Една "умна" игра

[линк]

Хайде, умници! Размърдайте си мозъците!

------------------------------------------------
Too much talking - no communication.

This essey was incredibly stupid!
by me

Какво е основното становище на автора? "Златната ера" на видеоигрите от типа на Пакман и "Жабчо" е заменена с дивото средновековие на 3D шутърите и игрите на спортна тематика, като основния проблем е същия, който се забелязва в залеза на нямото кино, за сметка на "говорещите" филми - внасянето на реализъм в изображението влошава качеството на цялостния продукт.

Другият велик и неоспорим аргумент беше, че както някои илитерати в изкуството смятат, че колкото по фотографски точна е дадена картина, толкова по-добра е, осланяйки се на схващането, че предметът на изкуството "трябва да прилича на нещо!", така същата погрешна концепция е прегърната от производителите на игри (които не били никакви дизайнери на игри, а прости програмисти и специалисти във визуалните изкуства! Горките, моля ви се!...), които вече не се задоволяват да обозначават чудовищата с абстрактни маркери, а ги рисуват в 3D.

За илюстрация на преминаването към тази пагубна и безмозъчна практика, която авторът така горещо анатемосва, беше приведен като пример Battle Chess, в който непростимият нов графичен реализъм (прекръстете си 3 пъти и направете знак за прогонване на злото) се изразява в решението на създателите на играта, да илюстрират "вземането" на една фигура от друга с "реална" битка между тях (примерно конят вземащ пешка ставал на рицар, който с галоп влиза в полето на пешака и му отсича главата (въобще не ща да знам какво мисли този човек за Age of Empires тогава...)).

Накратко, цалостното възражение на Robert Abbott се съдържа в тезата му, че привнасянето на реализъм в играта, убива нейната интелектуална и въобще стойност. Така че човекът патетично възкликва по отношение на производителите на игри:

"They believe that the purpose of a game is to imitate something in life. They think the more realism the game has, the closer it will come to imitating life, and the better the game will be. They are simply wrong about this. We don’t play games as a substitute for reality. Actually, no one knows why we do play games, but reality has nothing to do with it. "

Хайде още веднъж: "We don’t play games as a substitute for reality. Actually, no one knows why we do play games, but reality has nothing to do with it. "

Пълни глупости!
"НИКОЙ НЕ ЗНАЕ ЗАЩО ИГРЕМ ИГРИ, НО РЕАЛНОСТТА (реализма) НЯМА НИЩО ОБЩО С ТОВА"...

И както е практика в такива случаи, хайде да се обърнем "назад към природата" за да се опитаме да разберем защо аджаба играем игри...

Малките лъвчета се гонят и борят, дебнат се и скачат едно върху друго симулирайки движенията на бъдещите прерийни ловци, в които се превръщат. Малките патенца махат с крачета под водата, ловят мухи и правят там каквото се очаква от тях да правят, когато се превърнат във влудяващо тъпите птици, които им предстои да бъдат. Кончетата тичат, орлетата се учат да летят (или учат разни жабчета (а може би и костенурки?!) да летят ("Чоко и Боко are not dead!") и въобще всички животински видове подготвят чрез игрите малките си за бъдещия им зрял живот.

Наистина, това, което правят малките човечета би накарало всеки извънземен наблюдател да изчезне с писъци към хоризонта или произволна друга точка, която смята за добро временно убежище, прозирайки истината за човешкия вид, но така или иначе ние сме хора и сме такива - най-опасните ловци и вечни състезатели. Понякога природата ни ни кара да тъжим като Ендър за това, което сме били принудени да извършим, но без същата тази заклеймявана от самите нас агресивност и непримирим дух едва ли щяхме да се опитваме винаги да достигнем По-Високо! По-Далече! и По-Бързо!


