Критика ?

Напоследък много се разприказвахме за критиката. За това на кой му е притрябвала такава, кой може да критикува и кой - не. На кой му се отдава и на кой явно не му е писано да обсъжда писаното.
И докато аз си се чудя как е възможно да има обективна критика при положение, че всяко човешко творение е субективно, и как може някои хора да не се усещат, че от мерак да кажат нещо, казват само кофти неща (напълно в стила "Оплювам, значи се включвам в разговора"), видях следните неща в една малка сатирична енциклопедия (сега като се замисля, тя така се и казва - Малка Сатирична Енциклопедия). Предполагам, писани са от ядосани писатели. [podsmihvam se v nebrano loze]

КРИТИК
- безног човек, който учи другите да ходят.
Ж. Ренар
- войник, който стреля по своята рота или е преминал на страната на неприятеля - публиката.
Ж. Ренар.
- читател, който причинява неприятности.
Ж. Ренар (тоя, чини ми се, е недолюбвал критиката)
- човек, който умее да чете и обяснява на другите как чете.
Ш. Сент-Бьоз
- човек, който много добре знае как се управлява кола, но сам никога не е управлявал.
* * *

КРИТИКА
- оплаквателна книгана литературата.
Ю. Ивакин
- изкуство да извиняваме неспособността си да се възхищаваме.
Ш. Режисмансе
- да доказваш на автора, че не пише така, както ти би писал, ако можеше
К. Чапек

Ако оставим майтапа настрана, явно е, че има нужда от критици. Обаче в клуба това се свежда до явни и безмислени реплики. Просто някой се опитва да каже преди другите, че: не може 1/3 от разказа да е описание на кораб, а завръзката - в едно изречение; не трябва да пишеш "евала, аферим, чОрбаджи", когато си приказваме за Джон Смит, докато той изследва разум в някоя мъглявина; не е лицеприятно да напълниш разказа с цици и отрязани телеса и да кажеш "аз пиша фантастика, стила е готин, ама ме влече Кинг и порното, та не се изненадвайте"; не може да пишеш с безобразни повторения и заучени фрази до припадък (въпреки че по телевизията има реклами от рода на "Много по-свежа ледена свежест за свеж дъх!"); не се брои за разказ полупреписано творение на някой друг. И т.н. и т.н.
Това са явните неща, те се забелязват с просто око. Всеки ги вижда и за тях няма нужда да изписваш 10 КВ за автора. Това не е и критика, това е рецензия на ниво 5-и клас.
Критиката създава вкус, обсъжда начин на мислене и изказване. И ако някой е написал приятен разказ, а на теб не ти харесва, защото има жена или няма тройка с извънземни, просто си мълчиш.
Или бъркам?


П.С.>
КРЪЧМА
- място, където мъжете ходят всеки ден за последен път в живота си.
Т. Бернар

КУХНЯ
- отделен кабинет за жената.

(това беше ли сексистко? )

Брак с две жени - бигамия; брак с една жена - монотония.

А нима всеки разказ не е 'приятен' според нечии критерии (пък било то и според критериите на съответния автор)? И нима трябва просто всички да си мълчим, защото този разказ все пак е приятен за някого?
Защо след като някой смята нещо за зле написано като стил, безинтересно като идея, неадекватно на жанра, към който има претенции да е числи, нагло изплагиатствано и т.н. трябва да си мълчи? Нима професионалните критици коментират качества на книгите, които са толкова различни от това, което според теб намира израз в 'явни и безсмислени реплики'?

To hear, one must be silent.

Значи, Алвин, ужасно не съм съгласна с тебе.

Ако мога да цитирам текста ти:
<<Обаче в клуба това се свежда до явни и безмислени реплики.>>

Няма "безсмислена" критика. Критика означава да съобщиш на автора какво не ти е харесало в текста му. Ако си милостив - и _защо_ не си го харесал и как според тебе може да стане по-добре.

На тебе може да не ти е харесало едно изречение само, а може да не ти е харесало цялото произведение - и в двата случая ти си представителна част от аудиторията и мнението ти има своята тежест. А работа на автора е да се съобрази с мнението ти или да го игнорира.

<< не трябва да пишеш "евала, аферим, чОрбаджи", когато си приказваме за Джон Смит, докато той изследва разум в някоя мъглявина>>

А-ха! Това си го прочел в мой постинг. ;-) И продължавам да смятам, че не трябва. Героят следва да се държи съобразно възрастта, образованието и мястото си в социалната йерархия. Ако не го прави, разказът губи.

