За гордостта

Колко дълго можете да сте горди?
Когато сте се поскарали с някой и имате чувството, че той е виновен, макар и вие да не сте се държали съвсем добре...
Колко време ви трябва, за да му се обадите, просто защото още си го обичате и искате да си го видите?
Колко време ви трябва, за да се смирите и да отхвърлите товара на собствената ви гордост? Защото после ви е супер леко и хубаво!
И колко ви е трудно просто да му кажете:"Извинявай!"?

Случвало ли ви се е?
И какво мислите за гордостта сега?
А за смирението?


It's Not The Beginning Into The End-
It's The Return To Innocense!

винаги се опитвам да разбирам хората
подбудите, които ги карата да кажат или направят нещо
винаги се опитвам да ги оправдавам и да търся възможна грешка в себе си
все намирам някаква извинителна причина и им прощавам
голяма съм будала

ti kvo rovish a?
samo rovish!

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

верно ли си такава шматка а?

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

а си ангелче!

It's Not The Beginning Into The End-
It's The Return To Innocense!

да бе
понякога т'ва ми пречи
всеки може да се възползва и злоупотреби
ама пък се чуствам добре

ангелче с рогца и копитца

ot 2 meseca do 1-2 minuti... posle opitvam da se sdobrqvam...
Vyprosyt e dali i drugiqt e gotov da se sdobrqva

Зависи от отсрещната страна. Ако човекът е от тези, които не виждат, че са виновни е без значение кога ще се обадя.Те пак ще се смятат за прави.
Но ако е от тези, които могат да се вгледат в себе си, едва ли ще се сърдя дълго. Не мисля , че ще се наложи, защото ако и двамата държат помежду си няма да допуснат дълго сърдене.
Е, естествено на мен ми минава бързо, но дали ще се извиня зависи от човека насреща.Ако знам че ще се кефи на извинението, като победител няма да го направя. Ако знам , че ще го оцени, ще го направя веднага щом като се усетя че съм сгрешила.

не си само ти будалата - и аз съм такова едно диване. А колкото до това - винаги знам когато съм сбъркал и никога не ме е срам или страх да кажа "извинявай". Това само по себе си много често не помага - нужно е по-голямо усилие, за да промениш някои ситуации /ако това въобще е възможно/, но мисля, че дори само за това да си начисто със себе си е добре да се извинява човек когато сбърка - а това дали извниението ще бъде прието или не - не зависи много от него ...
Това е, което си мисля - абе ако наистина го обичаш - не се страхувай да го кажеш - каквото и да стане после поне няма да те е яд, че не си му казала колко много го обичаш....

See things inside out

Еднакво лесно правя и двете. С едно и също "усилие" мога да забия нос в краката на Бога и със същото да му перна един през носа.
И ми е еднакво "леко" и в двата случая...

А защо така си помисли?

It's Not The Beginning Into The End-
It's The Return To Innocense!

хората трябва да разбират когато ги подчиняват!!!!
до смърт!

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Това, последното е защото той ми се извини.
А е вярно, че незнам какво искам. Поне в този случай. Объркана съм, раздвоявам се.
И той го знае.
Сигурно много ми личи!


It's Not The Beginning Into The End-
It's The Return To Innocense!

_
To err is human, but to really foul things up you need a computer. ~Paul Ehrlich~

Това което наричаш гордост е нещо много повече от обикновен недостатьк, които разваля взаимоотношенията ни.
Разбира се че става вьпрос за нещо много повече иначе не би ни сьздавал толкова проблеми.

Ти може да разрушиш психиката си ако нямаш достойнство

Ама има ли Бог според теб???!!!

Я кажи за достойнството. Интересно...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal