И ..

ти ми обърна гръб.
Отплува в мъгливата вечер..
Навярно съм грозен и тъп.
Навярно съм лошо облечен.
И нямам обноски и такт.
И думи нелепи изричам.
Но аз те обичам все пак.
Но аз те обичам!

Друг няма да срещнеш такъв -
ни в тази ни в друга минута.
Усещам в сърцето си кръв
от твоята кръвна група.
Богат съм на загуби, знам.
На къща без покрив приличам...
Но слънцето влиза и там.
Но аз те обичам!

Magister bibendi

хм... много е красиво, тих..

наистина умееш да се изразяваш със стихове...


целувам те, приятелю!