Едно дете*

преди около месец (беше точно 30.V.02) се записах да уча немски. този ден
атски много ми вървеше, валеше и дъжд. викам си Пацо, тръгна ти по вода
братле, яко ше ти върви. когато се връщах от офиса на фирмата някаква
мацка ми подаде картичка с две бебета на нея. хубава картичка, гланцирана
нагласена. взех я. тя ме спря и ми каза - ела да ти обясня за какво става въпрос.
обясни ми (ставаше дума за някакво болно дете, което се нуждае от операция),
и накрая ми вика ще дариш ли 2 лева за картичката и ми се усмихна. в отговор
на това аз й подадох двата лева с усмивка.

меко казано не обичам да давам дарения на никого. може да ме помислите за
гадна и нагла душичка, но е така, по причини според които за себе си съм прав да не правя дарения. както и да е. тогава дадох и то с усмивка. ако ми
бяха казали и повече щях да дам. що ли? не знам що. просто тогава, това
момиче успя да се добере до нещо в мен (не си мисли глупости бе )

та. след като дадох прослувутите два кинтара, си взех картичката и си продължих
по пътя. пъхнях я в някакъв джоп на якето, да не се намачка...
днес пак се възползвах от възможностите на това яке, щот нали е студеничко.
когато бръкнах в джоба намерих картичката, бях я забравил там, още от тогава,
дори не й бях прочел посланията. сега ги прочетох. пише:

"Детето идва като малък Бог
да сътвори за себе си света"

и от долу

Бъдете с него

хубави слова. явно именно те са ме пленили... някак си дори и без да съм
ги чел тогава...

какво излезна не знам, пишеше ми се написах го

*темата съм я пуснал и в приятелите

няма да се повтарям и тук - в "приятели" ти отговорих

как си могъл да дадеш тия кинти бе готин
има едни измекяри по софия дето събират пари за един от семинарията
и са уж от пловдив или нещо такова
картички ,запалки за техен колега ....това онова болен...
и само по кръчмите движат тия тарикати
та ми идва един на масата с оная измъчена физиономия,плачещата....
и кво а?
викам му - абе смотаняк загубен 3 години вече събирате кинти по софия
няма ли да сменяте бизнеса а?
оня твоя приятел би трябвало да е умрял 100 пъти бе
кво са?
да ти взема и картичките загубени и запалките и тиквата дървена а?
оня .....си отхапа езика
няма лошо да помогнеш!
но да те ебават некви загубени леваци
е не стаааааааа
или па ония с билетчетата на червения кръст а?
ебати .....лотария ли има или кво
мноооо наивни хора има еййййййййййййййййййй

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

брат ми ебал съм ги в двата лева,
се на некой ше му свършат работа
със здраве да хи харчи.

иначе прав си от секаде, ама
както казах досега, не съм давал
на накой смятам и занапред това
да е така. това не е моя работа
да спасявам чуждите животи
сорка

Имал си, искал си, дал си...
Ако за някакви си два лева, келяви си лев плюс лев, се правят такива генерални изводи. Дай да сложим по границите едно съобщение със следното съдържание: "Внимание - гробища"...

Acropolis adieu

Милосърдието е хубаво нещо ама като всяко нещо у нас и то се преексплоатира. Давал съм на кой ли не за какво ли не но преди известно време една случка ми преля търпението. Случи се до БИЛА в Хиподрума. Бях отишъл да пазарувам нещо и на влизане някакво майка изтърва едно дете от ръцете си точно пред колата. Бия спирачки изскачам да видя какво е станало нищо слава богу. Майката - напълно прилично облечена жена моли за някакви стотинки че и откраднали били портомнето и прочие. Давам и един лев. На излизане от другия изход някакъв с един крак и патерица аха и той да ми падне под колелата. Спирам и той отнася лев че не бил ял от два дена. Но върха беше на завоя дето някакъв с жигула и той ме спира че му бил свършил бензина и му трябвали стотинки да се прибере. Таман и той да откачи нещо вътре виждам майката и инвалида. Стоплям каква е работата и вместо пари получава пожелание да ходи при анадолските манафи.
Оттогава не давам на никой нищо ако ще да ми умре пред очите. Не се връзвам на кутии за деца картички кукли и прочие. Единственото за което не се замислих бе да купя на някакви дечица по един следолед един ден. Стана ми жал като ги видях как гледат и преглъщат на сухо. Те не помолиха нито пък аз ги питах дали искат. Казаха едно благодаря и това ме стопли много повече от куп пространни обяснения

ами то и без надпис си е така...

