Бягство

Празно пространство,
малко тишина,
увиснала във въздуха,
сама.
Безсилие или умора,
скука или самота,
мисълта ми е замаяна,
търси другите неща.
Блъска се във вятъра,
мокри се в дъжда,
удря се в стъклата,
разперила крила.
В този свят е тясно,
пълно е с лъжа,
студено и сковано,
и няма топлина.

Ще умра пиян в ранна сутрин като днес. Краката ще ми души костюмиран пес. Ще се смея, ще се кискам кат дърт циганин ще се продрискам. Ръба на чашата омразен източник е на зараза. Очите ти със Спин са пълни. Целуни ме, целуни ме, пожелай ми добърден. Болна чаша със червило ще споделяме двамина. Лятото в целувки мина. Аз се обесвам на комина.

Лято смърт слънце облаци Все още мога да мисля да мисля за теб Въздух предимно азот Сънуваш ли ме ела прегърни ме обичам те. Дреболиите. Малките боклуци. Начина, по който примигваш.

Господ е учител наш свири със свирка ходи по анцуг и обарва малките момиченца. Той кара ни да правим лицеви опори. Обичаме те, господи, ти си ангел наш безумен.

Събуждам се, тя е до мен. Хърка и е красиво грозна, неоправена. Чудя се да направя ли кафе или не. Правя кафе, разреждам го с вода щото е горещо. Така става гадно, но хладно. Изпивам кафето. Кафе с вода кво. Има водка от вчера, сипвам си и нея я разреждам с вода. Водата е нещо велико. Тя спи, съвсем не изглежда като вчера, хем по-смачкана е, хем по-жива, но спи. Чашите имат свойството да падат и да попива течността в килима. Гледам страхливо, но тя спи. Много музика пускам, да я събудя, уж без да искам. Ако бяхме приятели, щях да я изритам, да поркаме заедно, тя щеше да се зарадва. Но сега спи и явно сънува как си почива. Ако бях луна щях да я събудя. Но не съм луна, тя не е приятел, и аз поркам, тя спи, леглото скучае. Сутрин е тъпо и адски гот ако си с приятели но тази сутрин е мръсна. Зората полепнала по ония висящите парцали на дърветата. Която и да си, обичам те! Кажи, Вчера, кое е това момиче? В леглото ми не си ти. Не гадая. Как искам да си тук при мен с най-прекрасната ти усмивка да се гледаме в очите да пиеме и да говорим глупости като онези сутрини, и да си клатим краката във въздуха. И потрепването на кожата ти да ми обръща сърцето. Изобщо не си те спомням. Все още те обичам. Кое е това момиче в леглото ми.... Водка, кола, или кафе..... Когато се събуди. Всичко с вода. Когато се смееше, аз бях тъпо щастлив. Искам пак!!!!!!!


Тя стои на брега на морето и гледа океана. Столчето пластмасово забито в пясъка. Тя стои на брега на морето и гледа океана бавно. Млада и грозна е. Тя седи на брега на морето и гледа скапания океан. Пие швепс в опетнена чаша. Тя стои на брега на морето и зяпа. Очите й са мръснозелени. Морето сервира медузи в краката й. Краката й са подути, с обриви от самота. Седи на брега на морето в този шибан пластмасов стол сама очите й са пълни със сълзи от скапания вятър. Гледа вълната отгоре мехурчетата изведнъж стават грамадни и мъгла я плисва. Не мисли - знае, че е млада и грозна и най-много да стане стара и грозна и всичко това е. Тя стои на брега на морето и гледа океана. Никой няма да я обича, само ще я лъжат. Тя знае. Не я интересува. Върху мъртвите медузи не може да се танцува - те не парят. Размазват се, полупясъкполуходило. Тя става. Тръгва обратно. Разтегля следата от масата която сама стои на празния плаж с празната чаша. Океана прибира медузите. Тя стига до храстите и стъпва на асфалта да се прибере. Утробата й е пълна със сняг.







Вземи две хапчета сега къде е седалгина? Не те обича вече той сега ръката не опирай на прозореца най-лошото отдавна мина. Името си напиши в червено стъклото виждам къщи. Дишай срещу огледалото хриповете ще нанижа. Не го забърсвай с коси цялото остави да го оближа.

Днес ще свърша сто неща. Пердетата ще дръпна, да ме виждат. Да дъвча говна писна ми - не ща пастата за зъби ненавиждам. С мръсна грапава стрела бел дроб не можеш да пронижеш.

Изгубих зеленото ножче на дядо ми. С него насън си рязах салата. С него навън си играех с децата. Зеленото ножче на дядо ми изстъргвах си дънките от петна посивели. Почиствах си цайсите за да виждам очите ти срещу моите избелели.

Имаше грозно. Имаше драйф. Скропульозно го наричахме лайф. В очите ти имаше лещи обичам те ти си насън Целувахме се горещо в шибаната жега навън. В очите ти бавно и гадно прииждаше чуждия мрак. Лъжата без да искам прокарвах целуни ме обичай ме пак.

Камъните плачат за динамика безжизнена те рязко свърват насам и заминават След тях се лутат любовите безсмислени приют намират и сами остават. Камъните викат от болката на мислите неясни никому внезапни като хала.

Кратко усмихна се лятото. Гримаса ни подари. Забравени го отминавахме. В тъмнината двама бяхме ти. Не можеш да си помислиш, дори колко те обичам пръстите вцепенени в дланите развличам. И в здрача на храстите очите ти пробляснаха отминах ги прибързано и гледах нанякъде. Замаяно утрото те съблича а аз се правя че не те обичам. Примигвайки утрото те обича а аз се правя че те развличам.