Накратко, да се подценяват достойнствата на новите, "по-реалистични" игри и да се заклеймяват като глупави и безполезни е преди всичко глупаво и безполезно, та чак вредно! Това, че авторът е умрял 1000 пъти в лабиринта на някой шутър и с носталгия си е припомнял в отчаянието си, колко по-лесно е да можеш да виждаш целия лабиринт наведнъж, да знаеш къде е всяко едно чудовище във всеки един момент, и въобще да не ти пука как точно Пакман "изяжда" и гадовете когато си вземе онова... ъъъ... нещо?... си е негов проблем и не е причина, и ние да регресираме до същото ниво.

"Ако беше лесно нямаше да е интересно!"

Та така.

Gravitation cannot be held responsible for people falling in love. - Albert Einstein

Абе геймърчетата са си чиста проба наркомани. Единствената разлика е, че се скапват малко по-бавно от истинските и пораженията са върху психиката - човек почва да се мисли за голяма работа, да вдига тежести... (в случая визирам един стар приятел, за да отклоня вниманието от себе си - мен горе-долу ме знаете:)

Какво точно иска авторът на тази статия? Игрите винаги са били в огромната си част повече симулация, отколкото изкуство. Ако беше обратно, щяха да омръзват по-бързо. Изкуството е именно това - казва ти се нещо и го възприемаш директно "там вътре" (ако можеш). А пък играта в някакъв идеален и несъществуващ вариант не казва абсолютно нищо. Там идеята е ти да говориш (стреляш) без значение какво, и винаги да си прав (например с cheatове:). Е, и двете си имат недостатъци, но за едно не съм съгласен (ако това е идеята на статията; да си призная, не я прочетох) - забравих какво точно беше... [разсеян поглед]

lough and cry
live and die
life is a tripping of dreaming

(! Забележи, че не съм изразил досега някакво лично мнение по тезата на автора и си признавам, че не съм напълно съгласен с него. Харесва ми да играя на "пуцалки" от време на време. !)

Каквито и да са му доводите, не можеш да отречеш, че видео-игрите и техните триизмерни компютърни събратчета са доста глупавички (ти наистина не го отричаш). Питай, когото искаш. Дори и да играе на тях, стига да не е под огън като теб, ще ти каже, ако не, че са "brain-washers" и "brain-killers", то поне, че нямат особена интелектуална стойност. А това е основната идея на автора. Виж, ако за теб интелектуалната стойност на това, с което се занимаваш, не е от първостепенно значение, то смятам разговора за напълно изчерпан. Пък и няма смисъл да разговаряме повече по този въпрос, тъй като това е все едно да спорим на различни езици.

Може би трябва да отнесем заформилия се спор (аз ще играя ролята на защитник на автора, понеже него го няма) към трудния въпрос до каква степен човек е "патенце", "лъвче" и "кобилка" и не е ли нещо повече от това.


Хляб и зрелища има за всички.

------------------------------------------------
Too much talking - no communication.

... жираф, ехидна или птицечовка - все тая!
(! Забележи, че и аз не обичам много "пуцалките", поне не тези извън форума... : ) !)

И хората като животните се join-ват в тази реалност неподготвени за бъдещия си живот в нея и използват времето на относителна защитеност от страна на тези, които са в играта преди тях, за да минат някой и друг кратък, но по възможност пълноценен tutorial.

Игрите са възникнали на основа именно на симулацията на реалността, затова тенденцията към все по-пълното й доближаване е напълно естествена.

Е, ок, човекът е малко по-сложен от обикновено животно и съответно е склонен щедро да украсява твърдия хляб на природата с глазури по собствен вкус, но макар и нашите осмислени инстинкти да са нещо по-сложно от семплите животински такива, основата се запазва същата - опаковката украсява подаръка, но не го променя.

Толкова за връзката ни с Неигровите Биоперсонажи нацъкани за колорит по картата. : ) Сега за игрите.