Спомням си например как в "Бялата къща" Гришам водеше разказа от името на едно 6-годишно момче. Което през по-голямата част от времето реагираше съобразно възрастта си, но отвреме-навреме авторът се отплесваше и детето започваше едни философски разсъждения за Голямата депресия, за пътищата за икономически просперитет, за това справедливо ли е да се наемат гаст-арбайтери за толкова мизерни заплати... И читателят просто _не може да повярва_ на автора. Книгата започва да звучи повърхностно и нереалистично.

Изобщо - авторът _винаги_ трябва да съобразява действията и думите на героя си с характеристиките, които му е приписал.

<<не може да пишеш с безобразни повторения и заучени фрази до
припадък>>

Защо да не можеш - можеш! Но никой няма да ти хареса текста... ;-)

<<не се брои за разказ полупреписано творение на някой друг.>>

Брои се. За плагиатство.

<< Това не е и критика, това е рецензия на ниво 5-и клас. Критиката създава вкус, обсъжда начин на мислене и изказване.>>

Прав си, но това е _идеалния_ случай. В по-ежедневните ситуации читателите просто съобщават какво им е харесало и какво - не. И авторът си прави анализ въз основа на което.

<< И ако някой е написал приятен разказ, а на теб не ти харесва>>

Ако някой е написал разказ, който _не ти харесва_, това по дефиниция означава, че разказът _не е приятен_. ;-)

Hellen

Постингът на Алвин ме накара да се замисля всъщност как НЕ СЕ пише критика.

Според мене абсолютно забранено е да се критикува авторът, вместо произведението. Фраза като "ти си глупак, дето си написал такъв разказ" е пълна простащина, а не критика. За щастие не съм попадала на подобни умозаключения по време на обсъжданията в този форум.

Неаргументирани коментари от типа на "егати тъпнята" също следва да бъдат игнорирани.

Всяко мнение по същество обаче си е напълно уместна критика, независимо дали читателят дава положителна или отрицателна оценка. Дори, бих казала, отрицателната оценка е по-полезна за автора, защото му казва какво може да усъвършенства в текста. Докато постинг "т'ва е върхът!!!" не помага особено.

Hellen

Дай да обобщим, за да видим дали правилно съм те разбрал.
Значи според теб критиката под каквато и да било форма във форума е вредна. Ако критикуващият пише и литература, значи критиката му е проява на завист пред превъзхождащия го "колега", ако не пише - тогава е чиста злоба, отново примесена отново с щипка завист за аромат. Забележи, никъде не употребявам думата "критик", защото тук професионални такива липсват. Това значи, че всички коментари във форума са читателски мнения, независимо под каква форма са поднесени. Като разглеждаме нещата по този начин, опираме до това какви са мотивите на писателя да пише. Ако той пише за широк кръг читатели, значи не би трябвало да има нещо против да прочете и/или чуе мненията им, пък били те и отрицателни. Ако пък пише за себе си или за тесен кръг от близки и приятели, за какъв дявол публикува писанията си?
Всеки може да каже какво мисли за дадено произведение, независимо колко отрицателно и некоструктивно е мнението му. Отричането на този факт води до един единствен извод относно характера на отричащия - той е човек, който не понася чуждото мнение, когато то е различно от неговото. Има такива люде под път и над път, но в живота си извън форума не съм забелязал някой от тях да блести с кой знае какви литературни способности. Ако подходим индуктивно към проблема, ще достигнем до извода, че същото може да се каже и за форума. За мен с пълна сила важи заключението, че щом някой не понася критика по свой адрес, значи този човек не става за писател (и не само за писател, но това е друга тема).

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Критикът е нещо като импотентен човек, който се опитва да разказва за секса.

Иначе правя разлика между хора, които изказват мнение за нечие произведение и такива, които се мъчат да ни обяснят какво е искал да каже авторът и къде греши т.е. импотентните... пардон критиците.

И Turing си тръгна без да разбере, кой аджеба стои срещу него...

като ще дефинираме Критик и Критика, хайде да дефинираме Alvin ;P

Alvin: Талант, който си губи времето с писане на постинги, вместо да напише нов разказ.