Аз исках лудо да те върна. Поглеждах снимката ти отпреди години. Разсипвах образа на точки. Моля те, прости ми. Не, не ми прощавай, бъди като преди. Изсипи безумието в шепи съединявай, навъртай се, поправи. Ти ще пукнеш скоро, но онази гънка на полата на коляното никога няма да умре. Добро утро, миличка, да ти направя ли кафе.



Сънувам аз понякога някои от сините да питат дали съм добре. Сънувам и лилавите, да питат, дали не ми е зле. И бледовиолетовите, и тез с кафяв загар, и тъмночервеникавите, с книжка да карат форда шибан стар. Понякога събуждам се и гледам през прозореца понякога отново лягам и да стана не желая. Не че няма нищо, там, отвън, с удоволствие ще се натряскам с теб, споделен мой пън. Бързо, бързо!!!!!!


В тъмното не виждам нищо. Сто чифта чорапи висят на балкона. Крушката ме заслепява. За една водка бих дал милиони. Котките спят на одеалото. Имам хиляда одеала. Сам седя, оглеждам се в прозореца искам, но не мога да спа.


Настъпва лудост. Лятото завършва. И пак ще правиме купони вкъщи. Настъпва есен. Мръсотията изригва. От каналите любящи тя ни поздравява с добре дошли в прегръдките на зимата. А зимата, ако не знаете, вали замръзнала вода наричаха я сняг. Замръзва на хексагонални свинщини. Когато бяхме малки си го пъхахме в врата. Сега обаче е студено тва. После пак ще дойде пролет. Ще се влюбваме в идиотите. И пак ще гониме самотните таксита и пак ще казваме не са достойни те. Но пак разкрачено пристъпва лятото и в нашто сухо, смахнато око с червени жилчици блуждаещи любов чертае то.


Завършвам скапаната вечер с тоник.. Искаш ли кафе? Бедрата ти оплескани са с кетчуп... Дошло ли ти е? Да не би да ти е зле? Ръката си безсмислено лакирана протягаш хващаш чаша с лед. Нима на екс ще го изпиеш? Или е моят ред? Усмивката ти е разплакана. Сълзите допълват минералната вода. Непрестанно ходят до кенефа. Отварят и затварят тази шибана трещяща врата. Къде ще ходим после? Къде ще скитаме? В нощта? По скапаните заведения... Когато свършат кинтите... Нима решение е Любовта? Под лака на ноктите ти има мръсно. Зъбите не си си измила. Ще се престоря че те обичам тази вечер, мамка му.... все пак си я споделила.

Срамът е чувство неприсъщо за пингвините Болката е трясък в бавните уши на камъка изригват бавно във бълбукане мехурите - не искам да се върнат в лепкавите дълбини на блатото. Но те се връщат с бавно сладострастно спукване потъват като камъни към дъното; А там ги чакат зурлите усмихнати - и мляскат тлъсто сякаш времето на злато са превърнали.

Ръката ти прехвърча като пеперуда зад врата ми.
Бедрото ти опипва коленете ми по-бом по-бом:
Ний играем Чарлингстон.
Устните ти нещо ми пошушват – миришат на компот от круши.
Случайно
Пипам те с ръката по дупето изтръгвам весел стон –
Ний играем Чарлингстон.
Усещам, тука е горещо в тоз скучен и студен сезон
Искам да ти кажа нещо:
Ний играем Чарлингстон.


Аз знам Не знаех плакала ли съм или чертите ти се местеха не разбрах целуна ли ме или ме удари. Не зная викала ли съм или съм стенела но нешто сякаш се стовари много пъти върху мен
и пари и непоносимо пари.... Да ти еба маиката, кретен!


Тъмни са устните ти ягоди ли си пило без захар мило или вино зад скрина си скрило аз не бих ти се разсърдил харесвам туй червило мило лющи се от устните ти тъй красиви отдолу бледни в ъгълчетата е криво Кръв си пила мила за ягодите захар в чинийката ще ти сервирам. 1


Скривам стъклени целувки в деколтето ти разтварям ноздрите за кокаина пръстите ми криволичат разделям го наполовина... По свръхбързата писта ще остане само свистенето на спирачките останалото ще забравим във възбудата ще скрием виновните ни свинщини лайна сме ние тъгата ще допием... Завоя няма да го вземем - нали искаме да се убием. Целуни ме бързо, оттук ще мина... като сняг от ноздрите ни небето опрашава хероина блести като сребро в косите ти завивам

Пръстта е леденостудена. Поръчал съм го с кадифе. Надявам се да не убива. Кислородът стига за една любов лъжлива. За една игра позната. Под музиката на затрупващ грохот Любиме се мъртви под земята.


В самотен ресторант ще си поръчам риба.
Ще я изям с ръце а скелета й ще прегледам.
Има ли сърце.
Ще лижа люспите студено ще пия от кръвта й бледа.
Ще си поръчам риба в ресторант.
Ще изчукам главния музикант.
Ще пошушна в саксофона една бърза една голяма да си призная исках да сме двама но недостигна ми талант
Ще си поръчам риба в грозен ресторант.



