Втората кожа...

Налегнала ме е една такава Маргаритина безметежност. Еньовден е. И пълнолуние. Clair de lune... Отражение в чаша вода.
Като змия бавно свличам старата кожа и я оставям закачена за някакъв дънер. Да си блещука, на мен не ми трябва вече.
Маргарита може и гола.
Или облечена в рози...

Бях в онкологията сутринта. Останах удивена с какво спокойствие приех ситуацията. Един 5-годишен хлапак, чиято майка
разказваше, че детето ще почине в случай на рецидив - и че го знае - ми бъркаше по джобовете и вадеше оттам слушалка,
лампичка и едно плюшено мече, което се сетих да взема сутринта в последната минута. И ми се усмихваше.
Това, ladies and gentlemen, е сила.

Хубаво е, нещо от време на време да ни придава относителност. Една руса детска главичка, като я погалиш и
между пръстите ти се посипват косъмчета, дълги само милиметри...
Протези, маркучи, игли... и между тях гонещи се по коридора запетайки.

Усмихва ме слънчевото зайче в горния ляв ъгъл на стаята. Бележката от Максим. И мисълта за родопска къща на два ката. А вас?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Da se opitame da pomognem ?

Някои са призвани да помагат. Някои са призвани да лекуват. Други - да пишат поезия. Трети - да се бият с вятърни мелници.
Всъщност, не затова пускам темата...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Usmihnah se kogato prochetoh temata ti!

Usmihvam se kogato dyshteria mi zavyrshi telefonnia razgovor sys "I love you, mama!" ili kogato vryshtaiki se vecher v kyshti namirame kotkata na sysedite pred nashia vhod, ochakvashta laskite i byrboreneto ni.

Imame mnogo povodi za usmivki vseki den! Ot nas zavisi da gi otkriem i priemem s usmivka.

Всички обаче се развиваме по някакъв начин И силата е във всички нас. Искаш ли да споделиш къде е проблема? Нали вече не се страхуваш от отговора? Едно писмо до себе си - прочетено и разбрано, от другата страна на огледалото? Ако продължаваш да чакаш, то просто няма да се случи LIFE IS WHAT IS HAPPENING TO US NOW, WOULD YOU LET IT GO UNNOTICED?

A poniakoga i bez da si prizvan se nalaga da var6i6 niakoe ot tezi ne6ta samostoiatalno ili v kombinacii

Проблемът е един и той е общ за всички човеци. Че силата е във всички нас. А не само във мен. Всъщност проблемът е, че много ни се иска да я владеем само ние и да командваме еднолично парада.

А най-често се случва да си вършил едно, пък после да се окаже, че си гонил вятърни мелници. Ветровеее

Проблем? Няма.
Просто смъквам излишности. И съм уморена от старата кожа, стяга, затова я люспя... Често придаваме излишна важност на второстепенни неща. А елементарните загърбваме.
Затова пуснах темата. И заради усмивките.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Slu4va se poniakoga

Ne e jalatelno aoba4e da e 4esto

Смехът над себе си е най-лечебен май

Смехът е дар от бога, но смехът над себе си трябва да се извоюва. Малко са способните да водят битка за възможността да се смеят над себе си.

Спомням си , когато бях малък бях гледал едно руско мултипликационно филмче за двама приятели - "Ох" и "Ах" и ми се е запечатало в съзнанието.
"Ох" , беше един такъв начумерен , сърдит и каквото вземеше да върши , все не му се отдаваше , а той все охкаше , все някой или нещо му беше виновен ... "Ах" беше все усмихнат и жизнерадостен и с каквото и де се захванеше му спореше , а ако се спънеше или се удареше , това беше повод само за едно "ах" , усмивката грейваше на лицето му и той продължаваше ....