Да се оценява интелектуалната стойност на всички видео и компютърни игри наведнъж е не просто нелепо, а и напълно невъзможно, поради което употребата на такива оценки за защита на нечия теза, не може да бъде друго освен тенденциозна. Съществуват множество идиотски във всяко отношение игри, много игри без особен смисъл, макар че донякъде тренират рефлекси, много игри, в които единствения смисъл, който би могъл да се открие е по-скоро лош, както и много наистина великолепни и полезни във всяко отношение игри.

Освен това, допускайки, че и ти като мен не си точно някой велик специалист-педагог, и едва ли някой от нас има някакво сериозно образование в областта именно на образовенето ( :D), ми се струва че собствените ни оценки ще са меко казано немеродавни. Ето ти един пример, за да разбереш (евентуално) какво имам впредвид:

Преди време гледах едно предаване, май по БНТ, за начално програмиране на човешка биоединица в ранен стадий на развитие also known as "дете". Дотогава не се бях замисляла са смисъла на игрите за деца в най-ранна възраст, както предполагам и ти, но това което знаех е, че ако някой ми предложи да играем на кубчета, някакси няма да пламна в ентусиазъм. Това предаване обаче по очарователния начин на българските учебници и в стила на досегашната ни образователна система въобще (чувам, че вече не е точно същата...) представяше адски значими принципи и факти с невинността на онова семпло каренце на не-помня-вече-коя страница от учебника по Химия за 8 или 9 клас, където се описваха точните съставки и пропорцията им на смесване, за направата на барут.
Та предаването беше общо взето структурирано по следния начин - дава се възраст и се споменава какви качества се очакват да се развият у детето на съответния етап, като се цитират игри - примерно: едиколкоси месеца - разглеждането на книжки с големи цветни картинки (даже не точно картинки ами като онези блокчета за апликации) - спомага за развитието на едикакво си касаещо зрението, което по принцип се оформя по това време; друга възраст - основи на разпознаването на прости форми; след това - реденето на цветни кубчета и др. 3D предмети - развива се способността за разпознаване на цветове и форми, и съчетаването им.; още по-нататък - конструктори и мозайки с по-дребни детайли - тренират се фините механизми на движение на китката и пръстите и т.н.
Бях шокирана! Истинско jamais vu - "никога не видяно" - чувството, че виждаш нещо познато в съвсем нова светлина. И като си помисля само, че онези кубчета с различни кръгчета и чертички на всяка стена са били някакъв ши*ан тест за интелигентност, косата ми се изправя!... (Дали съм го минала?... Ужас!) Малко като в онзи разказ, дето един дивак някъде след 3-тата Световна влиза за пореден път в бетонната си пещера и се заиграва със странните светещи стъкълца в близост до леговището му, едно от които е червено и просто те моли да го натиснеш...

Както и да е, мисълта ми беше, че много на пръв поглед идиотски неща всъщност имат смисъл за развитието на съответния човек, макар и той не винаги да е там където го търсим. Примерно ние може и да се съгласим, че бъхтенето на героите в игри-клонинги на Мортъл Комбат е тъпо и напълно безидейно, но да не отчетем например, че конзолните игри се играят с все по усложнени джоистици, за които ти трябват по 3-4 палеца и всъщност цялата екранна бутафория, може да е нищо друго освен предлог да накараш малките да кликат бутончетата тренирайки движението на една от най-големите човешки еволюционни гордости - противопоставения на останалите пръсти хватателен палец...

За логическите загадки в свръхреалистични куестове като Myst III: Exile например, пък въобще не ми се говори. Способността да видиш чуждата логика изразена по възможно най-първичния начин за влагане на информация - не в думи и т.н., а в механизми и артефакти, е просто a must have в списъка на желателните за придобиване умения.

И т.н. и т.н. почти във всяка игра има или може да се открие (разлика разбира се има) смисъл и полезност, при това базирани най-вече на тренировъчно-образователната им същност подкрепяна най-силно от приближаването на игрите до реалността. В този ред на мисли, вопълът на автора на горното есе, звучи доста по-близо до поредния хленч в общия хор оплаквачи на Доброто Старо Време, отколкото като полезен анализ.