МАЛЪК ПРИНЦЕ

Ти не си добър. Ти не си умен.
Ти си вечно сам, и учуден.
Ти те си хубав. Вълшебен си ти.
Аз съм Пустиня за твойте мечти.
Ти си халюцинация породена от жаждата овци рисувам за теб с лице разкривено с пръсти почернели от греста всред пламтящия полумрак на дюните овонян от духа на смъртта слънцето се превръща в забравен мираж кактусите – в тъмни рози змията на лисица ми прилича
Която съм опитомил да ме обича и пясъка кипящ – на хладно жито.
Не разбирам, не знаех как плачат децата но в локвата смазка видяхме дъгата
Пихме там цветове до насита....После безучастно ти държах ръката.
Обичам те, принце. От кръвта ми не пиеш.
Знаеш как да дойдеш и как да си идеш.
Самолета кат мълния бяга нагоре шибан до смърт от мотора обречен.
Глухо звездите пищят – черти в мрака студен и далечен.
Обичам те, принце. Не съм ти обиден.
Аз оживях, а ти си отиде
Но аз ще умра...
Ти си Вечен.



OBICHAM TE S pognusa dokosvam tvoite prusti - Payak, izplel Liubov pod odealoto. Sus strast te dokosvam, studena cherupka potrupvam, razchupvam te.... Izpivam te cialata. Tvoite dumi sa muzika. Grimasite - predstavlenie. Usmivkata ti e v suglasie s cialoto. Goreshto e. Krilete ti potni sa. Studeninata ti e oblekchenie. Povrushtam ot sladost razlagam te.... Vuv treska razmazvam te s knigata. ..... ........Trepereiki subujda se tialoto.

SALOME Ochite ti studeni zamruzvat ezera. Rukata ti dokosva me sluchaino.... Za malko da umra. Podai mi Gina, nablizo e do teb e - da razseeme studa dokosvam tvoite prusti izpoteni.... Kato voda trepti ruba dlanta mi karta e na nashta smurt trapchinkite ti krivolichat kato reki ot jajda shte umra


Ti si Taina. Niama da te dokosvam s moite prusti krivi. Nerazgadaema si ti. Ne bih te oskvernil sus izvratenite si misli s minaloto si ne bih te az ocapal ne bih te zavladial s lujlivo nastoyashe i budeshte kato otrovno minalo ne bih ti obeshtal...... Ne bih te pipnal s poluh ot duha si... Ti si Taina. Ogledalno gladka. Nikoga ne bih te razgadal.


LIUBOVNA ISTORIA Otnachalo se obichahme. Posle stana Onova. Izdraifahme si mozuka, i kato svesht potichahme Ubejdavaiki se che ne e Tova. Osvetiavahme uglite s plamuka. Pulziahme na chetri kraka. Hruskahme s prazni ochi kamuka Opipvaiki kilima s ruka. Posle.... Izbirahme Kosmite. Izgorihme gi na Sveshta. Vosuk stopen v chashki subirahme, i pochistvahme povrushtnia. Izprahme peshkira ot Mozuka za da vurneme Onova Niakoga se obichahme...... No nikoga ne e sega.

На стена стои картина.
А всъщност – празна рамка.
И Господ, клекнал срещу нея на четири крака кошмарно вие в тъмното.

Razplachi se - za da imam povod da te celuna Usmihni se - za da imam povod da te celuna Ne pravi nishto - za da imam povod da te celuna Pravi kakvoto si iskash - za da imam povod da te obicham

Obicham Chudovishta. Te mogat da plachat. S trite si glavi - po razlichen nachin. Te niama da budat. Te - shte izcheznat. Te sa grozni!... I bezpolezni.... ....Nebeto risuvat s mechtite si zvezdni. Te se smeyat. I se buntuvat. Obicham Chudovishta. Te ne sushtestvuvat.


DAI Dai da vdisham pesuchinka ot kosata ti Dai da mahna bokluche ot okoto ti Dai da te durja za rukata i da te vodia Nanikude Dai da sedim na mosta i da liupim semki, klateiki krakata si Dai da zarejem vsichko i da zabiem niakude, i bez tova sme Sami kakto obiknoveno e vseki, Dai da budem zaedno tazi vecher i nosht da vikame duhove da se liubim da si govorim nebivalici da se pregrushtame Dai mi ne sebe si Dai mi useshtaneto za sunia do teb.

NIMA TE MRAZIA CHE GO MOJESH Nima pechelish vuv jivota shtom niama za kakvo da se pecheli? Nima se smeesh na neshtata shtom smehut e prazni zvuci? Nima useshtash tvoito tialo kogato liubish ili puk se kupesh?? Nima se radvash ot podaruci? Nima broish redovno dnite do rojdenia si den??? Nima ti me obichash? Ti mai useshtash neshto drugo po drug nachin viatura vuv vuzduha i burzite koli suvsem realno i suvsem sega Ti imash tozi uset, taya trupka, koyato mai az sushto imah niakoga..... sega si spomniam, da, otdavna, no pak suvsem po-drugoyache.... O, nauchi me, nauchi me, vurni mi go tova osvobodi me da moga da useshtam pak ...... Ili nai-setne prestani, da eba, s idiotskia si smiah!

KURTICATA Smisulut na jivota e da razbiesh okovite da razporish tishinata da opruskash s kruv muglata da si obuesh obuvkata s nosa kum petata Da dishash voda da gledash kato prez probliasvashti mokri ochi foyerverkite na Slunceto; Da se zariesh v piasuka i v tumninata Hladna i pusta da dulbaesh kum centura na Zemiata.


