Момче

14 отговора 592 прегледа
#1

Момче

Момче
(откъс)
Въздухът спарено тежеше над унилите пътници. Заблуден полъх се прокрадна през процепа на отворения люк и премина като облекчение над плътно застаналите хора. Автобусът затвори врати и бавно потегли. Моторът мързеливо забръмча и гумите се понесоха нагоре, по широкия въздушен мост. Нечии влажни пръсти помръднаха. Сърцето му заби бързо и момчето започна неспокойно да се оглежда. Движеха се едва сред пламтящото слънце и навън никъде нямаше жива душа. Единствено зелените листа на дърветата потрепваха леко, показвайки признак на живот. Очите му тревожно оглеждаха всяко кътче. Навсякъде бе празно. Дръжките тежко изскърцаха под тежестта на пътниците и автобусът спря. Момчето слезе и закрачи трескаво през горещото мъртвило. Забило поглед в земята, крадешком поглеждаше наоколо и се опитваше да остане незабелязано. Пресече задънената пряка и с туптящо навсякъде сърце излезе на голо пространство. Весели птички огласяха сенчестите храсти и прехвръкваха почти пред него, без да съзнават смъртното напрежение, тлеещо в него. Зави бързо зад ъгъла на блока и погледна през рамо назад. Мъртвило. Странно... мина му през ума. Значи наистина закъснява. Сви покрай тясната пътека от напукани плочки под балконите и зад прикритието на дърветата продължи напред. Отвъд тях се чуваше музика и гърлен смях. Мярна неясни силуети през пролуката между дърветата и вместо да завие по нея, закрачи напред. Сърцето щеше да изскочи. Несъзнателно крачеше все по-бързо. Малко преди да свърне към двора на училището се чу:
- Ей... ч-ш-ш... я ела малко...
Стомахът му се сви и сякаш олекна. Неуверено спря.
- Ела... ела... - се чу отново от пейката точно пред него.
Притеснено пристъпи към тях. Разкрачено разплути, двама грозни местни обитатели, на квартала, люпеха семки и с обърнати шапки, шумно ги плюеха на земята под тях.
- Къв си ти бе? - изплю сдъвкана семка единият. Другият безлично наблюдаваше, мързеливо излегнат, по скъп, но непран потник.
- Ами... - разпери ръце.
- Джоби се за пари... - лапна нова семка.
- Нямам. - тихо отвърна.
- Кво?! - изкриви устни с липсващи зъби наперения. - Я... ху-убо, ху-убо виж... да не ставам аз...
Изхилиха се тъпо един към друг и си пресипаха семки по шепите.
- Нямам... наистина нямам. - повтори отново момчето.
Бръкна стреснато в джобовете си, сякаш да покаже, че наистина няма.
- Ти за ма... малоумен ли ме имаш?! - заекна и се задави с люспа от семките първия. - И отзад ли немаш?
- Не... - докосвайки задните си джобове отвърна. Бледнината по лицето му издаваше огромното напрежение вътре в него. Беше сам с тях, насред горещото мъртвило, под сянката на гъсто дърво.
- Я се завърти... ако намерим и една стотинка ще ти счупим главата... кво е тва бе? - посегна към него и посочи издутината на ключодържателят му.
- Ключове... - извади ги, сякаш доказваха очевидното. Всичко в него трепереше от яд и страх едновременно.
- Аре махай се... - кресна изведнъж другия и момчето трепна и се обърна. Не усещаше крачките си, все едно ходеше в друга реалност.
- Само ако си ме излъгал, че те пребием... - долетя зад гърба му.
Извърна се леко и влезе в двора на училището. Затича се към вратата и пое нагоре по хладното стълбище. По коридорите бе тихо. Изкачи последното стъпало и вдъхна дълбоко. Имаше чувството, че му е за първи път от много време. Безшумно пристъпи към стаята. Отвътре се чуваше ясният глас на учителката. Всички стаи бяха затворени. Пое отново дъх и натисна дръжката. За миг всички погледи се заковаха в него, освен на учителката, която внимателно дочертаваше разкривен триъгълник на дъската. Бавно го погледна и му кимна. Свали чантата от рамо и се шмугна през редиците от чинове. Внимателно вдигна стола и се сниши на последния чин. Извади някаква тетрадка и се втреничи в празния лист. Сърцето му изскачаше през влажните пръсти, а от дъската се чу:
- В триъгълника ABC...


Отговор
в отговор на hose #2

Re: Момче

Когато Пол Сезан бил много беден и живеел все още в Париж, оставял картини при татко Танги като залог че ще му плати боите, които взимал от него, но пресметливата жена на Танги никак не си падала по всичките тези натюрморти, които не се продавали много-много, а трябвало и те да ядат нещо и взимала ножицата, изрязвала ябълките от платното и ги продавала по отделно на по-бедните ценители на живописта.
Искам поне да видя цялото платно, ако няма да си го купувам.

The Last is gone, the Future is not here, the Present is illusion.
Отговор
в отговор на adam #3

Re: Момче

produlzenieto e 20 stranizi i...
ne moga da go pusna zialoto

ako iskash i ti e haresalo, moga da ti go pratia kato e-mail?!
tova e nachaloto, purvata... ne glava ami... chast.