Това във връзка с усмивките

Знаеш ли, темата ти страшно ми хареса и снощи написах един доста дълъг постинг за усмивките ми вчера :) . После обаче като го прочетох, реших, че е твърде личен и го изтрих. някой пак щеше да каже 'Къде е тук окултизмът'. И се замислих за това докъде е полезно да се споделя. Когато го написах, ми подейства много добре, защото... и аз не знам защо, изразих себе си. Обаче когато кликнах върху 'изпрати' и сякаш загубих страшно много енергия.. И това ми се случва всеки път, когато покажа на някой нещо, което съм писала без съзнанието, че някой после ще го чете... Може би има разлика на енергийно ниво дори, когато изразяваш нещо само за себе си, и когато го споделяш с друг... При втория случай се губи сила... поне аз с такива наблюдения останах...
не знам... то и тоя постинг не е по тази тема, ама... ти поне няма да се караш

Писах тази тема, за да ми кажете за усмивките, за да излезем малко от стерилната обстановка на клуба и да бъдем човеци... Страхуваш ли се? Че ще те прочетат, ще те критикуват, ще кажат "Къде е окултизмът тук?" ... ами, огледай се. В моята тема окултизмът къде е? Той да не ми е хоби за през свободното време. Това, миличка, или е начин на живот или е претенция. Ако е начин на живот, значи обхваща неговата цялостност. Усмивките, сълзите... болките, щастието, любовта, смъртта...
Тук има страх от споделяне и при неудобна тема е най-лесно да се каже "А къде е тук Окултизмът?" Не си трий постингите, просто ги пиши със съзнанието, че са послание към някого. И няма да има такъв ефект... И нищо страшно няма да се случи, ако покажеш коя си. Ти не си Окултистката Синая, ти си Йони. Нарочно го казвам тук, надявам се, че нямаш нищо против.

Целувки.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

да, знам за темата, точно затова я харесах...
и точно с това започнах вчера, в момента има много тежки теми в клуба...
обаче идеята ми беше друга- когато пишеш нещо дълбоко и искрено, сякаш губиш сила, не мислиш ли? а когато запазиш написаното за себе си, сякаш съхраняваш тази сила... така го усетих вчера и много ме впечатли...
а може и наистина да е само при мен, поради страх от споделяне пред всички? не знам... затова питам... :))

На мен ми се струва, че е отчасти твоят личен страх, отчасти това, че не пишеш съзнателно. Тоест, не си адресирала написаното към читател. Помогнало ти е да го излееш, но си забравила, че ще бъде четено. И след това си се смутила.
Аз не губя сила, споделяйки. От една страна, преценявам какво мога да си позволя да споделя, от друга страна му придавам форма, която не може да бъде уязвена, колкото и разголващо да е споделеното. Това е въпрос на съзнателност по време на писане... на работа със словото. С какви вибрации ще го заредиш и как ще успееш да ги предадеш на получателя...
Какво мислиш?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

ами мислех, че докато пишеш нещо, не трябва да мислиш за този, който ще го чете после, просто го изразяваш така, както го чувстваш..
и по принцип, лично за мен, не смятам, че е от страх, просто и друг път съм забелязала, че когато има нещо, което напира да бъде споделено, е по-добре да се изчака. На следващия ден то вече е улегнало и можеш да усетиш силата от преживяното. А пък ако съм избързала да разкажа на някой, съм се разпиляла, изгубила съм енергията...
мислех си да отварям тема относно спделянето, но май вече не е нужно :))

За мен нещата даже печелят сила от споделянето, защото успяваш да предадеш вибрацията някому и тя се умножава. Ако изчакам, нещата действително улягат, но вече не са автентични при споделяне, модифицирани са, а са толкова по-живи, когато не си имала време да си ги прекараш през различните мисловни и др. структури...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

наистина странно, явно само при мен е така..
предполагам, може да е и от его, като мине известно време, и като си прочета нещо старо ми се струва вече глупаво, че така съм разсъждавала /или че така съм се държала, щото тогава имам вече по-трезва преценка. Да, его е. И още нещо за себе си установих в този разговор, но няма да ти кажа, много разголващо е