Копнеж.......

Беше в края на дългото и горещо лято. Пътническият лайнер пореше безбрежните води на океана, огрян от яркото златно слънце, леките вълнички танцуваха и проблясваха, променяйки цвета си, като огледално отражение на дълбокото синьо небе изпъстрено с пухкави бели облаци. Свежият морски вятър разхлаждаше сгорещените пасажери, които си почиваха или се разхождаха на огромната палуба.

Той я забеляза още когато тя се качваше на кораба, придружена от камериерката си. Беше елегантно и стилно облечена и със всички необходими придружаващи аксесоари. Истинска дама, която го развълнува по необичаен начин. Беше виждал много красиви жени, но тази беше различна. От дълбоко одухотвореното й лице, в него се взираха дълбоките й огнени очи от които сякаш извираше и струеше светлина.

Беше с чувствени и нежни плътни устни и щедро надарена от природата. Той гледаше закръглените й форми и му се струваше, че тази красавица току що е слязла от някоя картина на Рубенс. В ума му се въртеше една единствена мисъл, че това създание е дар божи за този, когото направи щастлив. Страстно пожела точно той да е този някой. Въздъхна, като осъзна, колко безнадеждни са мечтите му. Та той не я познаваше, а му се струваше близка и желана, необходима му за цяла вечност.

Когато се опомни, нея вече отдавна я нямаше. Слънцето залязваше, наполовина потопено в безбрежната морска шир и образуваше трептяща златна пътека. Корабът се движеше почти безшумно към своята цел – Големите коралови рифове, а след това няколко екзотични острова.

Вечерта я видя отново да се разхожда на палубата, а след това я срещна на вечеря. Приближи се до нейната маса и поиска разрешение да седне при нея. Тя кимна мълчаливо, като го прониза с влажните си очи от които му стана и горещо и сладко. Вълнение стягаше гърлото му и му пречеше да диша, едвам преглъщаше, всичко се въртеше около него, виждаше само и единствено нея. Измъчваха го блянове и мъчителни видения за близост.

Когато засвири музиката, той я покани на танц. Желаеше я толкова, че всяка фибра на тялото го болеше от неосъществен копнеж. Едва доловимо, но неудържимо треперене разтърсваше цялото му тяло. Той я притисна към себе си, танцувайки, без да забелязва въпросителният й поглед. Чувстваше близостта на пищната й разголена от дълбокото деколте гръд, която се притискаше до него при всяко нейно развълнувано вдишване.

Тя бе усетила страстното му желание с цялото си същество и чувствената й природа бе развълнувана. Хареса го още щом го видя – мъжествен, силен и изискан. Изглеждаше интелигентен и много чувствен. Но тя не беше свободна. Това я измъчваше, защото беше обвързана от родителите си с човек когото не обичаше.

Това пътуване беше последното преди да се омъжи и да живее цял живот със скършени криле. Сега попиваше със всичките си сетива този мъж, който страстно я привличаше и вълнуваше. Въздъхна под тежеста на тягостните си мисли и несъзнателно обърна и и облегна глава на рамото му, което го изпълни с неизказано блаженство и надежда за бъдещето.

Покани я на разходка на палубата. Нощта бе обгърнала всичко със покривало от едри и ярки блещукащи звезди всред които ги гледаше окото на пълната сребристожълта луна. Вятърът беше утихнал, а морската шир се плискаше монотонно и релаксиращо. Изпълваше ги усещането за безбрежност и вечност.

Говореха си за всичко и за нищо, измъчвани от едни и същи мисли. Внезапно той я грабна в прегръдките си, заслепи очите и устните й с целувки, заглуши вика й с устните си. Тя се отпусна отмаляла в ръцете му, безсилна да се бори със желанията си. Най-напред плахо, а после пламенно впи устни в неговите, от което гореща вълна разтърси цялото му тяло. Той обсипваше със страстни целувки шията, тила и разголената й развълнувана гръд. Тя усещаше, как сърцето й бие като камбана, гълото й пресъхна, трепет сви сърцето й, премина надолу, предизвика спазъм в гърдите й, измести се още по-надолу, избухвайки в някакво мощно желание.

Внезапно жесток удар, вероятно от сблъсък с подводен риф, разтърси и наклони кораба на чиито перила бяха облегнати двамата. Мощният тласък ги изхвърли като малки чупливи играчки във въздуха. Последва едно сякаш безкрайно падане, докато накрая потънаха и изплуваха на повърхността. Започнаха да викат за помощ и да се опитват да привлекат вниманието на някого, но никой не ги виждаше и чуваше.

Корабът се клатеше заплашително, но накрая стабилизира равновесието си и отмина бавно и тежко. Отчаяни, те се опитваха да се задържат над водата и успяха да го постигнат. Мъчително бавно изтече времето до изгрева, който сякаш бе първият в живота им. Двамата бяха мокри до кости, спасяваше ги това, че водата беше топла и галеща. Отчаяна, тя заплака и на глас призова Бог и цалото ангелско войнство, да се смилят над тях и да ги спасят.