А за такива случаи безспорно важат думите на Вонегът : "Внимавай на чии съвети се доверяваш, но и бъди внимателен с тези, които ти ги дават, защото съветът е форма на носталгия..."

Love is like pi - natural, irrational, and very important. - Lisa Hoffman

Когато се появява говорещото кино, Чарли Чаплин отвратен заявява, че "да озвучаваш филм е все едно да боядисваш древногръцка статуя". Сиреч - кич, граничещ с престъпление срещу изкуството. Същото се е говорело при появата на цветната филмова лента.

А ето че днес и звукът, и цветовете, са норма в киното и никой не твърди, че реалистичното пресъздаване намалява полето на изкуството. Предполагам същото важи и за видеоигрите, въпреки че (за разлика от филмите), не съм техен голям почитател.

Hellen

Въпросният автор на статии и измисляч на "интелигентни" игри твърди точно това. Всъщност, чакай малко. За няколко секунди се сетих за няколко човека, които го твърдят. Имаш малка фактологическа грешка.

Както и да е. Проблемът е в това (мислех си че ще го разберете от първото четене, но изглежда съм грешал), че в производството и разпространяването на електронни (и видео преди това) игри, се набляга твърде много на симулирането на вълнуващи ситуации, на реализма, за сметка на образователния елемент на играта. Не разбирам защо си мислите, че автора е срещу приложението на високите технологии в това поле. Авторът не заема позиция срещу електронните игри и срещу реализма в тях. Той се ядосва, че децата промиват мозъците си с шарени бонбонки, вместо да правят нещо смислено, а реализмът стои като извинение за тъпотата на популярните игри. Той сам използва информационни технологии, но с друга цел.

------------------------------------------------
Too much talking - no communication.

Добре.
Значи има различни игри. Естествено.
Нека да направим малък обмeн на информация тогава.
Като си говорим за реализъм, тези игри, които имат state-of-the-art графики са не само глупави (повечето), но и по-малко реалистични от гледна точка на самата игра.

#В сайта, от който копирах статията [линк] има много игри, които наистина искат да ти "разтърсят" мозъка. Аз си харесах тази с Миноттавъра и Тезей, дадох я като линк във второто писмо. Тази игра използва съзнателно високите технологии, за да може още по добре да те накара да мислиш.

#NetHack е една доста малка игра. Зипът се събира на дискета. Графиката се състои от символите на клавиатурата и е двуизмерна. За сметка на това обаче биваш въвлечен в една сложна и разнообразна игра, в която можеш да си избереш играч измежду 10-на персонажи, което не значи, че ще имаш по-големи мускули или по тънка талия на екрана, ами някъде към 15 параметъра като ловкост, каризма, опит, знание и т.н.т се променят. Има още много други неща. Например веднъж си купих някаква отвара, която обаче се оказа халюциногенна. От това, всичко което виждах беше различно и отначало се чудех защо една статуя ме хапе и при това не мога да я уцеля. Играта е доста по-реалистична от комерсиалните електронни игри. В края на краищата, с малко въображение графиката се получава жестока. При това тя създава нови подземия при всяко ново начало (ти търсиш някакъв камък в тях.) като се самоубочава от предишните ти опити. Доколкото, разбрах още никой не е успял да я "превърти". Ако искаш ще ти я пратя като зип или ще ти кажа адреса. Беше нещо от рода nethack.org.

#Накрая за MUD (мулти юзър дънджън).
Това съвсем пък не го знам, но раправят чудесии за него. Единствената наистина в реално време. Играе се в световната мрежа, графиката пак се състои от символите на клавиатурата, но там почти няма графика, а повечето е текст. Животът на героите в нея тече почти толкова бавно, колкото този на нас, а развитие се получава с течение на месеци и години киснене пред компютъра.