PRAZNO Obicham te tolkova prazno kolkoto e prazna dushata mi. Obicham te tolkova pusto kolkoto e studeno surceto mi. Znam led obichash led i limon dobavkite kum bezsmislieto me obezkurajavat, tolkova banalni Mrazia te tolkova suho kolkoto e suha dushata mi Nenavijdam te tolkova postno kolkoto e neobhodimo za dietata mi. Disham tolkova tiho vse edno se zadushavam Ti gledash tolkova bezsmisleno vse edno utre shte otida na rabota.


sezoni Ti si prolet ti si mnogo vodnista chesto ruchei bulbukat po buzite ti Ti si liato ti di tolkova goreshta v ochite s tezi plamtiashti munista Ti si esen mnogo cvetno i pastelno omekotiavassh vsiako tvurdo neshto Ti si zima, po teb mogat da se ostaviat stupki i ima samo bialo, niama nishto otdelno Ti si cialoto vreme - Zemiata se vurti kato luda okolo Slunceto I chasovnicite okolo men vurviat na trupki: vsiaka sekunda, vsiaka stotna ot sekundata vsiaka milionna ot neya e vechnost - zaradi Teb


DRUGITE NESHTA Seknozata e menzis na nosa. Duham s toaletna hartia. Dali shte mi mine, skoro, Mamo? Dali shte nameria Svoya put v jivota? Leja izpoten v legloto i excrementiram v dulgata lenta Dulgo li shte buda, samoten, Mamo? Shte mi se obadi li niakoi kogato sum bolen? Leja i se sekna v mokri charshafi. Glicerinut shte pomogne li, Mamo? Siakash sum drug ot tazi temperatura ochi - projektori, hvurliat senki da se grimiram li, mamo? Shte me poznayat li Luvovete? Gadinata shte izdrunchi li i koi shte ya e predizvikal ot drugata strana na liniata? Doktori ne iskam, toi menzisut i sam shte si mine No i drugi neshta, me otminavat, Mamo.

MORSKA VODA Ochi kato tumna morska voda zabeliazah te v ugula sega edva. Zariazah drugite, i gina sus led - prekosih stayata i sednah do teb. Koi kogo povika samo s ochi znaeh i az - znaesh i ti. Ot usmivkata bez ime vednaga razbrah che ot smurt kato tazi ne me e strah.... ......Pogledni me pak, momiche, s tezi bezdunnni ochi raztvori gi shiroko, pusni me vutre I me udavi.

SEGA KATO VINAGI Kakva si edna takava koya si takava niakoya - niakoya kato nikoya druga Obichash me tolkova strashno nejno milo ubiistveno - tolkova kolkoto nikolko poveche Ne znaya kak se obichame chak taka no az moga oshte po-taka - taka kakto nikoi ne bi mogul Gali me po kosata dokosvai me po ustnite Ostaviai me da ti govoria nai-chudesnite bezsmislici S teb mi e tolkova hubavo koga sme sega ne razbiram vulshebstvo izvun vremeto na razbirane sega ne e niakoga kato togava - obicham te sega kato nikoga, nikoga - kakto vinagi.


DELIRIUM MORTENS Роден съм от кефа на мойте родители - ще умра за моя собствен. Ще гледам лели, стрини, вуйчовци как на погребението се точат с желанието после да похапнат. Баба ми от гробището в джоба сладки ще си скъта, знам. Чичо ми ще се напие. Попа ще ми мрънка там. Эхъ, добре ще е да мога в Ада да отида с Луциферъ да шляпамъ карти и рогата му да видя. Казватъ, че били червени.

АБРИКОСЫ Суть нещам я виду сарье тот не косишься у нас Я был млад, сейчас я старье Что же... Я порас. Не живу за по животу все у мне как двье и двье Ты эрбап не будешь сроту Некто есть... А то в тебе. Я не думу, сали ляжу сплю и хожу по нуждъе пищу еду, слово кажу и в концъе концъе... УМРУ ПОД НЕБЪЕ.


TO BE THE SAME So, I can't find your beauty between the silencies of me my brain is damaged from working but brightly tried to see: How we should go ahead? How it would be? So, clouds are very far to reach them your real feel - too close I've been hurt by their cracking and crazy heart in mess suppose: How to run away? How to change the day? So, river is again in shadows the flies are covering my eyes But I won't sleep, I'll keep my hate now and ask reflection of the rise: How to be the same? How to hide the lies? And still the night forgets the Sun king And still the ways belong to rain Please, don't let them fly - like swans in autumn, Tell me, Love, my real name.




KOGATO VREMETO SVURSHVA Vsiaka vecher, kogato Vremeto svurshva az znam, che To pak shte se vurne. Vsiaka sutrin, kogato zvezdite utihnat az znam, che te pak shte zasviriat. Vseki put, kogato ti zaplachesh, az znam, che pak shte se smeesh. No ima edno neshto tozi put kum doma ili putekata kum niakude drugade ili neshto drugo - neopredelimo - koeto smutno sledvam s obonianieto na moyata dusha, niakakvi obemi, koito zapulvat prostranstvoto i viatur, koito uspokoyava vulnite, bieshti v proliva. Tova az ne moga da opredelia. Ne moga da go vurna. To niama izhod. Vsiaka vecher, kogato Vremeto svurshva az znam, che to pak shte se vurne. No neshto izvun Vremeto ne vinagi se vrushta.


GLUHIAT Moje bi mi se struva che te chuvam da peesh nashite melanholni pesni. Moje bi razdrunkanoto mi piano e samo kuha koruba na chukcheta i struni. Moje bi i jestovete kato dumite postepenno se izturkvat ot izlishna upotreba. Ujasno e, che zabraviam tembura na tvoya glas, i vijdam samo murdane na ustni. Edva li niakoga shte si go spomnia. No az vijdam Kartinite, tezi potuvashti cvetove v tiah, tezi izmucheni figuri, zastinali vuv vik na obich, tezi zeleni polianeni platna, tvoeto lice, izvayano ot chetkata, tvoyata kartinena usmivka, az vijdam tezi grafiti i - kakto niakoga za kratuk mig kato svetkavica si spomniam tvoya glas.