------------------------------
Alvine, от 27.jul.2001 (справка в анкх-моркорк) не съм се натъквал на каквото и да е твое творчество. Това затишие ли е или просто не съм попадал на нищо ново?

Абе по въпроса мога да кажа само едно - когато се е появил първият творец, отпечатал ръката си на стената на родната пещера.. Не закъснял обаче и първия критик, изпикавайки се безцеремонно върху творбата.. Общо взето тфа обяснява всичко за критиката.....

May the Force be with you. Always!

впрочем май дълготрайността на пещерните рисунки се дължи именно на точно този каращ съвременните ни носове да се сбърчват гнусливо компонент. Само че досега се считаше, че художниците сами са го добавяли в боите (които после да издухвали през сламка... Изкуството иска жертви), макар че твоята (или на "История на Света") версия вече да ми звучи по-вероятна...


Чувствам го, но не мога да се обоснова...

Готиното на критиците е, че като автори на критика, сами са обект на такава : ).

Сесията е колективен спорт, но накрая пак си сам...

Малко встрани от темата ще отбележа, че в този форум не само битува някаква извратена представа за критиката като такава, но и се бърка даването на мнение по определен въпрос с действителен критически анализ на текста и езика. Тези две неща може и да имат нещо общо, но са дотолкова съпоставими, колкото ползването на презервативи и личната хигиена
И понеже, аз който правя едното (по най-различни мотиви и подбуди) ме нарочват за представител на другото, официално заявявам че преставам да се занимавам и с едното и с другото. Поне - да се занимавам публично с това. Има хора, чието доверие съм спечелил, с тях обмяната на ценности и становища по повод на новонаписани лит произведения ще продължи. За всички останали, остава мълчанието. Щом то им харесва повече от съветите, как да ходят и да правят секс.

Първо професионалната критика
ползи:
спестява четенето на досадна задължителна литература за часовете по литература. Вместо нея направо пристъпваш към четене на критиката, която е доста по-кратка от самото произведение, а спестеното време употребяваш за четене на нещо което ти е по душа.
минуси:
критика се опитва да ти каже какво да харесаш и какво не. досадно! шопа би казал по този повод нещо от сорта на "той мене да ме учи кое е хубаво и кое не, имам си собствен вкус за целта".

сега за любителската критика:
адски досадно е да ти дават нещо за четене за да си казваш мнението. моля авторите, спестете това изтезание на приятелите си, давайте им домашното само ако са си го поискали [plezq se
и второ: браво на Робин,похвално желание, дано наистина да се е отказал

и двете и за кръчмата и кухнята са сексистки.

Защо ли ми се струва, че са единици хората тук, които съзнават, че безкритичността е далеч по-опасна дори от най-злобната критика?

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Developing Your Critical Eye
by Wendy Webb
There's the bad eye, the closed eye, the weeping eye, the open eye and the critical eye. I propose that these are a series of eyes, er, steps a writer takes to develop the ability to edit one's own work.

Editing someone else's work is easy. We tend to bring a more objective approach to a story or book that we are not intimately involved with. We see the loose ends, the dangling modifiers, lack of characterization and poor transitions. In short, the seams. We might even be ready and able to offer advice on how to correct these problems. If only it were that simple within our own work.

So I offer you a series of steps that I've seen writers go through in the growth process of our craft. There are documented cases of arrested critical eye development at any one of these steps--you know who they are--but lack of contracts and the like is sometimes the best OJT (on-the-job training).

The Bad Eye
These are the writers that insist their work is Nobel-winning stuff and no one is going to tell them otherwise. Not you, an editor or their mothers. At this stage, often the beginning, the writer is working in a self-imposed void with barely enough room for ego, and no room for criticism of any type. They simply aren't ready.

The Closed Eye
Here is the true beginning of accepting criticism. Alas, it is assumed with a defensive posture. These are the writers that argue every point you bring up with repartee such as: "I implied that on page three. You must have missed it." Or, "Clearly you don't read enough in the field to understand my intent." Or even, "All my friends read this, and they just loved it." The Closed Eye will grow only when they come to the realization that perhaps there is room for improvement. That and the decision that the time has come to end blacklisting editors or sending same nasty letters post-rejection.