Сега ти кажи няколко електронни или видео игри, които си заслужават. Myst III: Exile изглежда е по-добра (по този критерий) от Quake. Какво друго имаш да изброиш по въпроса?

------------------------------------------------
Too much talking - no communication.

Пекалено уморена, изнервена и недоспала съм след днешния изпит, че да успея да логаритмувам две-три думи до вид удобен за нормален разговор, камо ли качествен спор, но понеже спомена MUD-овете (впрочем аз ги знам като Multy User Dimensions или по-точно знам ги и по двата начина, но този лично ми харесва повече), не мога да не отвърна с графичния им еквивалент:
MUSH - Multy User Shared Halucinations
Играят се по същия начин като ASCII събратята си, но в триизмерна среда, която в мрежата е реализирана под VRML - малкото братче на HTML, което се пъне да ни вкара в Дълбината един ден. Засега обаче ти трябва специален VRML браузър (каквито впрочем лесно се намират, но не са много масови). Друг начин да проникнеш в световете .wrld , в който обаче не съм много сигурна е да пробваш с вградения "браузър" на Adobe Atmosphere Builder - еквивалента на Фотошоп по отношение на триизмерните нет селения.

(Преди малко бях изписала един ми ти прочувстван постинг по темата, ама сега ще се задоволя с кратка бележка. Гаден дъжд. Гаден нет.) Първия път когато се натъкнах на истински .wrld MUSH (нещо по "Хрониките..." беше "The Amber MUSH" или "The Courts/Plains/Fountines/whateva оf Amber" Нещо такова) буквално се почувствах сякаш съм открила своя Град на Златната Сянка (надявам се да си чел "Адърланд", че не ми се ще такъв удобен шорткът да се похаби на вятъра). И въобще не мисля, че графичността по някакъв начин вреди на качествата на играта : ). Даже напротив. Сега като се замисля, май и някаква подобна "легенда" за истинско VR в игра чух и по отношение на нет-варианта на новиа WarCraft, но отдавна не съм ходила на сайта на Blizzard и нищо не знам със сигурност.

Иначе не супер интелектуални, но доста приятни и дори полезни в качеството си на 3D навигационни тренинг уснановки са например Tomb Rider-ите с всеизвестната кака Лара ("EL-E-VA-TIOOON!" : ))) Виж филма беше яко тъп!) и Soul Reaver 1: The Legacy Of Caine с неговите влудяващи спирални координати.

Хайде, друг път - повече!

Чувствам го, но не мога да се обоснова...

Категорично мнение, явно имаш поглед върху компютърните игри... И разбира се че 98% от игрите са на тематика 'подгони ги и ги избий' спор да няма, другите 2% са Тетрис и Майнсуипър

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Дума да не се казва срещу Soul Reaver-а, това е произведение на изкуството (архитектурното)! И е интелектуален колкото си щеш, направо капе интелект от таваните...

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Не знам какво разбираш под интелектуална стойност, но я кажи каква интелектуална стойност има PacMan? Или бягането на 100 метра? Или Хрониките на Амбър?

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

: ))) Но не закачай хрониките.

Сесията е колективен спорт, но накрая пак си сам...

Първо, основната цел на видео игрите е забавлението. Хората си плащат за да се забавляват. Всичко останало е на второ място. А ако си мислиш че няма образователни игри (или че има но са малко) се лъжеш жестоко. Има - и то в големи количества - просто всяка година се бълват хиляди и хиляди игри във всякакви жанрове и точно образователните си ги пропуснал. Пък и никой уважаващ себе си геймър не ги играе (освен ако не е под 4 годинки). Между другото видео игрите (и то точно безмозъчните пуцалки) се препоръчват за малки деца за подобряване на координацията и развиване на рефлексите. А и между другото реализмът не само че не е задължителен за една игра, а често дори умишлено се избягва.
И изобщо си мисля че оня пич не е бил много в час като е писал туй "есе". Направо ми напомня за една статия в "Труд" преди време - игрите разбииш ли карали децата да наркоманстват (Старкрафт), проповядвали фашизъм (Ред Алърт) и прочие простотия.
По мое скромно има игри които са ако не произведения на изкуството то поне доста близо до такова определение: малко неща (книги, филми) могат да се мерят с Monkey Island по смешност, с Torment по атмосфера и история...да не говорим за удоволствието от туй да смачкаш фасона на колегата на един Quake ;).