OBICHAM TE! Obicham te! S tvoite alkoholeni celuvki s morfinovite nejnosti na gladkata ti koja s muglivia eter v ochite ti s vuzdushnite i trepkavi prepleteni s kosa miluvki i te obicham. S radostta na cvetiata i balonite s burzia biag na oblacite v sinioto nebe s turkalianeto v priasnata zelena proletna treva s omaivaneto, sus strastta!! S vuztorga ot prelivashtata svetlina sus zaduhvaneto ot gonitbata prez hladnata rosna rosa Chrez kapchicite, chrez dugichkite, i nai-posle, i nai-veselo, i nai-mnogo, i nai-setne otposle otvsiakoga i te obicham.



UBIEC NA MECHTI Loviah gi vuv vodata kato ribi i gi teslirah zad hrilete po vrata otgrizvah gi sus zubi kato midi i tiho smucheh im kruvta... V glavata mi poniakoga be mutno kato gi turseh - mozuka boli no produljavah da se iztezavam zatvoreh li ochi: valiat sulzi. ............ Glavata mi sega e prazna. Za da jiveya ot plutta im jilava i mazna izbih gi do edna.


GIRIA Znaeh, che shte me povikash kogato ti stane muchno za men. I Az shte doletia, klateiki krile ot pchelen vosuk, kacvaiki kato sladosten blian na Minzuharcheto. Shte se obrazuvam v ustata ti, Giria, i shte izliaza vuv vid na zvuci. Niakoi shte me chue i shte razbere. Posle shte stana na snejinka i vnimavai da ne me dokosnesh s toplite si prusti, Giria, zashtoto shte raztopish moya vosuk i toi shte poteche kato hiliada reki.


NENAVISTNATA LIPSA NA JIVOTA Niamam tvoeto surce niamam tvoeto lice niamam tvoita krasota niamam tvoita dobrota niamam tvoeto spokoistvie niamam tvoite priateli niamam tvoite pari No imam moyata nenavist i moyata otvratitelna zloba surce ot kamuk hladen usta cinichna i prisvita imam moite ruce kosmati i splustenata kosa. Imam murtvorodena liubov pogled kato muten pleksiglas dosadni rodnini i izgnili dupki v mozuka. Imam kruv zasuhnala pod noktite razrusheni julti zubi i noj zabit v gurba i senki pod ochite imam sushto. Imam sviat koito nenavijdam i slepoochie koeto da prostreliam



VECHER S OGUN I KOSA V POLETO. I S TEB. Ima neshto v tazi vecher divo i krasivo kato teb. I kato ogunia, do koito klechim i trevata, koyato viaturut izduhva i zagubva v poleto. Ima neshto nejno kato plamuk i goreshto kato kamuk V tazi nosht. Zvezdite kato hladni ostrieta se zabivat v chernoto nebe Tvoeto lice prosvetva v chervenikavo shtom se navedesh, dimut razgolva tvoya krak do pepelta. A kosata ti e mrak vuv mraka i ostavia sinkava sleda kogato se oburnesh. Ima neshto v tazi vecher divo i krasivo, boso i polugolo kato tvoya profil koso - kato teb. Kogato se navejdash......... Vnimavai da ne podpalish kosata si!!!!!


UTRO Tumnoto nebe v lilavo se prevrushta. V toploto leglo studeno te pregrushtam. Goreshtite ti ustni ledeni sa, skupo.... Zashto li na razvideliavane tuk vinagi e tolkoz hladno. Zashto li svetlinata naraniava zenicite mi razshireni... tolkova bolezneno i gadno. Odealoto mirishe na chorapi i na kuhnia. Pod nego niama grahovo zurno. Obezobrazeno tvoeto lice napomnia za liato, smiah i gonenica po asfalta. I princesi, vliubeni vuv mene. ....no stava mrusno svetlo.... perdetata az drupvam. Ne iskam da te gledam. Utroto me plashi s teb. Ubil sum te. Suznavam go. I ti si murtva. Lejim edin do drug - dva trupa v tumnoto. Dokosvam ramoto ti - vijdam prustite mi sa prokajeni. Lejime murtvi, skrih ni zad zavesite - ala koshmarite ni sa predskazani. S otvoreni ochi umirame vuv utroto. Che se obichame si kazvahme. Ustnite sami otvariat se podpuhnali. Predi poihme gi sus kruv i obeshtania.... Sega voda jaduvat ustnite izpruhnali. Izsuhnali sa ot bezsmisleni stradania. Na zazoriavane ti murtva si. Ne murdash. Zad zavesite kovarno se procejda utroto........ .....i tumnoto nebe v lilavo se prevrushta. V toploto leglo studeno te pregrushtam. Sinite ti ustni - ledeni sa, skupo. Navunka veche ptichki churulikat..... ...Zashto li mi e tolkoz tupo.



TAKAVA EDNA Naistina te obicham ti si takava edna s tebe e kato izlitane s tebe e kato umirane kato gmurvane v noshta. Shte se radvam az i ti smeeiki se s dnite i godinite Da zaginem dvamata v laina. Naistina te obicham kosata mi nastruhva kato si spomnia liceto ti trupki me polazvat kogato chuvam glasa ti naistina, ti si takava edna. Nedei da te e grija che shte se zabravim niakoga, che gubim svoboda, che viaturut otviava mislite, che sme se udavili v laina. Izvadi zelenite karfici ot ochite si Nali taka dobre go znaesh: Obicham te, naistina takava si.... Edna.