В един миг, съзнанието й сякаш искаше да напусне тялото и за да го задържи, тя запя с нежният си ангелски глас и цялата душевна сила, на която беше способна. Гласът и се издигна и понесе силно надалеч.

Внезапно водата около тях сякаш закипя, изпълни се със движение и живот. Привлечени от звуците на песента, бяха доплували семейство китове. Малкото, което си беше огромно се въртеше около нея и сякаш искаше да я докосне. Определено я харесваше, а и тя него. Погали го по главата и се хвана за гъвкавото му тяло с надеждата за малко отдих от усилията да се задържи на повърхността.

Китовете се държаха необичайно и дружелюбно, сякаш предлагаха помощ и отдих за изтерзаните им души и тела. Двамата се хванаха здраво за новите си приятели и китовете заплуваха бързо в неизвесна посока. След няколко часа, които им се сториха като цяла вечност, на хоризонта се появи земна ивица, която бързо нарастваше и се уголемяваше, но те не смееха дори да се зарадват на щастието си и наблюдаваха със затаен дъх чудото.

Това беше някакъв малък и непознат за него остров, а той неведнъж бе кръстосвал моретата и океаните и знаеше много за земите и обичаите по света. Когато стигнаха до опасни за тях плитчини, китовете спряха, сякаш им обясняваха, че нататък трябва да продължат сами.

Тя помилва всеки един от тях за сбогом и заплуваха към близкият вече бряг. Със сетни сили се добраха до сушата и се отпуснаха бездиханни върху топлият нагрят от слънцето пясък. Със затворени очи попиваха живителните слънчеви лъчи и ги завладяваше блаженното чувство на покой и сигурност. Докато сънят ги потапяше в обятията си и двамата едновременно сякаш осъзнаха, че им е подарен втори живот и им е даден още един шанс, който не трябваше да пропускат.

Той се събуди пръв и първото което помисли, бе че съдбата по някакъв странен начин бе осъществила желанията му, макар и с неизвестен засега край. Той я гледаше как спи, струваше му се, че тя е по-красива от Венера, която според гръцките митове е била родена от морската пяна. Жаркото слънце беше изсушило дрехите им, но те бяха разпокъсани и в ужасен вид.

Обхвана го всепоглъщаща нежност и желание да я докосне. Той се приближи и коленичи до нея. С едва осезаемо движение и с върховете на пръстите си, той галеше заоблените й форми и желанието му се усилваше и го подлудяваше. Наведе се и я целуна нежно и дълго. Тя отвори очи и се събуди. В началото не помнеше къде се намира и какво става с нея, но в един миг осъзна всичко и се отдаде на сладкото докосване на устните му до своите.

Отново бе обладана от същите желания както в мига на сблъсъка. Тя го обгърна с ръце и го придърпа към себе си. Срастите клокочеха в тях като гърлото на изригнал вулкан. Всички чувства на срам и свян у нея бяха заглушени от повика на кръвта, бушуваща по тялото й. Той свали надолу презрамките на роклята й, като разголи напълно развълнуваната й гръд. Обсипа я с целувки, изследва я със устни, които нежно плъзгаше и я караше да настръхва и стене от желание, особено когато чувстваше лекото захапване на зъбите му по шията и гръдта си.

Издърпа и напълно свали остатъците от нейните и своите дрехи. Покри цялото й тяло с целувки, изследваше с пръсти и устни всичките му щедро-заоблени извивки. В един миг тя се разтвори за него с вик и той потъна в нея – безпаметно и шеметно. Любеше я със такава страст, че не забеляза как тя потрепери от първичната девствена болка, която се претопи в огнена вълна на удоволствие.

Изведнъж закапаха едри топли капки дъжд, които окъпаха разгорещените им тела, но те не можеха да се откъснат един от друг. Поройният тропически дъжд галеше свръхчувствителните им сетива и правеше любовта им още по-гореща. В един миг и двамата бяха разтърсени от едновременно избликналият в тях екстаз, който ги остави без дъх. Дъждът спря внезапно, както бе започнал.

Най-после те се отделиха един от друг и отдъхнаха от преживяното. Той й подаде ръка и двамата се отправиха към водата. Заплуваха навътре, играеха като деца, милваха се и се целуваха, въртяха се в кръг и се плискаха. Водата нежно галеше телата им. Той я подхвана нежно и я повдигна с ръце, а тя го обгърна с ръце и крака и отново се любиха страстно и ненаситно. След това заплуваха на вътре.

Внезапно се появиха техните нови приятели – семейството китове, които сякаш ги канеха да поиграят с тях. Малкото определено много я харесваше и я следваше като вярно куче. Потопиха се надълбоко в подводното царство. Около тях струеше равномерна светлина, нямаше граници, нито ориентири, нямаше горе и долу, нито начало и край.Времето беше спряло. Цареше синкава мъгла, не се усещаше дори подводно течение.