Отговор
в отговор на hose #4

Re: Момче

Вярно, че никой няма да прочете 20 страници /имам предвид тук, в клубовете/, но единственото, което не ми стана ясно е: ЗАЩО СИ ПУСНАЛ ТОВА? За да се оцени езикът? Или поради друга причина?
Но явно това е станало модерно напоследък в клуба.
Не съм влизала отдавна, но установявам последното като тенденция.

Отговор
в отговор на Babyface #5

Не момче

а путка, с извинение!
Ше ме прощаваш ама може ли па толкоз зажмоцана работа, че чак да седне да се бърка за стотинки, ключове ше показва и прочее.
Е колко и да е, ако не друго барем да си каже думата кат ората / верно може малко да хапне ама лошо нема /.
Примерно люпат си семки тарикат момчетата, викат го, а то с приведена глава еде, едвам пристъпя, суети се един вид...ала изведнаж вдига поглед и вика:

"Абе батковци, що ви не серем в устите наркомански!"



Хай със здраве и умната.
мл. серж. Колю Генов

Отговор
в отговор на Гeнoв #6

Re: Не момче

боже....
колко си ми бил умен! умникът на мама, и побойника! ах, ти лошо момче! ами като си толкова наперен, защо не създадеш ред в тази прекрасна държава, и не раздадеш правосъдие, с мощната си мъжественост, която да ме прощаваш, доста я размахваш нагоре-надолу и може някой ден да останеш и без нея!
а, и между другото - някога били ли са те?
не да ти ударят шамар, НАИСТИНА да те наритат и да лежиш и да се гърчиш като жалък червей на земята, в локва от собствена кръв?!

просто питам...

Отговор
в отговор на Babyface #7

Re: Момче

пуснах го не за да ми се възхищавате на прекрасния език с който пиша, просто това е началото и мисля че стана доста добро...
е някои мислят че е станало като путка, ама мненията са като задниците - всички си ги имаме!

Отговор
в отговор на hose #8

Re: Момче

Ti pyk da ne vzemesh da se obidish

Отговор
в отговор на hose #9

Re: Момче

Ajde pi[i o]e,be,mnogo qko e stanalo

Отговор
в отговор на hose #10

Е то, туй ми остана

- ред у държавата да турим!?!

Еееей не може човек мнението да си каже тука, майкамустара!
Какво толкоз казах, че се така накокошини бре Хосене?!
Просто по-мъжката треба да се действа в такъви ситуации - аз така ги разбирам нещата!

Колкото до боя...ше призная на теб па и на клуба, че преди много лета, още по времето кога четях книга втора от "Синовете на великата мечка" се случи тъй щото с един мой авер бехме отишли в парка. Лазене на пръсти, изстрел от коляно - такива ми ти работи...
Та баш кога играта в разгара си беше, дойдоха ТЕ. Беха по-големи с по-неколко лета и моми имаше с тех.
Имате ли огънче, от къде сте, ала бала та от дума на дума хапнахме боя!
Ама го хапнахме меко казано посрамно - без грам съпротива - страх ни беше. То не ни ритаха, то не ни търкаляха по тучните полени, момите се смееха, а едната още си спомням как се дереше:

- Чокаа, дай с карате по главата!

Кат се умориха си тръгнаха. А ний туй и чакахме беж да ни нема. Дълго тичахме из пътеките, а главите ни - подути кат тикви беха и пулсират та знае ли се. Накрай легнахме на една поляна па почнахме се смееме...

Е оттогаз си рекох, че без бой нема се дам и мани майтапа - оказа се, че не с умруци, ами с два парни чука съм бил дарен. Ей ги на и до ден днешен пазят мен и ближните ми. Е, току се случи да хапна малко бой, нема как, па и кат минимум винаги в ДВУбой е било.

А, и още нещо Хосене,
все едно не съм доловил иронията в изказа ти - ей тъй на, зарад летото ли и зарад морето ли, нема да мърсим с думи скверни клуба.


С уважение,
мл.серж. К. Генов

Отговор
в отговор на hose #11

Re: Момче

hose, hose, нещо жегата те е жегнала, но както и да е
от време на време ми се ще да го дочета от време на време си викам, че толкова текстове трябва да ми минат през главата, че ако още 2 реда ми се мярнат пред погледа... знам ли, това естествено няма нищо общо с теб, по-скоро това, че искам да чета
та от време оно ми се въртеше 1 доброжелателно съветче, да вкараш 1 хубав контрапункт в онзи момент, в който момчето влиза в училището
сещаш ли се колко са прохладни училищните коридори, направо мравки те пролазват и те втриса от температурната разлика вън и вътре и как хубаво затвърждава чувството за сигурност и за обежище
та това ми се въртеше, останалото от теб

а бабаитите хич не ги обичам...

The Last is gone, the Future is not here, the Present is illusion.
Отговор
в отговор на Гeнoв #12

Re: Е то, туй ми остана

точно за това става въпрос - ти си на 14 те са двама и на по 20!
при това са в собствения си квартал! където ти си никой и трябва всеки ден да идваш сам на у-ще!
ще се биеш ли? НЕ!!!!! повярвай ми....
но нищо, не това е важното,..

Отговор
в отговор на adam #13

Re: Момче

има го, но нататък...

Отговор
в отговор на hose #14

Re: Момче

Мисля, че доста дълго ни държа под напрежение - хайде, пусни останалите 20 страници или линк към тях поне!



Отговор
в отговор на ¤ #15

Re: Момче

ок
ще опитам, целта не беше да ви държа в напрежение!
:)

Отговор