TUMNO S tumnoto chervilo po ustnite si tolkova si krasiva s tumnia grim pod klepachite tolkova si stranna i opasna. Moje bi i ti si udar v tumnoto tazi poza na cinizum moje da e slabost ili sila - az ne znaya; - ti, ti si prosto otkachena. Iskam i az ot grima ti pogledni me v ochite - iskam i az chastica ot tvoeto zle premereno bezumie. Iskam i az chervilo celuni me po ustnite az neuveren iskam


EHOTO Popitai Ehoto koi te obicha: Da chuesh koi te mrazi - Ehoto, popitai Ehoto.... Popitai Ehoto kogo obichash: Da razberesh kogo mrazish - Ehoto, popitai Ehoto.... Popitai Ehoto za tvoeto ime: Da uznaesh kogo razplakva Ehotoi - Ehoto, popitai Ehoto....


Blizko, vse po-blizko idva liceto ti veche ne e na kadur duhut ti useshtam oblivat me kosite ti toplo i dishashto nejno i bavno s grima si risuvash beznadejnostta po skulite mi, no okoto si razmazano ne si zatvorila iris prozorec poglejdam navutre i gledam prez nego: v tumna staya momche i momiche ujasno krasivi bolezneno vliubeni se celuvat kato che li za posledno i zavinagi.


SUPA DNI I na... ei na! az vse sedia vremeto iztochvaiki na tunka nishka dnite si bezumni kato broenitsa na nego az staratelno redia. I znaya.... Shte nanizvam.... Shte nanizvam Dorde ya izpleta dokrai... Na shiata si she ya sloja... She pukna i tva e... Krai.




IN MEMORIAM

Когато рухват идолите,

Да, то бе време
когато ти сам беше Идол
да, сега
не би откъснал своите надежди
от паяжината на бъдещето
Да, знам, аз не го целях,
не го желаех,
аз го постигах без да искам.
Аз го прострелвах на стената,
аз се убивах под земята,
в самото й
сърце.
Но дойде времето, когато
запълзях,
ето
изворът на бляскаща вода
и дишащи мехури
пак предизвиква моя огън
след него


Пепелта им

Всичко се завръщаше,
У нас
или у вас
значение нима би имало?
Чукането си е чукане
дори когато
е нейде,
или никъде,
Дори когато в него
си Ти,
или съм аз
или сме двамата, което
се случва тъй рядко.
Но се случва.
И после....
Само пепел от цигари.
Така да мразя... В собствените ми чаршафи.
Когато сме у вас,
това не е пепел;



започва странни форми

Всичко се изражда,
Ти
не бе това, което
създадоха
моите изпръхнали мечти.
Предварително си знаех,
че си най-обикновена,
но аз не за тебе,
мисълта за теб не беше земна.
Не плаках.
Само се разпадах.
За да се вържа по друг начин,
като нещо друго,
което
е като връв -
уж преплетена различно
но пак е връв
същността й е аналогична
като преразглобен мотор
от частите си
собствени.



да чертае.

Тихо е у нас.
В любимото ми ъгълче
И сядам.
И с прозрачна,
бърза мисъл
подсилена добре от наркотици
образа на твоето лице извайвам
и гласът ти пак ме вика.
Но защо
такива уроди ми се привиждат
Аз знам, че ти си толкова красива
като генератор
излъчваш
любов на трепкави парченца
ще ме докоснеш като полъх от измами
с милувките на цезар смахнат
о, но изрод си сега
не се плаши,
макар че




И зад фалшивото могъщество


Не, о не, от мен
не искай прекалено много
усамотен и ослепен
аз те усещам като дрога
и затова съм слаб -
защото
не бих могъл без теб да ходя
да се обличам
да се ядосвам
да слушам музика
да спя нощес
да скълцам Гог
да целувам
и да бъда -
Без теб не бих могъл да зная
кой съм аз.
Ха!
Струва ти се май
Че ний сме мрачни
безумновеселозагадъчни
непредсказуемоупадъчни -
като искри в съня
на Сините Лалета.
О не.....
Аз само се преструвам.
Като вятъра съм прост
и слаб
като признание в любов





прозира грозна същност.


когато нежно и с безкрайната внимателност
без да чакам края
те милвам
и те убеждавам
че сме само двама на света
че си ми необходима като Рая -
една изискана лъжа
Когато ти шепна в ухото: "Ти, моя.... Ти - ....."
Знаеш ли,
че преди малко
ходих да сера в кенефа
разстройство имах
хартия тоалетна нямаше
и гадостта на тялото ми се изливаше
като Кафява Ниагара?
Знаеш ли,
че съм нечистоплътен
напивам се
дрогирам се
и драйфам
любовта ти върху всеки срещнат?
Че се хваля
че съм те шибал
с изрази, по-гнусни и отвратни
от чувството за отделеност





И китовете на съзнанието

Има нещо, да
има нещо
което ме създава
и разбива в пяната на ежедневието
Празнотите
Ехото
студа в сърцето

Огледалността във твоите очи
и разни други работи......

но то мълчи



се оказват

Вятърът шумоли
в раковините
издува бузите
проветрява името ми
казвай незабавно
кой съм аз




дребни, слузести медузи;

и разплути на тва отгоре
не ми се доверявай
не ме приемай на сериозно
като скала в нощта съм хладен
като повей зимен жаден
и подобно на усмивка грозен.
Ще размажем времето
ще го раздиплим
и на драперията всяка гънка
ще е оргазъм
чувствам се чудесно -
с бягство от живота си наказан
Знам, че диво го копнееш
да изкараш тази мазна нощ
с убиец -
празен като бъчва
скучен
като проза
ала следващата:
с олио, зехтин и ананаси
и старо почерняло вино -
като кръв сплъстено
ще ти дойде малко нанагорно....
Желаеш да си с мен!
Нима не е позорно?