Тури още един процент за пасиансите

Според мен миничките и пасиансите също са симулация. Тетриса май е друга работа... Никога не съм сънувал Minesweeper, а тетрисите ги въртях много вечери насън. Интересно дали игрите като симулация и изкуство могат да се разделят на основата на сънища. Звучи ми логично, защото сънищата са част от несъзнателното, а изкуството действа главно там. Сложна работа. Във всеки случай има разлика между това и енциклопедичните знания - на мен например всички игри малко или повече ми помогнаха да уча английски, но това не ги прави произведения на изкуството.

Трудно е да говориш за тия работи сериозно, хихи...

lough and cry
live and die
life is a tripping of dreaming

Ами текстурите са изобразително изкуство, 3д моделите са нещо като скулптури, нивата са архитектура, бекгроунд музиката е... ами музика и ако гейм дизайнера не е прекалено некадърен да скапе всичко това се получава нещо много приятно, има и шедьоври! Starcontrol II, Shadowman и др. са игри които направо недоумявам как са се появили на този свят...

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

StarControl II ми е нещо като идеал за изкуство :) Обаче всичко е много относително - ако си на пет годинки и видиш компютър, самата машина ще ти се стори произведение на изкуството. Всъщност ефекта е подобен и ако си на 50 - баща ми веднъж разправяше за някакъв професор, който се отнасял към техниката внимателно, като че ли е някаква чуплива скъпоценност, "а на тия" (като представители на младото поколение биват посочени моя милост и един приятел, удобно разположени наблизо, за да илюстрират разговора) "изобщо не им пука"...

lough and cry
live and die
life is a tripping of dreaming

Явно авторът на есето не е много навътре в компютърните игри от последните 10 години. Отчасти е прав- за развитието на копмютърните технологии за влиянието им върху игрите ( сещам се Monkey Island 1, никого не съм се смял толкова много играейки компютърна игра- авторите са компенсирали кофти графиките с невероятен сюжет и диалози.. за сравнение погледнете Monkey Island 4 - 3D графика, всички говорят и тн.. но липсва духа на първата игра).. Обаче.. или the authour is incredibly stupid и не знае че има игри различни от 3d shooters , или просто е носталгично настроен и му липсват игрите от преди 20 години. Есето му е пълно с недообмислени коментари и изказвания, просто не искам да коментирам.

When I am King You'll be the first against the wall

ъмммм... прочетох есето , и не видях къде точно авторът критикува съвременните комптърни игри и ги нарича безмозъчни , глупавички и без интелектуално стойност ( поправете ме ако греша, нямам желание да го чета отново и да цитирам..). Основният проблем на есето е, че авторът му представя проблема доста едностранчиво. Съвременните компютърни игри не само безмислени 3D симулации ( наистина геймърите на възраст 8-16 играят основно на такива.. преди 5-10 години играеха на street fighter на някой от онези жетонни автомати , сега има гейм клубове с компютри , същата история). Една част от съвременните компютърни игри са изключително сложни и с 'висока интелектуална стойност' и изискват достатъчно мислене, планиране и знания за да се играят. Ако авторът се опитваше да дискутира темата обективно , нямаше да пропусне тези игри.
Bien-Paix de Point не се крий зад писанията на автора на есето , ами кажи какво точно се опитваш да ни кажеш, моля те.

When I am King You'll be the first against the wall