za revnosta

Kogato vi praviat postanowka za da revnuvate, triabva li da pokajete , che vi e stanalo kofti , vse pak e dokazatelstvo za chuvstva ili naprotiv da se pravite che vse e dno nishto ne se e sluchilo.Vie kak bihte postupili s bezrazli4ie , sus scena ili s razgovor , pri polojenie che choveka vi e na surce razbira se.

Бих бил добър актьор в името на другия, но така че да разбере, че играя и че ми е ясно какво става:))

Любовта е мистика, а сексът магия!

Аз си показвам какво чувствам. - но само когато другия може да осмисли че това не е слабост или унижение. За жалост по-често ми се качват на главата.
А иначе мисля че Аланон е прав - това работи по-добре !

Long live ... UB40 (hahaha!)

Иска ми се да ти кажа, че най-доброто, което можеш да направиш в такава изрежисирана ситуация, е да не разсъждаваш много и да действаш спонтанно. Но не бих могла. На мен ми се случи и започнах да играя театър. Добра актриса съм, признавам си, че не останах длъжна в сцената, нито пък се оставих да играя второстепенна роля, но... голямото "но" в случая е, че аз си останах наранена вътре в себе си, със свито сърце, дори и външно никой да не разбра това... Така че, миличко, каквото и да направиш в такъв момент, нищо няма да е правилната реакция...

Човешката ограниченост е неограничена!

Иска ми се да ти кажа, че най-доброто, което можеш да направиш в такава изрежисирана ситуация, е да не разсъждаваш много и да действаш спонтанно. Но не бих могла. На мен ми се случи и започнах да играя театър. Добра актриса съм, признавам си, че не останах длъжна в сцената, нито пък се оставих да играя второстепенна роля, но... голямото "но" в случая е, че аз си останах наранена вътре в себе си, със свито сърце, дори и външно никой да не разбра това... Така че, миличко, каквото и да направиш в такъв момент, нищо няма да е правилната реакция...

Човешката ограниченост е неограничена!

Не се наемам да определям дали ревността е доказателство за силни чувства или чиста проба егоизъм, но... лично аз винаги си признавам когато ревнувам. Просто натрупването на такива емоции без да са споделени не ми се отразява добре. След време цялата отрицателна енергия избива в друга посока, така че предпочитам да се понацупя на момента

e az se napravih , che ne mi puka, no mnogo mi e krivo, vupreki che ot iasno po iasno beshe , che e postanowka. Towa mi beshe purvata misul. No kolkoto poveche mislia za towa zapo4vam da si vnushavam che ima neshto. Mda po zle stawa.

Ами мисля, че е по-добре, да си покажеш че се засегнат, отколкото обратното, защото той/тя ще си помисли, че изобщо не ти пука за него/нея....

Ако си сигурна/ен/,че е постановка,хич не се връзвай,колкото и да ти е на сърце.С това винаги се правиш роб на слабостта си към него.
Ако след 5 години все още си с него и ти даде повод за подобна реакция,деликатно му подскажи,че не си забравила тази случка.