Да, бе... Само двама-трима живи трупа щъкаме насам-натам. Моля ти се. Пак ви е обзело погребалното настроение. Няма да давам, защото са мошеници и край вече. И пак нещо звездите ще се намесят в един момент. Тук, става или не става нещо, все звезди или всички са лоши, съдбата така или онака. Сега пък са лоши просяците. Кво им е лошото. Тю.)

Acropolis adieu

уфи!
2 кинта са си 2 кинта
и са мнооо и са малко
с кинтите ебавка никога
кинтите не обичат да се ебават с тях
начи ако оня браток си е напраил чикия на душата и се е кефел и е преценил че тва струва 2 кинта ....нема лошо
обаче .....
....е както аз па прецених че оня требва да ми даде и кинтите и картичките и запалките....
а уфи?



бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

да съм казал някъде, че ме е яд за двата лева?
за кво ли я написах тая тема и аз не знам,
нямах си работа

Е, прекалено много смисъл в жеста влагаш.
Парите са за харчене, за даване, за такива неща. За вино, за вечеря, за шампанско, за да се разменят.
Отказвам да пиша философски трактати и правя някакви неземни едва ли не изводи и подобни за някакво си лапе, за една картичка, за някакви си два лева.
Бих дала и 20. Ако се чувствам добре и няма да нарека това - душевна чекия.

Acropolis adieu

не давам не щото сам мошенници
ами щот не е моя работа да изхранвам
просяците в българия. като искат пари
да се хванат да работят, като не работят
нама да искат пари. толкова. това си е
лично техен проблем а не мой, а и в темата
не ставаше въпрос за просяци, както
винаги въпроса се отмести

Не, бе. Говорим си. Не спорим.)

Acropolis adieu

Да, защото хората са различни. Като не искаш да даваш, просто не давай. Те са избрали да просят, правят го. Ти избираш да не даваш. Какъв е проблемът?
Ти носиш отговорност за себе си и своите действия, те, другите, различните от теб за техните... действия, мисли, избор и прочие.
Какво те дразни, не разбрах?

Acropolis adieu

ми то не ме пуска..... погребалното настроение.. ей го на снощи пак тъжен повод...Демокрация погребваме достойно стана

ти откъде минаваш... веднага слагам просяшки дрехи двайсе кинта егати душевната чекия...
всеки ден ще се моля да си добре...ама бързо ша ти свърши заплаткатаааа и после квоооо сбогом душевни.... е другите са без пари, на тях наблягай

)))
Виж сега. Давам 20 кинта не всеки ден. Но давам честичко по левче, по два. На просяци, които ми харесват.
Бе, човещинка, бе. Помагам му, може би. И аз се чувствам добре...
Ръка, която дава няма да остане празна... Цитат от един министър.
Не, че е вярно. Но не се чувствам зле, когато давам. Напротив.

Acropolis adieu

се около тебе ще бегам:-)))))))))))))))))))))))0
абе цитат от министър... почти като четене на евангелие от рогатия. тфу 666 да ме пази господ

Да, бе. Но е хубаво речено. Здравният министър настоящ. Окайващо звучи на фона на реформата, примерно. Или на толкова много умрели бебета напоследък. Или на цените на лекарствата... Ама пък здравният министър е хирург, сърдечен. Той може би визира това...
Бе, той и образователният министър, та даже и премиерът има прекрасни фрази, но уви само фрази... Думи.

Acropolis adieu

къде съм казал, че ме дразни нещо?