The Weeping Eye
This is the writer who has achieved a rudimentary understanding that her work could use a little help. It is initially manifested by the throwing up of hands, the pounding of feet and head on hard surfaces, and wailing "What's the point? I'll never be a writer." While briefly cathartic, this behavior is pointless and won't land the writer on the bestseller list. It does, however, separate the real writers from the hopefuls. The real writers will pay attention and get on with it. The hopefuls will return to their less than charming "day jobs" in nagging defeat.

Note that this stage is often revisited by the established writer when dealing with agents and editors.

The Open Eye
Pre-Valhalla. Here the writer is open to criticism and considers suggestions in a professional manner. That's not to say the writer changes everything suggested, but weighs it seriously in regard to the long view of the story, editorial relationships and future projects. It is with achievement of this stage that the writer can begin to study her own work for strengths and weaknesses.

The Critical Eye
Valhalla. Although not a master--that's why we have editors--this writer can examine in as close to an objective view as possible, her own work. She will critically examine the work in question for structure, format, flow, characterization and general story line. These writers will ask themselves a lot of questions, maybe put the work away for a while for further objectivity, and look carefully for signs of seams. The work doesn't go out until it's ready. However long that takes. When it does fall into the hands of the postal service and ultimately an editor, rest assured it's the best that writer can do. But if the editor wants changes, Critical Eye will listen carefully and act accordingly.

That about sums it up, except for one more thing that I'm still working on: The Third Eye. This is the eye that we all hope to develop, or better yet, wake up with one morning with it wide open and ready for predictions as to what will sell and what won't. Keep in mind that editors, publishers and the New York Stock Exchange are working on this eye harder than you are. Still, it's worth a try.

Here's looking at you.


Интересно ми е къде по скалата на очите се намират тук пишещите които
са против критиката?

Гадни копелета са това критиците. Например много от тях не пишат, защото знаят че не могат да го правят достатъчно добре.

Как да не се вбесява човек когато види някой който не пише кой знае колко по-добре, но се отличава със значително по-високо самомнение .

Не се ядосвай на критиците - пиши си. Ако от всички критици 10% си купят твоите писания ще си вече богат човек.

Ad astra per aspera

Точно така никакви флеймове

И понеже по-рано пропуснах искам да кажа колко много харесвам критиките на Робин, те са интересни и добре обосновани и поне за тези разкази които прочетох - справедливи.

И моето лично мнение е че когато някой критикува (без да флеймва) трябва да му се благодари а не да се пише колко гаден и жалък човек е критикът.

Много добре казано! Подписвам се с две ръце под тази статия!

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Критикът е човек, изпълнен с живот, с желание да твори критика... Не всеки има смелостта, глупостта и енергията да се занимава с нещо подобно. Това си е опасна работа. Тя може да се върши добре само от силни хора с достатъчно смелост да кажат какво мислят. Е, при литературната критика залогът е само достойнство и малко авторитет (сред аудиторията на съответния критик), но сигурно и там може да се вдигне много прах ако спорещите не се разделят лесно с тези неща. Все пак и за литературните критици идва момент, в който се разделят с всичко и остава единствено това, което има значение (каквото и да е то:)

lough and cry
live and die
life is a tripping of dreaming

Замислих целия постинг като нещо леко и сатирично (защото преписвах от сатирична книжка), но накрая реших да сложа няколко изречения. Като гледам, всеки е почнал да ми обяснява къде бъркам. И тъй като не ми се отговаря на всеки по отделно, ще съкратя:
Не казвам, че не може да казваш "евала" и да преписваш. Обаче е безмислено, както е безмислено и да го отбелязваш като нечий минус.
Не обръщам внимание на критика, още повече тук. Още повече, че и няма кой и за какво да ме критикува, все пак засега имам само "писания". Грешките, които сам си виждам и другите не могат да видят.
Робиновите мнения ценя понякога, на Боби - никога. Струва ми се, че Боби се обажда само след Робин. Като протеже. Обади ли се Робин и веднага Боби се сеща, че и той има какво да каже. По принцип - същото.
Сори за сексизма , обаче си е от книжката.
И не се връзвайте, не съм искал да разпалвам пак спорове. И, а да, Боби, не искам да почнеш да ми обясняваш нещо и да направим лавинообразна постинг верига, тип безмислена. Приеми, че каквото казваш е вярно и съм се съгласил предварително.
Абе, аз просто се дразня, че САМО се плюе, това е.

Брак с две жени - бигамия; брак с една жена - монотония.