Камъни непоклатими -


те стоят, не чувстват
че със неподвижността си
Скалите предизвикват,
Не,
самовлюбени и възмутени
изпъват свойте сивкави повърхности
напреки ерозивните въздействия
Тези камъни-некамъни
колосите на самозаблуждението
поддържат се един друг -
като братя европейци
оскърбени от жълт виетнамец
Те си мислят, че са силни
в своята скованост
но са забавлението
на Стихиите,
защото не владеят Времето
в изкуството да чакат -
напрежение ги чопли по каменните фибри
макар отвън да не личи
И ето, идва този ден когато
ще видят своите деца
под унгарците почиващи на плажа
които я бърничкат със лопатки –






просто купчинка от песъчинки.


Прекрасна зарад своята разпадъчност
и променливи се форми.
Каквото искат, ще направят с нея....
Но това, което не искат
ще го постигнат от липсата й
когато липсва купчинката
когато докосвам бедрото ти с устни
когато мозъкът ми е празен
вакуум на отрицателни мисли
той засмуква твоите флуиди
те са май вода -
да,
с моите песъчинки
ще комбинираме кал
и ще олепим живота....

Поне му придаваме образ.




Фалшивото могъщество,


Не ме пипай!
Като гранит съм твърд
и като огън съм променлив
непостоянен като въздух
и като вода разливам свойте чувства
по улиците,
пълни
с шибани реклами.
Недей!
Така добре съм съчетан,
Но
само лъх от устните ти
и ще се разпадна
както самолетен вой преминава
в детски хленч.



когато падне

Пясъкът сънува.
Планината му помага да си спомни
че и той
някога покривал слабините й.
Но фантазиите не са сънища, уви
и се събужда
цял облян в полюции.






остават Идолите голи. -


Ще ти призная:
никога не съм обичал теб,
а само представата
за спомените
и мъглата от въображение
спонтанно изградена
около теб
Но дупките запълвам с твоя глас
тъй различен в зависимост от чувствата
и тъй еднакъв
като забравен
повтарящ се рефрен
като познат наркотик разливащ се по вените
Искам да ти призная:
обичал съм - но не си била ти
обичана е била - но не съм бил аз
всичко отива по дяволите
опитвам се да скалъпя
но
нищо няма да излезе,
не,
нищо няма да излезе
защото





умират боговете беззащитни


Сякаш светкавици в мрака
въпреки синята диря която оставят -
тя е само лъжа -
не я оставят в пространството,
а в очите ни
пристрастни.




от инфаркт,


Хахахаха.
Кое ли би могло да бъде толкоз извинително
за кьопавите богове
с лица изгнили от перверзия
като причина за да преебават
и да подклаждат те омразата
там, където любовта опитвам
толкова сложно
да поддържам и хармонизирам
и да превръщат нашите прекарвания
в грижи за пари
да убиват твоите усмивки
с ледените късчета във моите очи
Да отнемат чудесата и загадките
които си създаваме
Не!
които си създаваХме
аз и ти
аз и ти






поради Земност.


Не зная дали тревата е още
тъй оранжева - тъй синя
не зная дали
целувките ти са толкова недокосващи
не зная дали има нещо
хладногорещо
към което да се пробваш
да ме върнеш за последно
така възбуждащо
и така земно
твоята магия
това разливане
това, където
това, когато
това, за което
някога влюбен се смях
и то
е същото -
за което
тогава отдавна умрях.