Двамата плуваха, а около тях се носеха китовете, сякаш въплатени добри духове на Божията милост. Обзе ги неземно чувство на уют, спокойствие и сигурност. Като, че ли това беше истинската им жизненонеобходима среда за живот. Чувстваха, че това е люлката от която са били насила извадени и сега като по чудо, отново са се озовали там. Усещането бе вълшебно и неповторимо.

Отправиха се към повърхността и сушата, а приятелите им ги съпроводиха, докъдето им беше възможно. Когато излязоха на брега, те се обърнаха и видяха, че приятелите им все още са там и сякаш получиха мисловна връзка, съобщаваща им , че винаги са добре дошли и очаквани по-малки братя и сестри, за да общуват като едно семейство и част от необозримата Вселенска хармония, която обединява живите същества и диктува природните закони.

Останаха загледани в отдалечаващото се семейство, което плуваше безшумно по златната пътека на залеза, сякаш канейки се да се отправи към космоса и вселената. Той я прегърна нежно, а тя се сгуши в прегръдките му и остана така – притихнала и безмълвна.

Над тях се спускаше звездното, дълбоко покривало на нощта…..

…

Още мои неща има на адрес:

[линк]
Автор
free_spirit

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

Повествованието буквално ме отдели от кухнята ми. Ти имаш стил и ако задълбаеш в завръзката, красотата на мига няма да се натрапва до ниво My heart will go on...

Завеса.

Може би забравяш, че в зората на зорите на клуба, когато още няма земя и нямаше небе, а само едно море Тивириадско и Дух свети се носеше над него, ние зачекнахме една подобна история!!!

...още един караконджул под ножа...

Вземи прочети повечко любовни романи, защото разказчето ти е просто смешно на места. :) Прекаляваш с вълшебствата. :)))

"You want the greatest thing since bread came sliced.
You've got it all. You've got it sized."

невин , ти ся да не се вживяваш като редактор на списание с 500 000 -ен тираж...

И все пак онези едва оживяващи плуват, главната героиня се уморява и от нямане какво да прави запява ... и делфините... и последните метри да ги изминат сами... и ония събуждат се на пясъка изтощени, изгорели и с предполагам особено ниско кръвно, целите оваляни в пясък и водорасли, правят секс.... и вълните .... С една дума - всичко е в красотата....

И лиубофффтаааа е по-силна от всичкооо...

Елементарно, Уотсън!

И ядат водорасли и фотосинтезират в нирвана...
Ама битовите нужди в случая са отживелица, важно е усещането за сливане...
Дай Боже тоз късмет всекимууууууу ...въх, размекнах се, ша мъ събирате в течно състояние.
Жожоуууу, стига с тия Арлекини бе, мойто момче. Грабвай оная особено еротична тухла със задачите и дим да те няма. Марш, къш, чиба!

Разкажете ми приказка...

ей разсеял си се по формите... семейство китове бе...нема да се разправят с разни делфини.. прозаична работа:))

Арлекините не са лоши бе. :)) Или поне така ми се струваше едно време.
Тоя разказ май е по в стил "Барбара Картланд" или както и да се казваше... :)

"You want the greatest thing since bread came sliced.
You've got it all. You've got it sized."

Предпочитам да чета добре написани разкази.
Няма лошо и да са забавни, ама не ми приличаше да е предвиден да е хумористичен. :)

"You want the greatest thing since bread came sliced.
You've got it all. You've got it sized."

Тцъ, недолюбвам ги и толкоз :))) Както и сапунките. Не мож ма разплака с такива сюжети, ама иначе може би са препоръчително четиво за плажа...
Мисълта ти се рее, почива си, съпреживяваш и после тутакси забравяш защото всички са писани горе-долу по един и същ калъп.
В случая представеното на вниманието ни четиво ме жегна на професионална завист
E,не, не, отказвам писането...такива таланти си имаме тук, а аз не издържам на конкуренция.
Отивам да давя мъката от бездарието си!

Разкажете ми приказка...

Няма да напиша нищо повече от това/ не,че не бих могла:)))/,
което получих като мнение:
Shmatkotija отговор на вашето мнение в: .
[линк]?

Никак не ми хареса това, което другите са написали. Толкова ли са слепи, че не виждат красотата на онова, което си написала? Нима Зелазни не е писал със същата увереност също толкова красиви неща?
И за да подкрепя твърдението си ще цитирам "Роза за Еклесиаста" - Не! Никога не тълкувай розите! Мириши ги, бери ги радвай им се. Живей за мига. Дръж се здраво за него. Но не искай от боговете да ти го обясняват. Тъй бързо отлитат листата отвяни от вятъра... И той ли е спрял да вярва в това? Не! Само докато има нещо, в което вярваме ние ще сме живи, а да вярваш в красотата е най-сигурният начин да живееш!

We walk away from our dreams afraid we may fail or worse yet - afraid we may succeed.

-------------------------------------------------------------------------------------

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

Брато,

един въпрос, ако може?

Ти качвал ли си се някога, на някой от онея крузове дето средната възраст, барабар с екипажа е 70 години?

Просто са чудя, къде другаде, мож да намериш подобен сюжет?

Seeya! Между нас да си остане, работата е осрана (Fatal error) [/ i]