Дай святото...

Дай святото на кучетата,
бисерите ги хвърли на свинете -
важното е да даваш.
Х. Борхес

Аз давам каквото ми поискат и без дори да ми искат - на онези, които ценя;
на онези, на които и аз не знам защо искам да дам.

Вие давате ли или чакате да ви поискат?

това ми напомня на любим стих от любимо парче на Depeche Mode -

what you take won't kill you,
be careful what you're giving

и въпреки това - да, давам... но понякога се чудя защо го правя наистина, но и това не ми пречи да продължа да давам... но и да продължа да се чувствам тъжна и празна понякога... от даването, имам предвид...

Abe davam ko da praia nqma da go nosq sys sebe si v otvydnoto ya :)

ми , то от даването няма да се почувстваш не-самотна и няма да ти стане по-непразно.Ти даваш, защото така чувстваш нещата, без да очакваш нещо.защото хората не обичат да се чувстват длъжни.но пък сигурно ще се намерят хора, на които това, че си способна да даваш, ще им хареса.

и хубаво правиш

Davam, za da se pochyvstvam az dobre...ne zashtoto niakoi mi iska neshto...Egoizmut i tyk se proiaviava...Davam, za da si prechistia suvesta-poniakoga...za da polycha neshto v zamiana...ili prosto ei taka poneje chovekut mi e simpatichen!!!
Davam, za da se pochyvstvam shtastliva ot shtastieto na choveka, sreshty men. Kvo puk-lubov v mene-dal bog

I won't give up looking for that small bird called Love-all I want is just to hear his song...

prawilno ili ne neznam...no zwuchi iskrenno

There are more things in heaven and earth, Horatio, Than are dreamt of in your philosophy.

не познавам никой, на когото да не му харесва да му дават:)))

иде реч за това какво ми дава даването на мен самата... съжалявам, но съм толкова земна, че търся изгода и за себе си понякога. не в смисъл този, на когото съм дала да ми даде или да ми благодари или дори да разбере. а в смисъл самата аз от този акт да се пучвствам добре... това имах предвид като казах, че се чувствам тъжна и празна, не защото се "изпразвам":)) а защото това даване не ми дава нужното ми на мен усещане, за да се почувствам добре...

хъм...то от даване до даване разликата е огромна))
Аз като давам го правя без да се замислям - отвътре ми идва и правя околните щастливи - не очаквам съответно да ми отвърнат със същото, но когато е чистосърдечно - ти отвръщат
и се стремя да помагам винаги когато мога...така се чувствам щастлива и пълноценна. Ти какво точно имаш в предвид?!?-чисто любопитство

еми знам ли аз вече:)))

имам предвид, че в повечето случаи и аз давам без да се замислям, но нали знаеш, че идват едни такива странни и от мен не много желани моменти на равносметки разни, когато се замисляш за много неща и за даването също, щото то е важно нещо... и тогава ми става онова тъжното нещо... не знам, може би ми става мъчно, че и на мен не са ми дали... мега егоистично нали

пък сигурно, всъщност и на мен ми дават, ма аз понеже съм едно алчно за внимание същество и искам и още, и още...:))

И аз съм изпадала в такива състояния, но последния път ми подадоха ръчица да изплувам от мрачното си настриение, та.....струва си да се раздаваш - и ти отговарят точно тогава, когато най-неочакваш

ми аз сега не очаквам - да ми подават ръка тогаз вече пък:)

обикновено все аз си подавам ръцете и хоп! някъде до къв кръста ги губя... а аз и на едно пръстче ще се радвам много:)))

е, хората са различни
не знаеш какъв ще е следващият - може пък да ти се даде целият

леле, че ще е хубавоооооооооооооооо

но дали този път аз пък ще мога да се дам цялата...
абе с мен оправия няма - все ще намеря да мръхтя за нещо:)))

бе то и аз така, ама се случва да ме поставят на място
хм, както имаше тема преди - стават и хубави неща в тоя живот

е де казах, че най-неочаквано, точно когато бях най-черногледа...една усмивка дошла от никъде...свърши невероятна работа та....давай за да получиш и то от сърце да ти идва щот иначе....няма да дочакаш да ти отвърнат
Та....така добре ми дойде тогава някой й на мен ръчица да подаде без нищо да съм му искала - просто така....от най-добри приятелски чувства към мен - споделям си само

От всички теми които проследих единствено тази ми хареса и реших да се присъединя. Може би защото се води само от дами, тук няма груби, тъпи и банални простотии. Май наистина успях да почувствам човещина и нежност. Аз какво да ви пиша. Говорите за подкрепа, добра дума и приятелска ръка. Като се изключат "хората", които изпитват радост да причинят зло, много лошотия се получава от неспособност. Често човек не може да направи доброто което желае. Можете ли вие да разберете не желае ли даден човек да ви подаде ръка или не може? И може би дори ще попитам - кое е по-лошото според вас? Този който не може за какво ли ви е пък. Виж другия - колко интересно и привлекатвлно да го накарете да обърне внимание точно на вас и да ви завиждат всички приятелки.

Всъщност не това исках да напиша. Ние не търсим някой да ни подаде ръка въобще, а това да направят конкретни хора. Те пък същото за други хора. И така се получава то.

Харесвам стиховете на Димчо Дебелянов: Пръстен, Вълшебство...