 3,60 лв.



- Мога ли да ви поканя на вечеря? - попита той.

- Ако това ще ви достави удоволствие - отвърна тя.

- Какво да поръчам?

- Каквото на вас, същото и на мен.

Две малки ракии, две салати чушки с маслини, две порции кавърма, две питки, една бутилка червено вино, бакшиш - 47 лв.



- Къде живеете? - попита той.

- Тук -отвърна тя.

- Аз съм по-отдалеч, но ще идвам при вас всеки почивен ден.

- Не вярвам. От мен всеки си отива. Никой не идва.

- Аз ще бъда единственият, който след всяко заминаване ще се връща.

Бензин за един месец - 160 лв.



- Защо днес изглеждате тъжна? - попита той.

- Имам рожден ден. Не знам дали това е повод за радост - отвърна тя.

- А пък аз имам подарък за вас.

Парфюм - 60 лв.



- Кога мога да ви се обаждам по телефона? - попита той.

- Когато поискате - отвърна тя.

- Харесва ли ви, като започвам разговора със "Скъпа, мислиш ли за мен?"?

- Започвайте както намерите за добре.

Телефон за месеца - 80 лв.



- Искате ли да си купя къща във вашия град? - попита той.

- Нищо не разбирам от тия работи - отвърна тя.

- Няма какво да разбирате, просто бъдете хубава. Ще потърся такава с огромен прозорец. Вие ще се разхождате пред него, облечена само с моята голяма мъжка риза.

Къща $30 000, дадено капаро $2000, майсторите изчисляват ремонта на $10 000. Хонорарът за адвокатите още не е сметнат.



- Обичам те! - каза тя.

- Това не ми е по джоба - отвърна той и изчезна.




15.04.2000 г.



Берлин
Жанина Драгостинова

така де ама ето че се слага чертата пак приятели и нещо повече....значи с мъж приятел може да платиш, а с мъж "нещо повече" не
еманципация...хубава дума, оправдава доста наши постъпки и решения

Разбира се

Просто за да стане един мъж "нещо повече", то първо трябва да съм преценила, че е мъж на място, а не... ай да не казвам, че...все разни такива едни колоритни ми идват на ум и да не взема да засегна някой - за такъв мъж една сметка не би представлявала проблем, още по-малко пък нерешим... Ако не може да реши подобен един проблем, значи или не е в състояние да го направи, или нещо мотивацията му куца... И в двата случая - какъв е смисъла от приемането на подобна покана?
За мен - никакъв...

Ей така го разбирам, Джинджър

Джинджър, вкусличка си!