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Недей, не ме разплаквай сега.
Не си нося хапче, а без него започна ли...няма да спра.
Пресъхнали са очите ми, откъде още идва вода? Късно е за сълзите ми, късно е за смъртта. Към нея се бях запътила с такава ужасна увереност, с такава ужасна тъга... И изведнъж ти появи ми се...и не можах да умра, защото исках да бъда до тебе- завинаги, просто до теб да седя. Исках да те гледам- винаги- ти си най-красивата ми гледка. Исках да те усещам- в ръцете си- само така мога да се стопля. Исках те- толкова истински, толкова силно, до болка!
Имах те- за малко- завинаги, и все пак...те няма сега. Имам те- в себе си, но в мене е пълно с тъга- в нея те давя, обичайки и мразейки те, а исках...в радост да те облека...
Не си за мен, защо реши, че съм за тебе? И аз реших, че си за мен... Но всички останали са на противно мнение и продължават да ни мразят, дори като сме разделени... Не ме обичат...собствените ми родители! Ти беше прав, че "на никой не му пука". Да, само на теб ти пукаше...и само ти ми бе утеха... докато се отегчиш, допреди да си тръгнеш, докато се умориш, докато не се обърнеш, докато ме заболи?
Толкова съм самотна без тебе! Вече си нямам никой. Няма кой да ме прегърне, няма кой да ме дари с усмивка. Има ги само поредните влюбени в плахите ми очи... Има ги само онези, възбудени, че докосват телесните ми желания, че им ги давам, дори през сълзи.
Дадох ти всичко, дадох ти цялата себе си, или почти? Ти притежаваш душата ми, тялото го зарежи!
Защо ме поиска? Защо ме прелъсти? Ти, принце на душата ми, защо ме взе, защо ме разруши?
Мразя те, мразя те, защото от теб ме боли. Защото си вечен и си наникъде. Защото те има и защото никога не си бил. Защото ме обичаш, защото ме мразиш. Защото ме имаш, защото ме нямаш. Защото си силен, защото си слаб.
Защото ми липсваш, защото не мога да те прескоча и ще пропадна в твоя трап.
Обичам те, обичам те, обичам те! От цялата си душа, от цялото си сърце! Обичала съм те винаги и завинаги ще е.
Знаеш го до болка добре. Не искаш да го чуваш, не искаш да го виждаш, защото знаеш, че е истинско, защото си отговорен и слаб. А обичта ми ме е изпълнила, прелива, прелива, пулсира, към теб. Усещаш ме отдалече, очакваш ме, криеш се от мен...Да, силна съм, когато те обичам и само тогава съм по-силна от теб.
Туптяща, трептяща, единствена, цяла, душа, нежно убийствена към теб съм вървяла, при тебе съм идвала, с теб съм живяла, с теб съм била. Сега не идвам и съм просто неистина, сега съм просто сама, сега съм тъжна, сега съм убита...такава една.
Сега съм болна, пак болна съм, пак от тъга. Пак искам да избягам, пак искам да умра...
Не мога вече, късно е. Не е изход смъртта... Не е изход, чуваш ли? Не ми говори за смъртта! Аз няма да те пусна, знаеш го! Умреш ли ти, аз с тебе ще умра! Миличък, хайде да живееме! Моля те...просто ела! Искам само очите ти, само твоята нежна ръка, само да се свия в твойта прегръдка, само малко така да постоя, само да те вдъхна, да те почувствам, да помилвам косите ти, да целуна скръбта...
Няма те, няма те... Студ. Самота. Мрак, дъжд, слънце, птици, цветя- всичко ми звучи и изглежда еднакво, всичко ми е безразлично, всичко ми е тъга. Без тебе винаги е така. Нищо не е живо без тебе, а ти... ти си лъжа.
Тъга, само тя ми остана. Толкова постоянна, сериозна приятелка ми е тя.
Очи и безвремие, слънце в дъжда, в кафето на огледалото, целунах те. Запечатах се в него, ще ме видиш, като отидеш някога там. Може би ще се натъжиш, може би ще се усмихнеш, през една малка сълза.
Не искам да виждам сълзи във очите ти, никога повече! Аз ще плача за теб- дай ми само сълзите си- много ме бива в плача...
Прости ми, прости ми,
обичам те - това е всичко
и няма нищо
по-голямо от това.

Бяло цвете това което си написала е изненадващо хубаво!


--------------------
MASHINA ZA LAINA Poniakoga gledam studeno zvezdite i chakam da minat na liatoto dnite Poniakoga burzam da hvana sudbata poniakoga duvcha zamislen trevata Drug put..... kogato dochuya glasut ti ot obich i bolka vnezapno iztrupvam. Poniakoga chakam da hlopne vratata poniakoga s tebe v legloto se miatam. Kogato ot niakoi hartiiki izkaram, sus tiah si kupuvam tam dolu cigari... I jajda za smisul, koyato me pari.... Obache v kenefa, postaven natiasno useshtam, dokosvam, razkusvam neshtata... I vsichko e prosto... I vsichko e yasno. Che sum obrechen vechno na tova: usmivki, momicheta, hliab i kitari, zabaveni kadri, sulzi natejali nadejdi, razbiti sus stranni sandali, hapcheta, obich, koniak i cigari i vsiako drugo neshto ot sveta... Neotmenno, sliapo, beznadejdno... Da prevrushtam vuv laina.

STUDENO E Pomnia, prolet beshe. I vsichko beshe tolkova vulnuvashto.... Pomnia - trupkata, cufteja...... Prosto beshe prolet. A posle liatoto pristupi i vnese red vuv mislite Sus nego kracheshe edno bezmulvno shtastie primeseno sus malko isterichnost. No esenta dopulni senki i pujulti cveta na trupkata. Neumolima, neotluchna, bezposhtadna: tia napredvashe; I vsichko tihichko izgni... Izchezna. I... Zimata donese aisbergi. Sus tujnata studenina na bezrazlichieto. A posle.... Pak be prolet. pak be liato. Pak be zima. A posle... Chuvstvoto zavinagi ostana v Arktika.

DOVIJDANE NA VECHERITE V ZDRACHA Vurni se! Ti ili puk druga Vurni se! Samo mraka e do men. Vurni se burzo - mnogo vecheri se prevurtiaha v zdracha stanal sum izmislen, stanal sum studen. Tvurde sum izguben, tvurde sum dalech tvurde mnogo sum si mislil tvurde mnogo sum zagubil veche. Spomenite gi izpuskam, izbledniavat chuvstvata ne sa kato togava i se stapiat bavno v men. Vurni se ti, kude si, Neshto, koeto praveshe tova predi vurni se, inak sum zaguben; iskam da jiveya pak vurni mi bliasuka v ochite... Vurni se! Iskam da sum vliuben

I VSE ZNAM Vse se nadiavam tozi put da se zaradvash, kogato ti zvunna. Vse se nadiavam che jivota ima niakakuv smisul, no oshte ne sum go otkril. Vse se nadiavam, che sum stanal prozrachen, kum veshti i lica. Vse se nadiavam che v tozi smachkan paket e ostanala edna cigara.... I vse znam: - che pak shte davash zaeto - che jivota e takuv, kakuvto e - che sum ot plut i kruv - i che cigari veche niama.

niakak si mrachno
gradsko
angliisko
baskervilsko
i......skitnichesko...

When 30 years old you get, look this good you won't

Кучешко е.

Благодаря.
И твоите сезони ми харесаха.

Много точно попадение!